МОТИВИ по нохд №
79/2014 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт
Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия К.И.К.
*** затова, че на 7.ІХ.2013 год. на ГКПП „Капитан Андреево”, обл.
Хасково без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от
Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество- хероин
с общо тегло 5 476,6385
грама, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин от 29 тегловни процента, на обща стойност 273 831.92
лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и деянието
представлява особено тежък случай- престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2
предл.І от НК.
В обвинителната си
реч прокурорът намира, че от събраните доказателства обвинението било напълно и
убедително доказано съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация
на деянието. Пледира за осъдителна присъда за престъпление по чл.242 ал.4
предл.І вр. ал.2 предл.І от НК и налагане на наказание „лишаване от свобода” за
срок от около 9 години при условията на чл.55 от НК, съответно налагане на
наказанието „глоба” при същите условия, приложение на чл.242 ал.7 от НК за
предмета на контрабандата и ал.8 по отношение на превозните средства, послужили
за извършването й.
Подсъдимият не се
признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които признава в значителна
част поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка, но отрича умисъл в
действията си, като поддържа, че не е знаел за намереното в управлявания от
него товарен автомобил наркотично вещество.
Защитникът му адв.С. пледира за недоказаност на всички обективни и
субективни признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Поддържа още, че от събраните
доказателства следвало да се приеме за установен доброволен отказ от
извършването му, поради което иска постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно пледира, че случаят не е особено тежък и наказателна отговорност
за деянието не следва да се носи по ал.4 на чл.242 от НК, а по ал.2 от същия, в
хипотезата на която пледира за наказание „лишаване от свобода” за срок до 3
години при приложение на чл.66 ал.1 от НК и неналагане на наказанието „глоба”.
Като
съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства
поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено
следното:
По
фактическата обстановка:
Подс.К.И.К. е на 54 год. жител и живущ ***, разведен, но
съжителства с бившата си съпруга, с две пълнолетни деца, със средно техническо
образование, работи като шофьор на товарен автомобил в „Ник логистикс”ЕООД,
собственост на единия от синовете му. Неосъждан, с много добри, положителни
лични характеристични данни.
Като
шофьор в дружеството на сина си, подс.К.
управлявал товарна композиция, съставена
от влекач и полуремарке, марка на влекача „Рено Премиум” рег.№ СА 5543 КС, лизингов,
собственост на „Интерлийз”ЕАД- София, а на полуремаркето- „Кьогел”, рег.№ СТ
0975 ЕМ, собственост на ЕТ„Й.Й. 104”- Казанлък, като техен ползувател било „Ник
логистикс”ЕООД.
На 7.ІХ.2013 год.
подсъдимият, като водач на управляваната от него товарна композиция, се връщал
от курс в Турция, натоварен с цимент. Около 18,30 часа преминал държавната
граница на страната през ГКПП”Капитан Андреево” и се установил за гранична и
митническа проверка на платно „Входящи товарни автомобили”. При извършване на
граничния контрол се оказало, че за управлявания от него камион има издадено
Искане №965/7.ІХ.2013 год. за извършване на щателна митническа проверка /ЩМП/
по реда на Наредбата за ГКПП /л.91 от ДП/. В същото е изрично отразено да се
проверят „за укрити накротични вещества големите пожарогасители с отвиващи се
дъна”. Освен това свид.К.Т., граничен полицай, който в
момента бил на смяна, още при застъпване на работа бил уведомен устно от прекия
си началник, че оперативните служби искат да бъде проконтролиран товарен
автомобил с този номер.
Свидетелят разпоредил
на подсъдимия да кара бавно след него към мястото, където преминаващите товари
се проверяват със специализирана апаратура, прдеставляваща своеобразен
„рентген”, с който автомобилите се „сканират”. Свид.Т.
уведомил за искането за ЩМП свид.Т.К., старши
митнически инспектор, в момента дежурен на трасе „Входящи товарни автомобили” и
му го връчил. С рентгеновата апаратура работел служител със специализирана
функция- свид. В.Ч., обучен за тази дейност. Същият извършил проверка. Апаратурата
отчела съмнителни „петна” на три места- в пожарогасител в кабината на шофьора,
в единия от двата акумулатора на влекача и между чувалите с цимент в товарния отсек. Свид.
