Окръжен Съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Петър Пандев |
| | | Татяна Андонова Николай Грънчаров |
| | | |
като разгледа докладваното от | Петър Пандев | |
Производството по делото е образувано въз основа на постъпил протест от РП – Г.Р., против присъда №104/16.І.2008 год., постановена по НОХД №318/2007 год. по описа на РС – Г.Р.. Иска се от съда да отмени същата и постанови нова, с която подс.А. К. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на ОПБ поддържа протеста. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и счита, че първоинстанционната присъда се явява незаконосъобразна. Въззиваемият се явява лично и с адвокат. Оспорват изложеното в протеста и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила съдебния акт на РС. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е била назначена и изслушана техническа експертиза относно вида и наименованието на вещите, предмет на деянието. Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в протеста и становището на страните в съдебно заседание, намира следното: С протестираната присъда РС – Г.Р. е признал А. К. за невиновен в това, че на 12.ІІ.2007 год. в Г.Б. отнел чужди движими вещи – 1 бр.винтоверт м.”Еихел” и 1 бр.перфоратор м.”Еихел” на обща стойност 230 лв. от владението на С. М. от Г.П. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. За да постанови присъдата РС е приел за установено, че въз основа на събраните по делото доказателства можело да се направи извод за осъществени от подсъдимия обективни и субективни признаци на състава на описаното по-горе престъпление, но следвало да бъде оправдан поради това, че липсвало обвинение за отнети вещи с установената по делото марка. Въззивният съд счита, че следва да остави в сила атакувания съдебен акт, но с други мотиви. Основен проблем при доказване на престъплението в настоящия случай е това, че въпреки положените и от двете съдебни инстанции усилия за призоваването на С. М. – собственик на процесните вещи, същият не се е явил и не е бил разпитан като свидетел по делото. В този случай, както и с оглед липсата на възможност за приобщаване на показанията му, дадени в хода на ДП, съдът следва да изгради изводите си въз основа на обясненията на въззиваемия К., показанията на останалите разпитани свидетели, експертизите и събраните писмени доказателства. От същите се установява, че след като работел 8 дни на строителен обект в Г.Б. в бригада, ръководена от М., К. не получил полагащата му се надница от 160 лв., независимо от уверенията, дадени на 3-4 пъти, че всичко ще бъде изплатено. На 12.ІІ.2007 год. около 11.30 ч. последният посетил склада на фирма “Екосистем” в Г.Б. и пред свид. С. С. и П. В. се свързал по телефона със Св. М. Отново поискал да му бъдат заплатени дължимите суми за положен труд. След като получил пореден отказ и уверение, че това ще стане по-късно, въззиваемият заявил, че ще вземе два от намиращите се в склада инструменти – винтоверт и перфоратор м.”Айнхел” (Einhell) и ще ги задържи при себе си докато не се разпратят с него. На въпроса на склададжията В. защо взема машините К. заявил, че се е разбрал със М. и последният се бил съгласил с изнасянето им. Натоварил вещите в управляван от него автомобил, след което потеглил в неизвестна посока. След разговора с работника си, М. се оплакал в полицията, в която връзка били предприети действия по изясняване на случая. Около 14.00ч. на същата дата след обаждане от страна на оперативният работник - свид. С., К. се явил в сградата на РУ на МВР-Г.Б. и предал доброволно със съответен протокол процесните машини. Видно от назначената от ОС експертиза е обстоятелството, че марката на винтоверта и перфоратора е ”Айнхел” (Einhell), производство на фирмата “Hans Einhell”, със седалище в провинция Б., ФРГ. На експерта не му е известна марка машини със същото предназначение с наименование “Енлел”. Предвид горното съдът намира, че мотивите на първоинстанционната присъда в частта им относно това, че не се установявало от събраните по делото доказателства отнемане на вещи, описани в ОА с наименование“Ейнхел”, се явяват необосновани. При описанието на машините в протокола за доброволно предаване е допусната грешка, която сама по себе си не може да послужи за основа на генералния извод, че предмет на деянието са въобще други вещи. Това е така, тъй като заедно с наименованието са налице и други индивидуализиращи признаци, които съдът не е взел под внимание и не е анализирал по предвидения в закона ред. Т.напр. в същия протокол за доброволно предаване вещите са били описани не само като вид – винтоверт и перфоратор, но и със своите заводски номера. Предмет на оценъчната експертиза са били именно строителни машини м.”Ейнхел”, а не “Енлел”, вещите са били получени от собственика им още същия ден, без каквито и да било възражения. Проблемът според въззивната инстанция е решен окончателно предвид цитираното по-горе заключение на техническата експертиза. Но Окръжният съд счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като извършеното от К. деяние е несъставомерно. Основен елемент от състава на чл.194, ал.1 от НК е намерението на дееца да присвои отнетата от другиго, без негово съгласие, вещ. Това намерение се установява от демонстрираното желание на извършителя след деянието да се разпорежда с предмета в свой или в чужд частен интерес. Това разпореждане може да бъде фактическо (например да започне лично да я употребява) или юридическо ( да я продаде, замени и т.н.). От изложената по-горе фактическа обстановка може да се направи единствения законосъобразен извод, че в разглеждания случай този елемент от субективната страна на кражбата липсва. Намерението на дееца не е било насочено в нито един момент към демонстрация на намерение за своене на вещите. Същият нито е заявил, нито обективно е извършил действия, които да бъдат квалифицирани като разпореждане с тях. При проведения с М. телефонен разговор К. му съобщил, че ще ги задържи до момента, в който не получи заплатата си. Т.е. предвид изложеното дотук извършеното от подсъдимия не може да бъде квалифицирано като кражба. Същевременно, предвид спецификата на деянието, вкл. краткия период на действие на последиците от същото – около 2 часа съдът намира, че не са налице признаците на каквото и да било друго престъпление. По тази причина и оправдателната присъда на РС следва да бъде потвърдена. Проверявайки изцяло съобразно правомощията си първоинстанциония съдебен акт въззивната инстанция не констатира обстоятелства, налагащи неговата отмяна или изменение. Водим от горното и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №104/16.І.2008 год., постановена по НОХД №318/2007 год. по описа на РС – Г.Р. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |