Решение по дело №423/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Динно“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, [улица], представлявано от управителя Г. Г. срещу решение № 72/27.11.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 223/2023 г. по описа на Районен съд Царево. Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на наказателното постановление и оспорва съставомерността на деянието. Счита, че справката по чл.402, ал.1 от КТ не представлява годно доказателство за ангажиране на отговорността му и възразява, че не е налице трудово правоотношение на дружеството с установеното на строителния обект лице. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 02-2300175/24.07.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” с което на „Динно“ ЕООД на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото законодателство. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.415в от КТ, а размера на наложената имуществена санкция е счетен за правилно определен към минималния предвиден от законодателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като чл.62, ал.1 от КТ поставя изискването за форма, а именно, че трудовият договор следва да се сключи в писмена форма. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), възнаграждение, почивки, но за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

Възраженията относно несъставомерност на нарушението, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от събраните по делото доказателства.

В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между „Динно“ ЕООД и Е. И., от които може да бъде направен извод, че се касае за трудово правоотношение, като данните категорично сочат, че към датата на извършване на проверката, същият е извършвал трудова дейност. Непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място сочат установено извършване на СМР на строителен обект, находящ се в [населено място], [улица], от три дружества, сред които и касаторът. Работниците на отделните дружества са извършвали различни дейности и са били позиционирани в отделни части на строителната площадка, в частност в едната група е установен Е. И., който е изнесъл данни, че престира труд в полза на „Динно“ ЕООД, като същият е възприет от проверяващите да „връзва арматура“ на обекта, без да има сключен трудов договор, в надлежната писмена форма. И. се е вписал собственоръчно в справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ от дата 29.04.2023 г. като работник на процесния строителен обект находящ се в [населено място], [улица], от една година, с работно време от 08,00-17,00 часа, с два часа почивка в работния ден, два почивни дни седмично и трудово възнаграждение 500 лв. на седмица.

Възраженията на касатора относно справката са неоснователни. Съдържанието на справката-декларация по чл.402 от КТ е индиция за наличието на трудово правоотношение, като същото подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства събрани в хода на проведеното производство. Тя представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на нейното съдържание, в съвкупност с останалите доказателства обосновава извод, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при попълване на конкретните елементи на трудовото правоотношение в справката, Е. И. е действал под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Напротив изложеното от работника в попълнената декларация разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията е попълнена собственоръчно от лицето и е подписана от него, като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Следва да се посочи и това, че при повторна проверка, на друга дата същото лице отново е установено на строителния обект да полага труд, отново без сключен писмен трудов договор.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и поради последващо оттегляне на протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., тъй като той е оттеглен в частта от т.1 до т.5, което оттегляне е мотивирано с отпадането на основанието за налагане на принудителните административни мерки, тъй като те вече са наложени с постановление от 18.05.2023 г. и не следва да се дублират. Съответно, наличието на съдебно производство по обжалване на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е производство което е с различен предмет и се развива по различен процесуален ред, като то не е преюдициално по отношение на настоящото производство по обжалване на издадено наказателно постановление.

Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда наказание от 1 500 лв. до 15 000 лв., като правилно е наложена от наказващия орган санкция в минималния предвиден размер.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 72/27.11.2023 г. постановено по н.а.х.д. № 223/2023 г. по описа на Районен съд Царево.

ОСЪЖДА „Динно“ ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, [улица], представлявано от управителя Г. Г. срещу решение №72/27.11.2023г. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.