Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1392 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД срещу решение
№ 2960/01.07.2019 г., постановено по гр.дело № 10786/2018 г. по описа на РС –
Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Изворово Агро“
ЕООД искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди в размер на следните суми:
11 633.88 лв. пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана
чиста стойност на био продукция за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016
г.; 735.55 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в извършени от ищеца за
стопанската 2014 г. и 2015 г. предварителни обработки на земята и 1866.57 лв.
неполучени субсидии за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г., в
резултат на неправомерно прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012 г. и
заличаване вписването на същия в Служба по вписванията, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба, като
жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 1130 лева съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В жалбата се излага, че
решението на ВРС е недопустимо поради произнасяне по непредявени искове,
евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излага, че съдът неправилно е приел, че предявените искове са с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, при положение, че ищецът изрично в
нарочна молба и в първото по делото заседание е уточнил, че претендира
обезщетение за вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, резултат от
неточно изпълнение на действащ договор за наем, изразяващо се в препятстване на
наемателя необезпокоявано да ползва по предназначение наетите земеделски земи
посредством вписване на прекратяването на договорите в СВ, без да е налице
правно основание за това. Излага подробни съображения по съществото на спорното
правоотношение. По евентуалното оплакване за неправилност на съдебното решение
на ВРС, излага аргументи за несъобразяване от страна на решаващия състав със събраните
по делото доказателства, както и с влязлото в законна сила съдебно решение по
гр.д. № 14902/2015 г. по описа на ВРС, между същите страни, по релевантния за
спора въпрос относно правомерността на изявлението за прекратяване на наемните
договори, направено от името на ответното дружество, и правните последици от
това изявление.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че ВРС правилно
е квалифицирал спора и не се е произнесъл по непредявен иск. Излага подробни
съображения по същество в подкрепа на тезата, че жалбоподателят не е претърпял
твърдените вреди като резултат от изявлението на ответника за прекратяване на
договора, като изтъква, че същите не се установяват от събраните по делото доказателства.
Варненски
окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените
доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по отношение на
пороци, водещи до неправилност на решението, е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно, но същото е
недопустимо по следните съображения:
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и последвалите уточняващи молби от
03.08.2018 г. и 01.10.2018 г., ищецът твърди, че ответното дружество го е
лишило от възможността спокойно и безпрепятствено да ползва имотите, предмет на
договор за наем от 26.06.2012 г., като е подало заявление в СВ за заличаване
вписването на договора, както и че самият ответник лично или отдавайки ги под
наем на друго лице е ползвал обектите, създавал е пречки за ползването им от
ищеца и е предприемал действия юридически и фактически относно отглеждането и
реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Твърди, че с решение по гр. дело № 14902/2015г. на
ВРС, е прието за установено, че между „Константинос Анастасиу-
Независимо
от така заявените от ищеца обстоятелства, районният съд е приел, че е сезиран с
искове за непозволено увреждане с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД като в доклада по делото е разпределил доказателствена тежест относно
факти, които не се твърдят от ищеца, а именно че
посочените действия, изразяващи се в изявление за прекратяване на Договор за
наем от 26.06.2012 г. и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията
са извършени от лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, че
същите са неправомерни такива, и че вредите са причинени в резултат от
възлагането на работа от ответника при или по повод изпълнението на която са
настъпили вредите.
В действителност съдът е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди
от лишаване от ползване на земеделски имоти поради незаконосъобразно заличаване
на вписването на договора за наем от 26.06.2012 г. в Служба по вписванията,
както и извършване от ответника на фактически действия – създаване на пречки за
ползване на имотите чрез ползването им от ответника или предоставянето им за
ползване от трети лица. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата
свързани с извършено от ответника волеизявление за прекратяване на договора,
което не е произвело правно действие поради липса на предпоставките за
упражняване на потестативното право, но което е довело до правни и фактически
пречки ищецът да ползва имотите в уговорения в договора за наем период.
Исковете за
обезщетение за вреди не са разгледани на предявеното договорно основание – по чл.
82 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следващо от твърденията в исковата
молба, а на непредявено извъндоговорно – по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Съдът не е обсъдил правата и задълженията на страните по договора, респ.
релевантните за спора факти и обстоятелства, от които следва да се направи
извод за изпълнението, респ. нарушаването на договорните задължения, а е изследвал
наличието на противоправно поведение на лицето, направило от името на ответното
дружество волеизявление за разваляне на процесния договор. Като е обосновал
решението си на факти, които не се твърдят в исковата молба, ВРС се е
произнесъл по непредявен иск. С обжалваното съдебно решение е отречено право,
което се поражда от различен от твърдяния от ищеца фактически състав.
Това
обуславя недопустимост на първоинстанционното решение и налага обезсилването му
на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК.
Аргументите
на страните във въззивното производство по същество на спора не следва да се
разглеждат. По претендираните разноски за въззивно производство се произнася
първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2960/01.07.2019
г., постановено по гр.дело № 10786/2018 г. по описа на РС – Варна, поради произнасяне по непредявен
иск.
ВРЪЩА за ново разглеждане от друг състав на
същия съд за произнасяне по първоначално предявения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.