РЕШЕНИЕ
№ 275/03.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица
Чиркалева - Иванова
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 55 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
от „НПМ Енержи“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***,
представлявано от управителя Н. С. А., подадена чрез пълномощник – адв. М.Ф. ***,
офис 8, против Решение №354 от 04.12.2019 г., постановено по АНД №1200 по описа
на Районен съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (отменително основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК). Сочи се, че изведените от въззивната инстанция
правни изводи били неправилни, необосновани и били в противоречие с материалния
и процесуалния закон, поради което били незаконосъобразни. Въззивната инстанция
приела за несъстоятелно възражението във връзка със законосъобразността на АУАН
и издаденото въз основа на него НП, а именно за липса на пълно описание на
нарушението. В случая направено от актосъставителя описание на нарушението,
което било възпроизведено и в НП, било твърде лаконично. Макар в случая да било
вменено на жалбоподателя извършването на административно нарушение, изразяващо
се в неподаване на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчен период м.
август 2018г., в законоустановения срок, който бил до 14-то число вкл. на
следващия месец – т.е. до 14.09.2018г., то безспорно обстоятелството дали,
макар и след срока тези отчетни регистри, ведно със СД по ЗДДС, били подадени,
имало значение, ако не за съставомерността на деянието, то поне за преценката,
която следвало да се извърши от административно-наказващия орган за това как
следва да бъде санкционирано лицето, включително и за преценката за
маловажността на нарушението. Излагат се съображения, че се установило по
категоричен начин, че макар СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри за
м.08.2018г. да не били подадени в срока до 14.09.2018г. (в случая петък), то
същите били подадени на следващия работен ден – 17.09.2018г. (понеделник),
приети били и били входирани, а също и декларирания данък бил внесен. Твърди
се, че безспорно, за да бъде описанието на нарушението пълно и точно, то всички
обстоятелства, които били налични към датата на съставянето на АУАН и които
можело да имат отношение към тежестта на конкретното нарушение, следвало да
бъдат отразени. В случая това не било така, което се отразявало на
законосъобразността на акта и издаденото въз основа на него НП. На следващо
място се сочи, че бил незаконосъобразен, немотивиран и необоснован изводът на
районния съд, че в случая по отношение на извършеното от дружеството нарушение
не може да намери приложение разпоредбата на чл.28, буква „а“ от ЗАНН. Навеждат
се доводи, че в случая, в изпълнение на разпоредбите на закона, санкционираното
лице упълномощил лице, което да подава тези СД, ведно с отчетните регистри, със
своя квалифициран електронен подпис. Липсвала техническа възможност при повреда
на техническото устройство, на което бил монтиран електронния подпис, тези
действия да се извършат от друго техническо средство със същия електронен
подпис. Така че в случая ситуацията действително била изключителна и изключвала
предвиждането и предварително, както и незабавното отстраняване на последиците.
Като се имало предвид това, а и най-вече обстоятелството, че на следващия ден
след срока, СД и отчетните регистри били подадени по електронен път в НАП,
входирани били и били обработени, видно от съобщението за потвърждение, то
безспорно се установявало, че ако имало извършено административно нарушение, то
същото представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излагат се
подробни съображения, въз основа на които се твърди, че като приел, че деянието
не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ и не приложил
разпоредбата на чл.28, буква „а“ от ЗАНН, съдът постановил едно
незаконосъобразно решение, което било самостоятелно основание за отмяна на
същото и за отмяна на потвърденото с него НП. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и на наказателното постановление.
В допълнително подадена чрез
пълномощник молба-становище се моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменено
решението на районния съд и наказателното постановление. Претендира се
присъждане и направените по делото в производството пред първата инстанция
разноски, съгласно приложения списък.
Ответникът, в представено чрез процесуален
представител становище, оспорва касационната жалба, като счита същата за
неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Моли
също в полза на ТД на НАП Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложения списък на разноските. В случай, че бъде
уважена жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и
по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли същото да бъде присъдено в
минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №354 от 04.12.2019
г., постановено по АНД №1200/2019 г., Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №435426-F446053 от 16.05.2019г., издадено от Директор на
Офис/дирекция/ за обслужване – Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на „НПМ
Енержи“ ЕООД, гр. С., за нарушение на чл.125, ал.5 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС и на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. По същество
съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Посочил е,
че не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за
приложение на чл.28 от ЗАНН, като мотивирал съображенията си в тази насока. Посочил
е също, че наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства и е
определил размера на санкцията в минимален размер в съответствие с материалния
закон и при възможно най-благоприятен за жалбоподателя режим.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да
са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Според настоящия състав, атакуваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
В случая не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването, движението и приключването на административната
процедура по реализиране на административно - наказателната отговорност на
санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на НП. Актът, както
и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат
необходимите по ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно
вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е
и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от
административно- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
В случая, след като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Видно е
от разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, че нарушението е формално -
неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен
период, в определен от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за
налагане на санкция на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. В случая, както приема и
районният съд, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС за данъчен период от 01.08.2018г. - 31.08.2018г., до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до
14.09.2018г. /вкл. /. Предвид горното, правилно районният съд приема, че
нарушението е извършено от обективна страна. В тази връзка законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като
наложената имуществена санкция е определена в предвидените от закона граници, в
минимален размер и е съответна на характера и тежестта на нарушението, в
каквато насока са и изводите на районния съд.
Подробни и обосновани са и изводите на районният
съд относно липса на предпоставки за отмяна на наказателното постановление,
поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същите са правилни,
съответстват изцяло на трайната практика на касационната инстанция по дела от
този вид и доколкото изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е
необходимо и да се преповтарят.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е
постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника
в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото
за основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
новосъздадената ал.3 на чл.63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така
допълненият текст на чл.63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019
г., към момента е в сила, поради което на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за представителство пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №354/04.12.2019г.,
постановено по АНД №1200 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.
ОСЪЖДА „НПМ
Енержи“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, да
заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата в размер на 100.00 (сто) лева разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.