Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Провадия, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 635/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба, подадена от Р.Ф.И.,
чрез адвокат К.М., в която е формулирано искане да бъде поправено решението,
постановено от РС – Провадия на 30.11.2015 г., като в диспозитива текстът:
„ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 68 кв.м. и текстът след „ 1045 кв. м. ид. части от дворното място“ –
„ведно с цялата изградена в него жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м.
за Р.Ф.И.“.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК е
депозиран отговор, подаден от името на ответника Държавата, представлявана от
министъра на РРБ, чрез юрисконсулт С.В., който оспорва молбата като
неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена.
По повод на тази молба е постановено
определение № 807/10.10.2018 г., с което е отхвърлена молбата на ищеца за
допълване на решение № 306/30.11.2015 г., постановено по г. д. № 635/2009 г. по
описа на РС – Провадия, на основание чл. 250 от ГПК.
По частна жалба на Р.Ф.И. с
определение № 1211/15.04.2019 г., постановено по ч. г. д. № 504/2019 г. на ОС – Варна, определение №
807/10.10.2018 г. по г. д. № 635/2009 г. на РС - Провадия е обезсилено и делото
е върнато на първостепенния съд за продължаване на следващите се процесуални
действия, съобразно указанията, дадени от въззивната инстанция. Последните са
обективирани в мотивите на цитираното определение № 1211/15.04.2019 г. и същите
се отнасят до: 1. вида на съдебния акт, с който съдът се произнася по молба,
подадена по реда на чл. 247 от ГПК; 2. произнасянето по молба за допълване на
съдебното решение, с каквато съдът не е бил сезиран и 3. неясно формулираният
петитум на молбата, от който не става ясно какво точно е искането и в какво
точно се изразява твърдяната да е допусната очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение, чиято поправка се претендира.
В изпълнение на дадените указания, с
разпореждане № 2058/16.05.2019 г. съдът е дал възможност на Р.И. да отстрани
констатираните нередовности на молбата по чл. 247 от ГПК, като уточни в какво конкретно
се изразява допуснатата според него очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение и формулира съответен ясен и точен петитум.
С молба вх. № 3220/05.06.2019 г.
молителят е уточнил, че в първоинстанционното решение е допусната явна
фактическа грешка, изразяваща се в погрешно описание на имотите, допуснати до
делба и включване сред тях в диспозитива на решението „жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв. м.“, за който имот съдът е признал изключителни права
на собственост на молителя със съответните мотиви за това, довели до изключване
на ищците като съделители. Сочи, че той и държавата не са съсобственици на
жилищната сграда, придобита от молителя по силата на реституция, а тя е била
въведена като предмет на делбата само по твърдения на ищците, които с влязлото
в сила решене са изключени от делбата. С оглед на това счита, че жилищната
сграда не следва да бъде считана като имот, предмет на делбеното производство.
Моли съда да постанови решение, с което да поправи решение № 306/31.11.2015 г.
по г. д. 635/2009 г., като от диспозитива на решението отпадне текстът „ведно с
построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
68 кв. м.“, както и текстът „ведно с цялата изградена в него жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв. м.“.
По делото е постъпил отговор, подаден
от името на Държавата, представлявана от министъра на РРБ, чрез юрисконсулт С.В.,
който оспорва молбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след преценка на данните по делото,
становищата и възраженията на страните, намира следното:
Явна фактическа грешка е налице, когато
има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението, т. е., когато съдът е възпроизвел
в диспозитива на решението погрешно волята си.
В случая
такова несъответствие и неяснота относно волята на съда, изразена в диспозитива
на съдебното решение и аргументирана в обстоятелствената му част е налице и
следователно е налице хипотезата на чл. 247 от ГПК. В мотивите на решението,
чиято поправка се иска, съдът е обсъждал правото на собственост на Р.И. върху жилищната сграда по отношение на ищците
И.Ф.И. и Б.Ф.И. по повод направеното от Р.И. възражение, че е изключителен
собственик на дворно място с площ 1500 кв. м., ведно с построената в него
жилищна сграда и е приел, че същото е основателно. С оглед на това е направил
извод, че е налице съсобственост по отношение на делбения имот само между
двамата ответници – Р.И. и Държавата, като ищците следва да бъдат изключени от
делбата. Същевременно по отношение на другия съделител Държавата съдът се е
позовал на установената между страните съсобственост с влязло в сила съдебно
решение, постановено по г. д. № 848/2010 г. по описа на РС – Провадия и на
разпоредбите на чл. 297, във вр. с чл. 298, ал. 1 от ГПК. Видно от влязлото в
сила решение № 69/06.03.2013 г., поправено с решени № 132/01.07.2014 г.,
постановено по г. д. № № 848/2010 г. по описа на РС – Провадия, съдът е приел
за установено по отношение на Община *****, че Държавата, представлявана от
министъра на РРБ, е собственик на 1700/2745 ид. части от УПИ І – 21 в кв. 1 по
плана на ТК с. ******, одобрен със заповед № 2783 от 26.07.1979 г. на
председателя на ОНС - Варна и е осъдена Община ***** да предаде на Държавата
владението върху имота, на основание чл. 108 от ЗС. Със същото решение е
отхвърлен предявеният от Държавата иск по чл. 108 от ЗС срещу И.Ф.И., Б.Ф.И. и Р.Ф.И.
за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата е
собственик на 1045/2745 ид. части от УПИ І – 21 в кв. 1 по плана на ТК с. ******,
като неоснователен.
При така направените фактически
констатации и правни изводи, районният съд е постановил диспозитив на решение №
306/30.11.2015 г. със следното съдържание: „Допуска да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.
******, община *****, цялото с площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ І – 21 в
кв. 1 по плана на селото, при граници: УПИ ІІ – 20 и от две страни язовир,
ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 68 кв.м. между съсобствениците при квоти, както следва: 1045 кв.м. ид.
части от дворното място, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда със
застроена площ от 68 кв. м. за Р.Ф.И.….“.
В правомощията на
съда е да установи действителното искане, съдържащо се в подадената до него
молба за защита и съдействие и когато същата е неясно формулирана, да определи
точния и смисъл при съобразяване на изложените в нея обстоятелства и факти и
направено искане. Това правомощие на съда не представлява нарушение на
диспозитивното начало, тъй като съдът е задължен да даде търсената в
действителност от него защита и съдействие, поради което дължи произнасяне
съобразно действително изразената от страната воля, а не съобразно буквално
формулиране на направеното искане. Тези правила важат и за молбите по чл.
247 от ГПК за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка.
Ето защо и с
оглед на това да не остане никакво съмнение относно предмета на делбата, следва
да бъде извършена поправка по реда на чл. 247 от ГПК на очевидна фактическа
грешка в решение № 306/30.11.2015 г. по г. д. № 635/2009 г. на РС - Провадия, като на ред четвърти от диспозитива вместо: „ведно
с построената в това дворно място“, да се чете: „върху което дворно място е
построена“, а на ред седем вместо: „ведно с цялата изградена в него“, да се
чете: „върху което е изградена“.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 247 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 306/30.11.2015 г., постановено по г. д. № 635/2009 г. по
описа на РС – Провадия, като на ред четвърти от диспозитива вместо:
„ведно с построената в това дворно място“, да се чете „върху което дворно място
е построена“, а на ред седем вместо: „ведно с цялата изградена в него“, да се
чете: „върху което е изградена“.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС - Варна.
Препис от решението да бъде връчен
на Р.Ф.И. и Държавата, представлявана от министъра на РРБ, чрез юрисконсулт С.В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: