Решение по дело №97/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК.

С решение № 406/10.02.2009г.,постановено по гр.д.№86/08 на РС Р., Д. Т. е осъден да заплати на А. Ч. и Е. Ч. сума от 610 лв.,представляващо обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва от деня на увреждането, а на Е. Ч.,Ю. Т. и Й. Т. съответно сумите от 1000лв.,за първите две и 1500 лв. за последната,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,с лихвите,съответно направените по делото разноски.

Въззивни жалби против това решение са подали ЗК "Л. ,в качеството на конституирано по делото трето лице помагач на ответника и Д. Т..

В жалбата на третота лице помагач се сочи,че съдът необосновано и незаконосъобразно е присъдил обезщетение за имуществени вреди,които вече са репарирани.Освен това прави оплакване за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по отношение на трите ищци,които не са установени по делото,че са възникнали в резултат на причинно-следствена връзка с ПТП.Моли да бъде отменено решението.

В жалбата си Д. Т. прави оплакване,че съдът е отказал да събере доказателства за релевантни за спора обстоятелства,а така също,че решението му е необосновано и незаконосъобразно,защото е приел,че той следва да носи отговорност за пречинените вреди.Моли да се отмени решението и се отхвърли иска.

Подадената от ЗК "Л. жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Подадената от Д. Т. жалба,съдът също намира за допустима.Жалбата е постъпила в срок е и е налице правен интерес от обжалване,с оглед изхода на спора пред РС Р.Липсва съдебен акт,с който да е оставена като нередовна без движение и да са посочени недостатъците й.Същевременно на 15.05.2009г. е получил съобщение за внасяне на държавна такса.Това обявление не почива на съответен акт , издаден от съда,поради което внасяне на таксата ,след срока на съобщението не я прави нередовна,тъй като съобщението не обективира воля на съда.

Разгледани по същество въззивните жалби са частично основателни.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното :

Установено е ,че ищците Й. Т.,Ю. Т. и Е. Ч. са претърпели ПТП на 07.10.2007г. Същите са пътували с автомобил собствен на Е. и А. Ч.,управляван от съпругата.Другият участник в ПТП е бил ответникът Д. Т..Вина за станалото на 07.10.2007г. ПТП има ответникът.За това обстоятелство са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП №48/2007 ,издаден от органите на МВР,в който е посочено,че на 07.10.2007г., Т.,който управлявал л.а."Фолксваген " рег.№ в посока за Г. ,със скорост,несъобразена с пътните условия и на десен завой,навлиза в лентата за насрещно движение и се сблъсква с л.а. "Форд" с водач Ч..В акта ищците са посочени като пострадали от ПТП.

Пред въззивната инстанция въззиваемите са представили и НП №2426/09 на Началника на РУ МВР.С него на ответника е наложено административно наказание-глоба.Макар,че фактическата обстановка е същата,в наказателното постановление са допуснати евентуално? фактически грешки,като е посочено,че ПТП е възникнало на 07.09.2009г.,което се разминава с твърденията в исковата молба и събраните обективни данни по делото,че ПТП е настъпило на 07.10.2007г.С оглед на това и писменото доказателство НП №2426/09 на Началника на РУ МВР е ирелевантно за спора.

Съдът приема фактическата обстановка отразена в констативния акт,който е оспорен,като официален свидетелстващ документ от ответните страни.Същите не са ангажирали доказателства,за да бъде отречена формалната и материална доказателствена сила на официалния документ.РС Р. е направил опити да се призоват лицата,посочени като свидетели във връзка със станалото ПТП,но те не са намерени на адресите.Във въззивната инстанция ответникът не се е явил и не е заявил искане за нови доказателства или пък такива,свързани с призоваване на посочените от него лица.

Ищците Чорбаджиеви са твърдяли,че в резултат на ПТП са претърпели имуществени вреди,изразяващи се в заплащане на пътна такса 60 лв,за транспортиране на автомобила от двора на РПУ Разлог до дома им в с.Е..Представили са сметка,издадена от "А..." ЕООД с дата 06.11.2007г.Касае се за частен документ,в който не е посочено,каква услуга е предоставена за сумата от 60 лв. Подписа на длъжностното лице е под наименованието "сервитьор" и целият вид на документа,сочи на сметка от кафе или ресторант,но не такава и за заплащане на пътна помощ,поради което съдът намира,че с това доказателство не може да се установят твърдяните вреди.

Не спорно по делото,че от застрахователната организация,чийто представител е третото лице помагач на собствениците на увредения автомобил "Форд" ,собственост на Ч. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 819 лв./л.133/,което обстоятелство те сочат и в исковата молба-800лв.

Съгласно медицинско свидетелство от 08.10.2007г.за Е. Ч. лекарят е констатирал при прегледа масивно кръвонасядане в дясната гръдна половина и охлузване и кръвонасядане на дясното коляно.При Ю. Т. на 10.10.2007г. е констатирано от обективна страна,че има палпаторна болка в областта на гръдната кост и диагнозата е контузия на гръдната кост.При Й. Т. на 10.10.2007г. от обективна страна е установено разкъсно-контузна рана в областта на носа с дължина 1 см.,палпаторна болка с кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро и под лявата колянна става,с данни за счупени носни кости при графия на черепа,поради което й е поставена диагноза счупени ностни кости,разкъсно-контузна рана на гърба на носа,контузия на меките тъкани на лявото бедро и колянната става.Има издаден болничен лист за заболяване"счупване костите на носа" за периода 15.10.07-22.10.2007г., а след това и от 22.10.2007г. до 29.10.2009г. с диагноза "фрактура нази".Преди 15.10.2007г. е ползвала платен годишен отпуск,видно от издадената й служебна бележка от работодателя.На Ю. Т. й е препоръчано 5 дни домашно лечение,считано от 08.10.2007г.Има издадени и три служебни бележки с дата 22.01.2008г.,с посочен период на нетрудоспособност,считано от 07.10.2007г.Съдът не цени последните като доказателство,тъй като са издадени няколко месеца след произшествието и не е ясно на какво се е позовал лекаря за да определи такъв период .

Пред въззивната инстанция са представени доказателства,че на 07.10.2007г. трите ищци са посетили медицинско заведение.

Събрани са гласни доказателства относно болките,страданията и неудобствата,които са изпитали ищците от получените травми.Макар,че св.Д. е баща на Е. Ч.,а Т. ,съпруг и баща на Й. и Ю. Т.,съдът намира,че следва да се кредитират показанията им,тъй като за тези обстоятелства,близките на страната,могат да дадат показания,а не трети лица.Показанията им са логични и могат да се приемат за достоверни.

Св.Д. установява,че Е. Ч. е преживяла уплаха и стрес от станалото ПТП,което състояние и две години след това,все още има проявления.Освен това нараняването в гръдния кош е предизвикало не само болки,но и затруднения в дишането.Намалило е работоспособността й за период няколко месеца след катастрофата.

Й. Т. е била обезобразена в лицето за определен период,поради счупването на носа. И Ю. Т. и майка й Й. са пазили домашен режим известно време.Това е предизвиквало много битови неудобства,тъй като и св.Т. по това време е бил със счупен крак.ПТП се е отразило негативно на психиката им,също за известен период от няколко месеца.Били са уплашени и натъртени,което е създало дискомфорт и на двете.

В съдебното заседание вещото лице е потвърдило,че констатираните в медицинските документи увреждания,могат да се получат при ПТП,че увреждането на Й. Т. в областта на носа е силно болезнена.Вземат се обезболяващи,възможно е да остане белег.При контузия на гръдния кош се получават болки при дълбоко дишане или тежка физическа работа,които отзвучават след месеци.Следва да се поддържа и щадящ режим,с повече почивка.Според вещото лице периодът за възстановяване при контузиите на гръдния кош е около 1 месец/3-4 седмици/

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Предявените искове ,при условията на обективно и субективно съединяване са с правно основание чл.52 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,елементите на който са:деяние /действие или бездействие/,вредата,противоправността на деянието,причинната връзка и вината. Деликтна отговорност може да се реализира само когато между действията,посочени като увреждащи и увреждането/настъпването на вредите/ съществува пряка и съществена връзка.От изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното-л.45 ал.2 ЗЗД. Признаците на вината като психическо отношение на деликвента към извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието им в наказателноправен аспект-чл.11 НК,тоест деликвентът отговаря не само за умишлени увреждащи действия,но и за такива, причинени по небрежност или при съзнавана непредпазливост.

В настоящия казус вината на ответника Т. се установява от съставения официален документ -констативен протокол за ПТП №458/2007г.Не са събрани доказателства,които да сочат,че същият не е верен.Ответникът не се е съобразил с условията на пътя ,с което и е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП.Това е причинило ПТП.Извършил е действия,които са противоправни,а съгласно чл.45 ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които е причинил.

Според настоящият състав на съда установено е както с писмени,така и с гласни доказателства уврежданията,които са получили трите ищци,пътуващи в автомобила.В тази връзка неоснователни са доводите,че ищците не са доказали,че уврежданията са в резултат на ПТП.Твърдяните от тях физически увреждания са констатирани от медицински органи,а и гласните доказателства установяват вида и характера на уврежданията.В медицинските свидетелства нараняванията са констатирани при обективен преглед на лицата,а не са издадени само въз основа на сочени оплаквания.

РС Разлог правилно е приел,че размера на обезщетенията по правилата на чл.52 ЗЗД,следва да се присъдят в този параметри.Съдът отчита освен физическите болки,страдания и неудобства,които възникват,и по принцип отзвучават след месец ,но и психическата травма от случилото се ПТП,която е била по-продължителна.За това са събрани гласни доказателства,които както бе посочено по-горе съдът ги кредитира,тъй като съответстват на опитните и логически правила.Ищцата Й. Т. е получила едно болезнено нараняване на костите на носа и правилно за нея е определен и по-голям размер на обезщетението за претърпени болки и страдания.Размера на обезщетенията е съобразен с критерия справедливост и с постоянната практика на съда.

Въззивният съд намира,че решението е незаконосъобразно в частта,в която са присъдени на Е. и А. Ч. сумата от 610 лв. обезщетение за имуществени вреди.Не е установено,че са заплатили 60 лв. за транспортиране на увредения си автомобил , представляващ семейна имуществена общност.Частният документ-сметка не посочва за какво са заплатени 60 лв. и то на сервитьор.

Не са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на имуществени вреди.Безспорно същият е имал с третото лице помогач даговор за застраховка "гражданско отговорност" и на това основание на ищците Ч. им е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 819 лв.Съгласно Чл. 223. ал.1 и 2 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1.

За увреденото трето лице възниква прякото право срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да му бъде заплатено обезщетение за вредите-чл.226 ал.1 КЗ.С удовлетворяването на това право се погасява и правото на увредения да има претенции както към застрахователя,така и към деликвента.Увреденото лице има две възможности-или да иска обезвреда от застрахователя и със съгласието си да получи определената по застрахователната преписка сума да се удовлетвори или да насочи претенциите си към прекия причинител.След като ищците Ч. са избрали първия начин и са удовлетворени,според настоящият състав намят право да търсят суми над полученото обезщетение до действителния размер на вредите.В противен случай се обезмисля сключването на застрахователен договор.

С оглед на това решението,следва да се отмени за присъдената на А. и Е. Ч. сума от 610 лв. като обезщетение за имуществени вреди и се отхвърли претенцията Решението следва да се отмени и в частта за присъдените на Е. Ч. сума от 430 лв. направени д.т. и разноски над размера от 406 лв.

По делото се претендират и направени разноски от въззиваемите,за които е представен документ за 300лв.,и които съобразно изхода на спора пред ОС Благоевград следва да се присъдят в размер на 267.85 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 406/10.02.2009г.,постановено по гр.д.№86/08 на РС Р., с което Д. Т. е осъден да заплати на А. Ч. и Е. Ч. сума от 610 лв.,представляващо обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва от деня на увреждането за пречинени от ПТП с дата 07.10.2007г. и в частта,с която Д. Т. е осъден да заплати на Е. В. Ч. направени по делото разноски над размера от 406 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Е. Ч. и Е. В. Ч.,предявен против Д. С. Т. за заплащане на сумата от 610 лв.,с лихвите,представляваща обезщетение за имуществени вреди,претърпени в резултат на ПТП,настъпило на 07.10.2007 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Д. С. Т. да заплати на Е. В. Ч. и Й. Б. Т. сумата от 267.85 лв. направени разноски за адвокат по делото

Решението е постановено при участие на третото лице помагач "Л... на страната на Д. Т..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди на Й. Т..В останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :