№ 17072
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111973 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. О. И., ЕГН ********** и Ц. О. Ш.,
ЕГН ********** против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците твърдят, че срещу тях е висящо изпълнително дело № 20148580400262 на ЧСИ
У.Д., което е образувано по молба на ответника - „Т.С.“ ЕАД от 14.03.2014 г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.06.2013 г. по ч. гр. д. № 956/2010 г. по описа на СРС, 87
състав, срещу Радка Петрова Ш.а, Т. О. И. и Ц. О. Ш., за заплащане на сумата в размер на
930,39 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г.,
сумата от 148,99 лева - мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода
м.02.2003 г. - м.04.2009 г., както и сумата от 61,57 лева - сторени съдебни разноски.
Съгласно процесния изпълнителен лист длъжниците дължат разделно задължението,
респективно всеки един от тях дължи по 1/3 част към момента на образуване на
изпълнителното производство. Твърдят, че длъжницата Радка Петрова Ш.а е починала, като
е оставила за свои наследници по закон двамата си синове - Т. И. и Ц. Ш.. С оглед
настъпилото наследствено правоприемство всеки един от ищците дължи по ½ част от
задължението по изпълнителното дело. Считат, че вземането е погасено по давност, тъй
като последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е от
25.03.2014 г. – налагане за запор върху банкови сметки. След изпращане на запорните
съобщения, в периода от 25.03.2014 г. до 25.03.2016 г. не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, поради което на
25.03.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, изпълнителното се е прекратило по силата
на закона. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство е че
последващите изпълнителни действия се явяват недопустими и не произвеждат правно
действие. Поддържат, че от 25.03.2014 г. е започнала да тече нова погасителна давност по
чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, която е тригодишна, тъй като вземането произтича от
извънсъдебно изпълнително основание, поради което на 25.03.2017 г. вземането по
изпълнителния лист се е погасило по давност и не може да бъде предмет на принудително
изпълнение. Предвид изложеното, се моли за признаване за установено, че Т. О. И. не дължи
на „Т.С.” ЕАД следните суми, представляващи сбор от припадащата му се част от
1
наследството на Радка Ш.а, от една страна, и личното му задължение, от друга, а именно:
сумата в размер на 465,20 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода
м.02.2003 г. - м.04.2009 г., лихва за забава в размер на 74,50 лева, начислена от м.02.2003 г.
до м.04.2009 г., както и 30,79 лева - сторените съдебни разноски, както и за признаване за
установено, че Ц. О. Ш. не дължи на „Т.С.” ЕАД следните сумите, представляващи
припадащата му се част от наследството на Радка Ш.а, от една страна, и личното му
задължение, от друга, а именно: сумата в размер на 465,20 лева - главница за неплатена
топлинна енергия за периода м.02.2003 г. - м.04.2009 г., лихва за забава в размер на 74,50
лева, начислена от м.02.2003 г. до м.04.2009 г., както и 30,79 лева - сторените съдебни
разноски. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с
който се оспорва искът. Ответникът твърди, че към датата на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/1980 г. и за периода от образуване на изпълнителното дело до
26.06.2015 г. – приемане на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. След
26.06.2015 г. по изпълнителното дело са предприемани действия, прекъсващи давността
/последното от които на 23.02.2017 г./, поради което същата не е изтекла към момента, при
съобразяване и на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, изменен с ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г., съгласно който от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение на 20.05.2020 г. давност не е текла. Моли да се отхвърли
предявеният иск. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
По предявения иск, в тежест на ищците е да докажат наличието на правопогасяващи
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, да обосноват правния си
интерес от иска, както и да докажат, че имат качеството на наследници на Радка Петрова
Ш.а, за което на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищците, че не сочат
доказателства.
Ответникът следва да докаже наличието на юридически факти, водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства /в
частност за прекъсване на давността след 2015 г./.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че срещу Радка Петрова Ш.а, ЕГН **********, Т. О. И., ЕГН ********** и Ц. О.
Ш., ЕГН ********** е издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по
гр. д. № 956/2010 г. по описа на СРС, 87 състав за исковите суми, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2010 г., че въз основа на изпълнителния
лист на 14.03.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148580400262 на ЧСИ У.Д., рег.
№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, което е висящо.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
2
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.06.2023 г. от 13:00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищците – и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3