Решение по дело №7342/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13552
Дата: 4 август 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110107342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13552
гр. С..., 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С... Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110107342 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и
И...,против В. Е. И.,ЕГН **********,Н. И. И.,ЕГН **********,и А. И. Ч.,ЕГН
**********,и тримата с адрес гр.С...,ж.к.“Л...“ бл....,вх.Е,ет.16,с искане за
осъждане на ответниците да заплатят парични суми,както следва : В. Е. И. –
503,93 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,101,24 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.,8,40
лева сума за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането,1,78 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.; Н. И. И. -503,96 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,101,23 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.,8,40 лева сума за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,1,78
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.; А. И. Ч. - 503,94 лева главница за топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,101,23 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.
до 27.01.2023 г.,8,42 лева сума за дялово разпределение за периода м.01.2020
г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до
1
окончателното изплащане на вземането,1,78 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
В исковата молба се твърди,че И. Н. И. е бил клиент на топлинна
енергия и като такъв се явява пасивно легитимиран да отговаря за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия. Сочи се,че за процесния период
стойността на доставена топлинна енергия не е заплатена,а ответниците
отговарят за заплащането й като наследници на И. И.. Предвид
обстоятелството,че цената на топлинна енергия не е заплатена в срок ищецът
претендира и мораторна лихва. С исковата молба са претендирани и парични
суми за дялово разпределение и за мораторна лихва върху дялово
разпределение. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор са постъпили такива от
ответниците,които изразяват становище за допустимост,но неоснователност
на исковете. Изразени са становища,че ответниците не отричат,че са пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойност на топлинна енергия,но
част от вземанията са погасени по давност. С оглед това,че единственото
оспорване на исковете е основано на настъпила погасителна давност,а в
другата част ответниците не оспорват исковете ответниците формулират
искане да не бъдат допускани експертизи. Ответниците молят съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
От удостоверение от Столична община район „Л...“ се установява,че
бл.14 на ж.к.“Л...“ е идентичен с бл.11-16 на ул.110“ в ж.к.“Л...“.
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици на бл.... вх.Е на ж.к.“Л...“,“Т...“ЕАД е избрано дружеството
„Т...“ЕАД за извършване на услуга дялово разпределение.
Представени са съобщения към фактури,издадени от „Т...“ЕАД с
получател И. Н. И. от 31.07.2020 г. и 30.06.2021 г.
Приети са общи условия на „Т...“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Установява се,че И. Н. И. е починал и е оставил като наследници по
закон съпругата си В. Е. И. и децата си Н. И. И. и А. И. Ч..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от доказване,че съществува договорно правоотношение,от
установяване уговорените права и задължения,от доказване доставеното
количество топлинна енергия и установяване цената на същата. С този иск
едната страна по договорното правоотношение претендира реално
изпълнение на договорно задължение,когато липсва доброволно изпълнение.
Страните не спорят,че съществува договорно правоотношение,поради което
съдът счита,че първата изискуема материалноправна предпоставка за
2
уважаване на иска е доказана. Дружеството ищец реализира дейност по
доставяне и продажба на топлинна енергия,а ответниците са клиенти на
топлинна енергия при съобразяване изричното им признание,че са клиенти на
топлинна енергия,обективирано в писмените им отговори. Законът не поставя
изискване за наличието на сключен договор в писмена форма,а по отношение
на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ
договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че правата и задълженията на страните се регламентират според
общите условия на доставчика. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,което означава,че приложение намират именно
общите условия. За да бъде изпълнението на клиентите на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на доставена топлинна
енергия е заплатена в срока по общите условия. Приложимите към процесния
период общи условия предвиждат,че цената на доставената топлинна енергия
се заплаща в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
Доказването,че стойността на топлинна енергия е заплатена в срока по
общите условия е възложено на ответниците,които като клиенти на топлинна
енергия следва да установят,че са изпълнили точно договорните си
задължения. В хода на производството ответниците не са представили
доказателства да са заплатили цената или част от същата,поради което и при
съобразяване,че ответниците нямат възражения срещу дяловото
разпределение,съдът приема,че исковата претенция в частта за главницата за
топлинна енергия е доказана по основание и по размер. Съдът счита,че са
доказани и исковете за сума за дялово разпределение при съобразяване
клаузите на чл.22 и на чл.36,ал.2 от общите условия и при липсата на
доказателства ответниците да са заплатили сумите за дялово разпределение.
Така мотивиран,съдът приема,че исковете за главница за топлинна енергия и
за сума за дялово разпределение,предявени спрямо всеки от ответниците се
явяват доказани по основание и по размер. Изводът на съда,че исковете са
доказани по основание и по размер налагат да бъде разгледано своевременно
формулираното в писмените отговори възржение за погасителна давност,тъй
като по същество спорът между страните е концентриран относно това дали
вземането се явява погасено по давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
погасителна давност,ако в определен период от време,считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Приложимата погасителна
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
В конкретния случай искът е предявен на 10.02.2023 г.,което означава,че
погасени по давност са вземанията за парични суми,за които към 10.02.2023 г.
е изминал период,по-дълъг от три години от срока за плащане.
Същевременно при съобразяване обстоятелството,че са претендирани
парични суми за периода от м.05.2019 г.,както и предвид обявеното
извънредно положение в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно
ЗМДВИП,при което започналите да текат давностни срокове са спрели на
13.03.2020 г. и неизтеклата част от срока е продължила да тече,считано от
21.05.2020 г.,съдът приема,че погасени по давност се явяват вземанията за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.10.2019 г.,т.е. възражението за
3
давност е основателно за сумата от 309,99 лева,респективно исковете
подлежат на уважаване за сумите от 400,60 лева за ответницата В. И.,400,63
лева за ответника Н. И. и 400,61 лева за ответницата А. Ч..
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забавата
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва. Когато изпълнението на задължението има падеж или
срок,считано от датата,следваща падежната дата или датата,следваща
последния ден от срока длъжникът изпада в забава,без да е необходима
покана,а ако изпълнението на задължението няма уговорен срок за
изпълнение,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде
отправена покана. С оглед обстоятелството,че за сумите за дялово
разпределение общите условия не регламентират срок за изпълнение на
задължението,както и като съобрази,че ищецът не доказва да е канил
ответниците,с което да ги е поставил в забава,съдът намира,че исковете за
заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлени. Софийският районен съд приема,че исковете за заплащане
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са доказани по
основание – задълженията за заплащане на главница за топлинна енергия
имат срок – 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,при което и
предвид липсата на плащане на главницата,както и с оглед разпоредбата на
чл.86 от ЗЗД,мораторна лихва е дължима. Съдът счита,че искът за мораторна
лихва подлежи на уважаване върху главницата,за която исковата претенция е
уважена,а предвид недължимост на част от главницата поради настъпила
погасителна давност недължима се явява и мораторната лихва върху
погасената по давност главница,защото законът предвижда,че с погасяване по
давност на главницата се погасяват по давност и акцесорните
вземания,каквото е мораторната лихва. По изложените съображения съдът
приема,че исковете за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
подлежат на уважаване за суми в размер на по 76,25 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и като съобрази,че и ищецът,и ответниците
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,както и при
отчитане уважената и отхвърлена част от исковете съдът намира,че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени 546 лева съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение,а в полза на адв.С. К.,Н. К. и И. Н. –
адвокатско възнаграждение в размер на по 88 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С...,ж.к.“Л...“
бл....,вх.Е,ет.16 да заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД на „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... сумите от 400,60 лева (
четиристотин лева шестдесет стотинки ) главница за топлинна енергия за
периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,76,25 лева ( седемдесет и шест лева
4
двадесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
27.01.2023 г.,8,40 лева ( осем лева и четиридесет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 400,60 лева до пълния претендиран размер от 503,93 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,25 лева до пълния
претендиран размер от 101,24 лева мораторна лихва,за сумата от 1,78 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. И. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С..., ,ж.к.“Л...“
бл....,вх.Е,ет.16 да заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД на „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... сумите от 400,63 лева (
четиристотин лева шестдесет и три стотинки ) главница за топлинна енергия
за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,76,25 лева ( седемдесет и шест лева
двадесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
27.01.2023 г.,8,40 лева ( осем лева и четиридесет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 10.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 400,63 лева до пълния претендиран размер от 503,96 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,25 лева до пълния
претендиран размер от 101,23 лева мораторна лихва,за сумата от 1,78 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. И. Ч.,ЕГН **********, с адрес гр.С..., ,ж.к.“Л...“
бл....,вх.Е,ет.16 да заплати на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД на „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... сумите от 400,61 лева (
четиристотин лева шестдесет и една стотинки ) главница за топлинна енергия
за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,76,25 лева ( седемдесет и шест лева
двадесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
27.01.2023 г.,8,42 лева ( осем лева четиридесет и две стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
исковете в частта за разликата над 400,61 лева до пълния претендиран размер
от 503,94 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 76,25
лева до пълния претендиран размер от 101,23 лева мораторна лихва,за сумата
от 1,78 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Е. И.,ЕГН **********,Н. И. И.,ЕГН **********,и А. И.
Ч.,ЕГН **********,и тримата с адрес гр.С...,ж.к.“Л...“ бл....,вх.Е,ет.16 да
заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т...“ЕАД,ЕИК
...,със седалище и адрес на управление гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано
от А... и И...,сумата от 546 лева ( петстотин четиридесет и шест лева ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... да заплати на адв.С. К.
К.,с адрес гр.С...,ул.“В...“ № 35,ет.3,офис 1,сумата от 88 ( осемдесет и осем )
5
лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... да заплати на адв.Н. К.,с
адрес гр.С...,ул.“Т...“ № 1,ет.1,сумата от 88 ( осемдесет и осем ) лева
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... и И... да заплати на адв.И. А.
Н.,с адрес гр.Б...,ул.“С...“ № 3В,ет.1,офис 6,сумата от 88 ( осемдесет и осем )
лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6