М О Т И В И
по присъда №4/14.05.2019г.
по н.о.х.дело №53/2019 г. по описа на Тервелският районен съд
Срещу
подсъдимия С.С.С. ***, са повдигнати обвинения по чл.191 ал.3 във вр.ал.1 и по чл.151 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде
признат за виновен за повдигнатите му обвинения и наказанието му да бъде
определено с приложение разпоредбата на чл.58а от НК, предвид това, че
производството се разглежда по реда на глава двадесет и седма от НПК като
предвиденото в закона наказание следва да бъде редуцирано с една трета. В тая
връзка предлага на подсъдимия за
деянието по чл.191, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК да бъде наложено наказание от
година и четири месеца лишаване от свобода,
а по отношение на деянието по чл. 151 ал.1 от НК на същия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн. чл.66 от НК също да
бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. По време на
изпитателния срок предлага на съда да бъде наложена пробационна мярка
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На осн. чл.23
да се определи за изтърпяване едно общо наказание а именно най-тежкото,
лишаване от свобода за срок от две
години, което на осн. чл.66 от НК също да бъде отложено за изпълнение с
изпитателен срок от три години..
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатите му с обвинителният акт на ТРП обвинения, признава всички факти и
обстоятелства описани в него, и дава обяснения.
По същество моли да му бъде
наложено по леко наказание.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вменените му престъпления.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия С.С.С. се запознал със
св. Р.С.С.от гр.Тервел, обл.Добрич, ЕГН **********, ненавършила 14-годишна
възраст през 2018г. Между двамата се оформили трайни приятелски
взаимоотношения, които в по- късен етап се преобразували в интимна връзка.
Въпреки, че подсъдимият бил запознат с възрастта на св. Р.С.С., от
04.09.2018г., двамата взели решение да заживеят заедно. В изпълнение на взетото
решение за съвместно съжителство подсъдимият заживял в дома на родителите на Р.С.С..
По време на съвместното им съжителстване св.Р.С.С.забременяла от подс.С.С. и
двамата очакват общо дете.
В предвид малолетната възраст на
възраст на св.Р. Салим служители на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел
„Закрила на детето“ гр.Тервел извършили проверка по случая, при която фактите
около съвместното съжителстване на подс. С.С. и св. Р. Салим намерили
потвърждение, като последното е било обективирано в изготвените социални
доклади, които са приложени по досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства:
справка за съдимост, обясненията на подс. С.С.С. /л.21/, показанията на
свидетелите С.С.А., Е.Н.С., С.С.С., Р.С.С.и Б.И.Я./л.29-33/, писмените доказателства - социални доклади на Дирекция „Социално
подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр.Тервел /л.39-40/, характеристики,
акт за раждане на Р.С.С., характеристични данни /л.27/.
При така установената фактическа обстановка от
обективна и субективна страна с действията си по заживяване на семейни начала
от месец 04.09.2018 г. - 11.03.2019 г. в гр.Тервел, без да е сключил брак, с
лице от женски пол - Р.С.С.от гр.Тервел, обл.Добрич, ЕГН **********, ненавършила
14-годишна възраст, подс. С.С.С., който към този момент е навършил пълнолетна
възраст е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление,
което следва да се квалифицира по чл. 191, ал.З във вр. с ал.1 от НК.
На второ място с действията си извършени на
неустановена дата през месец септември 2018 г. в гр.Тервел, обл.Добрич по
съвъкуплението си с лице ненавършило 14-годишна възраст - Р.С.С.от гр.Тервел,
обл.Добрич, ЕГН **********, като извършеното не представлява престъпление по
чл. 152, ал.1 от НК, подс.С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление предвидено и наказуемо по чл. 151, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянията е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, неграмотността му и в тази връзка ниска
степен на интелект.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия С.С.С., ЕГН:**********, роден на *** ***, български
гражданин, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан.
1. За престъплението по чл.191 ал.3 във вр. ал.1 от НК:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчита, пълните самопризнания на
подсъдимия на досъдебно и в хода на съдебното производство, както и изразената
в хода на производството самокритичност по отношение на извършеното деяние и
липса на предходни осъждания, като отегчаващо – забременяването на малолетната,
което от своя страна в никакъв случай не е здравословно за нея с оглед ниската
и възраст, поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при
балансиращи отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна
характеризират една средна степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвиденото наказание по чл.191 ал.3 от НК е лишаване от свобода от две до пет
години. С оглед на така установените касателно вината обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК.
като се определи наказание от вида лишаване от свобода към предвидения в
закона минимум. При така установеното съдът счита за адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца се явява наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК
ОТ ДВЕ ГОДИНИ. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие така
определеното наказание лишаване от свобода следва да се редуцира на основание
чл.58а от НК, като се намали с една трета, поради което съдът следва да му
наложи наказанието лишаване от свобода в окончателен размер от една година и
четири месеца.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му
се даде последен шанс за поправяне, поради което така определеното наказание
лишаване от свобода с оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл.66
от НК, следва да бъде отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от
три години.
2. За престъплението по чл.151 ал.1 от НК:
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита,
пълните самопризнания на подсъдимия на досъдебно и в хода на съдебното
производство, както и изразената в хода на производството самокритичност по
отношение на извършеното деяние и липса на предходни осъждания, като отегчаващо
– забременяването на малолетната, което от своя страна в никакъв случай не е
здравословно за нея с оглед ниската и възраст, както и многобройните
съвкупления с малолетната, поради което съдът приема, че деянието е извършено
от подсъдимия при балансиращи отговорността обстоятелства. Тези обстоятелства
от своя страна характеризират една средна степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Предвиденото наказание по чл.151 ал.1 от НК е лишаване от
свобода от две до шест години. С оглед
на така установените касателно вината обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК.
като се определи наказание от вида лишаване от свобода над предвидения в
закона минимум. При така установеното съдът счита за адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца се явява наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК
ОТ ТРИ ГОДИНИ. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие така
определеното наказание лишаване от свобода следва да се редуцира на основание
чл.58а от НК, като се намали с една трета, поради което съдът следва да му наложи
наказанието лишаване от свобода в окончателен размер от две години.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
По този начин с така определените наказания по двата пункта на
обвинението на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Тъй като
двете престъпления са извършени в реална съвкупност тъй като подсъдимия е
извършил и двете деяние преди да е осъждан за което и да е от тях, то съдът
следва на основание чл.23 от НК да определи на подсъдимия и да наложи да
изтърпи общо най тежкото наказание измежду двете, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът
намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за поправяне,
поради което така определеното най тежко наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
Съдът
счита, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия следва в определения
изпитателен срок да му наложи на основание чл.67 ал.3 от НК да изтърпи
пробационна мярка „Срещи с пробационен слижител“ за срок от шест месеца.
Водим от гореизложените
фактически констатации, правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
СЪДИЯ :