Р Е Ш Е Н И Е
№ 1398
Гр.Пловдив, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 29.10. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№2171/2019 г.
по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.
258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
вх. №27280/18.09.2019
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. ****, ЕИК **** против решение №3045/17.07.2019
г., постановено по гр. д.№5451/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав, с което е
осъден да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на С.М.Б.,
ЕГН **********
сумата от 108,74 лева, платена при начална липса
на основание поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № **********, сключен на 31.08.2018 г., както и
сумата от 550,40 лева, платена при
начална липса на основание поради недействителност на клаузата за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№ **********, сключен на 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 08.04.2019 г., до окончателното им изплащане на сумите, сумата от 105 лева -разноски
по производството пред ПРС и 600 лв.-
адв.възнаграждение на адв.Б..
Решението се обжалва с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира
за разноски, в т.ч. и юр.възнаграждение.
Конкретно, във ВЖ са изложени
следните съображения: Оспорват се изводите на РС за нищожност на сключения
между страните договор относно уговореното заплащане на Възнаградителната лихва
в размер на 108,74 лева и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер на 550,44 лв. – поради липса на яснота за разликата в ГЛП и ГПР и дали
ГЛП се изчислявал върху цяла или намаляваща главница, тъй като формулата за
изчисляване на ГПР била императивно пределена в ЗПК, а начинът на изчисляване
на ГЛП и условията за прилагането му – в
ОУ, които са неразделна част от договора; излага доводи, че чл.11,ал.1 и чл.22
от ЗПК регламентират минимално необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит за действителността му - да съдържа данни по чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20 от ЗПК, които били налице в
процесния договор; счита, че пакетът от допълнителни услуги представлявал
отделна, независима от договора за кредит уговорка, т.к. получаването на тези
допълнителни услуги не е задължително условие за сключването на договора,
цит.съдебна практика в тази насока. Излага доводи, че неправилно съдът е приел,
че към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби
в закона за максималния размер на възнаградителната лихва, поради което
неправилно ПРС е изследвал дали размерът й противоречи на „добрите нрави“ – с
изменение на ЗКП в сила от 23.07.2014 г. е въведен максимален размер на ГПР,
изразяващ общите разходи по кредита, включващи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, др.възнаграждения, който не може да бъде по-висок
от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута,
определена с ПМС на РБ, което е около 50%.
Въззиваемият С.М.Б.
чрез адв.Д.Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, счита
първоинстанционното решение за законосъобразно и иска потвърждаването му.
Претендира за разноски, в т.ч. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Изложени са доводите, че
правилно съдът е приел, че договорът за кредит е нищожен на осн.чл.22 ЗПК,
поради липса на информация по чл11,ал.1 ,т.9 ЗПК, т.к. никъде в договора не е
посочено как се изчислява възнаградителната лихва и поради липса на яснота за формирането
на ГПР /чл.22,вр.чл.11,ал.1,т.9 ЗПК/; цит.съд.практика, че в ГПР, дефиниран в
чл.19,ал.1 ЗПК и §1,т.1 и 2 ДР ЗПК,
следва да бъде посочено какво включва ГПР, за да може кредитополучателят предварително да знае
какво ще дължи, което липсвало в договора, което го правило недействителен на
осн.чл.22 от ЗПК, цит.съд.прктика – по в.гр.д.3025/17 г., 499/17 г., 45/2016 г.
на ПОС; възнаграждението за пакет доп.услуги е недължимо, т.к. са свързани
с управление и усвояване на
кредита, поради което на осн.чл.10а ЗПК
са недължими. Заблуждаващо в договора било посочено, че при ГПР от 49,91 %,
общата дължима сума по кредита е в размер на 608,74 лв., тъй като
възнаграждението за пакет допълнителни услуги е включено в договора и с него
кредита се оскъпявал на 131,84% /550,44 лв. + 108,74 лв./, което надвишавало
максималния размер на ГПР от 50% , което водело до нищожност на кредита във вр.
с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
При извършената проверка на
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания
за нищожност или недопустимост.
Относно законосъобразността
на първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка
относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във
въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството е образувано
по иск с правна квалификация чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, предявен от С.М.Б.
против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. **** за връщане на сумата 655,40
лв./108,74 лв.+550,40 лв./, която ищецът е надплатил над получената в заем сума
като получена без основание поради недействителност на договора за кредит и на
отделите негови клаузи.
От представените по делото
доказателства е видно, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № **********/31.08.2018 г., с който ответникът предоставил на ищеца
потребителски кредит в размер на 500 лв. за срок от 11 месеца, които той се
задължил да върне на месечни вноски в размер на 55,34 лв., при ГПР от 49,91 % и
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41,17 % , както и сумата
550,44 лв.- дължима по закупен пакет от допълнителни услуги или общо дължима сума в размер на 1159,18 лв. Не се спори по
делото, а и от представеното извлечение по сметка към договора и отговор на
ответника се установява, че ищецът е погасил задължението си по кредита, като е
внесъл общо 1599,08 лв. /л.20
от д.РС/ В договора е записано, че пакетът от допълнителни услуги се предоставя
по искане на клиента и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания и включва:
1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2 Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж;
5.Улеснена процедура за подаване на допълнителни парични средства.
Няма данни по делото, нито
твърдения, че въззиваемият да е искал или да е ползувал някоя от услугите на
пакета.
1/ По възраженията за
недействителност на основание чл.26/1 ЗЗД- поради противоречие на
възнаградителната лихва на добрите нрави:
С настоящия казус
възнаградителната лихва надвишава 4,117 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Съгласно съдебната практика на ВКС
- р.№1270/09.01.2009 г. на ВКС, 2 ГО по гр.д.№5093/2007 г. – за
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг; няма изискване
възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед изискването
на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е
действително.
В решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г. на ВКС, 2
ГО е казано, че максималния размер на договорната лихва е ограничен единствено
от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави; противно на добрите
нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишваща трикратния
размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. ПОС възприема трайната
съдебна практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на
възнаградителната лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че
уговарянето на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени
задължения накърнява добрите нрави. В този смисъл е и задължението на заемателя по чл.430, ал.2
Търговския закон да заплаща лихва по кредита, стига уговореният размер на тази
лихва като възнаграждение за
предоставената на заемателя услуга да е в рамките на приетия като непротиворечащ на добрите нрави
трикратен размер на законната лихва от
10 %/ изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта/,
независимо от договорния характер на акцесорното задължение за
възнаградителната лихва, съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД и възмездния характер на
договора за кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.
ПОС не споделя доводът на възивника, че максималният размер
на възнаградителната лихва, който да не противоречи на добрите нрави е
5-кратния размер на законната лихви по просрочени задължения, както е прието в
ЗПК досежно ГПР. ПОС намира за неоснователел довода му за връзката на клаузата за
възнаградителната лихва с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която регламентира
императивно максималния размер ГПР да не надвишава петкратния размер на
законната лихва, дължима за просрочени
задължения в левове и валута, определена с постановление на МС.
Действителността на клаузата за възнаградителната лихва не може да се
обосновава по аналогия с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, с изм. от
23.07.2014г., независимо, че ГЛП е част от ГПР, тъй като в ГПР са включени и
много други разходи. С оглед на това въззивният съд, възприемайки установената
в горната насока съдебна практика, намира за неоснователно възражението на
заемодателя за действителност на процесната клауза за възнаградителната лихва,
независимо от съществуващия регламентиран с нормата на чл.9 ЗЗД принцип на
свобода на договаряне, имайки предвид именно характера на облигационно правоотношение между страните въз основа на конкретния
договор за кредит, в което участва по-слаба в икономическо отношение страна,
което от своя страна е предпоставка за налагане на икономически неизгодни
условия по кредита, вкл. по т.нар. „бързи кредити“.
Ето защо клаузата за
възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Нарушението на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК води до недействителност на договора на
основание чл.22 ЗПК, поради което съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита , но не и лихвата.
2/ По
възражението за нищожност на клаузата в т.VI от договора за кредит – за
заплащане на сумата 550,44 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, по-горе посочени, като противоречаща
на чл.10а, ал.2,пр.2 и чл.10а,ал.3 и 4
от ЗПК:
Съгл.цит.разпоредбри на
чл.10а от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с управление на кредита, не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие и че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. ПОС намира,
че така договореният пакет от допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като е определено общо възнаграждение в размер на 550,44 лв., дължимо
предварително, без значение дали някоя от включените услуги ще бъде ползувана
или не.
Съдът не възприема довода на
въззивника, че закупеният пакет допълнителни услуги не е свързан с усвояване и
управление на кредита, поради което бил неприложим чл.10а, ал. ЗПК, което е
видно от предмета на договореното. Тъй като
получаването на тези допълнителни услуги е включено в договора за кредит
без никаква необходимост и полза на кредитополучателя, логически следва, че той
е задължително условие за сключването на договора, поради което ПОС
намира, че пакетът от допълнителни
услуги не представлява отделна, независима от договора за кредит уговорка. Ето
защо тази клауза е нищожна поради противоречие на закона – чл.26, ал.1 ЗЗД.
Освен това, ПОС намира, че
сумата от 550,44 лв. -възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е
включена в годишния процент на разходите, който е определен на 49,91%, а е
следвало да се включи в него на основание §1,т.1 от ДР на ЗПК, където е казано
изрично, че по смисъла на този закон в общия разход по кредита за потребителя
се включват и разходите за допълнителни услуги. Като се прибави сумата 550,44
лв. към общия разход по кредита, годишния процент на разходите се получава ГПР
от 131,84%, който надвишава максимално допустимия размер по чл.19,ал.4 ЗПК,
поради което съгласно чл.19, ал.5 ЗПК -
клаузата в договора е нищожна и на това основание. От изложеното е видно, че е
налице некоректно посочване на годишния процент на разходите по кредита, с
което е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно
императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо исковете са
основателни и следва да се уважат. До същият извод е достигнал и ПРС, поради
което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На адв.Д.Б. следва да се
присъдят претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв. за
процесуално представителство пред ПОС, определен на осн.чл.78, ал.8 ГПК ,вр. с
чл.36,ал.2 ЗА. Не следва определеното възнаграждение да се завиши с 20%,
съгласно §2а от Наредбата за минималните размери на адв.възраграждения поради
регистрацията на адв.Б. по Закона за ДДС, считано от 12.11.2019 г., тъй като
към момента на приключване на делото -29.10.2019 г. същият не е регистриран по
ДДС.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3045/17.07.2019
г., постановено по гр. д.№5451/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д.Г.Б., с личен № **********, с адрес гр.****, сумата от 600 лв./шестстотин лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: