№ 7230
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110117017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 29 и сл. КМЧП вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А Д С Б и СС*** в качеството им на съдружници в
Адвокатско съдружие „С Е С“ срещу „В“ ООД, с която в условията на обективно
съединение са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 286 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от английския Закон за закъснелите плащания на
търговски дългове (лихви) от 1998 г. за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата
от 6 820,25 евро, представляваща неизплатени в срок изискуеми вземания за адвокатски
хонорари, произтичащи от Фактура № **********/29.08.2022 г., издадена по договор за
правни услуги от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 2
437,83 лв., представляваща обезщетение за забава за с начален период от 29.09.2022 г.
Ищците твърдят, че на 24.06.2022 г. между Адвокатско съдружие „С Е С“, в което са
съдружници, и ответното дружество „В“ ООД е сключен договор за правни услуги, по
силата на който адвокатското съдружие се задължило да предоставя на ответника правни
услуги при цени, срокове и условия, посочени в договора. Посочват, че за предоставените
правни услуги на ответника е издадена Фактура № **********/29.08.2022 г. за сумата от 6
820,25 евро с ДДС, която му била изпратена по електронна поща на 14.09.2022 г. Сочат, че
на основание чл. 5 от договора адвокатските хонорари следвало да бъдат заплащани от
ответника в 15-дневен срок от изпращането на фактурата. Излагат, че ответното дружество
не е оспорило, респ. е приело както извършените съгласно договора правни услуги, така и
размера на адвокатския хонорар, обективиран в издадената фактура. Твърдят, че на
1
19.07.2023 г. на ответника е връчена нотариална покана за заплащане на посочените
задължения, за чието връчване е съставена разписка. Посочват, че в полза на адвокатското
съдружие е издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 10100/2024 г. по описа на СРС, 57
състав, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответника до сума в общ размер на 15 623,78 лв. Излагат, че въз основа
на издадената обезпечителна заповед е образувано изп. д. № 912/2024 г. по описа на ЧСИ М
П, с рег. № 851. Ищците твърдят, че към настоящия момент ответното дружество не е
предприело действия по погасяване на задълженията по процесната фактура, издадена
съгласно договора за правни услуги. Считат, че падежът на вземането на ответника за
неизплатените правни услуги е настъпил на 28.09.2022 г., поради което същото се явява
изискуемо. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че съобразно
уговореното в сключения между страните договор за правни услуги при спор относно
изпълнението на договора същият следва да бъде решаван съобразно правилата на
английското право, поради което счита ищцовата претенция за предявена в разрез с
избраното от страните приложимо право. Твърди, че не е изпращал на ищците потвърждение
за получаване на процесната фактура по електронна поща. Сочи, че преди изпращането на
нотариалната покана от страна на ищците не са полагани опити за доброволно изпълнение
на вземанията на ответника. Посочва, че в периода от издаването на процесната фактура до
изпращането чрез връчване на нотариална покана между страните е водена
продължителна кореспонденция относно формирания размер на възнаграждението и
предоставената от адвокатското съдружие правна услуга. Счита, че правните услуги, за които
е сключен процесният договор, не са му действително предоставени. Сочи, че от
приложеното обобщение на други такси към процесната фактура не става ясно какво
включва таксата „офис услуги“, за която е начислена сума в размер на 165,54 евро. Оспорва
твърдението на ищците, че договорът за правни услуги е сключен между страните на
24.06.2022 г. с доводи, че в същия не е посочена датата на неговото сключване, поради което
не става ясно дали фактурата наистина е издадена във връзка с процесния договор, както и
какъв е конкретният период за извършване на правните услуги. Твърди, че срещу
постановеното в полза на ищците определение по допускане обезпечението на бъдещите
искове е подадена частна жалба от страна на ответника. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение №
35530/03.09.2024 г., за безспорно е прието обстоятелството, че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за правни услуги с
твърдяното съдържание.
2
Страните не спорят, че съгласно сключения между тях договор за правни услуги изрично
са избрали за приложимо английското право. Последното обстоятелство се установява и от
клаузата на чл. 12, съгласно която за договора е приложимо английското право.
По силата на чл. 39, ал. 2 КМЧП когато даден правен институт или правно понятие са
неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по
българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право,
което ги урежда. Съдът намира, че главната осъдителна претенция не попада в сочената
хипотеза, поради което, а и по аргумент на противното, правната квалификация на
предявения осъдителен иск за заплащане на адвокатски хонорар по договор за правни услуги
следва да се определи чрез тълкуване по българското право. За квалификацията на
акцесорната осъдителна претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да се вземе
предвид чуждото приложимо право – в случая английското, доколкото условията и редът за
прилагане на конкретния правен институт се различават от приложимите по българското
право, в частност ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че са предявени в условията на обективно съединение осъдителни
искове с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1 от
английския Закон за закъснелите плащания на търговски дългове (лихви) от 1998 г.
Разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което
урежда последиците от факта, подлежащ на доказване /чл. 30, ал. 1 КМЧП/, в случая
английското.
За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да
установят следните обстоятелства: наличие между страните на валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за правни услуги с твърдяното
съдържание; изпълнение от страна на ищците в качеството им на съдружници в Адвокатско
съдружие „С Е С“ на поетите задължения по сключения договор, изразяващи се в
предоставяне на правни услуги, при което за ответника е възникнало задължение да им
заплати възнаграждение за предоставените правни услуги в претендирания размер;
изпадането на ответника в забава по отношение на главното вземане, както и размера на
лихвата за забава за исковия период.
В случай че ищците изпълнят възложената им доказателствена тежест, ответникът следва
да докаже, че е погасил съдебно предявените вземания, както и възраженията, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху обстоятелството дали
ищците са изпълнили поетите от тях по сключения договор задължения, изразяващи се в
предоставяне на правни услуги.
От приетия като писмено доказателство договор за правни услуги се установява, че
ищците в качеството им на съдружници в Адвокатско съдружие „С Е С“ са се задължили да
предоставят на ответното дружество „В“ ООД правни услуги във връзка с развитието и
реализацията на проект за ФЕЦ 18 MWp., изразяващи се в оказване на правно съдействие и
3
предоставяне на услуги във връзка с всички аспекти на развитието и реализацията на
проекта /чл. 1.1/. Договорът влиза в сила от момента на подписването му от двете страни /чл.
12/. В клаузата на чл. 4 са изложени в табличен вид предлаганите от адвокатското съдружие
стандартни ставки, които са изчислени на почасова база, като почасовата ставка на всеки
отделен адвокат е определена в зависимост от неговия стаж и опит. В табличен вид са
изложени и предлаганите от съдружието ставки, калкулирани на база стандартните такива,
но намалени с 25% отстъпка. Съгласно уговореното в клаузите на чл. 4 и чл. 5 така
предложените ставки са без ДДС и не включват куриерски и пощенски разходи или други
такива, предварително уговорени с клиента, като подобни разходи ще бъдат проследявани
индивидуално и ще бъдат таксувани към клиента. За малки такси като тези, изброени в чл.
5, както и за други малки административни разходи, които не е практически възможно да
бъдат уловени в детайл, адвокатското съдружие добавя 3% (което представлява отстъпка от
обичайните 5%) към таксата в сметката. Договорът за правни услуги не съдържа дата на
сключване и е подписан от един от управляващите съдружници в адвокатското съдружие - К
С, и от управителя на ответното дружество - В Й, които подписи не са оспорени от страните.
Приобщена по делото е и извадка от водена между страните писмена кореспонденция по
електронна поща в периода от 23.05.2022 г. до 10.08.2022 г., чиято доказателствена стойност
не е оспорена от ответника. От съдържанието на кореспонденцията следва, че процесният
договор е сключен, респ. е влязъл в сила в края на м. юни 2022 г. – началото на м. юли 2022
г., доколкото точната дата на сключването му не се установява от събраните по делото
доказателства. До този извод съдът достига по косвен път, отчитайки интензивната в
посочения отрязък от време електронна писмена комуникация между страните, както и
обстоятелството, че на 24.06.2022 г. ищците са изпратили на ответника по електронна поща
подписан от тяхна страна екземпляр на договор за правни услуги. На същата дата ищците са
потвърдили, че са изпратили на ответника и оригинала на подписания от тяхна страна
договор, който ще пристигне по куриер в началото на другата седмица. Не се установява
обаче датата, на която договорът е подписан от страна на ответното дружество, за да се
установи моментът на влизането му в сила. В тази връзка съдът намира, че приобщеното по
делото обобщение на хонорарите, ведно с разбивка по дни, в което като начален момент, от
който ищците са започнали да таксуват услугите си, е посочена датата 24.06.2022 г., също не
доказва по безспорен начин точния момент на сключване на процесния договор. Посоченото
обобщение по своето правно естество представлява частен свидетелстващ документ и
доколкото удостоверява изгодни за ищците обстоятелства, се явява непротивопоставимо на
ответника, който изрично е оспорил датата на сключване на договора. С оглед изложеното,
твърдението на ищците, че договорът е сключен на 24.06.2022 г., остана недоказано по
делото.
На следващо място, от водената между страните електронна кореспонденция се
установява, че В Д – адвокат в адвокатското съдружие, активно е провеждала комуникация
по електронна поща с ответника по повод проекта – на 11.07.2022 г. е изискала информация
за недвижими имоти, подходящи за проектната територия, както и копия от наличните за тях
4
документи, за да бъдат извършени преглед и преценка на имотите и техния статут от правна
гледна точка, на 18.07.2022 г. е изразила очакване да бъде изпратен доклад и информация
за недвижимите имоти, на 03.08.2022 г. е изпратила подробен анализ на елементите от
основна важност от правна страна, а на 10.08.2022 г. е изпратила допълнително становище
във връзка с избора на групи имоти за изграждането на фотоволтаична централа в община Р.
За установяване обстоятелствата по действителното извършване на процесните правни
услуги по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В Л Т –
адвокат в адвокатско съдружие „С Е С“, в което ищците са съдружници.
Свидетелят Т споделя, че през лятото на 2022 г. в качеството си на адвокат е работила по
процесния договор, сключен с ответника. Уточнява, че към онзи момент е била още с
предбрачното си име Д. Излага, че на проведена с г-н Я и г-н М среща уточнили
предварително обхвата на работата и спецификите . В най-общи линии, възложената на
адвокатското съдружие задача се изразила в това да направи оценка от правна гледна точка
на възможностите за развитие на фотоволтаичен проект на територията на община Р, като
технически консултанти на ответното дружество били изготвили предпроектно проучване за
пригодността на съответните имоти, което също било дадено на ищците за преглед и
преценка от правна страна. Свидетелят разказва, че отношенията между страните били
формализирани в типов договор за предоставяне на услуги, като основната част от работата
била изпълнена през м. август 2022 г., когато провели няколко работни срещи. Споделя, че
по процесния проект освен нея работили и адв. К С и адв. Д Г, а други колеги от съдружието
се включвали по специфични теми. Резултатите от работата им били обективирани в
писмена кореспонденция по имейл и обсъдени по време на срещи с представители на
ответното дружество и неговите технически консултанти. Свидетелят отрича да е била
налице уговорка работата по договора да бъде оформена в доклад или в друг документ.
Правното си становище предоставили на ответника под формата на електронен имейл.
Становището било допълнено впоследствие отново по имейл. Уточнява, че по време на
работата по процесния проект ответното дружество не е възразявало, нито е имало
забележки по повод извършената от адвокатското съдружие работа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК след внимателната им
преценка, анализ и съпоставка с останалите събрани по делото доказателства като
обективни, логични и последователни.
Както се установи по-горе, като писмено доказателство по делото ищците са ангажирали
обобщение на адвокатските хонорари, ведно с разбивка по дни за периода от 24.06.2022 г. до
09.08.2022 г., в което са описани видът на извършените от всеки от членовете на конкретния
екип в адвокатското съдружие дейности по правно обслужване на ответника, както и
часовете, прекарани в работа, респ. приложимата към всеки адвокат съобразно позицията му
часова ставка. Изложеното в обобщението описание за извършена в периода от 24.06.2022 г.
до 07.07.2022 г. вкл. работа обаче съдът намира, че не кореспомдира с останалите събрани по
делото релевантни доказателства, в т.ч., с изслушаните свидетелски показания. По-
конкретно, съдът намира, че извършените на 24.06.2022 г. и на 27.06.2022 г. от адв. В Д
5
действия по администриране на проекта и комуникация с клиента и преглед на
споразумение за възлагане на услуги с „ЕЕ“ ООД /за общо 2,20 часа на стойност 378 евро/ и
проведената на 07.07.2022 г. среща с клиента и инструкции за следващите стъпки, на която е
присъствал адв. К С /за 1,20 часа на стойност 426 евро/, не се установява по несъмнен начин
нито от ангажираните свидетелски показания, нито от приобщената по делото извадка от
електронна кореспонденция.
Ето защо след цялостен анализ и преценка по вътрешно убеждение на събраните по
делото доказателства съдът намира за установено в условията на пълно и главно доказване,
че в съответствие с поетите по сключения договор задължения и за периода от 19.07.2022 г.
до 09.08.2022 г. вкл. ищците действително са предоставили на ответника правни услуги по
процесния договор, изразяващи се в оказване на правно съдействие по повод процесния
проект за развитие и реализация на фотоволтаична централа.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 КМЧП съдът е задължил страните да
установят съдържанието на приложимото английско материално право, като в тази връзка
ищците са представили по делото изложение с неговото съдържание в оригинал и в превод
на български език. В депозирана по делото молба с вх. № 21038/21.01.2025 г. ответното
дружество не твърди различно съдържание на английското право и не оспорва
представеното от ищците изложение.
В сърцевината на английската правна система стои доктрината за прецедента, известна
още като „обвързваща сила на прецедента“, или stare decisis (лат.). Доктрината на
прецедента е основен принцип на системата на обичайното право (common law), което, от
своя страна, представлява съвкупност от неписани закони, основани на установената от
съдилищата съдебна практика. Соченият принцип означава, че съдилищата са длъжни да
следват постановените по предишни дела съдебни решения, за да бъде осигурена
последователност и предвидимост на правото. Към сходните случаи следва да се постъпва
по еднакъв начин. По този начин прецедентното право се развива случай по случай въз
основа на концепцията за задължителния прецедент (binding precedent), по силата на която
съдът е длъжен да следва по-ранни решения, когато пред него е по***игнат за решаване
подобен или идентичен правен спор. Ето защо отправната точка на съда при произнасяне
по конкретно дело е да приложи установените по делото факти към съществуващите в
обичайното право на английската правна система задължителни прецеденти.
В подкрепа на гореизложеното се явяват постановките по дело London Street Tramways
срещу London County Council [1898] AC 375, с което Камарата на лордовете (сега Върховен
съд) потвърждава принципа, че решението на съда по правен въпрос е окончателно и го
обвързва в последващи дела. В този смисъл е и решението по дело Young срещу Bristol
Aeroplane Company, Ltd., от което следва, че съдът е длъжен да следва предишни свои
решения при следните изключения: 1) при две противоречащи свои решения е длъжен да
реши кое от тях ще следва; 2) когато прецени, че някое от решенията му, макар и да не е
изрично отменено, не съответства на решение на Камарата на лордовете, е длъжен да откаже
да следва това свое решение; 3) ако е убеден, че някое негово решение е постановено per
6
incuriam /например когато предходният съд не е взел предвид закон или друго правило, което
би повлияло на решението/, не е длъжен да го следва.
В настоящия случай съдът намира за приложима съдебната практика, обективирана в дело
Bolton срещу Mahadeva [1972] ABC L.R. 04/13. Съгласно постановките на цитираното
решение, когато се установи, че сключеният договор е бил изпълнен от страната изцяло или
поне в значителна степен, т.е., с минимални недостатъци, то страната има право на
заплащане. Съдиите по делото са извели правилото, че докато е налице съществено
изпълнение, изпълнителят има право на предвидената цена, както и че при условие, че
работите бъдат надлежно изпълнени в съответствие със споразумението между страните,
възниква отговорност от страна на възложилия ги да заплати сумите по договора.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и доколкото от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищците реално са предоставили на ответника
процесните правни услуги в периода от 19.07.2022 г. до 09.08.2022 г., то за ответното
дружество е налице валидно възникнало задължение да им заплати уговореното
възнаграждение, равняващо се на стойността на действително предоставените правни
услуги.
Като съобрази обобщението на хонорарите и периода, за който се доказа реалното
предоставяне на процесните услуги, съдът намира, че общият брой часове, прекаран в
извършване на възложената от ответника работа, е 22,50 часа, както следва: за К С
/партньор/ – 1,30 часа при часова ставка 355 евро, за В С /адвокат/ – 4,50 часа при часова
ставка 210 евро, за В Д /адвокат/ – 11 часа при часова ставка 210 евро, за *** /адвокат/ – 5,70
часа при часова ставка 175 евро. Установява се, че за предоставените правни услуги
ответното дружество е начислявало на ответника стойности при намалена с 25% часова
ставка спрямо стандартната такава, което съдът намира, че е в съответствие с уговорките
между страните, постигнати при водената от тях писмена кореспонденция по електронна
поща. С оглед изложеното и като съобрази посочените в обобщението за хонорари
стойности на извършените от всеки от адвокатите в екипа дейности по предоставяне на
услугите в периода от 19.07.2022 г. до 09.08.2022 г., съдът намира, че ответникът дължи
възнаграждение по договора за правни услуги в общ размер на 4 714 евро без ДДС, или
5 656,80 евро с ДДС.
Ответникът изрично е възразил относно дължимостта на посочените в обобщението други
такси, изразяващи се в „такса за офис услуги“ на обща стойност от 165,54 евро без ДДС, или
198,65 евро с ДДС, което съдът намира за основателно. Ищците не установяват при
условията на пълно и главно доказване, че реално са извършили описаните в изготвеното от
тях обобщение офис услуги на претендираната стойност. Отново следва да се посочи
правното естество на това обобщение като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за ищците обстоятелства, което в случая се явява непротивопоставимо на ответника.
Други доказателства по делото в подкрепа на твърдението на ищците, че офис услугите са
действително извършени от тяхна страна именно в този размер, липсват по делото. Ето защо
съдът намира, че сумата от 198,65 евро с ДДС, представляваща такса за офис услуги, не се
7
дължи от ответника.
От съдържанието на клаузата на чл. 5 от процесния договор за правни услуги следва, че
ответното дружество се е задължило да плати всички ставки и разходи на Адвокатско
съдружие „С Е С“ за предоставяне на услугите в рамките на 15 дни след получаване на
фактура за предоставените услуги, която ще бъде придружена с подробни описания,
посочващи времето, прекарано от всеки член на екипа за изпълнението на услугите през
съответния период.
В тази връзка приета по делото е Фактура № **********/29.08.2022 г. за сумата от
6 820,23 евро с ДДС, която включва сумата от 5 518 евро без ДДС – адвокатски хонорар, и
сумата от 165,54 евро без ДДС – такса административно обслужване.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно изготвено от
специалист в съответната област, се установява, че процесната фактура е издадена съгласно
изискванията на българското законодателство, в т.ч., съгласно ЗСч. и ЗДДС. Вещото лице е
достигнало до извод, че по отношение издадената фактура ищците са водили редовно
счетоводството си в съответствие с изискванията на ЗСч. и Националния сметкоплан.
Съгласно експертизата ответното дружество не е осчетоводило процесната фактура в
счетоводството си, нито е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления
по фактурата ДДС.
Установява се по делото, че фактурата, ведно с описаните съгласно клаузата на чл. 5
приложения, е изпратена на ответното дружество по електронна поща на 14.09.2022 г.
Доколкото не се твърди наличие на извършено от страна на ответника пълно или частично
плащане по фактурата, съдът намира, че ответното дружество дължи на ищеца
възнаграждение за предоставените по процесния договор правни услуги в периода от
19.07.2022 г. до 09.08.2022 г. на стойност от 5 656,80 евро с ДДС, до която сума настоящата
осъдителна претенция се явява доказана по основание и размер. За разликата до пълния
предявен размер от 6 820,25 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде разгледана и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Представен по делото е заверен препис от Закона за закъснелите плащания на търговски
дългове (лихви) от 1998 г., който урежда материалноправните норми на английското право
относно дължимите обезщетения при забавено плащане, които настоящият съд с оглед
избраното от страните приложимо право е длъжен да приложи към договора.
От разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от закона следва, че когато страните се споразумеят за
договорно средство за защита при забавено плащане на дълга, което е съществено средство
за защита, дългът не се облага със законна лихва (освен ако страните не се споразумеят за
друго). Доколкото липсват твърдения на страните, а и от съдържанието на процесния
договор за правни услуги не следва, че между тях е постигната конкретна уговорка за
дължима договорна лихва при забава в плащането, респ. за нейния размер, то съдът намира,
8
че върху вземането на ищеца за главница на стойност от 5 656,80 евро с ДДС ответникът
дължи законната лихва за забава при условията на горецитирания закон.
Законът за закъснелите плащания на търговски дългове (лихви) от 1998 г. се прилага по
отношение на договори за доставка на стоки или услуги, когато купувачът и доставчикът
действат в рамките на стопанската дейност /чл. 2, ал. 1 и чл. 2, ал. 5/. Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от закона „договор за доставка на стоки или услуги“ означава договор,
по силата на който дадено лице извършва услуга срещу парично възнаграждение. Съдът
намира, че процесният договор съответства напълно на посочената легална дефиниция,
залегнала в английския закон.
На следващо място, по отношение периода, за който следва да се начисли законната лихва,
съдът счита, че приложими са разпоредбите на чл. 4, ал. 2, ал. 2А и ал. 2С от закона,
съгласно които законната лихва започва да тече на следващия ден след съответния ден за
дълга, като съответният ден за дълга е договореният ден за плащане, който може да бъде
фиксирана дата или да зависи от настъпването на събитие или от ненастъпването на
събитие.
В настоящия случай, както се установи по-горе, страните са уговорили в клаузата на чл. 5
от процесния договор, че ответното дружество следва да плати всички ставки и разходи на
Адвокатско съдружие „С Е С“ за предоставяне на услугите в рамките на 15 дена след
получаване на фактура за предоставените услуги, ведно с описаните приложения. Оттук
следва, че съответният ден за дълга зависи от настъпване на конкретно събитие – получаване
на фактурата от ответника, установяването на което събитие е в доказателствена тежест на
ищеца. Съдът намира, че въпреки че процесната фактура е изпратена по електронна поща на
ответното дружество на 14.09.2022 г., то по делото не се изясни момента на получаването
от длъжника. Ето защо моментът на получаването на фактурата следва да се определи
спрямо момента на получаване от ответника на изпратената от ищеца нотариална покана за
плащане, ведно с приложената към нея Фактура № **********/29.08.2022 г., който момент
съгласно приобщената по делото разписка за връчена нотариална покана е 19.07.2023 г. Не
се твърди от момента на получаване на нотариалната покана ответникът да е заплатил на
ищеца дължимото се възнаграждение, поради което началният момент, от който ответникът
дължи лихва върху уважената главница, е 04.08.2023 г. /деня, следващ съответния ден на
дълга/.
По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за закъснелите плащания на търговски дългове (лихви)
от 1998 г. със заповед, издадена със съгласието на министъра на финансите, държавният
секретар определя размера на законната лихва, като предписва (а) формула за изчисляване
на размера на законната лихва, или (b) размера на законната лихва. В изпълнение на тази
разпоредба е приета Наредба № 3/2022 г. за закъснелите плащания на търговски дългове
(лихвен процент), приложена по делото. Съгласно нормата на чл. 4 от наредбата лихвеният
процент за целите на закона е 8% годишно над официалния обменен лихвен процент, който е
в сила на 30 юни (по отношение на лихвите, които започват да текат между 1 юли и 31
декември) или на 31 декември (по отношение на лихвите, които започват да текат между 1
9
януари и 30 юли), непосредствено преди деня, в който започват да текат законните лихви.
Оттук следва, че променливият лихвен процент на законната лихва е този, който се определя
по официалния лихвен процент на Английската централна банка в сила към момента, в
който става дължима лихвата за забава, плюс 8%. След служебно извършена справка на
официалния уебсайт на
Английската централна банка /https://www.bankofengland.co.uk/boeapps/database/Bank-
Rate.asp/ съдът установи, че към 30.06.2023 г. размерът на официалния лихвен процент е 5%.
С оглед гореизложеното, върху дължимата от ответника главница на стойност 5 656,80
евро с ДДС следва да се начисли законна лихва за забава в размер на 13%, или законната
лихва, дължима от ответника, е в размер на 735,38 евро, или в размер на левовата
равностойност от 1 438,28 лв., до която сума предявеният осъдителен иск следва да се уважи
като основателен. Искът подлежи на отхвърляне за разликата до пълно предявения размер от
2 437,83 лв. като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищците твърдят и доказват извършването на разноски в общ размер на 1031,08 лв.,
включващи 631,08 лв. за държавна такса и 400 лв. за депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважената част от
исковете в полза на ищците следва да се присъди сумата от 817,04 лв. - съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по делото представя доказателства, че е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 3 000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие
от 27.05.2024 г., проформа фактура и преводно нареждане /лист 509-512/. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да
се присъди сумата от 622,75 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С да заплати на
А Д С Б, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С, и СС***, БУЛСТАТ
*****, със седалище и адрес на управление гр. С, в качеството им на съдружници в
Адвокатско съдружие „С Е С“, на основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 2,
ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от английския Закон за закъснелите плащания на търговски дългове
(лихви) от 1998 г. сумата от 5 656,80 евро, представляваща неизплатени в срок изискуеми
вземания за адвокатски хонорари, произтичащи от Фактура № **********/29.08.2022 г.,
издадена по договор за правни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата
10
на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от
1 438,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху уважената главница за периода от
04.08.2023 г. до 24.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 6 820,25 евро и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 437,83 лв. и за периода от
29.09.2022 г. до 03.08.2023 г.
ОСЪЖДА „В“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С да заплати на
А Д С Б, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С, и СС***, БУЛСТАТ
*****, със седалище и адрес на управление гр. С, в качеството им на съдружници в
Адвокатско съдружие „С Е С“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 817,04 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА А Д С Б, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С, и СС***,
БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление гр. С, в качеството им на съдружници
в Адвокатско съдружие „С Е С“, да заплатят на „В“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 622,75 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11