П Р
О Т О
К О Л
Град София, 14 май 2018 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЛЮДМИЛА НИКОЛОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1583 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 14.10 ч., се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Г.П.Б. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – гл.
инспекторД.А.Т. – зам.началник на „Режимна, надзорна и охранителна дейност“ в
Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.П.Б.: Не желая да бъда защитаван по това
дело, не желая служебен защитник.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
Г.П.Б.
– роден на ***
г. в гр.Пазарджик, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен –
живущ във фактическо съжителство, осъждан, със средно образование, месторабота
преди задържането – фирма „Н.“ като майстор–строител, жител и живущ ***.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъдения Б. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Г.П.Б.: Наясно съм с правата си като осъдено лице, няма да правя
отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Г.П.Б., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Г.П.Б.: Поддържам молбата, като представям и моля да приемете доказателства,
във връзка с това, че спрямо моето малолетно дете, се упражнява принуда.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представените документи на останалите страни –за запознаване
становище.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата на осъдения, представените от него доказателства в днешното
с.з., са неотносими към производството, моля да не се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
СофияД.Т.: Поддържам
становището на прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.П.Б.: Не знам къде се намира детето
ми в момента, незнам защо е откраднато, с тези документи моля съда да ми даде
шанс да изляза на свобода и да търся детето си.
СЪДЪТ,
въпреки възражението на представителите на СГП и СЦЗ СЧИТА, че с оглед
охраняване правата на осъденото лице по отношение представяне на доказателства,
на които същият се позовава съобразно депозираната от него молба, предмет на
настоящото наказателно производство, СЛЕДВА да бъдат приложени към материалите
по делото представените от него документи, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА
към материалите по делото, представените от осъдения Б. – 2 броя документи – писмо от СГП до Държавна агенция за закрила на детето, с копие до осъдения Г.П.Б.,
изх.№ 808 от 21.08.2018 г., както и писмо
от Държавна агенция за закрила на детето до осъдения Г.Б., с копие до СГП, изх.№
11–02 – 9 от 19.09.2018 г.
След извършване на сверка на така
представените оригинали от посочените писма, с копията на същите, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА
оригиналите на описаните по–горе писма на осъдения Г.П.Б..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. СофияД.Т.:
Представям актуална справка, относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ така представената справка на останалите страни – за запознаване
становище.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.П.Б.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
с оглед относимостта на представената актуална справка от Затвора – гр. София,
касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Г.П.Б.
наказание „лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, СЧИТА, че същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмено доказателство
представената актуална справка от
Затвора – гр. София, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по
отношение на осъдения Г.П.Б. наказание „Лишаване от свобода“, с рег.№ 123 от 14.05.2019
г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение
молбата на осъдения – считам, че не са налице предпоставките за постановяване
на УПО. Действително, установява се наличие на първата от двете кумулативно
изискуеми предпоставки, а именно – изтърпяване на 2/3 от наложеното наказание,
остатъкът за изтърпяване е сравнително малък – към днешна дата, в размер на 2
месеца и 18 дни. Независимо от този размер, считам, че осъденият следва да
доизтърпи наложеното му наказание в цялост, тъй като от представените становища
и доклади, се установява отрицателно отношение на затворническата администрация
към приложението на института на УПО, като в подкрепа на това са посочени
следните обстоятелства – рискът от рецидив и към настоящият момент остава непроменен
– от постъпването на осъдения в затвора до сега, той е в размер на 54 точки;
остават и проблемни зони, по които следва да продължи работата с него, а именно
– „умения за мислене“, „отношение към правонарушението“, „начин на живот и
обкръжение“. Посочено е, че не е изпълнена прогресивната система за превъзпитание.
Предвид това, считам, че няма как да се приеме наличието на втората
предпоставка, а именно – да е дал убедителни доказателства за своето поправяне.
Представените от осъдения в днешното с.з. документи, не са сред критериите по
смисъла на чл.439а НПК, от които да може да се съди за наличие или липса на
поправяне, поради което считам, че същите изобщо не могат да бъдат обсъждани в
светлината на чл.70 НК.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. СофияД.Т.: Във връзка с
настоящото производство, съм дал своето становище в качеството на зам. началник
на Затвора–гр.София и не е необходимо да го легализирам отново. Ще добавя
следното – един от основните критерии за поправянето на едно лице в условията
на пенетенциарната ни система, е този, същият да е дал убедителни доказателства,
посредством трудовата си дейност. Видно от сведенията за работните дни,
находящи се и в личното досие на осъденото лице, е налице непостоянно и
колебливо поведение по време на работа. В рамките на почти 1 година, осъденото
лице има само 48 работни дни, сменял е работата си неколкократно, една от
причините е несходство в характерите с основната група от строители, като лицето
само заяви, че има подобна квалификация. Не е за подценяване факта, че лицето е
употребявало марихуана – видно от първоначалния доклад. Не следва да се
игнорира естествено и високият риск за вреди към обществото, маркиран в
становището на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, свързан с
прякото му наблюдение в условията на местата за лишаване от свобода, естествено
и оценката на риска от рецидив е в средните зони и стойности. В индивидуалния
план на присъдата е заложена последователна промяна на режима в по–лек, което
към настоящият момент не се е случило, естествено на база колебливото му
поведение в местата за лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че институтът
на УПО е легализирана законово–правна възможност само за лица, изпълнили изцяло
критериите на чл.70 НК, както и заложените регламенти на чл.439а НПК. Видно от доказателствата
по делото, фактически става ясно, че упоменатите от мен регламенти и критерии
не са изпълнени, за което от името на Началника на Затвора–гр.София, моля
инициираната молба от осъденото лице по смисъла на чл.437, ал.2 НПК, да бъде
оставена без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Г.П.Б. /в своя защита/: Искам да
поправя представителя на СЦЗ, че докато работех в строителството, даденото лице
ме удари, аз не се защитих, не му посегнах, вследствие на което нападение ми
беше направена операция, в продължение на 1 месец бях в болничен и то не по моя
вина. Аз в момента работя в затвора и нямам наказания.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Г.П.Б.: Моля съда, да ми предостави шанса
да се върна в обществото и да помогна с каквото мога на семейството си, на
детето си. Аз съм работил над 10 години в строителството, имам дипломи, имам и
постоянен адрес.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.2 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Г.П.Б., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на СГП
и СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата формална
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на конкретното осъдено лице,
доколкото същият е изтърпял изискващите се 2/3 от наложеното спрямо него
наказание, не са налице убедителни доказателства за напълно поправяне на осъденият
и респективно – за проведена положителна корекционна дейност по отношение на същия.
В тази връзка, прокурорът моли
молбата на осъдения да не бъде уважена, доколкото поведението на осъденото лице
не сочи на достатъчно данни за постигнат превъзпитателен и поправителен ефект,
процесът на това поправяне не е завършил и следва да бъде осъществен в рамките
на целия размер на наложеното наказание.
В свое изложение, представителят на
СЦЗ пледира, че за да бъде постановено УПО, следва с оглед критериите на НК и
НПК, да са налице достатъчно убедителни доказателства за поправянето на
осъденото лице, каквито в конкретният случай, с оглед данните за личността и
поведението на Б., не са налице. Сочи, че в рамките на пенетенциарното
заведение, Б. е бил непостоянен и колеблив при осъществяване на възложените му
трудови задължения, а от общо осъществяваната трудова дейност, за 1 година има
само 48 работни дни. Посочва, че не без значение е и фактът, че Б. е употребявал
марихуана в предходен момент от време. Акцентира, че е налице висок риск за
вреди към обществото, с оглед становищата на затворническата администрация,
както и на неговото лично такова, изложено в писмен вид, което подкрепя и
поддържа изцяло. Посочва, че с оглед индивидуалния план, заложен за изпълнение
на присъдата спрямо Б., не са налице изискващите се последици от позитивна промяна
в развитието на неговата личност и поведение. Акцентира, че режимът при който осъденият
търпи наказание „Лишаване от свобода“ е непроменен от първоначално определения,
все още „строг“, както и че не са изпълнени изцяло критериите на НК и НПК, досежно
данни за поправителен ефект в поведенческото проявление на осъденото лице, с
оглед на което моли молбата на осъдения да бъде оставена без уважение.
В своя защита и в последната си
дума, осъденият Б. изразява, че по време на трудов процес, е бил ударен от друг
лишен от свобода, след което спрямо него се е наложила оперативна намеса. Посочва,
че работи, че няма налагани наказания и моли, да му се предостави правото да се
върне при семейството си, за да помогне на своето дете, както и, че има работа,
която желае да продължава да осъществява.
Въз основа на събраните по делото
доказателствени материали, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Б. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, в размер
на 1 година и 6 месеца, определено му по НОХД № 123/18 г. по описа на
РС–гр.Ихтиман, въз основа на постигнато между страните споразумение по
цитираното производство, одобрено от съда към дата 06.03.2018 г., с който акт, Б.
е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр.
ал.2, вр.ал.1 от НК, за което престъпление му е наложеното описаното по-горе
наказание – „Лишаване от свобода“, в размер на 18 месеца, постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Посоченото наказание е приведено в
изпълнение към дата 12.03.2018 г., от която дата, Б. ***.
От доказателствените материали по
делото, в конкретност – въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка
от СЦЗ, се установява, че Б. към момента е изтърпял наказание „Лишаване от
свобода“, всичко в размер на 1 година, 3 месеца и 12 дни, от които фактически 1
година, 2 месеца и 2 дни, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 2
месеца и 18 дни. Така изтърпяното фактическо време наказание „лишаване от
свобода“, настоящият съдебен състав приема като съотносимо към регламентирания
в нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК срок от 2/3, с оглед данните за съдимостта на
осъдения и в конкретност, с оглед обстоятелството, че същият изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление, извършено при условията на опасен
рецидив, в който смисъл, действително СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА наличието на първата предпоставка за прилагане института на УПО по
отношение на конкретното осъдено лице.
Същевременно, СЪДЪТ НАМИРА, че от доказателствата по делото, както бе изтъкнато
от представителите на СГП и СЦЗ, не се установява по убедителен и красноречив
начин наличието на втората предпоставка за приложение института на УПО, а
именно – доказателства, че така изтърпяната част от наказанието, е оказала
необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително въздействие. В
разпоредбата на чл.439а, ал.1 и ал.2 НК, са посочени доказателствата, които
могат да обосноват извод за поправяне на осъдения, като прояви на добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, специализирани програми за въздействие, обществено полезни
прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения,
следва да се установят от оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
От приложените към делото становища
от затворническата администрация – мнения, доклади и оценки, се установява крайно
негативна оценка по отношение личността и поведението на осъдения Б. в местата
за лишаване от свобода. В тази връзка, зам.началник РНОД – присъстващ и в
днешното с.з., е изложил критични данни и информативни сведения по отношение
негативното поведение на осъденото лице в местата за лишаване от свобода и на
неговата личност. Посочва, че престоят на осъденият Б. ***, не е в състояние да
обоснове извод за напълно завършил корекционен процес, поради факта, че не е
осъществена в цялост прогресивната система при изпълнение на наказанието. Акцентира,
че осъденият се характеризира с известни отклонения от границата в следните
зони – „умения за мислене“, „отношение към правонарушението“, „начин на живот и
обкръжение“, като оценката на риск от рецидив е в средните стойности – 54 точки,
които са останали непроменени до настоящият момент като първоначално зададени
касателно конкретното осъдено лице. Излага и, че не следва да се игнорира
факта, че осъденото лице се характеризира с богато криминално минало, в синхрон
с деяния от сходни престъпни състави, което неминуемо води до извода, че е
необходим обемен и мащабен процес на поправяне, свързан с изтърпяване на
наложеното наказание в цялост. С оглед изложените отрицателни характеристики по
отношение личността и поведението на Б., представителя на СЦЗ – зам. Началник
„РНОД“ излага напълно отрицателно становище за приложение института на УПО по
отношение на Б., с оглед депозираната от същия молба в тази връзка.
Сходно на това становище е и
изложеното такова от НС СДВР в Затвора–гр.София, който посочва, че по време на
престоя в местата за лишаване от свобода, Б. не е награждаван, независимо, че
не е наказван. И той акцентира, че рискът от рецидив към момента е 54 точки,
некоригирани от първоначално зададените такива. Изтъква, че корекционната
работа продължава, с цел изпълнение на заложените цели и задачи в плана, като
все още процесът на поправяне и превъзпитание при осъденото лице не е завършил.
Акцентира и върху факта, че рискът от вреди към обществото все още е с високи
стойности, както и, че не е налице в пълна степен реализация на принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието.
Впрочем, във връзка с изпълнение на
присъдата по отношение на Б., към материалите по делото е приложен и плана, от
който очевидно се изяснява, че с оглед заложените в него цели и задачи относно
мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост;
изграждане на доверие в собствени сили и възможности за справяне с трудностите,
към момента не са постигнати коригиращите положителни резултати по отношение
мисленето и поведението на осъденото лице, предвид именно отрицателните
становища на затворническата администрация.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА и доклада на ИСДВР, който е богат на красноречиви
отрицателни данни за осъденото лице. Освен присъдата, която изтърпява, с оглед
извършено от него престъпление при условията на опасен рецидив, се посочва, че
същият е бил осъждан и за други престъпления от същия вид на това, наказанието
по което изтърпява към момента, което обстоятелство СЪДЪТ УСТАНОВЯВА впрочем и от приложеното към материалите по делото
свидетелство за съдимост, издадено от РС–гр.Ихтиман, от което е видно, че Б. е
осъждан само за престъпления, насочени срещу собствеността на различни
граждани, като една от присъдите е обусловила и квалификацията на
престъплението, за което е осъден при условията на опасен рецидив, за което
престъпление същият търпи сегашното наказание. В така приложения доклад, се
посочва, че Б. е бил назначен на работа, първоначално със Заповед № 262 от 19.06.2018
г. като „строител“ в строителна бригада в Затвора–гр.София, но по–късно
освободен от работа със Заповед № 431 от 18.10.2018 г., поради налични
конфликтни отношения с други лишени от свобода и констатирана саморазправа
между тях. Цитираните заповеди са приложени към затворническото досие и същите
съдържат достатъчно ясен мотив, с оглед тяхното постановяване. Впрочем, към досието
на осъдения Б. са приложени и докладни записки от различни длъжностни лица в
Затвора–гр.София, във връзка с първоначално осъществяваната от Б. трудова
дейност, в които се акцентира, че в рамките на целия трудов процес, Б. не е
слизал редовно на работа, показвал е мързеливост при изпълнение на трудовите
задължения и се е отклонявал от същите, поради което впрочем, е и освободен от
тази работа, като извън даденото обяснение от Б. в днешното с.з., че бил ударен
от друг лишен от свобода и поради тази причина не е могъл да осъществява вменените
му трудови задължения, доказателствата по делото сочат нагледно и смислено, че осъденият
доста често се е отклонявал от определената му трудова дейност в местата за
лишаване от свобода, без оправдателни причини. Действително, към настоящият
момент, с оглед приложена по делото Заповед № 97 от 05.03.2019 г., се
установява, че Б. е назначен да работи като „бакар“ във 2 група, което
задължение вероятно изпълнява и към настоящият момент, но тази данна не е
достатъчно основание на съда в смисъл на извеждането на изразителен довод, че
всъщност е налице напълно поправяне на осъдения, с оглед провеждащата се спрямо
него корекционна и превъзпитателна дейност в Затвора–гр.София. Впрочем, единствено
това е положителната характеристика за осъдения, като не са налице каквито и да
било данни същият да се е включвал в други социални прояви и мероприятия в
местата за лишаване от свобода. Не без значение остава и обстоятелството, че
първоначално зададените средни стойности на риск от рецидив касателно Б., са
останали некоригирани и непроменени към момента, което се обуславя с оглед именно
данните за недоброто поведение и личността на осъдения в местата за лишаване от
свобода, които настоящият съдебен състав отчита като крайно негативни. Силно
впечатление в тази връзка прави и факта, че Б. търпи определеното му наказание
все още при първоначално определения „строг“ режим.
Съществен за съда извод, рефеклектиращ
за неуважаване молбата на осъденото лице, се установява от проблемните зони при
осъдения, които продължават да бъдат налични и към настоящият момент, а именно
–отношението му към настоящото правонарушение, е напълно гранично, с користна
цел извършено, като Б. не смята присъдата си за справедлива, не признава и вредата,
която е причинил на жертвите. Налице е проблемна зона и в начина на живот и
обкръжение, доколкото Б. има безразсъдно и рисково поведение, води асоциален начин
на живот; налице е неспособност за разпознаване и решаване на проблемите в
необходимата светлина, не осъзнава последствията от действията си, с оглед на
което, тези проблемни зони подлежат на корекция, в който смисъл настоящият съдебен
състав, въз основа на така приложените доказателства счита, че следва и за в
бъдеще, независимо от малкия остатък, Б. да търпи в цялост ефективно наложеното
спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, доколкото в рамките на оставащите
2 месеца и 18 дни, могат да бъдат постигнати изискващите се задачи за
изпълнение плана на присъдата и цели, с оглед наложеното по отношение на Б.
наказание, генералната и специална превенция на това наказание.
СЪДЪТ
НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наказанието наложено по отношение на Б.,
следва да бъде оказано необходимото предупредително, възпитателно и
поправително въздействие до степен, че същият да осъзнае своите минали
криминални прояви и необходимост от поправяне, с оглед бъдещ законосъобразен начин
на живот. Настоящият съдебен състав ПРИЕ, че следва да бъде продължена
корекционната дейност по отношение на Б., още повече, че планът на присъдата не
е изпълнен в цялост, целите и задачите в нея биха могли да бъдат мобилизирани
към провеждане на един позитивен ефект по отношение поведението на осъденото
лице и с проявено по–сериозно въздействие, осъществен контрол за стабилизиране
на неговата личностна характеристика, с оглед съобразяване и осъзнаване на
необходимата поука от страна на Б. за бъдещо непротивоправно поведение.
В този смисъл, доколкото приложените
доказателства не очертават проведено съществено корекционно положително въздействие
върху личността и поведението на Б., не са налице убедителни и красноречиви
доказателства за неговото поправяне в цялост, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че
така подадената молба от същия, следва да бъде оставена без уважение, доколкото
следва корекционният процес по отношение на осъдения да бъде провеждан и
занапред, за да бъдат изпълнени заложените цели и задачи в плана на присъдата в
цялост.
Действително, нямат отношение към
така подадената от осъдения молба за УПО, представените в днешното с.з. писмени
документи от страна на Б., доколкото същите не сочат каквито и да било
характеристики по отношение на неговата личност, още по–малко такива за
неговото поведение. Фактът, че спрямо едно от малолетните му деца има данни за
упражнявана принуда, най–малко рефлектира върху личността на осъденото лице, като
задължение на родителят на това дете, който е извън местата за лишаване от
свобода, е да осъществи нужния контрол по отношение живота на малолетното дете
на Б.. Същевременно, така представените от осъдения документи, в никакъв случай
не сочат, че Б. е с личност, която би могла да утвърди критериите за
самоконтрол и позитивна характеристика до степен, че да бъде уважена молбата му
за УПО.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
Г.П.Б.
– роден на ***
г. в гр.Пазарджик, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен –
живущ във фактическо съжителство, осъждан, със средно образование, месторабота
преди задържането – фирма „Н.“ като майстор–строител, жител и живущ ***
– за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 1 година и
6 месеца, който остатък се равнява на 2 месеца и 18 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 14.55
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: