Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI
въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАНОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Таня
Митова и в присъствието на прокурора Николай Гугушев като изслуша докладваното от с-я Манолова ВНОХД № 2551 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 18.09.2019 г. по н.о.х.д. № 7038/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, подсъдимият С.В.П. е признат
за невиновен в това, че в периода от 26.10.2005 г. до 05.04.2017 г.,
първоначално в с. Волуяк, ул. „***, а впоследствие в гр. Костинброд, кв. „ИЖН“,
бл. ***, е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ): „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда,
проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе
изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“ – пистолет
„Макаров“, калибър 9х18 мм, с фабричен № ВЕ253236, и боеприпаси за огнестрелни
оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ: „Боеприпасите за огнестрелни
оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти
– снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно
оръжие“ – 45 (четиридесет и пет) броя патрони, калибър 9х18, предназначени за
стрелба с оръжие от съответния калибър и са годни за стрелба, без да има за
това надлежно разрешение, издадено съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 и ал. 3 от ЗОБВВПИ:
Чл.
50, ал. 1: „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла
на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет,
и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата
могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория F1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или
замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на
ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ
на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“;
Чл.
50, ал. 3: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“;
Чл.
56, ал. 1: „Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено
или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на
ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ
на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“;
Чл.
56, ал. 4: „Лицата по ал. 1 - 3 могат да подават писмено или по електронен път
заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба едновременно или последователно“, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1,
пр. 2, вр. чл.9, ал.2 от НК.
С
присъдата е постановено веществените доказателства, описани в протокол за
приемане на ВВООБ (л. 28 от ДП), да останат на съхранение в 09 РУ – СДВР.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са оставени за
сметка на държавата.
Срещу
присъдата, в законоустановения срок, е постъпил въззивен протест и допълнение
към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подс. С.П. да бъде признат за
виновен. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се е
установило по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил всички
елементи от обективна и субективна страна от състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд, че причината подсъдимият да държи огнестрелно оръжие и боеприпаси близо
дванадесет години след изтичане на срока на разрешението за съхранението му са
пропуски в дейността на компетентните органи на „КОС“ – СДВР, които не са взели
мерки за изискване на оръжието след изтичане на срока за съхранението му на
25.10.2005 г., като посочва, че е задължение на подсъдимия да поднови
разрешението си за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Излагат се доводи, че районният съд е приложил неправилно материалния закон,
приемайки, че деянието, извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като в процесния случай се касае за държане на
огнестрелно оръжие в един изключително продължителен период от време – 12
(дванадесет) години, а количеството боеприпаси – 45 (четиридесет и пет) броя
патрона, не може да се приеме за пренебрежително малко в сравнение с останалите
случаи от този вид, поради което счита, че деянието не само формално осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, но и се характеризира със степен на обществена опасност, която го прави
престъпно.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и вещи лица.
В
хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста по изложените в него съображения. Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е определил деянието като малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Моли за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание, при
индивидуализацията на което да бъдат взети предвид смекчаващите отговорността
му обстоятелства. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционната присъда
поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК.
Защитникът
на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата на СРС като законосъобразна
и обоснована и счита, че деянието на подсъдимия правилно е прието за
малозначително поради неговата ниска степен на обществена опасност. Счита, че
държавните органи, чрез пълното си бездействие, са демонстрирали търпимост към
този вид деяния след като в толкова дълъг период от време не са изискали нито
оръжието, нито разрешителното от подсъдимия. Излага съображения и в насока, че
по делото не са събрани доказателства относно наличието на умисъл у подзащитния
му, тъй като същият не е знаел и не е съзнавал, че разрешителното му е изтекло,
с оглед на което е възможно да се приеме, че е налице случайно деяние. Моли, в
случай че съдът приеме, че деянието е извършено виновно, да бъде взето предвид
обстоятелството, че от доказателствата по делото се е установило, че оръжието
никога не е ползвано, а касата никога не е била отваряна, което води до извод
за изключително ниска степен на обществена опасност на деянието.
Подс.
С.П. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Обжалваната първоинстанционна присъда
е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, свързани с процедурата по
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл371, т.1 от НПК, което налага нейната отмяна и връщането на
делото на СРС за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание.
На 18.09.2019г. е проведено
разпоредително заседание, в което са обсъдени от страните и съда въпросите по
чл.248 от НПК. Защитникът на подсъдимото лице е заявил, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, като е
посочил да не бъдат разпитвани в хода на съдебното следствие всички свидетели и
вещи лица, с изключение на една свидетелка - бившата съпруга на подсъдимия.
Подсъдимият е заявил, че е съгласен със становището на защитника си.
С оглед заявеното и при произнасянето
за наличие на основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
съдът е констатирал, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по
реда на чл. 371, т.1 от НПК. След като е обсъдил и останалите въпроси по чл.248
от НПК, съдът е отложил делото за 13.05.2019г., за която дата е постановил да
бъдат призовани и двамата посочени в приложението към обвинителния акт
свидетели, единият от които е свидетелката М.М.- бившата съпруга на подсъдимото
лице.
На 13.05.2019г. съдът не е дал ход на
делото, тъй като свидетелите не са се явили и е отложил делото за 18.09.2019г.,
за която дата е постановил да бъдат призовани и двамата свидетели.
В съдебно заседание, проведено на
18.09.2019г., отново е записано, че се
дава ход на разпоредително заседание. Въззивният съд намери, че това е
техническа грешка, поради това, че разпоредителното заседание вече е проведено
и предвид естеството на извършените действия след даване ход на делото. Съдът
счете, че тази грешка не е довела до ограничаване правата на страните или до
други процесуални нарушения, поради което счете същата за несъществено
нарушение.
Такова обаче е допуснато при провеждането
на съкратеното съдебно следствие. След даване ход на делото, първостепенният
съд не е дал ход на съдебно следствие, а директно е докладвал делото на
основание чл.276, ал.1 от НПК. След което, не е дал възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в обвинението, на основание чл.276, ал.2 от НПК.
Непосредствено след доклада по реда на чл.276,
ал.1 от НПК, съдът е постановил, че производството по делото е по реда на
чл.371, т.1 от НПК и е одобрил изразеното съгласие от страна подсъдимия и
неговия защитник, на основание чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК да не се
провежда разпит на свидетелката М..
На първо място, нито в хода на
разпоредителното заседание, нито след това, съдът е разяснил правата на
подсъдимото лице по чл.371 от НПК и не го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство, за които дава съгласие да не се провежда разпит, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372, ал.1 от НПК. Едва след изпълнение
на процедурата по разясняване и уведомяване по реда на чл.372, ал.1 от НПК,
съдът пристъпва към процедурата по чл.372, ал.3 от НПК по извършване на
преценка дали съответните действия по разследването, са извършени при условията
и по реда на НПК.
На второ място, в разпоредителното
заседание, защитникът е заявил, че не желае да бъдат разпитвани всички
свидетели и вещи лица, освен свидетелката М., а съдът е одобрил изразено
съгласие от подсъдимия и защитника му да не се провежда разпит именно на
свидетелката М. и не се е произнесъл с определение по чл.372, ал.3 от НПК по
отношение на другия свидетел Николай Кръчмаров и вещите лица.
Въпреки одобреното от съда, по реда на
чл.372, ал.3 от НПК, съгласие да не се провежда разпит на свидетелката М.,
съдът е приобщил показанията й от досъдебното производство по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК.
При приобщаването на показанията на
свидетелката М. и по реда на чл.281, ал.5 от НПК също е допуснато нарушение на
процесуалните правила, доколкото отново не е разяснено на подсъдимия, съгласно
разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК, че прочетените показания могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
На следващо място, по отношение на вещите,
посочени в приложението към обвинителния акт, съдът не е произнесъл по реда на
чл.372, ал.3 от НПК /както беше посочено вече по-горе/, заключението им не е приобщавано
изобщо, а видно от мотивите към присъдата, съдът е включил заключението по
балистичната експертиза в доказателствения материал.
Посочените процесуалните нарушения при
провеждане на съкратеното съдебно следствие, изразяващи се в одобряване на
съгласие от страна на подсъдимото лице и неговия защитник, каквото всъщност не
е давано, е ограничило правото му на защита, което е съществено процесуално
нарушение. Това нарушение е основание за безусловна отмяна на съдебния акт, тъй
като не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите и да
осъществи правомощията си като ''втора първа инстанция". В този
смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи на страните по
делото.
С оглед изложените
съображения въззивният съд намира, че за да бъдат преодолени допуснатите
съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде
отменена в нейната цялост и делото следва да се върне за ново разглеждане в
първоинстанционния съд от друг съдебен състав.
Воден от горните съображения и на основание чл. 335,
ал. 2. вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от , Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда на Софийския
районен съд, НО, 112 състав от 08.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 11738 по описа за 2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.