Т.К. се качил в кабината, открил пожарогасителя и го проверил. Установил, че
същият наистина е преправен и съдържа тайник, но е празен. След това се заел да
провери акумулаторите, които на влекача били два на брой. Веднага забелязал, че
единият има видими следи от манипулация, каквито другият няма. С помощта на
отвертка бръкнал между горната и странична повърхност на акумулатора, установил
пролука и се опитал да повдигне горната част. Макар капакът да поддавал, това
му се удавало трудно и докато се мъчел да направи по- голям отвор, попитал
подсъдимия има ли нещо в акумулатора, на което последният отговорил
положително. След това го запитал:”Какво е, наркотик ли ?”, на което
подсъдимият отново отговорил с „да”. Това станало в присъствието на свидетелите
Т. и Ч., които възприели думите му.
Тогава свид.К. извикал другия дежурен на същото платно митнически
инспектор- свид.Н.Д., който проверявал друг камион, двамата
уведомили началниците си затова, че водач на товарен камион е признал за
пренасян хероин, и композицията била откарана в специализирания гараж за ЩМП.
Там най- напред извършили физическа проверка и на товарното помещение, където
рентгенът сочел трето съмнително петно. Разпломбирали го и установили, че е натоварено
с големи чували, съдържащи торби с цимент, но не открили нищо. Подсъдимият
присъствувал на проверката и още преди тя да започне, им казал буквално „освен 6 кг хероин в акумулатора,
друго няма.” Това възприели лично двамата свидетели- К. и Д..
След това
последните демонтирали акумулатора от мястото му, като откачили клемите и го поставили
на земята. Междувременно към тях се присъединил и свид. С.Т., държавен
инспектор в Митница Свиленград. Започнали да се мъчат да повдигнат и отстранят горната
част с отвертка. Между горната и странична части на акумулатора, които по
начало трябвало да са фабрично капсуловани, в случая имало отвор, и разширявайки
го с отвертката, видяли, че вътре има полиетиленови пакети. Като видял, че се
затрудняват в действията си, подсъдимият изразил желание да им помогне. От
долап за инструменти, отстрани на шофьорската кабина, донесъл две Г- образно
закривени парчета арматурно желязо. Обяснил им, че същите са специално пригодени
за случая и показал как трябва да се действа- да се развият капачките на две от
клетките на акумулатора в двата края на капака по диагонал, да се вкарат
закривените части на арматурите и чрез тях да се повдигне горната му част. Това
било сторено, при което с едната арматура повдигал свид.Д.,
а с другата- самият подсъдим. Така свидетелите установили, че акумулаторът се
състои от две части, разделени хоризонтално. Горната част била същински
акумулатор с клетки, потопени в електролит, само че по- плитък. Под нея оловен
капак- преграда я разделял от долна част, представляваща кухина, в която били
наредени 17 броя полиетиленови пакети с неправилна форма, облепени с тиксо с
тегло около 5 700
грама. Бил извършен полеви наркотест, при което
веществото в пакетите реагирало на хероин.След изваждането на пакетите, свидетелите
констатирали, че същите са напръскани с вещество с остра и кисела миризма.
Подсъдимият им казал, че това е направено с цел да не бъде надушен хероина от
кучета.
Свидетелите К. и Д.
преброили, номерирали и претеглили намерените пакети, след което съставили АУАН
№1153/7.ІХ.2013 год. /л.89 от ДП/ против подсъдимия като извършител на нарушение
по ЗМ и уведомили митнически разследващ полицай. Същият незабавно извършил
оглед /протокол за оглед от 7.ІХ.2013 год.- л.3 и сл. от ДП/, с който по реда и
при условията на чл.212 ал.2 от НПК фактически започнало досъдебното
производство, последван от претърсване и изземване /протокол от 7.ІХ.2013 год.-
л.13 и сл. от ДП/, при което са били иззети като веществени доказателства-
17-те броя пакети, съдържащи бежово на цвят, прахообразно вещество, което при
тестване с полеви наркотест „Drug detection kit” реагира на хероин, товарната
композиция, съставена от гореописаните влекач и полуремарке, ведно с
регистрационните им талони и акумулатора, в който е бил укрит хероина- черен на
цвят с три бели ивици.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Т.,
граничен полицай, К., Д., Ч. и Т.- митнически инспектори, които са категорични,
изключително подробни, но въпреки това непротиворечиви, последователни,
максимално конкретни.
В дадените подробни
обяснения подсъдимият поддържа следните обстоятелства:
На 26.VІІІ.м.г. /
понеделник/ негов познат от Кюстендил на име Б.С. му предложил да му осигури
изгоден курс от Турция за Германия или Холандия с товар- текстилни изделия. Казал
му незабавно да тръгва да товари от Турция, а крайната дестинация ще уточни по-
късно. Подсъдимият отначало възразил, тъй като не можел веднага да си намери
товар за Турция и трябвало да пътува празен- пълен, но С. го уверил, че ще
получи щедро възнаграждение, което да го компенсира. Дал му телефонен номер и
име- И., когото да търси в Турция. Подсъдимият отпътувал и още на 28.VІІІ.м.г.
бил в Истанбул. Свързал се с И., който му обещал да бъде натоварен на другия
ден. На следващата сутрин обаче се отметнал, тъй като цялата налична готова продукция
била вече изпратена и трябвало да се изчака няколко дни да се произведе нова.
Подсъдимият се разочаровал, защото на 31.VІІІ./събота/ трябвало да си бъде у дома,
тъй като се навършвала една година от смъртта на майка му и не можел да отсъства
от помена по този повод. Затова оставил товарната композиция заключена на
паркинг край митницата Халкали и тръгнал обратно за България с камиона на друг,
отпътуващ колега . Пристигнал посреднощ, но навреме. Още на другия ден след
помена - 1.ІХ./неделя/, тръгнал обратно- до София с децата си, които живеели
там, след това на автостоп до граничния пункт, който преминал пеш, а накрая се
качил на друг камион до Истанбул и в понеделник по обед бил на паркинга, където
оставил компзицията си. Не установил нищо обезпокоително- нито разбити катинарите
на вратите, нито следи от теч на гориво- знак за кражба. Установил обаче, че
двигателят пали трудно, което приел като признак за проблем с акумулатора. Това
го учудило, защото камионът бил нов. Отново се свързал с И. и питал кога ще
товари. Споделил му, че има проблем с акумулатора. Два дни поред И. не дошъл и
подсъдимият се обадил на Б., от когото разбрал, че товарът не е готов-
изделията още не били ушити. Най- после след няколко дни дошъл И., донесъл два
нови, турски акумулатора, казал му да ги слага и да тръгва за България макар
ненатоварен. Подсъдимият бил много разочарован, че не получил обещания товар,
но се обадил на жена си и научил, че Б. е идвал у тях и й казал „Да си намира
товар и да тръгва, той обеща да ми свърши работа”. Това породило сериозни
съмнения у него, че с акумулаторите има нещо нередно. И. обаче му заявил, че е
поел ангажимент, който трябва да изпълни и недвусмислено го заплашил с
разправа, ако се отметне, затова решил да тръгва за България, за да не пострадат
той или семейството му. Като опитен шофьор знаел, че всеки, който няма осигурен
друг товар от Турция за България, може без предварителна заявка да натовари
цимент от завода в гр.Визе. Така и постъпил. На 6.ІХ.м.г. късно вечерта
натоварил цимент, върнал се до митницата в Истанбул за оформяне на документите
и около 15-16 часа на 7.ІХ. потеглил за България. На турския граничен пункт
Капъкуле също бил отбит за проверка на „рентгена”, която обаче преминал
безпроблемно. Когато на българския пункт започнала ЩМП, той не се учудил, че проверяващите
се насочват към акумулатора.
Така дадените
обяснения се подкрепят частично досежно определени обстоятелства от показанията
на свид.С.Н., бивша съпруга на подсъдимия, с която
обаче той продължава да живее на съпружески начала.
Досежно разменените
между него и митническите служители реплики по време на проверката, обясненията
му са противоречиви. В първото с.з. твърди, че когато бил попитан дали в
акумулатора има хероин, той отвърнал „Да бе, хероин” не с утвърдителна, а с
иронична интонация, отричаща този факт. В последните си обяснения вече заявява,
че отвърнал на проверяващия митничар: „има нещо, но не знам какво е.” За
свалянето на акумулатора помогнал, защото видял, че митничарите нямат подходящи
инструменти.
Веднага след
установяването на наркотично вещество в товарния автомобил на подсъдимия,
затова били уведомени и служители на бившия сектор БОП- Хасково, по това време
вече обединен с ДАНС- свид.Б.Б.,*** и свид.Б.Х.. Още при първоначалната, проведена от тях беседа
с подсъдимия, той признал, че товарът му е възложен от негов познат на име Б.С.
от Кюстендил, че в Турция се е свързвал с лице на име И. и че връзка между
двамата е сръбски гражданин на име Б.Т.. Според свидетелите, подсъдимият
заявил, че крайната цел на наркотика е гр.Ротердам, Холандия, както и че на
10.ІХ.м.г. трябва да се срещне с Б.С. в Кюстендил за уточняване на детайлите по
по- нататъшното пътуване- маршрут, адрес на доставка, получаване на пари за
път. Изразил желание да помогне за установяването и задържането им и
разкриването на цялата схема за контрабанда на наркотични вещества. Свид.Б. *** и ръководството на службата си. Било решено да
се осъществи т.нар. „контролирана доставка” по смисъла на ЗСРС до Холандия. Били
предприети необходимите стъпки в тази насока за осъществяване на международно- правно
сътрудничество с холандските съдебни власти. За целта не било незабавно
повдигнато обвинение, нито поискано вземането на мярка за неотклонение спрямо подс.К., вместо което под контрола на служители от бившата служба
БОП той отпътувал с товарната композиция /без наркотичното вещество/ за
Кюстендил. Свид.Х. утвърждава, че през следващите дни
подсъдимият, под контрола на полицейските слружители, на два пъти се срещнал с посоченото
от него лице- в Кюстендил и в София, като на първата среща получил
потвърждение, че „стоката” трябва да се достави в Ротердам, но на втората му
било казано, че крайната дестинация се променя на Франкфурт на Майн, Германия.
Тъй като била започната процедура за провеждане на контролирана доставка с
холандските съдебни власти, съобразно дадената му линия на поведение
подсъдимият настоявал наркотикът да бъде доставен в Холандия и дори заявил на С.,
че със „стоката” вече е отпътувал негов приятел с лек автомобил, който е на
австрийската граница, а самият той щял да отиде в Холандия натоварен с порцелан
от Севлиево, за да осъществи крайното предаване. Лицата, с които контактувал обаче
не отстъпили. В крайна сметка подсъдимият симулирал отпътуване с камиона си от
София за Франкфурт, след което бил транспортиран обратно до Митница Свиленград.
Оттам уверил „партньорите си” късно вечерта по телефона, че напуска страната
през Дунав- мост и повече няма да може да говори, защото няма платен роуминг.
Подсъдимият уверил полицаите, че няма да бъде контролиран по пътя, а на срещата
за предаването на наркотика така или иначе няма да ходи с камиона, поради което
няма пречка да отпътува със самолет. През следващите няколко дни подсъдимият
останал в Свиленград в изчакване уреждането на формалностите по контролираната
доставка, но такава не се осъществила поради отказ от чуждестранните съдебни
власти.
И двамата свидетели
единодушно и без колебания утвърждават, че подс.К. положил значителни усилия и направил
всичко по силите си, за да окаже необходимото съдействие за осъществяване на
операцията, не възбудил подозрение у лицата, с които контактувал, че е под
полицейски контрол и неосъществяването не е по негова вина.
Чрез извършен на
11.ІХ.2013 год. оглед на веществени доказателства /л.51- 52 от ДП/- иззетите на
7.ІХ.с.г. на ГКПП”Капитан Андреево” общо 17 броя пакети с неправилна, овална
форма, облепени с тиксо, се установява, че всички съдържат сухо, прахообразно,
еднородно, бежово на цвят вещество без
примеси с характерна оцетно- кисела миризма. От всички са били взети
представителни проби, даващи основание да се обособят в една- единствена група.
Количеството им е било измерено с електронна везна, при което се е установило,
че общото им бруто тегло възлиза на 5 758.3915 грама след вземане на
представиелни проби с общо тегло 21.6085 грама. Иззетите представителни проби са
били предоставени за подлагане на физико- химическа експертиза. С допълнителен оглед на веществени
доказателства /протокол- л.59 и сл. от ДП/ е установено общото тегло на
опаковките- 303.3615 грама, а по този начин и нето теглото на цялото открито
вещество- 5455.030 грама, или общо 5 476,6385 грама, като се добави
количеството на представителните проби.
Със заключение на
физико- химическа експертиза / л.69- 70/ се установява, че веществото представлява
хероин, съдържащ активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със
съдържание- 29 тегловни процента.
Хероинът е вещество
с наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно Списък 1 на Единната конвенция на ООН за упойващите средства
от 1961 год., ратифицирана от Република България, както и под забрана за
употреба, установена от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекусорите- Приложение №1 към чл.3 ал.2 . Съгласно ПМС №23/1998 год. за
определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството-
цената на хероин с процентно съдържане на активното вещество в диапазона 16- 30
тегловни процента е 50 000 лв. за кг, въз основа на което стойността на цялото
установено и иззето по делото процесно количество хероин се изчислява на 273 831.92
лв.
Със заключение на
назначена на ДП авто- техническа експертиза /л.75- 76/ е установена стойността
на товарната композиция, чрез която е било пренесено инкриминираното наркотично
вещество, а именно- влекач „Рено Премиум” рег.№ СА 5543 КС, дата на първа
регистрация 6.VІІІ.2007 год., собственост на „Интерлийз”ЕАД- София с ползувател
„Ник Логистикс”ЕООД- София- 41 612.86 лв., а на полуремаркето- „Кьогел”,
рег.№ СТ 0975 ЕМ, дата на първа регистрация 29.ІХ.2004 год., собственост на ЕТ„Й.Й.-
104”- Казанлък с ползувател „Ник Логистикс”ЕООД- София- 15 389.79 лв.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната преценка на всички
събрани доказателства по делото-
свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, заключения на назначени
експертизи, проведени огледи, претърсвания и изземвания и пр.
При техния анализ и
оценка съдът формира вътрешното си
убеждение по въпросите за извършеното престъпление и участието на подсъдимия в
него въз основа на следната тяхна интерпретация:
Съдът не намира
основание да откаже кредитиране на обясненията на подсъдимия в частта им,
отнасяща се до възлагането на товар от лице на име Б.С., първоначалното
отпътуване за Турция, връщането за помена на майка му, повторното връщане в
Истанбул, проблемите с намирането на товар. Те не се опровергават от други
доказателства по делото, а в тази си част се подкрепят от показанията на свид.Н.. Същевременно обаче не се и отнасят пряко до
релевантни за въпросите по чл.102 от НПК факти.
Твърденията му, че
не е знаел със сигурност дали в акумулатора е имало тъкмо хероин обаче, съдът
отхвърля като защитна теза, убедително опровергана от всички останали събрани
доказателства. Това е най- съществения по делото въпрос, тъй като се отнася за
умисъла в действията му и по него съдът изгради вътрешното си убеждения, като
отчете следното:
Подсъдимият на
практика е признал за наличието на наркотично вещество в единия от
акумулаторите на камиона си лично и трикратно. Най- напред е отговорил
положително на въпрос на свид.К. дали има нещо в акумулатора. След това е отговорил с „да” на въпроса „хероин ли е”,
като показателно е, че до този момент съдържанието на тайника в акумулатора още
не е възприето от митничарите. И най- после- още преди те да пристъпят към
проверка на товарното помещение е заявил „освен 6 кг хероин в акумулатора,
друго няма”. Всяка една от цитираните негови реплики е възпрета лично и
непосредствено от няколко свидетели- Т., К., Д. и Т., които в различни
конфигурации са присъствували в съответния момент. Неговите обяснения, че на
въпроса дали в акумулатора има хероин отвърнал „да бе, хероин” с иронична и
отричаща интонация /в първото по делото с.з./ са неубедителни, а и противоречат
на по- късните му обяснения, в които заявява, че бил казал „има нещо, но не
знам какво е”. В противовес на това са показанията на всички свидетели, които
поддържат, че са възпрели думите му като напълно сериозни и потвърждаващи. Следващ
факт, който трябва да се цени в тази насока е, че подсъдимият е бил снабден с
подходящи, специално пригодени, макар и саморъчни „инструменти” за демонтаж на
манипулирания акумулатор- двете Г- образно закривени арматурни железа, чрез
които да се осъществи лесен достъп до долната му част, преустроена в тайник. Обясненията
му, че тяхното предназначение не е такова, а всеки шофьор на камион носи
всевъзможни инструменти и подръчни предмети, които биха могли да му послужат в
даден момент, са на свой ред недостоверни. Той по своя инициатива е предложил
на митничарите да им помогне при отварянето на акумулатора, сам е донесъл
железата и показал как се действува с тях и лично е повдигал горната му част в
единия край. Най- после- в присъттвието на свидетелите подсъдимият е заявил, че
в долната част на акумулатора нарочно е разлята киселина, която да затрудни
надушването му от куче.
За всички
гореописани обстоятелства показанията на свидетелите са забележително
еднопосочни, подробни, конкретни, непоколебими и категорични.
В резюме- подс.К. е знаел както вида, така и количеството на
пренасяното наркотично вещество, така и мястото, където е укрито. Без значение
е дали е имал лично участие в преработването на акумулатора и поставянето на
наркотичното вещество в него, или го е получил „зареден” от друго лице.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка и предвид горизложения анализ на събраните
доказателства, съдът намира, че деянието на подс.К. осъществява признаците на престъпление по
чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК и от обективна, и от субективна
страна.
От обективна страна
е осъществено пренасяне на високорисково наркотично вещество- хероин през
границата на страната, без надлежно разрешително. Характеристиката на хероина
като високорисково наркотично вещество, подробно посочена по- горе при
описанието на фактическата обстановка, обуславя квалификация по основния състав
по чл.242 ал.2 предл.І от НК. Авторството на деянието е вън от съмнение, извършител
е подсъдимият, който е управлявал лично товарната композиция, в която е открит
хероина и е пътувал сам.
От субективна
страна- подсъдимият е знаел, че пренася нароктично вещество, неговият вид /хероин/
и тегло /около 6 кг/. Аргументи в тази насока са подробно изложени по- горе.
Ето защо съдът прие за безспорно доказано, че е действувал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си и предвиждал неговите общественоопасни последици, но въпреки това
пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни признаци
от състава на престъплението са се обхващали от неговите представи.
Съдът дължи обсъждане
на изричните възражения на защитата именно във връзка със съставомерността на деянието,
които са в две насоки- за осъществен доброволен отказ от довършване на
престъплението и за липса на обективните признаци на квалифицирания състав по
ал.4 предл.І на чл.242 от НК, по който е повдигнато и поддържано обвинението,
придружени с искания алтернативно- за оправдателна присъда или за
преквалификация на деянието по основния състав по чл.242 ал.2 предл.І от НК
Квалифициращите
признаци на престъплението по чл.242 ал.4 предл.І спрямо основния състав по
чл.242 ал.2 предл.І от НК са- предметът на контрабандата да е в големи размери и
случаят да е особено тежък. Те трябва да са осъществени кумулативно.
Особено големи
размери по смсъла на дадените чрез съдебната практика на ВКС задължителни за
съдилищата указания са тези, надхвърлящи размера на 140 минимални работни /МРЗ/
заплати. Към датата на извършване на деянието- 7.ІХ.2013 год. МРЗ възлиза на
310 лв., съответно 140 мнимални работни заплати- на 43 400 лв. С оглед
установената по делото стойност на пренасяното през границата наркотично
вещество- 273 831.92 лв., първият признак е налице.
Аргументите на
защитата са свързани с неустановяване по делото на втория обективен признак, а
именно- случаят да може да се квалифицира като „особено тежък”. В тази насока
се поддържа, че личността на дееца не представлява висока степен на обществена
опасност, тъй като личните му характеристични данни са добри, както и че с риск
за собствената си и на семейството му сигурност е оказал на полицейските органи
съдействие за установяването и задържането на други лица- участвували в организирането
на контрабандата.
Съгл. чл.93 т.8 от НК- “особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед
настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Действително
личните характеристични данни на подсъдимия са положителни, съдебното му минало
е чисто, а след задържането му е оказал съществено и значително съдействие на
органите по разследването да бъдат установени и задържани организаторите на
контрабандата. Въпреки това съдът застана на становището, че случаят следва да
се квалифицира като „особено тежък” по смсъла на чл.93 т.8 от НК, а с това- че
е осъщствен и вторият обективен прзнак на квалифицирания състав по чл.242 ал.4
предл.І от НК.
