Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 37
10.04.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на първи
април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Тодорка С., разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №184 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба с вх. №988/09.01.2019г., от М.Д.К., ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н.К.К., ЕГН: **********
и Д.К.К., ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. Тодор Досев - БАК, с адрес ***,
срещу Решение №2658 от 20.12.2018г. по гр.д. №7191/2018г. по описа на Районен
съд Бургас.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е изменил размера на присъдената с решение №
1900/21.11.2017 г. по гр. дело № 7706/2017 г. по описа на БРС, в сила от същата
дата, месечна издръжка на детето Н.К.К., ЕГН – **********, и на детето Д.К.К.,
ЕГН – **********, като я е увеличил от 150 (сто и петдесет) лева на 180 (сто и
осемдесет) лева за детето Н. и от 150 (сто и петдесет) лева на 170 (сто и
седемдесет) лева за детето Д..
Осъден е К.Н.К., ЕГН – **********, да
заплаща на детето Н.К.К., ЕГН – **********, месечна издръжка в размер на 180
(сто и осемдесет) лева и да заплаща на детето Д.К.К., ЕГН – **********, месечна
издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, чрез тяхната майка и законен
представител М.Д.К., ЕГН – **********, считано от подаване на исковата молба на
08.10.2018 г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е
отхвърлил претенцията на детето Н. за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 220 лева и претенцията на детето Д. за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 200 лева.
Осъден е К.Н.К., ЕГН – **********, да
заплати на детето Н.К.К., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Д.К., ЕГН – **********, сумата от 64,29 лева (шестдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.
Осъден е К.Н.К., ЕГН – **********, да
заплати на детето Д.К.К., ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Д.К., ЕГН – **********, сумата от 60 (шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Осъдена е Н.К.К., ЕГН – **********, да
заплати на К.Н.К., ЕГН – **********, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
Осъден е Д.К.К., ЕГН – **********, да
заплати на К.Н.К., ЕГН – **********, сумата от 105 (сто и пет) лева,
представляваща разноски по делото.
Осъден е К.Н.К., ЕГН – **********, да
заплати на Районен съд – Бургас сумата от 72 (седемдесет и два) лева,
представляваща дължима държавна такса за увеличения размер на издръжката на
децата.
Допуснато е предварително изпълнение на
решението.
Твърди се във въззивната жалба, че районният
съд неправилно е определил по-нисък от претендирания размер издръжка и за двете
деца, неправилно е определил квотите на всеки от двамата родители и неправилно
е осъдил малолетните деца да заплатят направените от ответника разноски.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени обжалваното решение, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции
за двете деца, както и в частта относно присъдените в полза на ответника
разноски и да постанови решение, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Претендират се направените във въззивното производство разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от К.Н.К.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника – адв. Бойко Даков – БАК, с адрес ***, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че бащата изразява готовност
да заплаща по-голям размер на издръжката от този, определен с бракоразводното
решение, но не и в размера, претендиран от ищцата, поради това, че има дете на
няколко месеца от друга жена, на което също дължи издръжка.
Посочва се още, че издръжката, която
бащата заплаща е над минималния, предвиден за страната размер.
Акцентира се върху обстоятелството, че
ищцата получава детски надбавки, в размер на 45 лв. за всяко от децата, но
съзнателно е премълчала този факт.
Поради гореизложеното моли съда да остави
без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се
направените разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивниците и
техният законен представител М.Д.К., не се явяват, не се явява процесуалният им
представител адв. Тодор Досев.
В съдебно заседание въззиваемият К.Н.К.,
редовно призован, не се явява, не се явява процесуалният му представител адв. Бойко
Даков.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският
окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.150 от СК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод искова молба, подадена от М.К., майка и законен представител
на Н.К.К. и Д.К.К. срещу К.Н.К., с която се претендира увеличаване размера на
присъдената с бракоразводното решение между страните издръжка за детето Н.К. от
150 лв. на 220 лв. и за детето Д.К. от 150 лв. на 200 лв., считано от датата на
предявяване на иска до възникване на основания за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че от датата на развода е
изминала една година, увеличил се е
законоустановеният минимум за издръжка на дете и сумите, присъдени с
бракоразводното решение са недостатъчни с оглед потребностите на децата. Изложени
са съображения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от бащата К.К., с който предявеният иск се
оспорва. Твърди се, че от постановяване на бракоразводното решение до
предявяване на иска за изменение на издръжка е изминал период от 10 месеца и не
може да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата.
Твърди се, че месечното възнаграждение,
което бащата получава е в размер на 1100 лв. и възможностите му да дава
издръжка не са се увеличили, а напротив – намалели са, с оглед обстоятелството,
че очаква дете от друга жена. Твърди се, че полага и други грижи за децата,
извън заплащането на издръжката. Посочва се, че ответникът погасява задължения
по договори за потребителски кредит, като месечната вноска е в размер на 245,21
лв.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от представените удостоверения за раждане,
че К.К. е баща на децата Н.К. и Д.К..
Безспорно е също, а и се установява от
представеното като писмено доказателство Решение №1900/21.11.2018г. на БРС, че
двамата родители са разведени по взаимно съгласие, родителските права по
отношение на Н. и Д. са предоставени на майката, като на бащата е определен
режим на лични отношения с децата, както и че бащата се е задължил да заплаща
издръжка в размер на 150 лв. месечно за всяко дете.
Представено е Удостоверение за доход на М.К., видно от което брутното й трудово възнаграждение е
около 600 лв. месечно.
Представена е служебна бележка от НЧ
„Отец Паисий 1986“, за установяване на обстоятелството, че детето Н. посещава
курсове за народни танци и изобразително изкуство за периода октомври 2017г. до
март 2018г., като за същите са заплатени такси в размер на 170 лв., а от
октомври 2018г., детето отново е записано на танци.
Представен е договор за потребителски
кредит, сключен между К.К. и „Юробанк България“ АД, както и погасителен план по
договор за кредит, видно от които дължимата от ответника месечна вноска по
договора за кредит е в размер на 245.21 лв.
Представено е Удостоверение на раждане
№**********, видно от което ответникът К. е баща на детето Д. К.К., родено на ***г.
Като доказателство за дохода на бащата е
представена справка от Министерство на вътрешните работи ОДМВР Бургас, от която
е видно, че бащата К.К. заема длъжността Младши експерт ЕКД кум група
„Криминална полиция“ при РУ Созопол към ОДМВР Бургас, с брутно трудово
възнаграждение в размер на 1356,14 лв.
В съдебно заседание, проведено пред първата
инстанция са разпитани свидетелите Д.П.С.и И.Ц.К.. Според свидетелката С.,
грижите за децата се поемат от майката, като финансово й помагат нейният брат и
бившият й съпруг, който плаща издръжка на децата и редовно ги взима за
осъществяване на режима на лични отношения. Свидетелят К. заявява, че бащата
редовно взима децата, купува им всичко, а от скоро е баща на трето дете, от
друга жена, за което има допълнителни разходи.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Няма спор, че въззиваемият К.К. е от
кръга на задължените да дават издръжка лица, като до предявяването на иска е
бил задължен да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 150 лева за
всяко дете. Съобразно законните изисквания на чл. 142, ал.1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на задължения за издръжка, а в чл. 142, ал.2 СК е
регламентиран минимален размер на издръжката на едно дете, като една четвърт от
минималната работна заплата за страната. Минималният размер на издръжката за
дете възлиза на 127,50 лева за 2018г., а за 2019г. размерът е 140 лв. Изменение
на присъдена издръжка е допустимо съобразно чл. 150 СК, ако се установи, че е
налице изменение на обстоятелствата.
Според настоящия състав, е установено от
доказателствата, събрани по делото, изменение на обстоятелствата, обуславящо
увеличаване размера на присъдената издръжка. С нарастването на възрастта са нараснали
и потребностите на децата от средства за издръжка - за храна, облекло, учебни
пособия и лични нужди. Увеличен е и минималният размер на издръжката за дете,
предвид увеличението на минималната работна заплата за страната. Същевременно е
изминал много кратък период от датата на първоначалното определяне на
издръжката и не е налице съществено изменение на обстоятелствата.
Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил размера на издръжката с оглед
нуждите на децата, съобразно възрастта и потребностите им, а именно 320 лв. за
детето Н. и 300 лв. за детето Д.. При разпределение участието на двамата
родители в осигуряването на тази издръжка, районният съд е отчел всички
обстоятелства.
По отношение на дължимия от бащата
размер на издръжката, настоящият състав намира, че същият е правилно определен
от БРС в размер на 180 лв. за детето Н. и 170 лв. за детето Д., тъй като видно от
представените по делото доказателства бащата получава брутно месечно
възнаграждение в размер на 1356,14 лв. /след удръжките около 1100лв/. Взето е
предвид обстоятелството, че ответникът има алиментни задължения към други лица –
има друго малолетно дете, родено на ***г., към което също има задължение за
издръжка. А основен
принцип при определяне на размера на издръжката е освен нуждата на лицето,
имащо право да получи издръжка, така и възможностите на задълженото да я дава
лице.
С оглед обстоятелството, че и двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, майката също
следва да участва в издръжката на децата. Районният съд е взел предвид
обстоятелството, че майката упражнява родителските права върху двете деца и
всички грижи по отглеждането и възпитанието им са възложени на нея, поради
което правилно е приел, че дължимата от нея
издръжка следва да бъде в размер от 140 лв. /минималният размер/ за Н. и 130
лв. /под минималния размер/ за Д..
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно. Представен е списък на
разноските, от който е видно, че същите са в размер на 350 лв. – адвокатски
хонорар за производството пред въззивната инстанция инстанция. Не са представени
обаче доказателства за плащане. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 350 лв., но не е
отбелязано същото да е заплатено. А съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В този
смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в ТР 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Поради липса на доказателства за плащане в настоящия случай,
договореното възнаграждение не следва да се присъжда на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2658/20.12.2018г.,
постановено по гр.д.№7191/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в обжалваната
част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.