№ 1477
гр. Пловдив , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330205097 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3706453, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. К. А. е наложена глоба в размер на 700 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не
може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е
представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на
жалбоподателя, съдът приема, че електронният фиш е връчен на 06.07.2020г.,
1
както се твърди в жалбата, и същата е подадена в срок. Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.05.2020г., в 11,34 ч. на
път II-64, км. 31+500, посока на движение от с. Черноземен към гр.
Игнатиево, при ограничение на скоростта 60 км/ч. с пътен знак B26, МПС с
рег. № **, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост 121 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 61 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е
Ангелина Димитрова А..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. собственикът А. подала уведомление
и декларация, че на процесната дата МПС-то е било шофирано от баща ,
жалбоподателят Д. К. А. . Въззиваемата страна счела възражението за
основателно, анулирала издадения на А. електронен фиш серия К № 3593048
и издала против жалбоподателя обжалвания фиш.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение № 7175,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 124 км/ч. В електронния фиш неправилно е
посочено, че е следвало да бъде отчетен толеранс на измерената скорост от 3
км/ч. Видно от Протокола за последваща проверка № 1-33-20/26.02.2020г.,
толерансът при измерване на скоростта над 100 км/ч, какъвто е настоящият
случай, следва да бъде в размер на плюс/минус 3 %. Съответно, измерената в
случая скорост от 124 км/ч, при правилно отчитане на толеранс, попада в
обхвата между 120,28 км/ч, представляваща разликата на измерената скорост
и толеранс от 3% (-3,72 км/ч), и 127,72 км/ч, представляваща сбора на
измерената скорост и толеранс от 3% (+3,72 км/ч) т.е. при всички положения
явяваща се превишаваща въведеното с пътен знак ограничение с повече от 60
км/ч. Неправилното посочване на отчетения толеранс в електронния фиш не
2
се явява съществено процесуално нарушение, доколкото същото безспорно
не води до промяна на правната квалификация на извършеното деяние, нито
до промяна в размера на наложената глоба – така и Решение
№ 418/22.02.2019г. по к.а.н.д. №98/2019г. на Административен съд –
Пловдив, XXIII с-в.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
от 10.05.2020г., както и от справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M № 511, представляващо преносима система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 1-33-20/
26.02.2020г., като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е
удостоверено, че техническото средство е преминало проверка, която е
валидна до 02.2021г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Неоснователно се явява възражението, че е налице съществено
процесуално нарушението, доколкото е следвало към протокола по чл. 10 от
Наредбата да бъде представена снимка на разположението на измервателния
3
уред. Действително, съгласно справката от РУ-Хисар към ОДМВР-Пловдив,
РУ Хисар не може да представи снимка на разположението на АТСС към
датата на извършване на нарушението. Следва да се отбележи обаче, че
жалбоподателят поставя завишени изисквания, които не са предвидени като
условие за редовност на електронния фиш нито в ЗДвП, нито в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. В съдебната практика на касационната инстанция е
трайно изяснено, че дори и при непредставяне на снимка на разположението
на уреда, допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на
съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на НП
(Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. а. н. д. № 3825/2019 г. на
Административен съд – Пловдив). От съществено значение в случая обаче се
явява обстоятелството, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за съпровождане на протокола със снимка на разположението
на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно
разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за
контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение
обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата
е била разположена в служебния автомобил, като това се установява от
представения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
където е посочен регистрационнният номер на служебния автомобил – РВ
5352 ВС, в който е било разположено АТСС. Съответната графа за номер на
служебния автомобил се попълва само за мобилно АТСС в МПС, което
изключва АТСС да е било разположено временно на участък от пътя по
смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Следователно
не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
поради което и съпровождането на протокола със снимка на разположението
на АТСС не е необходимо – така Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к. а. н. д.
№ 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по
к. а. н. д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение №
1578 от 03.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1422/2019 г. на Административен съд –
Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к. а. н. д. № 92/2017 г. на
Административен съд – Стара Загора.
Изложеното в жалбата възражение за порочност на фиша поради липса
на реквизити, също е неоснователно. Още с ТР 1/2014г. на ВАС е изяснено, че
електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
4
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, които са: данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното
и заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. От тази норма следва, че електронният
фиш не следва да съдържа името на издателя му и неговата длъжност, нито
пък датата на издаване на фиша. Не следва да се посочва и дали фишът е
обжалваем, пред кого може да се обжалва и в какъв срок. Мястото на
нарушението е записано в електронния фиш и същото се установява от
приложения по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., а при описанието на нарушението, същото не е бланкетно, тъй
като са посочени всички необходими елементи на нарушението – датата и
мястото на извършване на нарушението, МПС-то, с което е извършено
нарушението, скоростта, с която се е движил автомобилът, посоката, в която
се е движил автомобилът и лицето, което го е управлявало.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр.
ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 600
лв. + 2* 50 лв. за всеки 5 км/ч превишаване над 50 км/ч за установеното
нарушение на скоростта – за установена скорост от над 60 км/ч над
ограничението. При преценка за конкретния размер на глобата – 700 лв.,
предвиденият толеранс правилно е отчетен в полза на водача.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
5
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3706453, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д. К. А. е наложена глоба в размер на 700
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. К. А. , ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ разноските в настоящото производство в
размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6