Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
21.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 323 по описа за 2017г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.Л.Б. *** ***
със седалище и адрес на управление ***. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че за периода от месец април 2004г. до месец септември
2005г. не дължи на ответника сумата от 1223,40 лева за ползвана, но незаплатена
топлоенергия. Ищецът твърди, че тези претенции са погасени по давност с оглед
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
В
едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който признава
предявения иск. Твърди, че по партидата на ищеца за процесния период април 2004
– септември 2005г. няма задължения.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Не се
спори между страните, че ищецът е абонат на ответното дружество като собственик
или титуляр на вещно право на ползване на жилищен имот, находящ се в ***.
Не се
спори между страните, че в сградата, в режим на етажна собственост има
изградена абонатна станция, а имотът на ищеца е топлоснабден.
Твърденията
на ищеца са, че при направена справка в ответното дружество на 05.02.2016г. установил,
че дружеството претендира заплащането на 1223,40 лева за консумирана, но
незаплатена топлоенергия за периода април 2004г. – 09.2005г., начислена на
абонатен номер 8189. Тези твърдения се потвърждават и от справка Препис
извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия от 05.02.2016г.
Представено
е удостоверение от 09.02.2017г., в което е отразено, че към 16.01.2017г. –
датата на завеждане на исковата молба, ищецът няма задължения по партидата си
за периода от 01.04.2004г. до 30.09.2005г., но това удостоверение е издадено,
след завеждане на исковата молба.
Снабдяването
на ищеца на 05.02.2016г. със справка за задълженията му, в която са посочени и
задълженията за периода 01.04.2004г. до 30.09.2005г. показва възможността на
топлофикационното дружество във всеки един момент да се снабди със заповед за
изпълнение на парично задължение и единствения начин на ищеца да се защити е
завеждането на настоящия иск. Това обуславя правния интерес от завеждане на настоящото
производство.
При така
изложеното, съдът приема, че към датата на завеждане на исковата молба
16.01.2017г., ищецът е имал правен интерес от завеждане на настоящото производство,
тъй като е разполагал със справка извлечение за задължение в размер на 1223,40
лева за периода от месец април 2004г. до месец септември 2005г. за ползвана, но
незаплатена топлоенергия
Не се
спори между страните, че за процесния период от месец април 2004г. до месец
септември 2005г. ищецът няма задължения към ответното дружество за ползвана, но
незаплатена топлоенергия, поради което съдът приема, че искът е доказан по
основание и размер.
Въпреки,
че ответното дружество чрез процесуалния си представител е направило признание
на предявения иск, съдът счита, че дължи разноски на ищеца, тъй като с
издаването на справката извлечение за задължения към топлофикационното
дружество е станал причина за завеждане на делото.
Видно е,
че списъкът с разноските е изпратен по пощата с клеймо от 14.03.2017, т.е.
преди датата на съдебното заседание. Поради изложеното, съдът счита, че
ответното дружество следва да заплати на процесуалния представител на
ищеца адвокат В.В.Т. с ЕГН ********** ***
, *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, че Д.Л.Б. с ЕГН с
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** сумата от 1223,40 лева за ползвана, но
незаплатена топлоенергия за периода април 2004 – май 2005г., начислена по ***.
ОСЪЖДА ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** да заплати на адвокат В.В.Т. с ЕГН **********
*** , *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и за
държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: