Р Е
Ш Е Н
И Е № 515
гр.Сливен, 11.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3286 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е положително установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.203,
ал.2 КТ.
Ищецът по този иск твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, но последния депозирал възражение. Това обусловило правен интерес от
водене на настоящия процес.
Твърди, че между страните бил
сключен трудов договор № 17/19.07.2018г., по силата на който ответника
изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози".
Било му възложено да извърши международен превоз на товар по маршрут България -
Словения - България, с влекач per. № А 36 46 МС и
ремарке с peг. № PA 64 50 EE. Началната дата на курса
била 15.08.2018г., а крайната 12.09.2018г.
Сочи, че на 01.09.2018г. в
Република Сърбия, след направена цялостна проверка на камиона, проверяващите
органи установили, че през цялото време на пътуване шофьорът не спазил
законовите изисквания за определен брой часове на шофиране и почивки, а именно
да не превишава 9 часа на ден или 56 часа на седмица, както и на всеки 4,5 часа
да прави почивка от поне 45 минути, поради което му била наложена първоначално
глоба от 5000 евро, с условие, че ако се плати до 5 дни този размер щял да бъде
намален с близо 50 %. Сочи, че камиона и шофьора ответник били задържани в
Сърбия 8 дни. Ищцовото дружество платило наложената
глоба в размер на 5 827,50 лв., както и направило допълнителни разходи за
адвокат и командировка на представител на фирмата на стойност 800 лева. В
резултат на задържането на камиона, доставката на стоката се забавила със седем
дни, поради което ищеца претърпял и още една имуществена вреда, а именно
получил само 50 % от стойността на договореното навло.
Сключеният договор със „Студио Модерна София" ЕООД за извършване на
транспортната услуга бил за сумата от 950 евро и именно поради закъснението от
виновното поведение на шофьора, била заплатена само сумата от 475 евро или
929,10 лв. Така поради виновното умишлено поведение на ответника, ищецът
претърпял загуба на стойност общо 7 556,60 лв.
Иска се от съда признаване на
установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството ищец сума в
размер на 7 556,60 лв., представляваща умишлено причинена имуществена вреда
/платена глоба 5 827,50 лв., разходи за адвокат и командироване на
представител на ищеца – 800 лв. и пропусната полза – 929,10 лв. по договор със
Студио Модерна София ЕООД/, при изпълнение на служебни задължения по трудов
договор № 17/19.07.2018г., при пътуване с влекач peг.
№ А 36 46 МС и ремарке с peг. № PA 64 50 EE, за
времето 15.08.2018г. до 12.09.2018г. и неспазване законови изисквания за
определени часове шофиране и почивки и задържане на превозното средство в
чужбина, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 23.04.2019г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че отговорността на
работника за вреди причинени на работодателя била не повече от уговореното
месечно възнаграждение или в размер на 510 лв.
Иска се отхвърляне на претенцията
като неоснователна и недоказана.
Ответникът по първоначалния иск
предявява своевременно насрещни искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ за заплащане на трудово
възнаграждение и иск за заплащане на обезщетение при командировка с правно
основание чл.215 КТ.
Твърди, че работодателят не му
изплатил трудово възнаграждение за м.август 2018г. в размер на 510 лв., както и
командировъчни за изпълнение на международни курсове по 27 евро на ден или 108
евро с левова равностойност 211,23 лв. за четири дни.
Иска от съда осъждане на
ответника работодател да заплати на ищеца сума в размер на 510 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за м.август 2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 30.07.2019г. до
окончателното изплащане, както и сума в
размер на 211,23 лв. – обезщетение при командировка за периода 29.08.2018г.
-01.09.2018г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска 30.07.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК отговор по
насрещната искова молба е депозиран от ответника работодател. С него се
оспорват исковете, като се твърди, че сумите са изцяло изплатени.
Иска се отхвърляне на претенциите,
като неоснователни.
Съдът след анализ на събраната в хода на производството доказателствена
съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото /обявено като безспорно обстоятелство в о.с.з. на 22.11.2019г.
– л.212/, че ответникът работил в периода 19.07.2018г. – 01.02.2019г. в ищцовото дружество, съобразно сключен трудов договор №
17/19.07.2018г. на длъжност „ Шофьор товарен автомобил международни превози“.
Видно от длъжностната характеристика за заеманата от ответника длъжност,
условията на труд били определени, съгласно Европейски регламент № 561/2006г.
при дневно стриктно спазване на 9 часово време за управление на МПС/ППС,
обвързано с изминаване на минимум
Със Заповед № 434/15.08.2018г., ответникът бил командирован за периода
15.08.2018г. до 12.09.2018г. до Италия с право на командировъчни за 28 дни в
размер на 50 евро дневно, като шофьор на ДАФ с рег.№ А 3646 МС. Това МПС било
отдадено под наем на ищцовото дружество, съобразно
договор за наем на превозни средства от 03.01.2016г.
На 01.09.2018г. в Република Сърбия по магистрала Белград –Ниш ответникът
бил спрян за проверка.
Видно от удостоверение за приложени правомощия, въз основа на Закона за
работното време на екипажа на МПС в сухопътния транспорт и тахографи
на 01.09.2018г., управляваното от ответника МПС било изключено от движение,
изпратено за контролен преглед на тахографа, временно
бил отнет тахографа, поради това, че ответникът
управлявал МПС над 10 часа.
Бил съставен Протокол за извършен
контрол на участник в движението от 01.09.2018г. и констатирани нарушения на чл.59, ал.1, т.8 и т.13 от Закона за работното време на екипажа на моторното превозно средство в
сухопътния транспорт и тахографи. За тези нарушения било образувано съдебно
производство, приключило с присъда,
постановена по дело № 2940/07.09.2018г. от Съд за нарушения в Белград Република
Сърбия,като ответникът бил признат за отговорен по 5 пункта, подробно изброени
в акта на съда, свързани с нарушаване на работното време, за това, че ползвал
по-малки почивки от регламентираните. Наложена му била единна парична глоба в
размер на 50 000 динара, които следвало да плати веднага, както и
1 200 динара разходи в производството, също дължими веднага.
Освен това били издадени множество заповеди за нарушения, извършени с МПС-то
в движение, а именно за нарушения на чл.55, ал.1, т.8, т.12 чл.56, ал.1,т.8,
чл.57, ал.1, т.1, т.4 чл.60, ал.1, т.4, т.6, т.12, чл.61, ал.1, т. 4, т.12 от
Закона за безопасност по пътищата, като за всяко нарушение била наложена глоба.
Една част от глобите били наложени на трето ЮЛ, неучастващо в делото, а именно
„Симперто1“ ЕООД, като собственик на МПС-то, управлявано от ответника и
наемодател на ищцовото дружество, за това, че
позволило на ответника да управлява без да спазва регламентираните си
почивки, а друга част от глобите били
наложени лично на ответника, като шофьор.
Седем дни след проверката била постановена присъдата - 07.09.2018г., като на тази същата дата била
заплатена наложената с нея глоба от 50 000 динара, както и 1200 динара
съдебни разноски. На същата дата били платени по 14 бр. платежни нареждания с
вносител ответника Д. и останалите наложени глоби по издадените множество
заповеди за нарушения в общ размер на 265 000 динара или общо платената
сума за нарушенията на ответника възлиза на 316 200 сръбски динара с
левова равностойност 5230,24 лв. Тази
равностойност съдът изчисли по среден обменен курс на Сръбската Централна банка
към 07.09.2018г., датата на плащане на глобите, от която дата всъщност възниква
и вредата за ищцовото дружество /намаляване на
имуществото му със стойността на платените глоби за нарушения, допуснати от
работника/. Извлечението от сайта на Сръбската централна банка съдът прилага,
като неразделна част от настоящото решение, като курсовете са съответно 60,4562 сръбски динара за 1 лев и
118,2420 сръбски динара за 1 евро.
От пътен лист № 18/09/МР/12774 /л.49
от делото/, издаден на името на ответника, като шофьор по маршрут Италия с период
15.08.2018г. – 12.09.2018г. и МПС Влекач А3646 МС, ремарке РА6450ЕЕ, е видно, че като разходи за извършен превоз
за процесната командировка за платени глоби в РСърбия
са начислени две суми, а именно 1527 лв. и 4 300 лв. или общо 5827,50 лв. Посочено
е, че тези разходи били платени с карти.
Ищцовото дружество поело поръчка за транспорт от Трауссинг Д.О.О, Любляна, Словения с място на товарене на
дата 31.08.2018г. и разтоварване на дата 03.09.2018г. на Студио Модерна
гр.София, РБългария. Цената на превозната услуга била
договорена в размер на 950 евро. За това ищецът издал и фактура №
**********/10.09.2018г. с получател Трауссинг Д.О.О,
Любляна, Словения. Установява се от извлечение по разплащателна сметка в евро
на ищеца, че на 17.01.2019г. Трауссинг Д.О.О,
Любляна, Словения превело на ищеца половината от договорената стойност на
превоза в размер на 475 евро с левова равностойност 929,02 лв. Видно от
приетата справка по сметка „411- клиенти“ /л.208/, ищецът осчетоводил така преведената
сума, като останалата половина от стойността на превоза в размер на 929,02 лв.
било отписано вземане, като неустойка по договора за превоз.
В хода на процеса с оглед
предявените насрещни искове на работника срещу работодателя е изготвена и
приета съдебно счетоводна експертиза, според която, ищецът по тези искове Д.
/ответник по първоначалните искове/ следвало да получи трудово възнаграждение
за месец август 2018г. в размер на 395,78 лв., както и командировъчни пари за
четири дни от 29.08.2018г. до 01.09.2018г. в размер на 200 евро или 391,17 лв.
Изготвено е и допълнително заключение от вещото лице, след лично посещение
и проверка в счетоводната документация на ищеца. От това заключение изводът на
експерта по отношение на дължимата сума за 4 дни командировки не е променен,
т.е. дължи се сума в размер на 200 евро
или 391,17 лв. за периода 29.08.2018г. до 01.09.2018г. Що се отнася до
заплатата за м.август, вещото лице установило, че има издаден РКО от
21.09.2018г. за сумата от 200 лв. с посочено основание „Заплата м.08.18г.-
част“. При изслушване на вещото лице се
установи, че РКО е осчетоводен от ищеца, но този документ не отговарял на
стандартите по ЗСч, доколкото нямал номер, подпис на броил сумата, респ.касиер
или ръководител.
Документът, заедно с още два РКО обаче носят подписа на ответника по
първоначалните искове и ищец по насрещните К.Д., като това обстоятелство
безспорно се установи, чрез заключение на вещо лице, изготвило съдебно графологическа експертиза по делото. Ето защо, съдът
приема, че РКО от 21.09.2018г. за сумата от 200 лв. с посочено основание
„Заплата м.08.18г.- част“, представлява разписка за предадена в брой сума на
работника срещу положен от него подпис и тази сума следва да се приспадне от
дължимата се за заплата за м.август 2018г. или на работника следва да се
заплати разликата от 195,75 лв. трудово възнаграждение за м.август 2018г.
Вещото лице-икономист посочило още в допълнителното си заключение, че
дружеството ищец превеждало на ответника по-голяма част от сумите по банков
път, с изключение на трите РКО, приети по делото. Ето защо съдът приема, че
всички суми по издадените заповеди за нарушения, респ. по 14 бр. платежни
нареждания с вносител ответникът К.Д. са били преведени от ищцовото
дружество по банков път на работника. До този извод, съдът стигна и с оглед на
това, че повечето заповеди за нарушения на работника били издадени срещу
юридическо лице, собственик на МПС, с което е нарушено законодателството в РСърбия и работника не би имал никакъв интерес да внася
сумите за тези глоби, но въпреки това и за тези нарушения като вносител е
посочен ответника Д..
На 23.04.2019г. ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника-работник. Било образувано ч.гр.д. №2201/2019г. на СлРС,
по която издадена заповед за изпълнение № 1429/24.04.2019г. за исковата сума в
размер на 7556,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.04.2019г. до окончателното изплащане. Присъдени били със заповедта и
разноски в размер на 651,13 лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, изготвило
съдебно икономическата експертиза, както и допълнителната такава, като изготвена от експерт, разполагащ с
необходимите знания и опит в съответната област. По същите причини, съдът
кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно графологическата експертиза по делото, във връзка с
оспорването на представените от ищеца три РКО.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК
иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр.чл.45 ЗЗД
е допустим - предявен от правен субект- заявител, разполагащ с правен интерес
от установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
В случая, предмет на предявения
иск е вземане, произтичащо от ангажиране на пълната имуществена отговорност на
работник по трудово правоотношение.
Отговорността
по иск по чл. 203, ал. 2 КТ, се определя от гражданските закони. В
практиката на ВКС РБ се приема, че дори и липсата на влязла в сила присъда не
изключва отговорността по чл.203, ал.2 КТ, тъй като вредата може да е причинена
от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление / така Решение № 9/31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г., IV г.о. ВКС, Решение № 215/26.05.2015г. по гр. д. № 234/2015г. IV г. о. ВКС, Решение № 180/12.02.2019 г. по
гр. д. № 3502/2017г. ВКС, Решение № 8/01.02.2018г. по гр. д. № 1111/2017
г., IV г. о. ВКС/.
