№ 880
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Е.П.И.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207392 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.И. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 7392 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на фирма срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-294
от 20.04.2021 г., издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя на
основание чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1
от КЗ.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки
за налагане на административно наказание, изразява несъгласие с наличието на
квалифициращия признак повторност и намира, че са приложими разпоредбите на чл. 496 и
1
сл. КЗ, а не на чл. 108 от КЗ. Навеждат се доводи, че се касае за маловажен случай и
санкцията не съответства на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. С оглед на всичко това
се иска НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 08.04.2021 г. свидетелят С.А. – старши експерт в дирекция „Застрахователен
надзор“ на КФН, след извършена проверка по жалба от В.И. съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение
по чл. 108, ал. 1 от КЗ в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител
на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива не били
изложени и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 20.04.2021 г. В.С. - заместник-председател на КФН издал
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от
КЗ, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С
оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на
НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
С наказателно постановление № Р-10-714/23.07.2019 г., влязло в законна сила на
31.12.2019 г., на фирма е наложена имуществена санкция в размер от 3000 лв. по реда на чл.
644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
На 01.10.2020 г. пред фирма от Д.К. като представител на фирма e предявeна
претенция № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", по повод настъпило
застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил "МПС. Към заявлението пред
застрахователя били приложени необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията документи - свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон,
свидетелство за управление на МПС, контролен талон към към знак за технически преглед,
протокол за ПТП. На 07.10.2020 г. е представена банкова сметка, по която бъде изплатено
определеното обезщетение. След тази дата от ползвателя на застрахователни услуги не били
изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на претенцията
С платежно нареждане от 18.03.2021 г. застрахователят изплатил на фирма
застрахователно обезщетение в размер на 1533, 83 лева.
На 09.03.2021 г. фирма депозирало в КФН жалба срещу фирма по повод забавеното
произнасяне относно изплащане на застрахователно обезщетение по заведената претенция.
От застрахователя били изискани застрахователната преписка и всички свързани с нея
2
документи. Въз основа на констатираните при проверката обстоятелства, св. С.А. приела, че
застрахователното дружество е извършило административно нарушение, поради което
съставил процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. С.А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост.
От представените от дружеството документи се установяват датата, на която е
заведена застрахователната претенция, представянето на изисканите доказателства и датата
на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не са и спорни между
страните. От представеното решение на СРС се установява наличието на влязло в сила НП, с
което на жалбоподателят е наложено адм.наказание за същия вид нарушение. От
показанията на свидетеля се установяват обстоятелствата, довели до провеждане на
проверка от КФН.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал.1 от КЗ.
Съгласно въпросната разпоредба застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по посочените видове застраховки (включително и "Гражданска отговорност на
автомобилистите") в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106 от КЗ по един от двата алтернативно предвидени начина: като определи и изплати
размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането. Съставът на това нарушение
се осъществява чрез бездействие и непроизнасяне в посочения в закона срок. За нарушение
на разпоредбите на КЗ от юридическо лице, чл. 644 от КЗ предвижда имуществена санкция
от 1000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 40 000 лв. Съгласно
дефиницията в § 1, т. 51 от ДР на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
По делото се установи, че последният изискан от застрахователя документ е
представен от заявителя на застрахователя на 07.10.2020 г., като липсват данни да са
изисквани по надлежния за това ред други, допълнителни по смисъла на чл. 106 от КЗ
документи от заявителя след тази дата. С оглед на това в срок до 15 работни дни, т.е. до 28.
10.2020 г., жалбоподателят е следвало да се произнесе по претенцията. Нарушението е
извършено на първия ден след изтичането на срока, в рамките на който застрахователят не е
изпълнил задължението си по чл. 108, ал. 1 КЗ. Застрахователят е сторил това едва на
18.03.2021 чрез изплащане на застрахователно обезщетение. Нарушението е извършено
повторно, тъй като е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № Р-10-
714/23.07.2019 г., влязло в законна сила на 31.12.2019 г., с което на фирма е наложена
имуществена санкция за същото по вид нарушение.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, свързани с неправилна
квалификация на нарушението и приложение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ, която
предвижда максимален тримесечен срок за произнасяне от датата на завеждане на
претенция, произтичаща от задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Отношението на чл. 496, ал. 1 към чл. 108, ал. 1 КЗ като на специална
към обща норма, на което се позовава жалбоподателят, би било налице в случай, че те
уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и дерогиращото
действие на специалната норма. Между двете норми не е налице противоречие.
Съотношението между тях е нормативно определено с чл. 108, ал. 3 от КЗ, съгласно
която в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 496 от КЗ се отнася до максималния срок за окончателно произнасяне,
считано от датата на предявяване на претенцията, и то в случай, че застрахователят е
изискал допълнителни документи – по арг. за обратното от чл. 108, ал. 3 от КЗ. Срокът по
3
чл. 108, ал. 1 КЗ започва да тече от датата на представяне на всички изискуеми
доказателства. Видно е, че всеки един от тези два срока има самостоятелно приложно поле и
те не са в колизия, която да трябва да се преодолява с признаване на надделяващ приоритет
на втората разпоредба като специална по отношение на първата като обща. В конкретния
случай, доколкото след представянето на доказателства за прекратяване регистрацията на
процесното МПС застрахователят не е изискал допълнителни доказателства, е приложима
разпоредбата на чл. 108, ал.1 от КЗ и датата на нарушението е 29.10.2020 г.
По доводите на жалбоподателя за липсата на предпоставки за налагане на наказание
при условията на повторност, съгласно трайната съдебна практика повторността не е
обективен елемент от състава на правонарушението, а има отношение единствено към
определяне на размера на санкцията. АУАН няма санкционен характер и не съдържа
санкционна част, като съгласно изискванията на ЗАНН в АУАН е посочена единствено
материалната разпоредба, която е нарушена, но не и санкционната норма. Обстоятелството,
че сред изложените в АУАН обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсва
твърдение за повторност, а то е взето предвид едва от наказващия орган при определяне на
санкцията, не влиза в противоречие с процесуалните правила, нито ограничава правото на
защита на дружеството- жалбоподател. Тъй като и НП, предмет на проверка в настоящото
производство и това обусловило наличието на повторност са издадени при действието на
актуалния КЗ, съдът не следва да обсъжда възражението на жалбоподателя, касаещи
нарушения по отменения КЗ.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете
характера и вида на засегнатите обществени отношения. Застрахователните дружества
изпълняват особено важна регулативна функция, като акумулират финансов ресурс, чрез
който по определени правила да компенсират претърпените от застраховани лица вреди.
Неизпълнението на тази основна функция в законоустановените срокове засяга
имуществената сфера на увредените лица и обезсмисля в по-малка или по-голяма степен
целта на застраховането – навременно обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на
предвидени в съответните договори застрахователни събития. Периодът на забава при
произнасяне по претенцията е значителен и надхвърля с над четири месеца, предвидения в
чл. 108 КЗ срок, а и дружеството-жалбоподател е било наказвано и преди за подобни
нарушения, но наказанието не е изпълнило превантивната си функция.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена към минималния нормативно
предвиден размер, при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като
настоящата инстанция намира, че размерът на санкцията съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р-10-294 от 20.04.2021 г.,
издадено от зам.председател на КФН, с което на фирма на основание чл. 647, ал. 2, вр. чл.
644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН фирма да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5