№ 433
гр. Варна , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. Д., чрез процесуалния представител адв. Д.Петров-
ВАК срещу определение на Варненския районен съд, постановено на 25.11.2020г. по гр.д. №
731/2020г. и с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес, тъй
като не съществува възможност за ищеца да реализира претендираното от него право е
неправилен и в противоречие с приетото разрешение по т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС и трайната съдебно практика. Правният си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, жалбоподателят обосновава с обстоятелството, че е установил
владение върху процесния имот през 2000г. Тъй като наличието на правен интерес следва да се
преценява с оглед на наведените в исковата молба твърдения, то установеното от СТЕ, че ПНИ на
СО“Боровец-север“ е одобрен със заповед на Областен управител на област Варна от 19.12.2012г. е
без значение за активната легитимация за предявяване на иска.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна
по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск от Н. Н. Д. срещу Община Варна за приемане за
установено, че последната не е собственик на 1187/2374 идеални части от недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, с идентификатор 10135.4501.3275, с площ от 2374 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), стар идентификатор 10135.5401.4, номер по предходен план: 5473275, СО „Боровец-север“,
при съседи: ПИ 10135.4501.9535, 10135.4501.964, 10135.4501.3274, 10135.4501.9559,
10135.4501.3273 и 10135.4501.9579, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
1
Изложените в исковата молба фактически твърдения за така предявения иск, вкл. и
досежно избраната форма на защита са, че от 2000г. ищецът владее имота, и това владение е
продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, в резултат на което твърди, че
е станал собственик на същия на основание изтекла в негова полза придобивна давност. По повод
предприети действия за снабдяване с констативен нотариален акт ответната страна е оспорила
правото му на собственост, претендирайки, че имотът е частна общинска собственост, за което е
съставен и АОС № 10239/28.08.2019 год. Сочи, че с оглед на това е възпрепятстван да удостовери
правата си върху процесния имот, поради което и е предявил настоящия иск.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска и се е позовал на придобиване
правото на собственост върху процесния имот ex lege по силата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
а именно: липсват данни за придобиване на право на собственост по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
респективно за трансформиране на право на ползване в право на собственост, с вписано
ползватели по КП; не е проведена процедура за възстановяване на право на собственост по реда на
§4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито заявена процедура за изменение на влязъл в сила ПНИ; с влизане в
сила на решение на Общински съвет от 29.05.2000г., територията, в която се намира имотът е
загубила земеделския си характер и имотът не представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ; имотът е
включен в територия по §4, ал.2 ЗСПЗЗ, за която има одобрен и влязъл в сила ПНИ; имотът
съставлява земеделска земя по смисъла на чл.2,т.1 ЗСПЗЗ, с оглед на което по силата на закона е
станал общинска собственост. В условия на евентуалност е изтъкнал, че ищецът не е могъл да
придобие процесния имот по давност поради въведения мораториум по §1 ЗД на ЗС.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на
ОСГТК правен интерес от отричане правото на собственост на ответната страна е налице когато
ищецът твърди наличието на самостоятелно право, различно от оспорваното, чието съществуване
би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Претендираното от ищеца право може
да е идентично по съдържание с оспорваното право на ответника (и двете страни твърдят, че са
собственици на вещта) или да е различно по съдържание, но признаването и упражняването му да е
възпрепятствано от претенцията на ответника. Коментираното тълкувателно решение приема, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице и в
защита на фактическо състояние (напр. при смутено владение), както и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които
те произтичат. При недоказването им и доколкото правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, производството по предявения отрицателен иск
подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка е валидна в хипотезите, когато
правният интерес се обосновава с твърдения, че ищецът е носител на самостоятелно право,
различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие
процесния имот при отричане правата на ответника.
В настоящата хипотеза жалбоподателят твърди, че е собственик на основание изтекла в негова
полза придобивна давност, но поради наличието на съставен акт за общинска собственост не може
да се позове на това придобивно основание чрез снабдяването с констативен нотариален акт.
Отчитайки въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум за придобиване по давност на имоти частна
държавна или общинска собственост, съдът намира, че е налице хипотезата на визираната в ТР
8/2012г. възможност за придобиване на процесния имот на оригинерно основание при условие, че
бъдат отречени правата на ответника. До отричане на тези права със сила на присъдено нещо
владелецът не може да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя
и правния му интерес от предявения иск. Ето защо фактите, които ищецът следва да докаже, за да
обоснове правния си интерес от избраната форма на защита са единствено продължило в срока по
чл.79 ЗС владение като фактическо състояние, при прилагане презумцията на чл.69 ЗС, но не и
дали действително е собственик на спорния имот.
Такова доказване ищецът е провел, като от показанията на разпитаните в съдебното заседание на
2
24.06.2020 год. свидетели се установява твърденията в исковата молба за упражнявана фактическа
власт върху имота от ищеца от 2000г.
С оглед горното настоящият състав намира, че са доказани фактите, обосноваващи правния
интерес от водене на отрицателния установителен иск.
Ирелеванти за наличието на правен интерес са обстоятелствата дали имотът е подлежал на
възстановяване, можели да започне да тече придобивна давност до надлежното
индивидуализиране с влязъл в сила ПНИ и представлява ли имот, който по реда на чл.25 ЗСПЗЗ е
общинска собственост и може ли същият да се придобие чрез десетгодишно давностно владение.
Тези обстоятелства биха имали значение за формирането на изводи относно основателността на
искова претенция с предмет установяване право на собственост в патримониума на ищеца, какъвто
предмет няма предявеният от него иск.
С оглед на горното, съдът намира, че като е прекратил производството по делото, приемайки, че
за ищеца липсва правен интерес от воденето на предявения от тях иск ВРС е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Варненския районен съд, постановено на 25.11.2020г. по гр.д.
№ 731/2020г. И ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.1
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3