№ 62
гр. Сливен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103648 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 28.09.2020 г., ищцовото дружество в качеството на
кредитодател е сключило с ответника в качеството на кредитополучател Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 311646.
Сочи се, в предоставения договор датата е 18.02.2022 г., като същата била сгрешена
поради техническа грешка при генериране на договора във вид на електронен документ.
Посочва се, че видно от кореспонденцията, коректната дата на Договора за кредит е
28.09.2020 г. Също така сумата по договора била преведена на 28.09.2020 г., като основание
за превода бил посочен номера на договора, което допълнително сочело, че е налице
техническа грешка довела до неправилно генерираща се дата.
Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
1
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Сочи се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и до входиране на исковата молба, са постъпили плащания в размер на 365 лева,
разпределени както следва: 184,45 лева главница, 43,89 лева договорна лихва, 116,66 лева
неустойка и 20 лева разходи за извънсъдебно събиране.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора,
сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи
пей“ АД.
Видно от чл. 4 ал. 3 т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на
700.00 лева, разпределено на десет вноски, всяка от които в размер на 70.00 лева, за периода
28.10.2020 г. – 25.07.2021 г. Погасена е главница в размер на 184,45 лева, с които са
погасени изцяло вноските за 28.10.2020 г. и 27.11.2020 г., като от вноската за 27.12.2020 г. са
погасени 44,65 лева. Вноските са изцяло падежирали, което е и основанието за тяхната
изискуемост, поради което се претендира главница за периода остатъка от вноската за
27.12.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 515,55 лева.
При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на
договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него
лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е лихва за периода 28.09.2020 г. –
27.11.2020 г., поради което се претендира договорна /възнаградителна/ лихва за периода
27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 83,16 лева.
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 25.07.2021 г. Същият не е погасен. Поради това на основание
чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит –
25.07.2021 г. Крайната дата – 14.06.2022 г. е произволно избрана, така че да е преди датата
на входиране на заявлението в съда, поради което се претендира вземане за законна лихва в
размер на 46,54 лева за периода 25.07.2021 г. – 14.06.2022 г.
Сочи се, че от страна на ищцовото дружество са правени опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът
не погасява задълженията си съгласно договореното, вследствие на което пред РС Сливен е
депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. №
2442/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по
делото. Ответникът е подал възражение срещу нея.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Д. Д. Д., че същата дължи на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД сумата от 645,25 лева, от които: 515,55 лева - главница по предоставения кредит;
86,16 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. и 46,54
лева – лихва за забава за периода 25.07.2021 г. – 16.06.2022 г., ведно със законната лихва за
2
забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, до
пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуален представител, в който се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Сочи се, че съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени
изискванията па чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1. т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговарял на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В него бил посочен
размерът на ГПР, но не било посочено как е формиран този размер. Сочи се, че в чл.19 от
ЗПК било посочено, че годишният процент на разходите но кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не били изложени в договора,
като не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48.44 %.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът
дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
Сочи се, че договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент по
заема, също противоречи на добрите нрави, което представлявало основание за нищожност -
чл.26 ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишавала трикратния размер на законната
лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва.
Уговорката за неустойка също била нищожна, тъй като в конкретния случай излизала
извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и
евентуалните вреди.
Сочи се съдебна практика в тази насока.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 335.00 лева /след
приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част
от дължимата главница/, като претенциите за установяване дължимост на договорна лихва,
такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана
е молба-становище от процесуален представител, в която моли съда да даде ход на делото в
тяхно отсъствие. По повод изготвената съдебно-счетоводна експертиза, счита същата за
3
обективна, пълна и всестранна и моли съда да бъде приета. Поддържа искането за
назначаване на съдебно-техническа експертиза. Няма други доказателствени искания. По
същество поддържа изцяло изложеното в предходните становища по делото. Претендира
разноските по делото.
В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който счита, че
съгласно чл. 22 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато Договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което ответникът дължи на ищцовото дружество
връщане само на главницата, която е получил по договора. Претендира разноските по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 28.09.2020 г., ищцовото дружество в качеството на кредитодател е сключило с
ответника в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 311646. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което
кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се
съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лева и сумата е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.
При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на
договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него
лихвения процент е в размер на 40.15 %. Погасена е лихва за периода 28.09.2020 г. –
27.11.2020 г., поради което се претендира договорна /възнаградителна/ лихва за периода
27.11.2020 г. – 25.07.2021 г. в размер на 83,16 лева.
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 25.07.2021 г. Същият не е погасен. Поради това на основание
чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит –
25.07.2021 г. Претендира се и вземане за законна лихва в размер на 46,54 лева за периода
25.07.2021 г. – 14.06.2022 г.
4
Сочи се, че от страна на ищцовото дружество са правени опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът
не погасява задълженията си съгласно договореното, вследствие на което пред РС Сливен е
депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. №
2442/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по
делото.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно:
На 28-09-2020 г., чрез разписка № 0700011670440007, е изплатена сумата от 700 лв.
от страна на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД към получател с имена Д. Д. Д., с основание за превод
- Договор № 311646 чрез платежна система - получаване на пари в брой. Отпуснатият
кредит е с размер на главницата 700 лв.
Платената сума по договора за кредит е 365 лв. Тяхното разпределение е, както
следва: с постъпилата сума от 184,45 лв. са погасени вноските по главницата за първа и
втора вноска, съответно вноска с падежи 28.10.2020 г. - 70 лв. и 27.11.2020 г. - 70 лв. /общо
140 лв./, като от вноска номер три с падеж 27.12.2020 г. са погасени 44,45 лв. Остатъкът от
неплатената главница е в размер на 515,55 лв. Погасената договорна лихва е в размер на
43,89 лв. /първа и втора вноска/, като неплатеният остатък от цялата лихва но договора е в
размер на 83,16 лв. Сумата за неустойка е формирана, като са заплатени две последователни
вноски от вземането за неустойка, чийто размер е съгласно погасителния план в договора за
кредит /2 бр.*58,33 лв. общо 116,66 лв., съответно от 03.11.2020 г. и от 21.12.2020 г./
Неустойката се заплаща с погасителната вноска. Таксата за просрочие е в размер на 2*10 лв.,
равни на 20 лв.
Общо дължимата лихва върху главницата в размер на 515,55 лв., е в размер на 46,54
лв., която сума е изчислена за съответния брой дни в периода от 25.07.2021 г. до 14.06.2022
г., на база ГЛП/360 дни.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като
ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 28.09.2020 г. между страните е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние
по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити
5
от разстояние, като отношенията между страните се уреждат електронно. В тези случаи,
сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством
избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като
чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на
договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия,
посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. По
тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв
тип договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая Изи
Финанс ЕООД е предоставил на ответницата договорената сума в размер на 700 лева, като я
е превел по посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото
доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем е била
одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата, което
обстоятелство в хода на производствот не се оспорва от процесуалния представител на
ответницата..
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6,
ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис- чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 от
Закона за електрония документ и електронния подпис, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г., постановено по реда начл. 290 от ГПК, ВКС по гр.д.
№ 868/2012 г., 4-то гр. отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от
ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
6
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание.
Не се установи в производството ответницата да е заплатила дължимите по договора
суми. В исковата молба ищцовото дружество твърди, че до входиране на ИМ са постъпили
плащания в размер на 365 лева, с които е погасена главница в размер на 184.45 лева, 43.89
лева договорна лихва, неустойка в размер на 116.66 лева и 20 лева разходи за извънсъдебно
събиране.
По отношение на възнаградителната лихва е направено възражение от особения
представител на ответницата за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, което се
явява неоснователно. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,15 %.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна лихва в размера от
40, 15%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било
релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в
сила от 23.07.2014 г.), до когато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е.
максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на 50 %. В случая, съгласно сключения
договор ГПР по кредита е 48.44 %. С поставянето на максимална горна допустима граница
на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на кредитополучателя
от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. В този смисъл са и
мотивите на законодателя за тази промяна, които са обективирани в Стенограма от
обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския
кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне
на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна дейност
е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват
загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от
оборотната дейност. Потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са
изгодни за него, като с уговорения в процесния договор тези изисквания, съответно клаузата
за заплащане на договорна лихва с 40, 15% фиксиран годишен лихвен процент и ГПР в
размер на 48.44 % се явява действителна.
Съдът счита, че клаузата за неустойка при неизпълнение за предоставяне на
обезпечение в 3- дневен срок от подписване на ДПК е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.
7
Съгл. чл. 3 от договора за потребителски кредит, потребителят се е задължил в срок
от 3 дни, считано от датата на сключване да представи на кредитора банкова гаранция или
поръчителство на две физически лица. В договора при непредставяне на обезпечение е
начислена неустойка по 58.33 лева за шест месеца или общо сумата 349.98 лева.
Отпуснатият заем е 700 лева. Така размерът на начислената неустойка се равнява на почти
50% от размера на главницата и е необосновано висок, поради което клаузата, от която
произтича това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен
това задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или
банкова гаранция, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - 3 дневен след
сключване на договора. Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски е
включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита. Ищецът не доказва клаузата за
неустойка да е била индивидуално уговорена с ответника, за да е приложимо изключението
по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително - типови
и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит. Клаузата за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, поради което е и недължима.
На следващо място следва служебно да се прецени действителността на клаузата,
касаеща вземането за разходи и такси. В Тарифата, уреждаща задължение за заплащане на
разходи за събиране на вземанията, като е налице противоречие с чл. 10а от ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята
същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен
път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат
на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с нормата н чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради изложеното платената сума за погасяване на задължения в размер на 20 лв. -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение е платена въз основа
на недействителна клауза.
От заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза се
установи, че платената сума по договора за кредит е 365 лв. С постъпилата сума от 184,45
лв. са погасени вноските по главницата за първа и втора вноска, съответно вноска с падежи
28.10.2020 г. - 70 лв. и 27.11.2020 г. - 70 лв. /общо 140 лв./, като от вноска номер три с падеж
8
27.12.2020 г. са погасени 44,45 лв. Остатъкът от неплатената главница е в размер на 515,55
лв. Погасената договорна лихва е в размер на 43,89 лв. /първа и втора вноска/, като
неплатеният остатък от цялата лихва но договора е в размер на 83,16 лв. Сумата за
неустойка е формирана, като са заплатени две последователни вноски от вземането за
неустойка, чийто размер е съгласно погасителния план в договора за кредит /2 бр.*58,33 лв.
общо 116,66 лв., съответно от 03.11.2020 г. и от 21.12.2020 г./ Общо дължимата лихва върху
главницата в размер на 515,55 лв., е в размер на 46,54 лв., която сума е изчислена за
съответния брой дни в периода от 25.07.2021 г. до 14.06.2022 г., на база ГЛП/360 дни.
Съдът следва да установи размерът на съществуващите задължения. Ответникът е
направил общо плащания в размер на 365 лв. С тази сума са погасени първите четири
вноски за главница и договорна лихва и от петата вноска е погасена сумата 6.46 лева
договорна лихва. Остава непогасена главница в размер на 420 лева и дължима договорна
лихва в размер на 42.05 лева. В тези размери е основателен предявеният установителен иск.
За разликата между 420 лева главница и претендираната в размер на 515.55 лева искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Искът за установяване на
дължимост на възнаградителната лихва следва да се отхвърли над размера на сумата 42.05
лева до пълния претендиран размер от 83.16 лева.
Претендираната лихва за забава за периода от 25.07.2021 г. до 14.06.2021 г. следва да
се уважи до размера на сумата 37.92 лева изчислена чрез използване на онлайн калкулатор
на основание чл. 162 ГПК., като в останалата си част предявеният иск до пълния
претендиран размер ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответницата, които да
установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на оставащите дължими суми по
договора за кредит.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 125 лева д.т., юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 и
възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лева , както и разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 80 лева юриск.
възнаграждение.
Ищцовото дружество дължи на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски на ответницата ,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 70 лева адв. възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Д. с ЕГН ********** от
****, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1, сумата от
645,25 лева, от които:
- сумата 420 лева (четиристотин и двадесет лева), представляваща главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 311646 от 28.09.2020 г., ведно със
законната лихва считано от 16.06.2022 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 42.05 лева (четиридесет и два лева и пет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 27.11.2020 г. – 25.07.2021 г.;
- сумата 37.92 лева (тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 25.07.2021 г. – 16.06.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1479/17.06.2022 г. по ч.гр.д. №
2442/2022 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1 разноски в исковото производство
в размер на 395 лева, както и разноски в производството по ч.гр.д. 2442/2022 г. на СлРС
в размер на 105 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10