Р Е Ш Е Н И Е №86
ПЛОВДИВ 17.01.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на
единадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ
: ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и
при секретаря В.Г. разгледа докладвано от Съдията Чакалова
гр.д. 1802 по описа за 2008 година и констатира следното:
Предявени са евентуално съединени искове от НК
„Железопътна инфраструктура” – София против „Евекс Тайър Ауто” ЕООД – Пловдив с
правна квалификация чл.108 и чл.109 от ЗС.
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че по силата на АДС №2672/15.09.1999г. на ищеца е било
предоставено правото на управление на имот - държавна собственост,
представляващ терен с площ 37 100 кв.м., в района на ****, при граници на
имота: от север – ****, от изток – бетонен мост, от юг – коловозно развитие и
от запад – ****; с влизане в сила на ЗЖТ /01.01.2002г./, НК „БДЖ” – София е
прекратена без ликвидация и неин правоприемник съгласно § 4 от ПЗР на ЗЖТ е НК
„Железопътна инфраструктура”, като е правоприемник и по отношение на активите и
пасивите, свързани с железопътната инфраструктура; при извършена проверка
ищецът е установил, че 372 кв.метра от имота, описан в АДС №2672/15.09.1999г. с
граници: от север – ****, от изток – масивна сграда на „РСВ” ЕООД – София, от
юг – коловозно развитие и от запад – железопътен терен, представляващ ПИ
56784.551.2 по кадастралната карта на ****, се държат без правно основание от
ответника, който е разположил метално хале с бетонна основа, което ползва като
автосервиз и склад за автомобилни гуми. За описаното хале ответникът се е
снабдил с констативен нотариален акт, вписан под № 35, т.41, д.100031/2008 на
Агенция по вписванията - Пловдив, по силата на който е признат за собственик на
построеното на основание изтекла придобивна давност.
Ответникът не е станал собственик на
имота, тъй като той няма качествата на владелец, не притежава намерението да
владее имота за себе си, тъй като е изразил съгласие в случай, че изгради
масивна сграда, неин собственик да стане Държавата, която упражнява правото си
на собственост върху терена чрез НК „ЖИ”. Частта от терена, върху която е
построено халето, е предоставена на ответника по силата на договор за наем от
21.01.1998г. за поставяне на склад за автомобилни гуми, като с този договор
ответникът се е задължил след изтичането на срока на договора или неговото
прекратяване да остави направените от него подобрения в полза на наемодателя. Не
може да се приеме и че ответникът е владял описаната по-горе постройка
несмущавано, тъй като през 2001г. е предявен иск срещу него за връщане на
недвижимия имот. След прекратяването на договора за наем от 21.01.1998г. и с
решение по гр.д. №3177/2001г. на ПРС, ответникът е осъден да върне на
наемодателя терена.
Доколкото построеното от ответника хале е изградено
върху имот държавна собственост, който е предоставен за ползване на ищеца, то и
построената едноетажна стоманобетонна сграда е станала държавна собственост.
Ето защо ищецът моли да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
предаде на ищеца собствеността и владението на сградата, построена върху имот,
държавна собственост, а именно: едноетажна стоманобетонна сграда,
представляваща склад за монтажни гуми с площ от 370.88 кв.м. /съгласно нот.акт, вписан под № 35, т.41, д.100031/2008 на Агенция по
вписванията – Пловдив, а съгласно скици 2123/10.06.2008 и 21938/08.08.2011,
издадени от СГКК Пловдив – с площ от 372 кв.м./ с идентификационен номер
56784.551.2.1, изградена в ПИ № 56784.551.2 по кадастралната карта на ****, с
адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при съседи: ПИ № 56784.522.2325,
56784.551.80, 56784.522.2339.
В случай, че Съдът отхвърли иска, се твърди, че
изградената от ответника постройка пречи на ищеца, който управлява имота от
името на собственика - Държавата, да упражнява правата си и затова се иска да
се осъди ответника да премахне построената от него едноетажна стоманобетонна
сграда, представляваща склад за монтажни гуми, с площ от 370,88 кв.м. /съгласно
нот.акт, вписан под № 35, т.41, д.100031/2008 на
Агенция по вписванията – Пловдив, а съгласно скици 2123/10.06.2008 и
21938/08.08.2011, издадени от СГКК Пловдив – с площ от 372 кв.м./ с идентификационен
номер 56784.551.2.1, изградена в ПИ № 56784.551.2 по кадастралната карта на ****,
с адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при съседи: ПИ № 56784.522.2325,
56784.551.80, 56784.522.2339. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като твърди че
на ищеца не му е предоставено управлението на терена, върху който е изградена
сградата, тъй като ищецът е правоприемник на тези активи, които съставляват
част от железопътната инфраструктура и тези обекти представляват публична
държавна собственост; твърди се също, че ответникът е построил законно
сградата, предмет на исковете, за което има надлежна строителна документация и
е станал собственик на същата по предвидения в Закона ред.
Прави възражение, в случай, че Съдът уважи предявените
искове, да му се признае право на задържане на постройката и заплащане на
сумата 1 200 000 лв, представляваща
увеличената стойност на имота в резултата на изграждането на спорната сграда.Претендира
разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Основна предпоставка за уважаването на предявените
искове е установяването на предвидените в Закона – чл.108 ЗС и чл.109 ЗС
предпоставки, като една от тях е при условията на пълно главно доказване, т.е.
безспорно, ищецът да установи, че е собственик на терена, върху който е
построен обектът, предмет на исковете, като в случая ищецът следва да установи
обстоятелството, че имотът, върху който е построена сградата, е държавна
собственост, предоставен му е за управление и е предназначен за строителство на обект на железопътната
инфраструктура. В случая ищецът обосновава правото си на управление върху
терена с АДС №2672/15.09.1999г., в който е отразено, че върху терен от
37 100 кв.м. при граници: от север – ****, от изток – бетонен мост, от юг
– коловозно развитие и от запад – **** на НК „БДЖ” се предоставя правото на
управление и ползване;
Следва да се отбележи обаче, че актът за държавна
собственост не притежава обвързваща материално-правна доказателствена сила в
констатацията му, че имотът е държавен и на кого е предоставен за стопанисване
и управление. Той не създава презумпция за посочените обстоятелства и страната,
която черпи права от акта, следва да докаже тези обстоятелства. Също така актът
за държавна собственост не създава вещни права, нито предоставя вещта за
стопанисване и управление на съответното лице. В АДС 2672/15.09.1999 г. на
първо място не се отбелязва с какъв акт, от кой орган и кога са му предоставени
за стопанисване и управление описаните вещи, а и самият акт за държавна
собственост е такъв за частна държавна собственост, а по силата на чл.3 от ЗЖТ
обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или
която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а
ползването им се осъществява от НК „Железопътна инфраструктура” или от
търговци, получили концесия, при условията и реда на Закона за концесията;
В хода на производството, при доказателствена тежест,
лежаща върху ищеца, да установи обстоятелството, че теренът, върху който е
построено халето на ответника, е държавна собственост – публична, с оглед
разпоредбата на чл.3 от ЗЖТ, ищецът не ангажира доказателства в тази насока; от
заключенията на СТЕ с вещо лице Г. не се установява обстоятелството теренът да
попада в зона, предназначена за изграждане на обект на железопътната
инфраструктура, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано. Не
може да се приеме, че на ищеца е предадено управлението на имота и предвид
обстоятелството, че НК „БДЖ” – София, чиито правоприемник е ищецът, е
предоставила на ответника терена срещу заплащане на месечен наем, тъй като
договорът за наем няма за предмет установяване на собственически права, а и не
противоречи на закона предоставянето на чужд имот срещу заплащане на наемни вноски.
От заключението на СТЕ с в.л. Г. от 15.06.2011, което
Съдът кредитира като неоспорено от страните, се
установява, че спорният имот,
представляващ ПИ № 56784.551.2, с площ от 4.304 дка, попада в терена, за който
е съставен АДС 2672/15.09.1999; В АДС 2672/15.09.1999 е отразено, че теренът от
общо 37 100 кв.м. се ползва от НК
„БДЖ” и в частност от НК”БДЖ” – Поделение „Т. п.” ****; с влизане в сила на ЗЖТ
НК „БДЖ” се ликвидира, като се образуват НК” Железопътна инфраструктура”, която
съобразно разпоредбата на чл.9,ал.2,3 4 ЗЖТ е юридическо лице и е управител на
железопътната инфраструктура, както и че управлява предоставеното и имущество –
публична и частна държавна собственост; по силата на § 4 от ЗЖТ НК „ЖИ” е
правоприемник на НК”БДЖ” и поема съответната част от активите и пасивите по
баланса към 30.11.2001, отнасящи се до железопътната инфраструктура; съобразно
правилата на §5 от ЗЖТ се образува „БДЖ” ЕАД , което се явява правоприемник на
НК”БЖД” и поема съответната част от активите и пасивите по баланса към
30.11.2001, отнасящи се до железопътните превози на товари и пътници.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, същият
не ангажира доказателства спорният терен да попада в зона, предназначена за
обект на железопътната инфраструктура, тъй като само по отношение на тези
активи ищецът е правоприемник на НК „БДЖ”, а и съобразно правилата на чл.3 ЗЖТ
обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени
или е предназначена за изграждането им,
са публична държавна собственост и ползването им се осъществява от НК” ЖИ”.
Именно липсата на доказателства в тази насока – да се установи обстоятелството,
че теренът е предназначен за обект на железопътната инфраструктура, а оттам по
силата на Закона се управлява от ищеца, обосновава извода, че ищецът не доказва
активната си материално- правна легитимация и прави иска да се осъди ответника
да предаде собствеността и владението върху сградата недоказан и съответно
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Този извод на Съда не се променя и с оглед
констатациите на ССЕ с в.л. М., от което става ясно, че при ищеца по счетоводна сметка 201 / 1 „Земи” с
инвентарен номер 1407 / към 31.12.1999/ и с инвентарен номер 111 407 /
след 30.12.2002 / е вписан терен от 37 100 кв.м. северно от линията в
района на ****;
Предвид неуважаването на
иска с правна квалификация чл.108 следва Съдът да се произнесе по евентуално
предявения иск с правна квалификация чл.109 ЗС; основна предпоставка за
уважаването на иска за осъждане ответникът да премахне вещта, която пречи на
ищеца да упражнява собственическите си права, е безспорното установяване на
обстоятелството, че ищецът е собственик на вещта, върху която ответникът с
поведението си въздейства и по този начин препятства правата му, но както вече Съдът мотивира
становището си, като приема за недоказана активната материално-правна
легитимация на ищеца, а именно, че същият не установява спорният имот да е
държавна собственост, в който е изграден обект на железопътната инфраструктура
или е предназначен за изграждането на такъв обект, за да претендира, че в
качеството си на лице, което управлява имота, следва да иска ответникът да се осъди да премахне
построеното в него, поради което и този иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на предявените искове Съдът не
разглежда направеното от ответника възражение за признаване право на задържане
върху постройката, представляваща едноетажна стоманобетонна сграда,
представляваща склад за монтажни гуми, с площ от 370,88 кв.м. /съгласно нот.акт, вписан под № 35, т.41, д.100031/2008 на Агенция по
вписванията – Пловдив, а съгласно скици 2123/10.06.2008 и 21938/08.08.2011,
издадени от СГКК Пловдив – с площ от 372 кв.м./ с идентификационен номер
56784.551.2.1, изградена в ПИ № 56784.551.2 по кадастралната карта на ****, с
адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при съседи: ПИ № 56784.522.2325,
56784.551.80, 56784.522.2339 и заплащане
от ищеца на сумата 1 200 000 лв,
представляваща увеличената стойност на имота в резултат на построеното.
Предвид отхвърлянето на предявените искове ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 545 лв.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от НК „Железопътна
инфраструктура” София, ул.”Иван Вазов” 3 против „Евекс
Тайър Ауто” ЕООД Пловдив,
бул.”Христо Ботев” 2
- да се осъди „Евекс Тайър Ауто” ЕООД Пловдив да
предаде на НК „Железопътна инфраструктура” София на основание, че „НК
„Железопътна инфраструктура” София полза по силата на Закона за железопътния
транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са
построени или е предназначена за построяването, които са публична държавна
собственост, собствеността и владението върху следния недвижим имот: едноетажна
стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни гуми, с площ от 370,88
кв.м. /съгласно нот.акт, вписан под № 35, т.41,
д.100031/2008 на Агенция по вписванията – Пловдив, а съгласно скици
2123/10.06.2008 и 21938/08.08.2011, издадени от СГКК Пловдив – с площ от 372
кв.м./ с идентификационен номер 56784.551.2.1, изградена в ПИ № 56784.551.2 по
кадастралната карта на ****, с адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при
съседи: ПИ № 56784.522.2325, 56784.551.80, 56784.522.2339
- и да се осъди
„Евекс Тайър Ауто” ЕООД Пловдив да преустанови действията, с които
препятства НК „Железопътна инфраструктура” София да упражнява правата си на
лице, на което е предоставено ползването по силата на Закона за железопътния транспорт
на площ от 372 кв.м., намираща се в ПИ № 56784.551.2 по кадастралната карта на ****,
с адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при съседи: ПИ № 56784.522.2325,
56784.551.80, 56784.522.2339 като
премахне едноетажна стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни
гуми, с площ от 370,88 кв.м. /съгласно нот.акт, вписан
под № 35, т.41, д.100031/2008 на Агенция по вписванията – Пловдив, а съгласно
скици 2123/10.06.2008 и 21938/08.08.2011, издадени от СГКК Пловдив – с площ от
372 кв.м./ с идентификационен номер 56784.551.2.1, изградена в ПИ № 56784.551.2
по кадастралната карта на ****, с адрес на ПИ : ****, с площ 4304 кв.м., при
съседи: ПИ № 56784.522.2325, 56784.551.80, 56784.522.2339
ОСЪЖДА НК „Железопътна инфраструктура” София, ул.”Иван
Вазов” 3 да заплати на „Евекс Тайър Ауто”
ЕООД Пловдив, бул.”Христо Ботев” 2 сумата 545 лв
/петстотин четиридесет и пет лв/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен
срок от съобщението до страните за изготвянето му чрез изпращане на препис
СЪДИЯ: