Р Е Ш Е Н И Е
№ 1300 / 11.11.2022г., град Бургас
Административен
съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в публично заседание на тринадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ
СТОЯНОВА
При участието на
секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 1246 по
описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по подадена касационна
жалба на Началник група към ОД МВР Бургас, РУ-Руен против Решение №
49/07.06.2022 г., постановено по АНД № 124/2022 г. по описа на районен съд
Айтос, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0335-000030/14.03.2022 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас,
РУ-Руен,
с което е ангажирана административно - наказателната отговорност на Ц.Г.Б. ЕГН **********
за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба”, в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“.
Касаторът
оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Сочи,
че са осъществени всички признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение. Твърди,
че независимо, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратяване на
регистрацията на автомобила, поради изтекъл срок на застраховката
"Гражданска отговорност" е могъл и бил длъжен да формира съзнание
относно факта, че управляваното от него МПС не е регистрирано. Сочи още, че за съставомерността на конкретното
административно нарушение е ирелевантно обстоятелството дали органа по
регистрация на МПС предприел действия по уведомяване на собственика на МПС за
процедурата по прекратяване на регистрацията. Счита, че НП е издадено при
отсъствие на съществени нарушения на административно-производствените правила и
при наличие на материално-правните предпоставки за издаването му. Поради
изложените доводи прави искане, касационната инстанция да отмени оспореното
решение на Районен съд – Бургас и да потвърди изцяло процесното наказателно
постановление. Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и
не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован се представлява от
процесуален представител, който оспорва касационната жалба и моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от
надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд –
Айтос е отменил НП № 22-0335-000030/14.03.2022 г. на Началник група
към ОД МВР-Бургас, РУ-Руен, с което на касатора, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът приел, че собственика на автомобила не е бил
уведомен за прекратената регистрация на МПС съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което
не може да му бъде вменено във вина извършеното нарушение. В решението са
изложени подробни мотиви, въз основа на които възраженията на жалбоподателя в
първоинстанционното производство са преценени като основателни.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се
подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав.
Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че на 02.01.2022 г., около 13.15 часа Ц.Б.
управлява собствения си лек автомобил марка “Сузуки“, модел “Сантана“ с рег. №
А 3495 МХ, който не е регистриран по надлежния ред – автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация от 26.05.2021 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането,
т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на
компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 30/02.01.2022г. се установява, че автомобила
именно поради липса на задължителната застраховка „ГО“ е бил с прекратена
регистрация. По
делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на
собствения на Ц.Б. лек автомобил, извършено на 26.05.2021 г., на основание
именно сочения законов текст. В конкретния случай обаче, след прекратяване
регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не е било извършено.
Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не
е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП.
Следва да се отбележи, че регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина,
била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП. Поради изложеното неоснователно се явява възражението на
касатора, че факта на уведомяване няма отношение към съставомерността на
деянието и по-конкретно неговата субективна страна. Наличието на вина изисква
узнаване на определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се
на това знание, поради което незнанието на факта, че тази регистрация е
прекратена автоматично изключва възможността за наличие на виновно поведение,
осъществено при форма на вина-умисъл. Вярно е, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените в закона случаи, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
но и при непредпазливите деяния следва да е налице точно определен факт, с
който деецът следва да съобрази поведението си, в случаят, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, поради което няма право да го управлява до
отстраняване на причината за нейното прекратяване. Това условие обаче е
свързано с осъществяване на сложен фактически състав или редица събития, в това
число наличието на застраховка "ГО" за автомобила, контролни действия
от страна на Гаранционния фонд за проверка на нейната валидност, уведомяване на
органите на МВР, в случай, че липсва такава актуална застраховка, респективно
предприемане на действия от страна на последните, както за прекратяване на
регистрацията, така и за уведомяване на собственика. Ако законодателят омаловажаваше
факта, че собственикът следва да бъде уведомен за прекратената регистрация и
липсата на това уведомяване не би било от значение за неговото поведение, не би
вменил подобно задължение на контролните органи по регистрацията на МПС.
Успоредно с това, поредицата от факти, описани по-горе и обективната
невъзможност да се предположи точно кога и дали ще бъдат предприети всяко от
изброените действия, както от страна на Гаранционния фонд, така и от страна на
МВР, води до извода, че деецът обективно не би могъл да предвиди кога и дали ще
настъпят. Следователно, не би могло да се основе наличие и на непредпазлива
форма на вината /небрежност/, както сочи касатора, без значение колко време е
изминало от служебното прекратяване на регистрацията.
Нормативната уредба не предвижда задължение на водачът на МПС
да проверява преди да предприеме управление дали евентуално неговата
регистрация не е прекратена служебно от страна на контролните органи, за
разлика от задължението на последните да уведомят собственика при прекратяването
на тази регистрация.
Решението
на първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви и тъй
като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал.
2 от АПК.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила,
респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 49/07.06.2022
г., постановено по АНД № 124/2022 г. по описа на районен съд Айтос.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.