№ 1238
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. С.ОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. С.ОВ Административно
наказателно дело № 20221110213511 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № BG24032022/5800/Р8-477/13.09.2022 г., издадено от ГАТ – директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) - гр.
София, на С. Д. З. с ЕГН **********, за това, че:
На 24.03.2022 г. в 06:06 часа в направление излизане от територията на Р България,
на ГКПП Кулата пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № ... – влекач, марка и
модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
брой оси – 5, управлявано от С. Д. З.. След извършена проверка било установено, че на
12.03.2022 г. в 08:39 часа, горепосоченото ППС попада в категорията на ППС, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Горепосоченото ППС било засечено на 12.03.2022 г. в 08:39 часа на м/у 18 и п. в. Илиянци,
път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа – за извършеното
нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронна система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № DACB4177EE0271EE053011F160A3FA5, чрез
контролно устройство идент. № 10181 – за горепосоченото ППС нямало маршрутна карта
или бордово устройство.
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което на
С. Д. З. е наложена глоба в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от С. Д. З., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че на посочените в НП дата и място, за цитираното ППТ е имало
1
заплатена тол такса на електронната система за събиране на тол такси, доколкото
дружеството собственик на ППС-то ежемесечно заплащало на доставчик суми, отчетени
като разход при преминаване и които доставчикът превеждал на ТОЛ БГ ЕООД. Визират се
процесуални нарушения, изразяващи се в различно описание на нарушението в АУАН и НП
и разминаване между АУАН и НП относно броя на осите на ППС-то (в АУАН този въпрос
бил пренебрегнат). Твърди се също, че по време на проверката жалбоподателят бил заплатил
компесаторна такса от 133.00 лева, поради което и по смисъла на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП,
следвало да бъде освободен от административно-наказателна отговорност. Липсвали
доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал ППС-то на 12.03.2022 г. в 08:39 часа.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно
представен договор за правна помощ и списък на разноски. За с. з., редовно призовани,
жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват, като с молба
процесуалният представител декларира служебна ангажираност по друго дело и
потвърждава доводите си от жалбата.
Административно наказващият орган изпраща процесуален представител, който в
писмено становище моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
издадено при липса на допуснати процесуални нарушения и при надлежна компетентност
на актосъставителя и АНО.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 179е, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложено по преписката заверено копие
на Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на председателя на УС на АПИ за преназначаване на
ГАТ като директор на НТУ към АПИ, както и заверено копие на Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на председателя на УС на АПИ - относно компетентността на АНО, както
и заверено копие на Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция
„Митници“ - относно компетентността на актосъставителя Е. К. – инспектор в ТД на АМ в
отдел ПТРР, ТД „Митница София“ да издава АУАН за нарушения на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП); датата и мястото на извършване на нарушението са посочени по достатъчно ясен и
недвусмислен начин; налице е в достатъчна степен съответствие между текстовата част на
АУАН и НП; АУАН и НП са изготвени в сроковете на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН;
нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по достатъчно ясен и
непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 24.03.2022 г. в 06:06 часа в направление излизане от територията на Р България,
2
на ГКПП Кулата, свидетелите Е. К. и Ф. П., съответно инспектор и старши инспектор към
АМ, спрели за проверка ППС с рег. № ... – влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т, с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, брой оси – 5. Като водач на
посоченото ППС бил установен жалбоподателя С. Д. З..
При справка в електронната система на ТОЛ БГ ЕООД бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението № DACB4177EE0271EE053011F160A3FA5, чрез контролно устройство идент.
№ 10181, видно от който на 12.03.2022 г. в 08:39 часа горепосоченото ППС с рег. № ... било
засечено на пътен участък - м/у 18 и п. в. Илиянци, път А-6, км 50+427, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без да е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като
нямало получени тол декларации и маршрутни карти и не било получено надлежно плащане
в АПИ за сегмента на рамката (10181).
В процеса на съставяне на АУАН жалбоподателят З. заплатил максимална такса Евро
V (К1) над 12 т. с 4 и повече оси на стойност 133.00 лева, видно от квитанция № 44992027 от
24.03.2022 г., 06:06 часа.
Видно от СРМПС, влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т с рег. № ... бил
собственост на „ВЕНИ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, непосредствено
извършили проверката, в лицето на Е. К. и Ф. П., както и от приложените по преписката и
приобщени на съдебното следствие писмени доказателства: заверени копия от СУМПС на
С. Д. З. и СРМПС за влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т с рег. № ...; квитанция №
44992027 от 24.03.2022 г. и извлечение от генериран доказателствен запис (доклад) от
електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
DACB4177EE0271EE053011F160A3FA5, ведно със снимков материал. Гласните
доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и вътрешно непротиворечиви,
поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Гласните доказателства, от своя страна,
кореспондират на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за
установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава от нито едно
гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът констатира, че на
жалбоподателя З. е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП («Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв»). Посочената разпоредба е сложна по своите
характеристики, доколкото е едновременно материалноправна и санкционна. Същата
3
предвижда административно-наказателна отговорност за «водача», който управлява ППС от
категорията на чл. 10б , ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което ППС не са били изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на ППС.
В случая по делото няма спор, че се касае за нарушение, осъществено на 12.03.2022 г.
на пътен участък - м/у 18 и п. в. Илиянци, път А-6, км 50+427, за който пътен участък не се
спори, че е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Съобразно извлечението от
генериран доказателствен запис (доклад) от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с
номер на нарушението № DACB4177EE0271EE053011F160A3FA5, безспорно е също, че на
посочените дата и място е бил засечен именно влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т с
рег. № ..., за който към датата 12.03.2022 г. и за посочения сегмент от пътния участък не е
имало заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както не е имало закупена маршрутна
карта или бордово устройство. Посоченото ППС е от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП.
За пълнота следва да се добавят и други два безспорно доказани факта. На първо
място безспорно е, че именно жалбоподателят З. е управлявал същото горепосочено ППС на
24.03.2022 г. в 06:06 часа в направление излизане от територията на Р България, на ГКПП
Кулата, когато е била осъществена проверката и когато са били установени обстоятелствата
от 12.03.2022 г. На второ място, квитанция № 44992027 от 24.03.2022 г. доказва плащане на
максимална такса Евро V (К1) за над 12 т. с 4 и повече оси, на стойност 133.00 лева, което
обаче не е компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП и обосноваваща по смисъла на чл. 189е,
ал. 5 от ЗДвП необходимост от прекратяване на административно-наказателното
производство, а е такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП и по смисъла на чл. 189е, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП
не изключва административно-наказателната отговорност на водача.
С оглед горното, безспорно са налице данни за осъществено на 12.03.2022 г.
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но липсват каквито и да е доказателства за
авторството на деянието. В случая деецът би следвало да е водачът, който на 12.03.2022 г.
на пътен участък - м/у 18 и п. в. Илиянци, път А-6, км 50+427 е управлявал влекач, марка и
модел ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т с рег. № .... По делото обаче не са събрани каквито и да е
доказателства за това кой е управлявал горепосоченото ППС на посочените дата и място.
Налице са данни, че ППС-то не е собственост на жалбоподателя З., а на юридическо лице -
„ВЕНИ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********. Не са приложени тахографски
листове, пътни листи, записи от дигитален тахограф или дигитална карта на водача, или
каквито и да е други документи, които биха подкрепили извода, че именно той е управлявал
горепосоченото ППС на 12.03.2022 г. Не е необходимо да се посочва, че обстоятелствата,
визирани в атакуваното НП, не се ползват с привилегията на предварително установена
доказателствена тежест или със статута на оборима презумпция, а следва да бъдат доказани
по в достатъчна степен несъмнен начин със съответните гласни или писмени доказателства.
В случая не са събрани нито гласни, нито писмени доказателства в подкрепа на авторството
на нарушението. Очевидно е, че контролните органи единствено асоциативно и по
предположение са свързали жалбоподателя З. с авторство на нарушение от 12.03.2022 г.,
след като дванадесет дни по-късно (когато е била проверката) на 24.03.2022 г. е управлявал
същото ППС. С оглед на това, че липсват безспорни доказателства жалбоподателят З. да е
субект на осъществено на 12.03.2022 г. нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, в качеството
му на водач на процесното ППС, атакуваното НП следва да бъде отменено.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
4
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноски, на адв. Симова - Апостолова
от САК е заплатен хонорар в размер на 400 лева, който се явява съответен спрямо
относимата разпоредба на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, платими от АПИ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG24032022/5800/Р8-477/13.09.2022 г., издадено от ГАТ –
директор на НТУ към АПИ - гр. София, на С. Д. З..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, АПИ да заплати на С. Д. З. сумата
от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5