№ 45124
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110101733 по описа за 2022 година
С решение РЕШЕНИЕ № 17489 гр. от 30.09.2024 г. по Гражданско дело №
20221110101733 по описа за 2022 година съдът е уважил изцяло предявения иск и е
осъдил .... с ЕИК .... да заплати на адв. К. ... Б. с ЕГН ********** сумата в размер на
180 лв.- възнаграждение за сторена безплатна правна помощ и съдействие в исковото
производство.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от адв. Б., в качеството на процесуален
представител на ищцата Ивнова, с което се иска изменение на решението в частта на
разноските, като се иска присъждане на още 300 лв. - адвокатско възнаграждение за
сторената безплатна правна помощ.
Становище на насрещната страна не е постъпило.
Молбата е допустима, но не основателна.
Съдът счита, че в крайния съдебен акт е мотивирал разпределението на разноските,
като не смята за нужно да преповтаря същите, но за пълнота на изложението счита, че
следва да допълни същите, като счита определеното възнаграждение в размер на 180
лв. за правилно, освен по изложените съображения в акта, още и поради това че съдът
следва да вземе предвид и подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги
и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“
1
по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в
член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда
ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока
тежест, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия
защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че
определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение отговаря на
фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на
адвоката както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че
не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на на ищеца в размер по-висок от определения с постановеното
решение.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба на адв. Б., в качеството на процесуален
представител на ищцата И., с което се иска изменение на РЕШЕНИЕ № 17489 гр. от
30.09.2024 г. по Гражданско дело № 20221110101733 по описа за 2022 година в частта
на разноските, като се оставя без уважение искането за присъждане на още 300 лв. -
адвокатско възнаграждение за сторената безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2