Р Е Ш Е Н И Е №
429
29.11.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. № 429 по
описа на съда за 2021 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №153/19-08.2021г., постановено
по анд №160/21г., РС Стара Загора отменил ЕФ, серия К
№4852552, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на Б.И.Н. *** било наложено
наказание глоба в размера на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволни от решението останал
административно-наказващия орган /АНО/, който го обжалва в срок с довод за неговата неправилност,
поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Касаторът не споделял
изводите на РС, че не били изпълнени предпоставките на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Този довод не се подкрепял от представените с преписката писмени доказателства,
удостоверяващи, че от страна на собственика на МПС била представена декларация
кой управлявал автомобила, както и било приложено СУМПС на водача. Ето защо
категорично се установявало кой бил извършителят на нарушението. При провеждане
на административно-наказателното производство не били допуснати съществени
нарушения, а установената фактическа обстановка била подведена под правилната
правна норма. По тези съображения се претендира отмяна на решението на РС и
постановяване на друго такова, с което да се потвърди процесното НП. Претендират
се разноски за юрисконсулт.
Касаторът, редовно призован,
не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
се явява лично, като оспорва жалбата. В хода по същество излага подробни доводи
в насока правилността на въззивното решение, вкл. и довод за неприложимост на
наредба №8121з - 532/2015г. на МВР към конкретния случай на нарушение на
правилата за движение и скорост по ЗДвП.
Представителят на ОП Стара Загора счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и пледира за
оставянето му в сила.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е основателна.
За да отмени процесния пред него ЕФ,
съставът на РС Стара Загора приел за установено чрез приложените писмени
доказателства по АНП от фактическа страна, че на 20.05.2020г. около11,58 часа
на главен път 1-5, км. 219+600 в посока град Стара Загора при ограничение от 90
км./ч. автомобил марка Хонда ХР В, с рег. ххххсе
движела със скорост от 120 км./ч., която скорост била установена и заснета с
техническо средство АТСС – АRH – CAMS1.
Въззивният съд приел за неоснователни
възраженията на наказаното лице за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на електронния фиш /ЕФ/, като посочил, че скоростта била
установена с допустимо и годно техническо средство /АТСС/, съотв.
правилно на осн. чл.189, ал.4 от ЗДвП било наложена
административно наказание чрез ЕФ, тъй като самото нарушение било установено
чрез техническо средство и в отсъствие на контролния орган. Въззивния съд
посочил, че процесният ЕФ имал всички реквизити, които се сочели в закона. В
заключение съдът приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че не той
извършил нарушението, за което бил наказан. В тази насока РС посочил, че било
установено, че МПС било собственост на конкретно ЮЛ с управител лицето М. Н.,
на която бил издаден първоначално електронен фиш сер.
К № 3815961, в качеството й на такава. Последната била подала декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която обаче не посочила, че извършител на нарушението
бил Б.Н. и не представила неговото СУМПС. Така не били изпълнени в пълнота
предпоставките на закона, поради което извел извод, че наказаното лице не
извършил административно нарушение по см. на чл.6, ал.1 от ЗАНН и поради това
нямало основание да носи административно-наказателна отговорност, съотв. не подлежи на санкциониране. По този довод била
постановена и отмяна на процесния електронен фиш.
Касационната инстанция не възприема крайният
правен извод на въззивния съд, като счита, че решението е постановени при
неправилно приложение на закона. Няма спор, че с преписката е представена пред
съда декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от законният представляващ собственика
на автомобила, а именно „Дизърт Сторм
груп“ЕООД /л.16 от делото на РС/. В тази декларация
изрично се съдържат данни, че автомобилът се ползва повече от година от лицето Б.
И. Н. ***, като видно от л. 17 от преписката, към декларацията има приложено
копие от СУМПС на въпросното лице Н.. При това положение неоснователно РС
приема, че не са изпълнени предпоставките
на чл.189, ал.5 от ЗДвП и че няма основание да се ангажира отговорността на г-н
Н. за нарушение на изискванията за скорост, които установява ЗДвП. Текстът
предвижда, че в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира. Безспорно е, че пред РС са налични не оспорени писмени
доказателства, които опровергават горния извод от въззивния съд. Напротив, чрез
тях се удостоверява по несъмнен начин, че извършителят на нарушението е именно
наказаното с процесния ЕФ лице и че това противоправно деяние от него е
извършено и при наличие на субективния елемент – вина.
Относно наведените в хода по същество пред
тази инстанция съображения от ответника по касацията, настоящият състав намира,
че следва да посочи следното:
Безспорно е, че конкретното нарушение на
изискванията за скорост на движение по пътищата на страната е установено чрез
мобилна АТСС, но неправилен е доводът на г-н Н., че в този случай не следва да
се издава ЕФ, с който да се ангажира административно-наказателната отговорност
на дееца. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи“, т.е. законът не отграничава
вида на АТСС, с което се установява нарушението за скорост, т.е. ЕФ се издава и
когато нарушението се установява със стационарно техническо средство, и с
мобилно такова, каквото е използваното в процесния случай. В същия смисъл е и
чл.1 от Наредба № 8121з-532/2015г., който предвижда условията и редът за
използване на АТСС, които въззивният съд намира за спазени, който извод се
споделя и от тази инстанция.
Това, че ЕФ е връчен на собственика
значително време след издаването му и извършване на нарушението не е основание
да не се ангажира отговорността на лицето, посочено като деец от собственика на
МПС, когато тези две лица са различни. Както вече се посочи по-горе, пред РС са
представени не оспорени доказателства /вж. декларацията от законния
представляващ на собственика на МПС и СУМПС на Н./, че през периода на
извършване на нарушението, автомобилът се владее /управлява/ именно от
наказаното лице.
Като достига до извод за отмяна на процесния
ЕФ, който обаче е в противоречие със събрания доказателствен материал,
удостоверяващ по несъмнен начин извършване от обективна страна на нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП именно от наказаното лице, РС постановява едно неправилно решение, което
следва да се отмени, а процесният ЕФ следва да се потвърди, като
законосъобразно издаден.
При този изход на спора, направеното
искане за разноски /възнаграждение за юрисконсулт/ следва да се уважи, като на касатора се присъдят такива в размер на 80 лева.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №153/19-08.2021г.,
постановено по анд №160/21г. по описа на РС Стара
Загора, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К
№4852552, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на Б.И.Н. *** е наложено
наказание глоба в размера на 100 лева.
ОСЪЖДА Б.И.Н. ***, ЕГН-********** ***
разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.