Преди всичко съдът
приема, че по делото се констатира една много добра организация на извършване
на престъпното деяние, продължителна във времето, грижлива, ангажирала
участието на множество хора и извършването на разнообразни и многобройни
конкретни действия. За пренасянето на наркотика е използуван тайник, и то
особено оригинален- разделен на две акумулатор, чиято горна част при това дори
функционира като такъв, а долната е преработена в кухина. Следователно са
положени значителни усилия наркотичното вещество да не бъде открито.
Що се отнася до
оказаното съдействие- то, както и чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подсъдимия, следва да се ценят и отчетат като
смекчаващи обстятелства, когато се прави преценка и съпоставка между тях и
отегчаващите такива, а не при преценката дали престъплението разкрива
изключително висока степен на обществена опасност. Това е така, защото желанието
на подсъдимия за съдействие на органите по разследването и полицията се
демонстрира едва от момента на разкриването му като извършител на престъпление,
но не е било манифестирано по никакъв начин преди това.
В тази именно
насока е другото основно възражение на защитата- за доброволен отказ от извършване
на престъплнието.
На първо място, НК
регламентира в чл.18 ал.3 б.”а” отказът от „довършване” изпълнението на престъпление
в главата, която дава уребда на приготовлението и опита. Многобройна,
дългогодишна и напълно непротиворечива съдебна практика приема, че
престъплението по чл.242 от НК /във всичките форми на изпълнително деяние/ е
довършено с пресичането на държавната граница, което пък е осъществено още с
навлизането на територията на ГКПП. Така в настоящия случай не е налице опит,
за да се обсъжда отказ от довършването му.
Все пак съдът не
изключва теоретичната възможност подсъдимият да осъществи отказ от извършване
на престъплението чрез предприемането на действия, макар след навлизането на
териотрията на българския ГКПП. Такива действия от негова страна обаче не се
установяват. По същество защитата иска като такива действия да се квалифицират
тъкмо онези, които подсъдимият отрича да е извършил- предварителното признание,
че в единия акумулатор има 6 кг хероин, оказаната помощ на митничарите за
отварянето му. Отделен е въпросът, че това са действия, предпрети едва след
връчването на искане за ЩМП, проверката с „рентген” и отклоняването на камиона
към специализирания гараж за ЩМП. Съдът би могъл да приеме отказ до довършване
на престъплението, ако подсъдимият бе предприел активни действия непосредствено
след влизането си на територията на пункта, изразяващи се в ясно и категорично
изявление за това, че в управляваната от него товарна композиция е укрито
наркотично вещество. Нищо такова по делото не се установява.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс.К. за виновен в
престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК, като прие, че
коректната правна квалификация на деянието е тази, дадена и по обвинителния
акт.
По вида и
размера на наложеното наказание:
Наказанието в
наказателния процес се налага за постигане целите, прогласени в чл.36 от НК или
при условията на чл.54 от същия, след като съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били
установени, или при условията на чл.55, ако се констатират такива многобройни
или изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най- лекото, предвидено
от закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Освен това принцип, установен
от закона в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства по
делото обосновават квалифициращ признак- напр. “особено тежък случай” или
„особено големи размери” /и двата налице в настоящия случай/, същите не следва
повторно да отегчават положението на подсъдимия при преценката на размера на
наказанието и не могат да се ценят като отегчаващи.
Съдът не установява
наличие на особени отегчаващи остоятелства по делото. По- специално предходните
осъждания на подс.К., по които той е реабилитиран, не следва да се ценят като
такива, защото това обезсмисля института на реабилитацията, съгласно който с
настъпването й се заличават както факта на самото осъждане, така и всички
неблагоприятни последици, които законите свързват с него. Като завишаващи
степента на обществена опасност на деянието обстоятелства следва да се ценят
проявената упоритост и настойчивост, с които е преследвана крайната
противоправна цел, изразяващи се в двукратно пътуване до Турция и обратно и
продължително изчакване, докато бъде получено наркотичното вещество, както и
проявената оригиналност и находичвост при укриването му. От друга страна
количеството на пренасяното наркотично вещество, макар в никакъв случай да не е
незначително, е едно от най- малките в практиката на настоящия съдебен окръг за
последните години.
