Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
8360 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 01.04.2020 г. на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, по изп. д. № 20208510400659, с което е
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, съответно
пропорционалната такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, както и
определените разноски на взискателя за платена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и банкови такси в размер на 8.91 лева.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител
не е уважил направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя
се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредба № 1/ в размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се
отличава фактическа и правна сложност и на
пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Иска и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. По отношение на определените като дължими на
взискателя разноски в размер на 8.91 лева, представляващи платена държавна
такса за издадения изпълнителен лист, поддържа, че тези разноски не могат да
бъдат предмет на принудително събиране, тъй като не са част от изпълнителния титул. Претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Взискателят по изпълнителното дело Х.К.Д.подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № № 20208510400659 е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 16.03.2020 г. по молба на взискателя Х.К.Д., подадена чрез адв. Л., е образувано процесното изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2020 г., издаден от Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя разноски по съдебното производство в размер от 50 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдената от съда сума, както и разноски по
изпълнителното дело, вкл. сумата от 5.91 лева, платена за издаване на
изпълнителния лист /5 лева държавна такса и 0.91 лева такса банков превод/,
както и 3 лева преведана такса към ЧСИ и адвокатско възнаграждение по приложен
договор от 06.03.2020 г. С този договор е уговорено възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело и процесуално представителсво по него в размер на 230
лева, заплатено по банкова сметка ***. Представена е и молба до СРС за издаване
на изпълнителен лист, към която е приложена вносна бележка за заплатена
държавна такса в размер на 5 лева и такса за банковия превод в размер на 0.91
лева. Представена е и вносна бележка за внесена по сметка на ЧСИ сума за
образуване на изпълнителното дело в размер на 66 лева и 3 лева банкова такса за
операцията. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят иска да
бъде наложен запор върху движимите вещи на длъжника и притежавани от него
дружествени дялове, както и възбрани върху недвижимите имоти на длъжника. С
молба от 17.03.2020 г. взискателят иска да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение на длъжника, като оттегля посочените в молбата от 16.03.2020 г.
изпълнителни способи и определя за способ на изпълнението единствено запор на
банковите сметки на длъжника.
На 16.03.2020
г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, в които е включено и задължение за
разноски по изпълнителното дело в размер на 238.91 лева, както и 118.67 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 20.03.2020 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 230 лева на 200 лева, като
поддържа и недължимост на сумата от 8.91 лева разноски.
С
молба от 07.04.2020 г. адвокатът на взискателя е посочил банкова сметка, ***
изпълнителното дело суми.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското възнаграждение на взискателя,
съответно пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ както и определените разноски на взискателя за платена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и банкови такси в размер на 8.91 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. В представения от взискателя
договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато съгласие,
уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за образуване на
изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви необходими действия по
него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с
издадения изпълнителен лист и безспорно
е бил запознат с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно
задължението към взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано близо
два месеца след издаване на изпълнителния
лист, т.е. след влизане на осъдителния акт в сила. Няма законова разпоредба,
която да постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за
доброволно изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до
отпадане на отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата. Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел,
че дължимото на взискателя
възнаграждение не може да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително
дело, каквото искане отправя жалбоподателят. Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е - 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Следователно дължимото
на взискателя възнагаждения, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възлиза на 230
лева, в това число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 30 лева за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Съдебният изпълнител е приел като дължимо адвокатско възнаграждение на
взискателя такова именно в горепосочения размер от 230 лева, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК за допълнително
намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство до
искания от жалбоподателя размер от 200 лева. Този извод не се променя от
обстоятелството, че процесуалното
представителство в случая е по изпълнително дело, по което длъжник е
дружество, чийто едноличен собственик е Столична община. Наистина обоснован се
явява доводът на жалбоподателя, че не е
налице правна и/или фактическа сложност на делото, предвид естеството на
извършените от представителя на взискателя действия, но същевременно не може да се приеме и че се
дължи единствено и само възнаграждение за подаване на молбата, тъй като
възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално представителство по
делото.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу включването на
платената от взискателя държавна такса за изпълнителния лист, въз основа на
които е образувано изпълнителното производство, в общия размер на дължимите за
възстановяване от длъжника разноски по принудителното изпълнение. Разноските по
издаване на изпълнителния лист са част от разноските в изпълнителното
производство, тъй като редът за издаване на изпълнителен лист е регламентиран в
част пета от ГПК, озаглавена „изпълнително производство”. Настоящият съдебен
състав намира, че платените от взискателя банкови такси при плащане на
дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист и таксата за
образуване на изпълнителното дело не подлежат на възстановяване от страна на
длъжника, тъй като нямат характер на разноски по изпълнението по смисъла на чл.
79 , ал. 1 от ГПК. Ето защо определените от съдебния изпълнител като дължими на
взискателя разноски по изпълнението следва да бъдат намалени от 238.91 лева на
235 лева.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания, съдебният изпълнител
събира и т. нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от
27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г./.
В чл. 26 от
Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума по
описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят,
такса се следва върху събраната сума, поради което доводът на жалбоподателя, че
неоснователно в нея са включени и разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение не може да бъде споделен. Предвид извода на съда за частична
основателност на жалбата, съдът намира, че искането на жалбоподателя за
допълнителнто намаляване на определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата е
частично основателно, като таксата
по т. 26 от Тарифата следва да бъде намалена
съобразно на сумата, с която са намалени дължимите разноски, като таксата следва да бъде изчислена надлежно от съдебния изпълнител при окончателното й
определяне и при съобразяване на чл. 73а от ГПК, което не може да бъде
извършено от съда към момента, тъй като не е ясно какви още такси по
изпълнението ще бъдат събирани.
Съдът
намира, че жалбоподателят няма право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съответно на уважената част от жалбата, доколкото настоящият
съдебен състав отстъпва от поддържано в предходни актове становище, че в
настоящето производство направените от страните в него разноски подлежат на
възстановяване. В производството по разноските /каквото характер има
настоящето такова по отношение на определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл.
81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови
задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на
ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г.
на ВКС,
ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД в частта срещу разпореждане от 01.04.2020 г. на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, по
изп. д. №
20208510400659, с което е отказано намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от приетите като дължими
такива в размер на 230 лева до 200 лева, съответно пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
както и в частта срещу определените разноски на взискателя за платена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.
ИЗМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД размера на определените за дължими
от длъжника на взискателя разноски по изп. д. № 20208510400659 на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, по
изп. д. №
20208510400659, като приема за недължими
разноските за разликата над сумата от 235 лева до определения от ЧСИ размер от
238.91 лева и указва на съдебния изпълнител да съобрази намаляването на тези
разноски при окончателното
определяне на
дължимата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.