Посочената
разпоредба възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между
вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като
нормира три хипотези - вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на
престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови
задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между
вредата и конкретно проявление на определено лице. По
правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като
отговорност за вреди, причинени умишлено от работника, в дължимото обезщетение
се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това.
Деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице
умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до
непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните
обстоятелства.
В конкретния казус се
установи, че ответникът К.Д., като водач на ППС и при изпълнение на трудовите
си функции по време на командировка на 01.09.2018г. на територията на РСърбия извършил редица нарушения, за които са му наложени
глоби, вкл. и с присъда на съд. Касае се за деяние от страна на водача,
извършено при евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици, като допускал
тяхното настъпване, доколкото с ясно съзнание
управлявал ППС над установените с регламент часове и надвишил работното време. Доказа се в процеса
и причинна връзка между вредата и поведението на ответника работник- водач на
МПС и настъпилите вреди. Установи се плащане от
ищцовото дружество на глобите наложени за
нарушенията, допуснати от ответника с левова равностойност 5230,24 лв./2674,18
евро. Тази сума представлява претърпяна загуба, влошаване на имущественото
състояние на ищцовото дружество. Доказа се също така
и наличието на пропуснати ползи за дружеството, в резултат на забавяне
освобождаването на ППС-то, а оттам и забава в доставката на товара за „Студио
Модерна“ София. Установи се безспорно, че възложителя на превоза заплатил
половината от уговорената цена, поради неспазване срока на доставка –
03.09.2018г., тъй като към тази дата ППС-то било задържано на територията на РСърбия за нарушенията на водача ответник. По този начин
дружеството ищец не е осъществило увеличаване на имуществото си със сумата
от 475 евро с левова равностойност 929,02
лв. Установи се счетоводното отписване на тази сума от вземанията на
дружеството, като неустойка от неспазен договор за превоз и доставка.
Ищецът обаче не установи
в процеса направени разходи в размер на 800 лв. за ангажиране на адвокат и командировка
на представител на дружеството, съобразно твърденията си
Следователно искът е
основателен и доказан до размера на 6159,26 лв., от която сума 5230,24 лв.,
претърпени загуби за платени глоби и 929,02 лв. пропуснати ползи по договор за
превоз и доставка с Трауссинг Д.О.О, Любляна, Словения, като над тази сума до пълния
предявен размер от 7556,60 лв. исковата
претенция бива отхвърлена.
По насрещните осъдителни
искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269,
както и иск по чл.215 КТ.
Установи се в процеса
наличие на трудово правни отношения между страните, доказа се, че за исковия
период 29.08.2018г.-01.09.2018г. ищецът бил в командировка, съобразно Заповед № 434/15.08.2018г., с право на
командировъчни в размер на 50 евро дневно, като шофьор на ДАФ с рег.№ А 3646
МС. Размерът на насрещните претенции на работника-ищец се установиха,
посредством заключенията /първоначално и допълнително/ по изготвената съдебно
икономическа експертиза. Така доказа се, че на ищеца работник дружеството
ответник дължи сума в размер на 195,75 лв., представляваща трудово
възнаграждение за м.август и 391,17 лв. командировъчни за период от 4 дни 29.08.2018г.-
01.09.2018г.
Следователно искът по чл.128,
вр.чл.242 и чл.269 КТ бива уважен частично до размера
на 195,75 лв., като над тази сума до пълния предявен размер от 510 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претенцията по чл.215 КТ в
предявения пълен размер от 211,23 лв. бива уважена, като основателна и доказана
/няма направено изменение в размера на иска в посока увеличение, съобразно
заключението на вещото лице/. Следва да се присъди и законната лихва върху
сумите, така както е претендирано от ищеца по
насрещните искове, считано от датата на предявяване на исковете 30.07.2019г. до
окончателното изплащане.
Съобразно уважена и
отхвърлена част на исковите претенции на двете страни, съдът следва да присъди
деловодни разноски.
Ищцовото
дружество претендирало разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. От
този списък съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като в
договора за правна защита и съдействие №
13/28.05.2019г. е посочено, че хонорара се заплаща по сметка, а няма
доказателство /извлечение от банкова сметка, ***./ за това, че сумата реално е
заплатена по банков път. Не следва да се присъжда и сумата в размер на 200 лв.,
пътни разноски, доколкото и за нея няма представени доказателства за реално
плащане. Също така не следва да се присъжда и сума в размер на 590 лв. за
превод на документи, тъй като представените доказателства са за платени суми от
трето лице „Симперто1 ЕООД, а не от ищцовото
дружество. Така разноските по списъка следва да се редуцират до сума в размер
на 401,13 лв. /151,13 лв. държавна такса и 250 лв. внесен депозит за вещо лице/.
Така съобразно уважената
част от претенцията по чл.203, ал.2 КТ и отхвърлената част на насрещния иск по
чл.128 КТ в исковия процес ищецът бива
осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в
размер на 326,95лв. Разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
2201/2019г. на СлРС следва да се изчислят съобразно
уважената част на претенцията по чл.203, ал.2 КТ. В това производство ищецът -заявител
направил разноски в общ размер на 651,13 лв. /500 лв. адвокатско възнаграждение
и 151,13 лв. държавна такса/ и съобразно уважената част на иска му се следват
разноски в размер на 530,73 лв.
В обобщение, ответникът Д.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество деловодни разноски в размер на 857,69 лв., от които 326,95 лв.,
сторени в исковия процес и 530,73 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. №
2201/2019г. на СлРС.
Ответникът по
първоначалните искове и ищец по насрещните, чрез пълномощника си също
претендирал разноски. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на който
се позовава пълномощникът на ответника, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на близък, роднина. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. В случая защитата е по три иска – чл.203,
ал.2, чл.128 и чл.215 КТ и съобразно цената им минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 927,81 лв. / 327,81 лв. за иска по чл.203,
ал.2 КТ, и по 300 лв. за останалите два иска – чл.128 и чл.215 КТ/. Разноските
съобразно отхвърлената част на иска по чл.203, ал.2 КТ възлизат на 60,62 лв., а според уважената част на исковете по чл.128
и чл.215 КТ възлизат на 415,15 лв., или общо 475,77 бива присъдена на адвоката
на ответника Д..
Ищцовото дружество на основание чл.78,
ал.6 ГПК следва да заплати и сума в размер на 407,40 лв. /депозити за вещи лица
150 лв. съдебно икономическа, 157,40 лв. съдебно графологическа
и 100 лв. дължими държавни такси за два насрещни иска/ в полза на бюджета на
съдебната власт, доколкото е осъдено по насрещните искове, а ищецът по тях е
освободен от заплащане на такси и разноски в процеса.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК, вр.чл.203, ал.2 КТ, вр.чл.45 ЗЗД в отношенията между страните, че К.Г.Д., ЕГН: **********
*** ДЪЛЖИ на „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от
управителя Плума Пеева Перчемлиева,
сума в размер на 6 159,26 лв. /шест хиляди сто петдесет и девет лева и
0,26 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която
5230,24 лв. /пет хиляди двеста и тридесет лева и 0,24 ст./, претърпени загуби
за платени глоби, наложени за нарушения в РСърбия при
и по повод изпълнение на служебни задължения по трудов договор № 17/19.07.2018г., при управление
на ППС с peг. № А 36 46 МС и ремарке с peг. № PA 64 50 EE, за времето 15.08.2018г. до 12.09.2018г.
и неспазване законови изисквания за определени часове шофиране и почивки и
задържане на превозното средство в чужбина и 929,02 лв. /деветстотин двадесет и девет лева и 0,02 ст./, пропуснати
ползи по договор за превоз и доставка с Трауссинг
Д.О.О, Любляна, Словения, ведно със законната лихва върху сумата от
6 159,26 лв. /шест хиляди сто
петдесет и девет лева и 0,26 ст./, считано 23.04.2019г. до окончателно
изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията над сумата от 6 159,26
лв. /шест хиляди сто петдесет и
девет лева и 0,26 ст./ до пълния предявен размер от 7556,60 лв. /*седем хиляди петстотин петдесет и шест
лева и 0,60 ст./, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на
основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ „СИМПЕРТО“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 195,75 лв. /
сто деветдесет и пет лева и 0,75 ст./, представляваща остатък от трудово
възнаграждение за м.август 2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска 30.07.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът
над уважената част до пълния предявен размер от 510 лв. /петстотин и десет
лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.215 КТ „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от
управителя Плума Пеева Перчемлиева
ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 211,23
лв. / двеста и единадесет лева и 0,23 ст./, командировъчни пари за периода 29.08.2018г.
-01.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано 30.07.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Г.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева , сума
в размер на 857,69 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и 0,69 ст./,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗАдв „СИМПЕРТО“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.И.Р.-***, сума в размер на 475,77 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева и 0,77 ст./, възнаграждение за правна защита и
съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 407,40 лв. /четиристотин и
седем лева и 0,40 ст./, такси и разноски.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: