№ 16802
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110122120 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от «***» ООД против «***»
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.424 ГПК.
Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.424 ГПК длъжникът може да оспори вземане по
исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл
да се снабди в същия срок.
Анализа на правна норма обуславя извод, че при стабилизиране изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то
не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл
и е следвало да заяви преди влизането и в сила.
В конкретния случай, на първо място в исковата молба са изложени твърдения,
че едва с връчване на съобщението за образуване на изпълнително производство
ищецът е разбрал за издадената срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 27329/2022 г. по описа на СРС, 56-ти състав. С оглед предходното се
излагат доводи, че в хода на заповедното производство съда неправилно е приел, че е
налице подлежаща на изпълнение заповед, тъй като дружеството не е било надлежно
уведомено. Едва следа това, в исковата молба се излагат съображения за
неоснователност на вземането.
Предвид гореизложеното, когато длъжникът – настоящ ищец твърди, че изобщо
не е могъл да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение поради
ненадлежно връчване на заповедта, тогава той не следва да подава иск с правно
основание чл.424 ГПК. В този случай е налице хипотезата по чл.423, ал.1, т.1 ГПК и
редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд /в тази насока е и
1
определение № 120/09.03.2018 г. по ч.г.д.№ 276/2018 г., I т.о. на ВКС/.
С оглед предходното искът е недопустим, а производството по делото следва да
бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 116583/27.04.2023 г.
от «***» ООД, ЕИК ********* против «***» ЕООД, ЕИК ***, поради недопустимост
на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 22120/2023г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца на посочения в исковата молба
съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2