№ 237
гр. Благоевград , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.396 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано въз
основа на частна жалба, подадена от „А.К.“ ЕООД /предишно наименование „Б.К.“ ЕООД/,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.Р., бул.“.“№100, представлявано от
управителя М.В., насочена против Определение №902183/03.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№1041/20 г. по описа на РС- гр.С..
Предмет на делото е и частна жалба, подадена от „Х-ИФ“, със седалище и адрес на
управление: гр.Петрич, ул. “Цар Борис III“ №16, ЕИК *********, представлявано от
управителя Божидар Новков, насочена също против Определение №902183/03.11.20 г.,
постановено по ч.гр.д.№1041/20г. по описа на РС- гр.С..
С атакуваното Определение №902183/03.11.20 г., постановено по ч.гр.д.№1041/20 г. по
описа на РС- гр.С. е допуснато обезпечение на бъдещия иск, с правно основание чл.439 от
ГПК, който ще бъде предявен от „Б.“-ЕООД, с ЕИК .., с адрес-С., кв.., ул.“.“ №51,
представлявано от управителя В.С., срещу „А.К.“ ООД (предишно наименование „Б.К.“-
ООД), с ЕИК:.., гр.Р., бул.“.“ №100, представлявано от управителя М.Д.В., чрез налагане на
обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изп.д.№20197960.. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
с район на действие Окръжен съд Благоевград, като е определил парична гаранция в размер
на 2300 лева (две хиляди и триста лв.).
В частните жалби се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение, като се
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба, подадена от „А.К.“ ЕООД се поддържат съображения, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо искане, като се е позовал на
едностранно представени доказателства. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
1
недопустимост на атакуваното определение.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на посочената по – горе частна
жалба от другата страна по делото – „Б.“ ЕООД. С отговора се оспорват сочените в частната
жалба твърдения, като се моли да бъде оставено в сила допуснатото обезпечение.
В частната жалба, подадена от „Х-ИФ“ се поддържат идентични на изложените по – горе
съображения във връзка с обжалване на определението, като се моли да бъде отменено, тъй
като спирането на изпълнението засяга правата на жалбоподателя като трето лице-взискател
по изп.дело. В тази насока се навежда, че спорът е между дружествата, които са страни по
издадения изпълнителен лист. Моли се за отмяна на определението и присъждане на
сторените по делото разноски.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на посочената частна
жалба.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището
на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадените частни жалби са процесуални допустими – изхождат от процесуално
легитимирани лица, разполагащи с право и интерес от обжалване на атакуваното
определение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол пред БлОС, отговарят и на
формалните критерии за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, като в случая
„Х-ИФ“ ЕООД е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването – взискател по
изп. дело№356/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., което е спряно по силата на наложеното с
обжалваното определение обезпечение / арг. т.6 от Тълкувателно решение №6/2013 от
14.03.2014 г./. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбите по чл.276,
ал.1 ГПК. Ето защо са налице условията за разглеждане по същество на частните жалбите.
По съществото на жалбите, съдът намира следното:
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното производство е
образувано по молба на „Б.“ ЕООД, с ЕИК:.., с адрес-С., кв.., ул.“.“ №51, представлявано от
управителя В.С., с която се иска допускане обезпечение на бъдещ иск срещу „А.К.“- ООД
(предишно наименование „Б.К.“ ООД), с ЕИК .., гр.Р., бул.“.“ №100, с правно основание
чл.439 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране изпълнението по изп.д.
№356/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие Окръжен съд-Благоевград.
Към молбата е представено съобщение изх.№12693/08.07.2019 г. по изп.д.№356/2019 г. по
описа на ЧСИ Ш.Д., изпратено до молителя „Б.“ ЕООД, като длъжник по изпълнителното
дело. Приложен е и изпълнителен лист от 28.12.2010 г. по ч.гр.д.№1292/2010 г. по описа на
РС – С., въз основа на който е образувано горното изпълнително дело, издаден в полза на
2
„Б.К.“ ООД (сега „А.К.“ ЕООД).
Длъжникът се позовава на погасени по давност суми много преди образуване на
изпълнителното дело, както и че не дължи на ответника претендираните суми, поради
изтекла давност за принудителното им събиране.
Действително, погасителната давност не погасява самото материално вземане, а
възможността за неговото принудително изпълнение. Именно това се цели и с направеното с
искането за спиране – да се избегнат неблагоприятните последици от осъществяване на едно
изпълнително производство в случай, че действително се установи в предстоящото исково
такова по установяване на вземанията, тяхното евентуално погасяване по давност.
Видно от доказателствата по делото е, че на 28.12.2010 г. Районен съд- гр.С. е издал по
ч.гр.д.№1292/2010 г., на основание чл.416 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК, изпълнителен
лист за осъждане на „Б.“-ЕООД, с ЕИК .., да заплати на „Б.К.“ ООД (сегашно наименование
„А.К.“-ООД-справка в търговския регистър), с ЕИК.., сумата от 21 384,04-главница,
съставляваща неизплатени суми за продажба на гориво, ведно със законната лихва върху нея
от 05.10.2010г., и сумата от 844,24 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от
07.05.2010 г. до 01.10.2010 г., както и сумата от 693.85 лева за разноски по делото. Въз
основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20197960.. по описа на ЧСИ Ш.Д., с
район на действие Окръжен съд Благоевград, за заплащане на гореописаните суми, като
длъжникът е уведомен с изпращане на съобщение за образувано изпълнително дело изх.№
12693/08.07.2019г. По това изпълнително дело е наложена възбрана върху сграда, находяща
се в гр.С..
Тези факти дават възможност на съда да допусне с висока степен на вероятност
погасяването на правото на принудително събиране на вземането, т.е. неговата евентуална
недължимост.
В случая, искането за спиране на длъжника се основава на направеното възражение за
изтекла погасителна давност за вземането на кредитора. Действително, погасителната
давност не погасява самото материално вземане, а възможността за неговото принудително
изпълнение. Именно това се цели и с направеното с искането за спиране – да се избегнат
неблагоприятните последици от осъществяване на едно изпълнително производство в
случай, че действително се установи в предстоящото исково такова по установяване на
вземанията.
В тази връзка, въззивната инстанция намира, че молбата за допускане на обезпечение на
бъдещия иск е основателна и следва да бъде уважена, като поисканата обезпечителна мярка
съответства на обезпечителната нужда.
Съгласно чл.389 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене
във въззивното производство, ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо,
3
да допусне обезпечаване на иска. Обезпечението цели защитата на спорното материално
право докато трае висящността на процеса, като за да бъде допуснато, следва да са налице
кумулативните предпоставки по чл.391, ал.1 ГПК – искът да е допустим, да е вероятно
основателен и да съществува обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, както и предложената
обезпечителна мярка да е подходяща - т. е. да е в състояние да охрани интересите на
молителя.
Предявеният иск, който се обсъжда и чието обезпечение се иска, е отрицателен
установителен, с правно основание чл.439 ГПК, с който се иска да бъде призната
недължимост на суми за главница, законна лихва, мораторна лихва и разноски по издаден
изпълнителен лист поради погасяване на вземанията по давност. Съгласно чл.299, ал.1 ГПК,
спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на
изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на
чл.439 ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са
преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет
на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в
сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде
прекратено досежно оспореното вземане. Евентуалното положително за ищеца решение по
този иск ще доведе до отпадане качеството "кредитор" на цесионера.
Съдът намира, че исковата молба касаеща бъдещия иск удовлетворява формалните и
съдържателни изисквания за редовност и че предявеният иск е допустим.
Целта на обезпечителния процес е да подготви, да осигури осъществяване правните
последици на постановеното от съда при разрешаване правния спор решение, като
предпоставка за допускане на обезпечение съгалсно чл.391,ал.1 от ГПК е предявеният иск да
е допустим и подкрепен с убедителни писмени доказателства, създаващи вероятност за
основателността му, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е
подходяща.
Доколкото с исковата молба са изложени твърдения за погасяване на изпълняемото право и
в петитума е поискано установяване несъществуването на вземането обективирано в
издадения изпълнителен лист, то искът с правно основание чл.439 ГПК правилно е приет за
допустим. На този етап, задълбочена преценка за вероятна основателност на иска от
настоящия съд би довело до предварително произнасяне по спора, което е недопустимо,
като съдът прави извода си за вероятна основателност на този иск вземайки предвид
приобщените доказателства и данните, касаещи датата на влизане в сила на съдебното
решение, по което е издаден изпълнителен лист за вземането, което се оспорва с този иск и
датата на образуване на изпълнителното дело. Характерът на претенцията /установяване
4
недължимост на претендираните суми/ предполага наличието на обезпечителна нужда,
доколкото реализирането на принудителното изпълнение би довело до затрудняване
осъществяването на правата по решението по предявения иск. Фактът, на който се позовава
ищецът с исковата молба, дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането,
не може да се обсъжда в настоящото обезпечително производство, а в исковото
производство, което е образувано по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, в
което ще се преценяват твърденията и възраженията на страните по отношение на
основателността.
С оглед предмета на иска като вид защита срещу предприето изпълнение, то е налице е и
обезпечителна нужда чрез спиране на изпълнението като единствена подходяща
обезпечителна мярка.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за установени предпоставките на закона за
допускане на исканото обезпечение, поради което и обжалваното определение, с което е
допуснато обезпечение на предявения иск е правилно и следва да се потвърди, а частните
жалби следва да се оставят без уважение, поради тяхната неоснователност.
Изложените от жалбоподателите доводи, че вземанията не са погасени по давност, както се
изтъкна, не може да се обсъждат в рамките на обезпечителното производство, а същите
следва да се разгледат в исковото производство, по съществото на делото. Повдигнатите
въпроси за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист чрез цесия и свързаните с тях
въпроси за действието на цесията по отношение длъжника са също въпроси по съществото
на спора по чл.439 ал.1 ГПК. Несъмнено е, че надлежно съобщената и валидно сключена
цесия след влизането в сила на заповедта за изпълнение, няма правопогасителен за
длъжника ефект, но в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца
за новонастъпил факт, с който той отрича материалното право на взискателя. Въпросът дали
цесията има действие или не по чл.99 ал.4 във вр. с чл.99 ал.3 ЗЗД, ще следва да се реши от
сезирания съд в самото исково производство. При наведени в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание
факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника, вземане,
предявеният от ищеца иск по чл.439 ГПК се явява допустим, тъй като установяването на
тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, като в
случая дали ответникът „А.К.“ ООД е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора и
не следва да се обсъжда в рамките на обезпечителното производство.
С оглед горното, атакуваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да
се потвърди.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение№902183/03.11.20 г., постановено по ч.гр.д.№1041/20 г. по
описа на РС – гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6