Определение по дело №1244/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                   №               /                2020г.

                              

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание  в състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ:                         КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                                                                           ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА

 

разгледа докладваното от съдия  СЪБЕВА

ч. гр. д.№ 1244 / 2020г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1  ГПК.

С частна жалба от Г.П.П. и А.П.Б., депозирана чрез упълномощен процесуален представител- адвокат М.К., е обжалвано определение № 5345/ 15.04.2020г. постановено по гр.д.№ 14991/ 2019г. на Районен съд-Варна , с което е прекратено като недопустимо производството по иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Изложени са доводи за незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт в прекратителната му част, като преграждащ пътя на защита на ищците в конкретния процес при установяване на преюдициално за спора правоотношение, относно порочно удостоверено с нотариален акт право на собственост на ответницата като едноличен собственик на имота по наследство и давнотно владение. Считат, че при уважаване на иска за ревандикация на идеални части от имота, но без отмяна на нотариалния акт, недобросъвестната страна може да извърши разпоредителни действия с имота във вреда на другите съсобственици. С наведените правни аргументи отправят искане за отмяна на определението, с което е прекратено производството по иска за унищожаване / обезсилване/ на нотариален акт № 150, том 1, рег.№ 3721, н.д.№ 97/ 2019г., на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 574 ГПК, и за разглеждането му по същество от районния съд.

С писмен отговор от М.Б., чрез адвокат Б. М.Р., е изразено становище за неоснователност на частната жалба, поради правилност и законосъобразност на определението за прекратяване на производството по недопустим иск- чл.26, ал.1 ЗЗД.

Съдът, след преценка на възраженията съпоставимо с представените доказателства, констатира:

Частната жалба е допустима и редовно предявена.

Исковият процес е иницииран от Г.П.П. и А.П.Б., представлявани от адвокат М.К., с предявеният ревандикационен иск срещу ответницата М.Д.Б., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците съсобственици на идеални части- всеки от 1/3 ид.част, от  недвижим имот- УПИ с площ 600 кв.м., в гр.Варна, район Аспарухово, с.о.“Боровец Север“, с идентификатор 10135.5401.83, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 31 кв.м. с идентификатор 10135.5401.839.1, и сграда със застроена площ  10 кв.м. , с идентификатор 10135.5401.839.2, по силата на наследствено правоприемство от Петко Грозев Б., и за осъждане на ответната страна да предаде владението върху описания имот съобразно притежаваните от ищците идеални части, на основание чл. 108 от ЗС.   

Едновременно с главния иск, при условията на обективно съединяване, е предявен осъдителен иск за сумата 450лв.- представляваща  обезщетение за ползване на съсобствените идеални части от имота  за периода от 20.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба , със законната лихва за забава , на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В т.4.5. от исковата молба е формулирано искане за отмяна / обезсилване/ на констативен нотариален акт № 150, том I, рег.№ 3721, н.д.№ 97/ 2019г. от 20.06.2019г., вписан в Агенция по вписванията под № 121, том XLII, дело № 9121, с който М.Д.Б. е призната за едноличен собственик на процесния имот

Частната жалба е основателна по следните съображения:

Поставения с частната жалба въпрос е относно допустимостта на отправено от ищците искане за отмяна на констативен нотариален акт.

Допустимостта на искането е обусловена от предмета на спорното материално право-относно собствеността, твърдяна от  ищците по наследяване, и претендираните от насрещната страна права върху целия имот- по наследяване и давностно владение, съобразно констативен нотариален акт № 150/ 2019г. ВН.

Нотариалният акт е издаден при условията на чл. 587  ГПК и не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти – ТР № 11 от 21.03.2013г.на  ВКС  по т.д.№ 11/ 2012г., ОСГК. Фактите, констатирани от нотариуса са обективирани в нотариалния акт като правен извод за собствеността, който  се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Според постановките на ТР № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/ 2012г., ОСГК, на отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове , с които се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки , с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, т.е. конститутивни по  характер и правни последици.  Отмяната на констативния нотариален акт е винаги последица от постановяването на съдебното решение , с  което се отричат права на титуляра  на акта.

В зависимост от установяване неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост в конкретния исков процес и съобразно признатите с решението права на ищците, за тях ще възникне правен интерес от отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответната страна с права върху имота, които не притежава. Проведеното успешно оспорване на акта, издаден по реда на чл. 587 ГПК,  приключва с неговата отмяна или изменение.

С постановеното определение районният съд е приел погрешната правна квалификация на искането за отмяна на посоченото в исковата молба основание на чл.26, ал.1 ЗЗД, вместо да изведе самостоятелни правни заключения от обстоятелствената част на исковата молба и вида на търсената защита по главния иск. В случая не се твърдят порочни действия на нотариуса при издаване на нотариалния акт, извън твърдяната неправилна преценка за фактите и обстоятелствата от проверката. 

Определението следва да бъде отменено в обжалваната част и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 278,ал. 1 и 3 ГПК съдът

 

               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ОТМЕНЯ определение № 5345/ 15.04.2020г. постановено по гр.д.№ 14991/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по иск за отмяна на констативен нотариален акт № 150, том I, рег.№ 3721, н.д.№ 97/ 2019г. от 20.06.2019г., вписан в Агенция по вписванията под № 121, том XLII, дело № 9121, с който М.Д.Б. е призната за едноличен собственик на процесния имот , на основание чл.26 от ЗЗД.

ВРЪЩА  делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ :         1.                

 

 

 

                                                                                                             2.