Смекчаващите
обстоятелства по делото са многобройни, а измежду тях има и такова, което
следва да се оцени като изключително. Отнася се до изявеното желание и
готовност от страна на подс.К., незабавно след
разкриването му, да съдействува на органите на МВР за разкриване на
възложителите и организатори на контрабандата, до което за съжалние не се е
стигнало, но по независещи от него причини. При това подсъдимият не само е
декларирал такива намерения, но и практически е съдействувал. Съдействието му е
било изключително активно, изразило се
е в предприемането в продължение на
близо цяла седмица на множество рисковани действия- неколкократни срещи и
разговори с лица, имащи участие в организацията на контрабандата и то на по-
високо ниво, на които той се е справил
много добре , като е успял да следва предварително зададена му линия на
поведение, без да възбуди подозрение, че е под полицейски контрол. Това следва
да се оцени като индиция, че още от момента на залавянето си е преосмислил деянието и поведението си.
Извън
горепосоченото, което неъсмнено е изключително смекчаващо обстоятелство,
подсъдимият е с чисто съдебно минало, без регистрирани други противообществени
прояви, активно ангажиран с личен труд в малък семеен бизнес с превозваческа
дейност като шофьор. Възрастен, улегнал мъж, ползува се с добро име и репутация
по местоживеене, с грижовно отношение към макар пълнолетните си и самостоятелни
деца.
Изложеното мотивира
съда към приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието.
За престъплението
по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 вр. предл.І от НК се предвиждат кумулативно-
наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 до 20 години и наказание „глоба”
в размер от 200 000 до 300 000 лв.
Като взе предвид и
оцени всички гореописани отегчаващи и смекчаващи обстятелства в съвкупност, съдът
намери, че в конкретния случай наказанието „лишаване от свобода” при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК следва да се
наложи в размер не просто под, а значително под минималния, предвиден от закона
и прецени като справедлив този от 5 години и 6 месеца, като намери, че същият
дава адекватен израз на оказаното от подсъдимия съдействие и положените от него
усилия в подкрепа на обществения интерес. По отношение на наказанието „глоба”
съдът прецени приложение на разпоредбата на чл.55 ал.2 от НК, поради което
наложи същото в размер на 100 000 лв.-
намален с една втора от предвидения от закона минимум.
Тъй като спрамо подс.К. е била взета мярка за неотклонение „гаранция в
пари”, произнася по чл.59 ал.1 от НК не се налага.
Наказанието
„лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим на
осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и по аргумент от противното от чл.59 ал.1 от същия, както
и в затвор- съгласно чл.61 т.2 от същия.
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на
престъплението- високорисково наркотично вещество се отне в полза на държавата
по силата на изричните императивни разпоредби на чл.242 ал.7 от НК, а е
и забранено за притежаване в Република България- чл.53 ал.2 б.”а” от същия.
В съответствие с
императивната норма на чл.242 ал.8 от НК съдът постанови отнемане в полза на
държавата на МПС- тата, послужили за пренасяне на наркотичното вещество, а
именно-
композиция влекач- полуремарке, състояща
се от влекач, марка „Рено 11 Премиум” с
ДКН СА- 5543 КС и полуремарке, марка „Кьогел” с ДКН СТ 0975 ЕМ, както и един
брой ключ за влекача, регистрационен талон №********* за влекача и
регистрационен талон №00569296 за полуремаркето, намиращи се на съхранение в
Митница Свиленград.
Тази норма също е
императивна. Доколкото и двата леки автомобила не са собственост на дееца, то
видно е от заключението на назначените експертизи, че стойността им, макар да
не е никак ниска, тежестта на престъплението е твърде висока, поради което не е
налице законна пречка за отнемането им.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК и в съответствие с така постановеното, съдът
възложи направените по делото разноски в тежест на подс.К.К..
Направените такива на досъдебното производство в размер на 420.40 лв. се
присъдиха в полза на бюджета на Митница Свиленград, а направените по време на
съдебното производство в размер на 80.18 лв.-
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
Председател: Член-
съдия: