№ 244
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110212099 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, чрез
упълномощен представител - адв. Н. В. от САК, против Наказателно
постановление № 002772/26.07.2023 г., издадено от и.д. Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за
защита на потребителите, с което на основание чл. 210в ЗЗП за нарушение на
чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева и на
основание чл. 200 ЗЗП за нарушение на чл.23 ЗЗП му е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
С жалбата наказателното постановление се атакува като издадено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Навеждат се възражения за липса на материална и
териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Сочи
се, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство
не е била изяснена в цялост фактическата обстановка и не са събрани
необходими и относими доказателства. Твърди се, че при описание на
обстоятелствата на твърдяното нарушение по чл. 23 ЗЗП е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочен и описан всеки от
1
артикулите, за които е установено соченото нарушение. Сочи се, че
извършването на нарушението по чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, тъй като не е установено, че теглото на
опаковката не е било приспаднато при измерване на продукта. Според
жалбоподателя проверяващите е следвало да извършат проверка като
извършат повторно измерване на продукта без опаковката. Навежда се, че
нарушение не е извършено, тъй като служителят е приспаднал предварително
теглото на опаковката, след което е измерил само теглото на продукта.
Излагат се съображения, че дружеството - въззивник не е осъществило и
нарушението по пункт втори от наказателно постановление, тъй като
търговецът е обявил цена за стоките, предлагани в насипно състояние, както
за 100 гр., така и за 1 кг., като се сочи и че грамът не представлява мерна
единица, различна от килограма. Навежда се, че няма нормативна забрана
търговецът да използва и единица мярка, която е различна от килограм, а
именно 100 гр, при положение, че законовото изискване да се посочи цената
за 1 кг е спазено. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В условията на алтернативност се
навежда, че ако се приеме, че дружеството - жалбоподател е осъществило
нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, то следва да се приложи чл. 28 ЗАНН и по отношение на
търговеца да се отправи предупреждение. По отношение на нарушението по
пункт първи от наказателното постановление се излагат съображения, че се
дължи на допусната от служителя грешка, а не на регулярна и съзнателно
осъществявана практика от търговеца. По отношение на нарушението по
пункт втори от наказателното постановление се сочи, че търговецът не е
накърнил правата или икономическите интереси на потребителите. Обръща се
внимание и на обстоятелството, че и двете нарушения са извършени за първи
път. В условията на евентуалност се прави искане и за намаляване на
наложената имуществена санкция за нарушението по пункт първи от
наказателното постановление до законовия минимум. Навежда се, че
наложената от наказващия орган санкция е прекомерна, не е съответна на
обществената опасност на нарушението и на установените смекчаващи
отговорността обстоятелства. Изтъква се, че посочените в наказателното
постановление като отегчаващи отговорността обстоятелства не са доказани -
не е доказано негативно въздействие върху потребителите, както и не е
установено, че нарушението се отнася за всички обекти на търговеца в
страната. Навежда се, че неправилно за да определи по-висок размер на
имуществената санкция, наказващият орган се е позовал на съставомерни
признаци на нарушението, преценявайки го повторно. Изтъква се и че
наложената имуществена санкция не е съответна на имущественото състояние
на дружеството - въззивник. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Н. В. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата.
2
Наказващият орган - Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
"Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно
призован, се представлява от адв. А. Каменова от САК, която пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства, се установява
извършването и на двете нарушения, за които е санкциониран
жалбоподателят. Навежда, че размерът на санкцията за нарушението по чл.
210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП е определен правилно при съобразява тежестта на
нарушението, вкл. и на факта, че се касае за обект с хиляди потребители. По
отношение на нарушението по пункт втори от наказателното постановление
изтъква, че разпоредбата на чл. 23 ЗЗП регламентира да се обозначи
единствено цената за единица мярка, която е килограм. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвено от юрк. А.
Димитров становище по жалбата, в което се излагат съображения за
правилност и обоснованост на наказателното постановление. Навежда
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана
страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена санкция, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е
връчено на дружеството - жалбоподател на 28.07.2023 г., а жалбата е подадена
на 11.08.2023 г./, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ххххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххххх, е юридическо
лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "ххххххххххх" № 247, ет. 2, с управител
П.П.П.
Дружеството - жалбоподател стопанисва магазини "хххххххххх".
Със заповед № 496/01.10.2021 г., издадена от Председателя на КЗП на
основание чл. 68л ал. 1 ЗЗП, се забранява на дружеството - жалбоподател да
използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да извършва
действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и
3
професионална компетентност и променят или е възможно да променят
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат
или към когото са насочени, в нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 ЗЗП,
изразяващо се в заплащане на опаковката, в случая пластмасова кутия, освен
за брой на каса, така и заплащане на същата след измерване на теглото й,
заедно с количеството на избрания продукт. Дружеството - жалбоподател
обжалвало издадената от председателя на КЗП Заповед № 496/01.10.2021 г. и
с решение № 1176/24.02.2022 г. по дело № 135/2022 г. по писа на АССГ, 48
състав, жалбата била оставена без уважение.
На 17.02.2023 г. свидетелите Л. М., на длъжност "главен инспектор" в
КЗП - София - област, и А. К. извършили съвместна проверка със служители
на НАП и ОДБХ в обект магазин "хххххххххххх", стопанисван от
"ххххххххх" ЕООД, находящ се в гр. София, ул. "ххххххххххххх" № 3.
Свидетелите М. и К. възприели клиент, който закупил 2 опаковки
/пластмасови кутии/ с руска салата "Премуим" насипна на цена 5, 90 лева за
кг. Свидетелите наблюдавали, че служителят на щанда сложил поисканото от
клиента количество от руската салата в двете опаковки, след което поставил
опаковките на кантара и ги измерил заедно с количеството продукт. При
извършеното измерване не била приспадната цената на опаковките.
Впоследствие на касата потребителят заплатил стойността на опаковките по
0, 20 лева всяка, като заплатил и стойността на 0, 258 кг руска салата
"Премиум" насипна и 0, 314 кг руска салата "Премиум" насипна. След това
клиентът се върнал при проверяващите и им представил издадения му
фискален бон, при което свидетелите М. и К. установили, че потребителят е
заплатил два пъти стойността на опаковката - на касата, като стойността на
опаковката била измерена и заплатена и заедно с количеството на избрания
хранителен продукт. След като потребителят представил на проверяващите
издадения фискален бон, било извършено измерване на теглото на опаковката
и било установено, че същата е с тегло 10 грама, при което било установено,
че потребителят реално е закупил 0, 248 кг и 0, 304 кг руска салата
"Премиум" насипна.
Едновременно с това свидетелите М. и Клуев установили и че на
щанда с насипни храни и щанд "Топла точка" се предлагали за продажба
продукти в насипно състояние (например маслини "Амфиса Blond", маслини
натурална черна "Амфиса", руска салата "Премиум" насипна, маслини
4
"Каламон" дребни, салата „Европейска“ и картофена салата) с обявени цени
за 100 грама с по-голям шрифт, като с по-дребен шрифт били изписани
цените за 1 кг. Така за маслини "Амфиса Blond" на етикета била обозачена
цена за 100 грама 0, 79 лева и цена за 1 кг - 7, 92 лева, за маслини натурална
черна "Амфиса" на етикета била обозначена цена от 0, 79 лева за 100 грама и
7, 92 лева за килограм, за руска салата "Премиум" насипна била обозначена
цена за 100 грама 0, 59 лева и цена за килограм - 5, 90 лева, за маслини
"Каламон" дребни била обозначена цена за 100 грама 0, 79 лева и цена за един
килограм - 7, 92 лева, за салата Европейска насипна била обозначена цена от
1, 09 лева за 100 грама и 10, 90 лева цена за килограм и за картофена салата
била обозначена цена от 0, 79 лева за 100 грама и 7, 90 лева за килограм. За
маслини черна стафидата "Амфиса" /етикет в жълто/ на етикета била
обозначена само цена за килограм - 9, 52 лева.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № К
- 2758786/17.02.2023 г.
На 19.04.2023 г. в присъствието на свидетеля А. К. свидетелката Л. М.
съставила АУАН № К – 002772/19.04.2023 г., с който повдигнала против
„ххххххххх“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено на
17.02.2023 г. нарушение на чл. 210в ЗЗП - затова, че търговецът не е спазил
влязла в сила заповед № 496/01.10.2021 г., издадена от Председателя на КЗП,
с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да
използва нелоялна търговска практика, както и за нарушение на чл. 23 ЗЗП -
затова, че търговецът на щанд с насипни хранителни стоки и щанд "Топла
точка" предлага за продажба продукти в насипно състояние с обявени цени за
100 грама с по-голям шрифт и по-малък - за 1 кг. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството - въззивник -
Зорина Георгиева, бил й предявен и й бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН дружеството - жалбоподател възразило
срещу констатациите в АУАН, като от упълномощения представител на
дружеството били депозирани възражения, заведени с вх. № С - 08-
2739/27.04.2023 г., в които се излагали съображения, че нарушението по
пункт първи от наказателното постановление се дължи на изолирана
техническа грешка на служителя на щанда. По отношение на нарушението по
пункт втори от наказателното постановление се излагали съображения, че
5
посочването на цената за 100 грама продукт е за улеснение на потребителите.
След преценка, че направените възражения не са основателни, И.Б. -
и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара"
при Комисията за защита на потребителите издал Наказателно постановление
№ 002772/26.07.2023 г., с което на основание чл. 210в ЗЗП за нарушение на
чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП на „ххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, била
наложена имуществена санкция в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева
и на основание чл. 200 ЗЗП за нарушение на чл.23 ЗЗП му била наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Л. М. и А. К., както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед №
496/01.10.2021 г., издадена от Председателя на КЗП, решение №
1176/24.02.2022 г. по дело № 135/2022 г. по писа на АССГ, 48 състав,
констативен протокол № К - 2758786/17.02.2023 г., ведно с приложения - два
броя фискални бонове и фотокопия на етикети, АУАН № К –
002772/19.04.2023 г., възражения, заведени с вх. № С - 08-2739/27.04.2023 г.,
Наказателно постановление № 002772/26.07.2023 г., разписка за връчване на
обжалваното наказателно постановление, пълномощно, заповед №
670/06.07.2023 г. на Председателя на КЗП, извлечение от публикуван от
"ххххххххх" ЕООД ГФО за 2021 г., заповед № 147/30.06.2023 г. на
Председателя на КЗП, заповед № 748/11.09.2000 г., издадена от Председателя
на КЗП, заповед № 265/28.05.2019 г. на Председателя на КЗП, заповед № 326
ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и К., които оцени
като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни на
писмените доказателства. Двамата свидетели са извършили проверката в
стопанисвания от дружеството - въззивник търговски обект, като в
показанията си дават сведения за начина на протичането й и констатациите от
същата. И двамата свидетели са категорични, че са възприели лично как
служителят на щанда е претеглил закупената от потребителя насипна руска
салата. Свидетелката М. има детайлни спомени, че служителят на щанда е
поставил руската салата в пластмасовата кутия, след което я е претеглил на
кантара, като свидетелката М. е категорична в показанията си, че при
претегляне на продукта служителят на щанда не е приспаднал теглото на
опаковката. Така свидетелката без колебания сочи, че преди да постави
руската салата в опаковката, служителят не я е измерил, както и че не е
възприела на екрана да се изписва приспадането на теглото на опаковката. В
6
същия смисъл са и показанията на свидетеля А. К..
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, които оцени
като напълно еднопосочни, непротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства съдът
изгради и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност, като възраженията на
жалбоподателя в този смисъл не са основателни. Съгласно чл. 233 ал. 1 ЗЗП
актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица,
определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на
общината. Разпоредбата на чл. 233 ал. 2 ЗЗП предвижда, че наказателните
постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на
общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. От приложената по
делото заповед № 326 ЛС/22.04.2015г., издадена на основание чл. 37 ал. 1 б.
"б" ЗАНН от Председателя на КЗП, се установява компетентността на
актосъставителя Л. М. да съставя актове за извършени нарушения по
законите, контрола по приложението на които е възложен на КЗП, на
територията на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград. От заповед № 748/11.09.2000 г. на председателя на КЗП и
заповед № 265/28.05.2019 г., отново на председателя на КЗП, се установява,
че свидетелката М. заема длъжност главен инспектор в Регионална дирекция
за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от И.Б. - и.д. Директор
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за
защита на потребителите. Видно от писменото доказателство - заповед №
147/30.06.2023 г., издадена от председателя на КЗП именно И.Б. - директор на
регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към Главна дирекция "Контрол на пазара" е определен по
съвместителство да изпълнява и длъжността Директор на Регионална
7
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на
потребителите, до назначаването на титуляр, но за срок не по-дълъг от шест
месеца, считано от 03.07.2023 г. Със заповед № 670/06.07.2023 г. на
Председателя на КЗП съгласно чл. 233 ал. 2 ЗЗП Ивил Бакъдржиев като и.д.
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара"
при Комисията за защита на потребителите е оправомощен да налага
административни наказания и да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗЗП, установени от служители на КЗП с актове за
административни нарушения, извършени на територията на страната.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34
ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал
и при извършване и установяване на нарушенията - свидетеля А. К., както и в
присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател.
Актът е подписан от съставителя, свидетеля и упълномощения представител
на въззивника, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.
По отношение на нарушението по пункт първи от наказателното
постановление:
Както в АУАН, така и в НП, са описани всички признаци от състава на
нарушението по чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП, посочени са обстоятелствата по
извършването му и нарушената разпоредба. В АУАН досежно нарушението
по пункт първи от наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 210в ЗЗП, а в наказателното постановление наказващият
орган е посочи, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 210в вр. чл. 68л
ал. 1 ЗЗП. Посочването в АУАН като нарушена единствено на разпоредбата
на чл. 210в ЗЗП обаче по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като именно разпоредбата на чл. 210в ЗЗП урежда като
състав на административно нарушение неизпълнението на заповед на
председателя на КЗП, с която се забранява прилагането на нелоялна търговска
практика. Не се споделят възраженията в жалбата, че наказващият орган е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е
8
извършил разследване на спорните обстоятелства. Съгласно чл. 52 ал. 4 ЗАНН
наказващият орган извършва разследване на спорните обстоятелства, само
когато намери, че такова е необходимо. Доводите в жалбата за недоказаност
на нарушението по пункт първи от наказателното постановление се отнасят
до основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение,
а не до спазване на процесуалните изисквания в
административнонаказателното производство.
С разпоредбата на чл. 210в ЗЗП неизпълнението на заповед по чл. 68л
ал. 1 ЗЗП - заповед на председателя на КЗП, с която се забранява на търговеца
да прилага нелоялна търговска практика, е уредено като самостоятелен състав
на административно нарушение. От писмените доказателства се установява /а
и не се спори от въззивника/, че със заповед № 496/01.10.2021 г., издадена от
Председателя на КЗП, на основание чл. 68л ал. 1 ЗЗП, на дружеството -
жалбоподател се забранява да използва нелоялна търговска практика, а
именно: търговецът да извършва действия, които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят
или е възможно да променят съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в нарушение
на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 ЗЗП, изразяващо се в заплащане на опаковката, в
случая пластмасова кутия, освен за брой на каса, така и заплащане на същата
след измерване на теглото й, заедно с количеството на избрания продукт.
В случая при извършената на 17.02.2023 г. при посещение в търговски
обект - магазин "хххххххххх", находящ се в гр. София, ул. "ххххххххххххх"
№ 3, е установено приложението на същата нелоялна търговска практика, във
връзка с която е била издадена заповед № 496/01.10.2021 г., на Председателя
на КЗП. Не се споделят всички оплаквания за недоказаност на нарушението.
