№ 783
гр. Варна , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500278 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №290305/18.12.2020г. от Т. П.
Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез особен представител адв.Н.К.
срещу Решение №261476/01.12.2020г. по гр.д. №19735/2019г. на ВРС В
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове срещу
въззивника за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2 113.49 лв. /две хиляди
сто и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
непогасена главница по Договор за стоков кредит № 323082 от 02.01.2018г.;
сумата 871,01 лв. /осемстотин седемдесет и един лева и една стотинка/,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2018г.
до 01.02.2019г.; сумата 59.48 лв. /петдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от
20.02.2018 год. до 07.03.2019 год.; сумата 120.00 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
07.03.2019г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №
2012/11.03.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3732/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 30
с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД.
1
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно. Твърди се, че по делото не са представени убедителни и
надлежни доказателства, че ответницата действително е получила твърдяната
сума и дължи нейното връщане. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна въз
основа на аргументи за законосъобразност и правилност на постановеното
решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правнo основание чл. 422 ГПК, предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №
19 срещу Т. П. Ж., ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, общ. Аксаково, обл.
Варна, ул. ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за
приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 2 113.49 лв. /две хиляди сто и тринадесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по
Договор за стоков кредит № 323082 от 02.01.2018 г.; сумата 955.53 лв.
/деветстотин петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2018 г. до 01.02.2019
г.; сумата 59.48 лв. /петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 20.02.2018 год. до
07.03.2019 год.; сумата 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 2012/11.03.2019 г.
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 3732/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 30 с-в, както и
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
2
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати същите
суми.
Ищецът твърди, че на 02.01.2018г. между страните е сключен
договор за стоков кредит, по силата на който ищецът е отпуснал стоков
кредит в размер на 2223,10 лв., от които 1999 лв. за закупуване на
високоговорители от „Технополис България“ ЕАД с продажна цена 1999 лв. и
224,10 лв. за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандарт+“,
сключен между кредитополучателя и “Групама Животозастраховане“ ЕАД.
Договорено било връщане на кредита в срок от 20 месеца по погасителен
план, считано от усвояването му – 02.01.2018г. Твърди се, че е постигната
договорка в т. 6 от договора за заплащане на фиксирана възнаградителна
лихва в размер на 39.99% годишно. Неразделна част от договора съставлявали
ОУ на банката, в които по т. 12 и т.12.1 било предвидено заплащане на
наказателна надбавка. Излага, че банката изпълнила изцяло и срок
задължението си, но ответникът заплатил само първата вноска в размер на
154,06 лв. с падеж 20.01.2018г. Ищецът предприел действия за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението, за което изпратил уведомление до
длъжника, връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 01.02.2019г.
Сочи се, че към датата на подаване на заявлението били изискуеми 12
месечни вноски. Твърди, че поради неплащане на задълженията началният
момент на дължимата възнаградителна лихва е 20.01.2018г. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена процесната
заповед за незабавно изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски, евентуално при липса на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост да се уважат
осъдителните искове за същите суми.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява, че поради
допусната забава в плащанията банката е обявила предсрочна изискуемост на
задължението, надлежно обявена на ответника. Моли присъждане на
3
възнаградителна лихва, изчислен върху размера на претендираната главница.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, чрез назначения особен представител адв. К.,
с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове по
основание и размер. Оспорва изложените твърдения за задължения от страна
на ответницата. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Поради липсата на конкретни
оплаквания извън бланкетното посочване на обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон, в случая въззивната проверка следва да се ограничи до евентуално
нарушение на императивни законови разпоредби.
Установява се от представените по делото писмени доказателства
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
стоков кредит от 02.01.2018г., въз основа на който на кредитополучателя е
отпусната сума в размер на 2223,10 лв., от които 1999 лв. за закупуване на
високоговорители от „Технополис България“ ЕАД с продажна цена 1999лв. и
224,10 лв. за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандарт+“,
4
сключен между кредитополучателя и “Групама Животозастраховане“ ЕАД.
Съобразно чл. 2 от договора е постигната уговорка за връщане на кредита в
срок от 20 месеца по погасителен план, считано от усвояването му –
02.01.2018г.
От заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че
процесната кредитна сума е усвоена еднократно, безкасово, както е видно и от
касова бележка от 02.01.2018г. за закупуване на стоките, предмет на договора.
Въз основа на договора за кредитополучателя е възникнало задължение да
изплати главницата, както и възнаградителна лихва по т.6 в размер на 39,99%
годишно. В т.12 от ОУ е предвидено, че при допусната забава се начислява
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.11 от
договора кредитополучателят се задължава да заплаща таксите съгласно
Тарифа за лихвите, таксите и комисионите на „Банка ДСК“ ЕАД.
Твърди се от ищцовата страна настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане по кредита, като от представените по делото общи условия
към договора е видно, че съгласно т.12.1 е договорено при просрочване на
месечна вноска с повече от 90 календарни дни автоматично да настъпи
предсрочна изискуемост, а ако законът го изисква - след уведомление на
клиента.
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си, без да уведоми длъжника, става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Така изложените разрешения съдът
намира за безспорно относими и към настоящата хипотеза. Следва да се има
предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, също както
това по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, като началният момент на изискуемостта на вземане по
договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва
5
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, което обстоятелство подлежи на
доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422
ГПК /Решение № 123/ 09.11.15г. по т.д.№2561/14г. на ВКС/.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване
от длъжника на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая са налице данни за
непогасяване от длъжника на вноски по кредита в продължение на посочения
в договора 90-дневен период. Съгласно заключението на вещото лице платена
е изцяло само първата вноска, след което не са постъпили следващи
плащания. Ангажирани са доказателства и за отправена към длъжника
покана-уведомление чрез ЧСИ Хр.Георгиев, рег.№892, връчена на адресата
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Оспорва се от ответната страна
редовността на извършеното връчване, извършено чрез ЧСИ при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Неоснователно е възражението за нередовно осъществена
процедура, тъй като трикратни посещения са извършени от служителя по
призоваване на постоянния и настоящ адрес на адресата, като при третото
посещение е залепено уведомление на входната врата, адресатът е търсен и по
месторабота, отново безуспешно. С оглед на така удостоверените от
служителя по призоваване действия, осъществени в рамките на делегираните
му съгласно ЗЧСИ права, се констатира редовно изпълнена процедура по
връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 01.02.2019г., с изтичане на
предвидения в ГПК двуседмичен срок. С оглед на цитираната по-горе
практика от този момент се счита за осъществен фактическия състав на
предсрочната изискуемост.
От заключението по СЧЕ се установява размера на неизплатената
главница – 2113,49 лв. Определянето на дължимия размер на договорна
/възнаградителна/ лихва се съобразява с факта, че възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства, и тя е дължима за периода на
ползването им. В случаите на отнемане преимуществото на срока, напр. при
обявена предсрочна изискуемост, възниква задължение за заплащане на лихви
6
със санкционен характер, като възнаградителна лихва след този момент не се
дължи. В случая претенцията за лихва е съобразена с това правило, доколкото
крайната дата на периода е датата на подаване на исковата молба, тоест преди
настъпване на предсрочна изискуемост. Претенцията следва да се уважи в
размера от 871,01 лв., изчислен от вещото лице за периода от 20.01.2018г. до
датата на настъпване на предсрочна изискуемост 01.02.2019г., като се
отхвърли до претендирания размер. Основателна е и претенцията за
обезщетение за забава, изчислена от вещото лице за периода от 20.02.2018г.
до 07.03.2019г. в размер на 59,48 лв., както и претенцията за заплащане на
такса в размер на 120 лв. при изискуем кредит въз основа на чл.11 от
договора, чийто размер е предвиден в т.11 от представената тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиенти – физически лица, в сила от 01.01.2018г.
Не са изложени други оплаквания във въззивната жалба срещу
решението по установителния иск и при липсата на констатации от
настоящата инстанция за нарушение на императивни законови разпоредби, за
които съдът следи служебно, се налага извода за правилност и
законосъобразност на решението в тази част.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна съобразно отправеното
в отговора на въззивната жалба искане в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определен от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №261476/01.12.2020г. по гр.д.
№19735/2019г. на ВРС, 50 състав.
ОСЪЖДА Т. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, общ.
7
Аксаково, обл. Варна, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8