Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 984 Година
2021, 17.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 21.04.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 600 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е жалба от ТД на НАП – Пловдив срещу
съдебно решение № 260115 от 25.01.2021г. по а.н. дело №6884/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV-ти н.състав, с което е отменено издаденото от
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив наказателно постановление
/НП/ №539226-F565333 от
01.10.2020г., с което на “Еф Ей Къмпани“ЕООД с адрес на управление гр.Пловдив,
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение чл.92 ал.2 ЗКПО на основание чл.261 ал.1, предл. второ ЗКПО.
Недоволен от така постановеното решение на първостепенният съд,
жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
неправилно прилагане на материалния закон и е явно несправедливо. Моли за
неговата отмяна и потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът – “Еф Ей Къмпани“ЕООД счита жалбата за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище за основателност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
За да отмени НП първостепенният съд е приел, че казусът
представлява маловажен случай.
Този съдебен състав намира, че правилно Районния
Съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното
производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до
единствения правилен извод – за отмяна на наказателното постановление, предмет
на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
В случая е спорно единствено прилагането
института на чл.28 б.“а“ ЗАНН от страна на първостепенният съд.
С оглед на това и при липсата на
доказателства за конкретно настъпили вредни последици за обучаващите се, този
състав на съда счита, че е налице в случая именно хипотеза на маловажен случай.
Безспорно
е, че декларирането е следвало да се извърши до 30.06.20г., а то е било
направено на 01.07.2020г., т.е. само няколко часа след изтичане на крайния срок
и то по инициатива на самия нарушител, т.е. без да бъде канен или „подсещан“ от
данъчната администрация, особено във връзка с образувано
административно-наказетелно производство.
На
следващо място няма опора твърдението в касационната жалба, че за формалните
нарушения този институт бил неприложим.
Не се установява и да са настъпили някакви други вредни последици (освен за правовия ред) от посоченото закъснение в
поведението на търговеца.
И след като безспорно това
нарушение е първо по ред, то
законосъобразно е приложеното правилото на чл.28 б.“а“ ЗАНН.
В тази връзка следва да се
посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По
отношение наличието на маловажен случай настоящият състав намира, че този му
извод следва от действителното фактическо положение на нещата, след направена
от съда преценка на конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че се
касае за първо такова нарушение с незначителни общественоопасни последици.
По тези съображения,
наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53
ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши преценка за
приложението на чл.28 ЗАНН. Тази хипотеза е преценена правилно от районния
съдия и същият я е приел обосновано за приложима.
Като
се има предвид, че и преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
степента на обществена опасност и т. н., но следва да се отчита и същността,
както и целите на административнонаказателната отговорност, то очевидно е, че
нейното реализиране по отношение на ЕООД-то в случая може да постигне едно
ефективно изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели,
инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа
отговорност.
Консеквентно
не може да се приеме и че оспореното решение е и явно несправедливо.
С оглед на изложеното не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221
ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
С оглед изхода от спора на ответника се дължат
разноски, които се установи да са в размер на 300 лева, което е и законовия
минимум, поради което не следва да се обсъжда направеното(при евентуалност) възражение за прекомерност на
противната страна.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260115 от 25.01.2021г. по а.н.
дело №6884/2020г. по описа на Районен съд– Пловдив, IV-ти н.състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите с адрес гр.София да заплати на “Еф Ей Къмпани“ЕООД с адрес на
управление гр.Пловдив сумата от 300 /триста/ лева разноски за тази съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.