От показанията на свидетелите М. и К., както и от писмените доказателства,
приложени към констативния протокол от проверката, се установява, че
потребителят е заплатил стойността на опаковката на касата, но заедно с това
е заплатил същата и заедно с количеството на избрания хранителен продукт -
руска салата "Премиум", насипна. Така свидетелката М. е категорична в
показанията си, че проверяващите са били свидетели на продажбата, че са
наблюдавали действията на конкретния продавач и са установили, че
продавачът е поставил поисканото количество руска салата в опаковката и
след това - на кантара. Свидетелката М. е категорична, че е наблюдавала
9
показанията на екрана на кантара в момента на претеглянето на продукта и не
е възприела на екрана да се изписва приспадане на теглото на опаковката, че
празната опаковка не е била предварително претеглена от служителя, както и
че за приспадане на теглото й не е ползвана специално предназначена за това
опция, с която са снабдени кантарите в търговските обекти. Както от
показанията на свидетелите М. и К., така и от писмените доказателства -
фискален бон № 51012010 от 17.02.2023 г., приложен към констативен
протокол № К -2758786/17.02.2023 г., се установява, че за двете кутии руска
салата потребителят е заплатил стойността на пластмасовите опаковки и на
каса при цена от 0, 20 лв за опаковка. Не са основателни възраженията на
жалбоподателя, че не е доказано колко е теглото на опаковката. От
показанията на свидетелката Л. М. се установява, че опаковката е била
измерена от служители на щанда, след като потребителят е представил на
проверяващите фискалния бон, и е било установено, че теглото й е 10 грама.
Предвид горното съдът намери, че се установява, че жалбоподателят е
извършил нарушението по чл. 210в вр. чл. 68л ал. 1 ЗЗП, като не е изпълнил
заповед № 496/01.10.2021 г., издадена от Председателя на КЗП, с която се
забранява на търговецът "ххххххххх" ЕООД да прилага нелоялна търговска
практика. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изиска
настъпване на конкретен вредоносен резултат.
Касае се за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, безвиновна, поради което не се налага обсъждане на
субективна съставомерност на нарушението.
Ирелевантни за извода за съставомерност на деянието са доводите, че
се касае за техническа грешка на служителя на щанда, допусната въпреки
положените от търговеца "ххххххххх" ЕООД усилия да провежда обучение
на своите служители. Дружеството - жалбоподател е длъжно по такъв начин
да организира дейността си, в това число и действията на своите служители,
че да не допуска нарушения на действащото законодателство.
Съдът намира, че наказващият орган не е допуснал нарушение на
материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. Обстоятелството, че дружеството
– жалбоподател не е било санкционирано с влезли в сила наказателни
10
постановления за други идентични нарушения не е достатъчно, за да обоснове
приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а следва да се извърши
конкретна преценка на обществената опасност на процесното нарушение. В
случая се касае за неизпълнение на издадена заповед на председателя КЗП, с
която се забранява прилагане на същата нелоялна търговска практика, което
сочи на неоснователност на възраженията в жалбата, че се касае за единичен
и изолиран случай. На следващо място, макар нарушението по чл. 210в ЗЗП
да е формално, в случая са настъпили вредни последици за потребителя,
който е заплатил стойността на опаковката веднъж на каса и веднъж заедно
със закупения от него продукт. Горепосочените обстоятелства според съда
сочат на извода, че нарушението разкрива именно типичната и не по-ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид.
За нарушение на чл. 210в ЗЗП, извършено от юридическо лице, се
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лева.
В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер на 30 000, 00 лева. Съгласно чл. 27 ал. 2 ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Целите на
административното наказание са предвидени в чл. 12 ЗАНН, където е
предвидено, че административните наказания се налагат с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. За да наложи имуществена санкция в размер около средния,
наказващият орган се е позовал на данни за имущественото състояние на
жалбоподателя, на засегнатия кръг потребители, предвид, че се касае за една
от най-големите търговски вериги за хранителни продукти в страната, както и
че се касае за неизпълнение на заповед на председателя на КЗП, с която се
забранява приложението на същата нелоялна търговска практика. Съдът
намира за основателни възраженията на въззивника, че при определяне
размера на санкцията не следва да се съобразява обстоятелството, че се касае
за неизпълнение на заповед на председателя на КЗП по чл. 68л ЗЗП, тъй като
това е елемент от състава на нарушението. Позоваването на наказващия орган
на големия брой засегнати потребители също е некоректно, тъй като не е
установено с категоричност, че същото нарушение е извършено и в други
11
обекти на търговеца и по отношение на други потребители, а това е
единствено предположение на наказващия орган. В конкретния случай в
резултат на извършено нарушение конкретният потребител е бил ощетен с 0,
11 лева /за двете закупени от него опаковки руска салата/. При определяне
размера на санкцията следва да се вземе предвид и имущественото положение
на жалбоподателя, тъй като санкцията следва да е в такъв размер, че да
засегне имуществената му сфера в степен, достатъчна, за да го мотивира да
преустанови извършване на нарушението и да въздейства предупредително
по отношение на останалите търговци. Неправилно за да определи размера на
имуществената санкция, наказващият орган се е позовал на посочения в ГФО
на дружеството за 2021 г., обявен в ТРРЮЛНЦ, размер на приходите на
жалбоподателя за 2021 г. в размер на 386 186 000 лева. По делото е
представен индивидуален отчет за всеобхватния доход на дружеството за
2021 г., от който е видно, че общият приход на дружеството след приспадане
на себестойността на продажбите и оперативните разходи, се равнява на 772
000 лева. Предвид горното и като съобрази от една страна обществената
опасност на нарушението, липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и от данните за имущественото положение на
въззивника, съдът намери, че следва да намали размера на имуществената
санкция от 30 000 лева на 10 000 лева. Съдът намира, че предвид данните за
имущественото положение на жалбоподателя, налагането на санкция в
минималния размер от 3000, 00 лева не би осигурило постигане на целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН, тъй като не би представлявало достатъчно
сериозно засягане имуществената сфера на въззивника, така че да го
мотивира занапред да преустанови извършването на сходни нарушения.
По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление:
Съдът намери, че при описание на нарушението по пункт втори от
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не е посочено по отношение на кои конкретно храни,
които се продават в насипно състояние, е установено, че на етикетите са
посочени едновременно цена за 1 кг и цена за 100 грама. Това препятства
правото на защита на жалбоподателя, който не може да организира защитата
си срещу неясно административно обвинение. Така жалбоподателят не би
12
могъл например да навежда доводи, че за определени продукти изводите на
актосъставителя и на наказващия орган не са верни и на етикета редом с
цената за 1 кг не е била посочена и цената за 100 грама. В АУАН и в НП не е
посочено, че констатациите на проверяващите се отнасят за всички храни,
предлагани в насипно състояние, а същевременно не са посочени и отделни
хранителни продукти, за които да е установено такова посочване на етикета,
както на цената за 100 грама, така и на цена за 1 кг. Като приложение към
констативния протокол от извършената проверка са приложени етикети на
стоки, от които е видно, че за част от хранителните продукти се установява
обозначаване на етикета на цена както за 100 грама, така и за 1 кг - маслини
"Амфиса Blond", маслини натурална черна "Амфиса", руска салата
"Премиум" насипна, маслини "Каламон" дребни, салата „Европейска“,
картофена салата. От писмените доказателства – приложените етикети се
установява обаче, че този начин на етикиране не се отнася до всички
продукти, предлагани в насипно състояние – например по отношение на
маслини черни стафидата „Амфиса“ /жълт етикет/ е посочена само цена за
килограм. На следващо място обстоятелствата на административното
нарушение следва да са посочени ясно и конкретно в АУАН и НП, а не да се
извличат от приложени към преписката писмени доказателства. Предвид
изложеното съдът намери, че наказателното постановление досежно
нарушението по пункт втори от наказателното постановление следва да бъде
отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Единствено за пълнота съдът ще посочи, че дори и да не бъде споделен
горния извод, отново се констатират основания за отмяна на наказателното
постановление, тъй като се касае за маловажен случай на административно
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗЗП за стоките, които се продават в
насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. Според § 13
т. 9 от ДР на ЗЗП "цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък
върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица
мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: ........ за стоки, търгувани
според теглото им - 1 килограм." Разпоредбата на чл. 23 ЗЗП е
недвусмислена, че по отношение на стоките, които се предлагат в насипно
13
състояние се обозначава само цената за единица мярка, т.е. търговецът е
следвало да обозначи на етикетите само цената за 1 кг., а не да посочва
допълнително и цената за 100 грама. В този смисъл не са основателни всички
възражения на жалбоподателя, че няма нормативна забрана редом с цената за
единица мярка да се обозначава и цената за единица мярка, различна от
килограм.
В случая обаче се касае за маловажно нарушение по см. на § 1 т. 4 от
ДР на ЗАНН, тъй като с оглед на липсата на вредните последици и с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, нарушението представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение
на задължение на юридическо лице от съответния вид. В случая на етикетите
е била обозначена цената за единица мярка, като наред с нея е обявена и
цената за 100 грама, като между двете обявени цени няма несъответствие,
поради което не може да се приеме, че са създадени условия за въвеждане на
средния потребител в заблуждение. Следва да се посочи и че със Закона за
защита на потребителите в националното законодателство са въведени
разпоредбите на Директива 98/6/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при
обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите
(Директива 98/6/ЕО, Директивата). В т. 8 от Преамбюла на Директивата
изрично е посочено, че необходимо да се обърне внимание на факта, че някои
видове стоки обикновено се продават в количества, различни от един
килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически
метър и следователно е необходимо да се позволи на държавите-членки да
разрешат цената за единица мярка да се отнася до други единици за
количество, като се вземе предвид естеството на стоката и количествата, в
които тя обикновено се продава в тези държави-членки. От горното е видно,
че във всички случаи следва да се съобразява естеството на стоката и
количествата, в които тя обикновено се продава, а в настоящия случай се
касае за стоки, които обичайно се продават в количество под 1 кг., поради
което с посочването и на цената за 100 грама от съответния продукт за
средния потребител е дори по-лесно да определи цената за конкретно
закупеното от него количество - 100, 200, 300 грама и т.н. (в този смисъл и
Решение № 64 от 8.03.2016 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №
10418/2015 г.). В този смисъл посочването на цената за 100 грама е
14
допринесло за подобряване на информираността на потребителите им е
предоставило възможност да оценят и сравнят цените на стоките по
оптимален начин и да направят информиран избор, основан на обикновеното
сравняване.
В обобщение, съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено досежно размера на имуществената санкция, наложена за
нарушението по пункт първи от наказателното постановление, като същата
бъде намалена от 30 000 лева до размера от 10 000 лева, а по отношение на
нарушението по пункт втори наказателното постановление следва да се
отмени.
Съдът намира, че при този изход на производството жалбоподателят
няма право на присъждане на разноски. Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143 ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно е, че жалбоподателят има право на разноски
единствено в случаите на отмяна на обжалвания административен акт. В
настоящия случай и доколкото жалбоподателят не постига цялостна отмяна
на обжалваното наказателно постановление, няма право на присъждане на
разноски (така и Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 843/2023 г.). При този изход на производството право на присъждане на
разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган. В съдебно
заседание наказващият орган се представлява от упълномощен адвокат, който
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт, изразило се в изготвяне и представяне на
писмени бележки, представени по делото заедно с изпращане на материалите
по административнонаказателната преписка в съда. В случаите по чл. 63д ал.
4 ЗАНН размерът на възнаграждението се определя от съда, който следва да
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на
осъщественото процесуално представителство, като определеното от съда
възнаграждение не следва да надвишава максималния размер на
15
възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В случая като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание,
както и че процесуалното представителство на наказващия орган, за което се
претендира присъждане на възнаграждение, се е изразило единствено в
изготвяне и представяне на писмени бележки, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
в полза на Комисията за защита на потребителите следва да е в минималния
размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно – 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 002772/26.07.2023 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисията за защита на потребителите, В ЧАСТТА, С
КОЯТО с което на основание чл. 210в ЗЗП за нарушение на чл. 210в вр. чл.
68л ал. 1 ЗЗП на „ххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000, 00 /тридесет хиляди/ лева, ПО
ОТНОШЕНИЕ РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ като НАМАЛЯВА размера на същата от 30 000, 00 /тридесет
хиляди/ лева на 10 000, 00 /десет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002772/26.07.2023 г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисията за защита на потребителите, В ЧАСТТА, с която
на основание чл. 200 ЗЗП за нарушение на чл.23 ЗЗП на „ххххххххх“ ЕООД,
ЕИК ххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„ххххххххх“ ЕООД, ЕИК ххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита
на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17