РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110216627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Л. Л., с ЕГН: **********
с адрес: .................. против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4660392 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя било
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплаквания, че
електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което същият да бъде отменен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Л., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения му
защитник се поддържа жалбата като се иска от съда да я уважи. Излагат се
съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
1
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се
срещу прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение на
защитника на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.03.2021г. в 13:24ч. в гр.София, по бул.,,Пейо Яворов“ до № 28 с
посока на движение от бул.,,Драган Цанков“ към бул.,,Черни връх“
жалбоподателят С. Л. бил заснет да управлявал МПС лек автомобил марка
................. с рег. № .................при въведено ограничение на скоростта от
закона в населено място от 50 км/ч., със скорост от 72 км/ч., превишавайки
максимално допустимата скорост на движение с 22 км/ч. Скоростта била
установена чрез автоматизирано техническо средство ATCC ARH САМ S1.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
2
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство. Поради тази
причина и в него липсва издател и подпис.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 и Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 68
– С – ИСИС/01.10.2020г.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Техническото устройство, с което е било заснето процесното деяние,
очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към
момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на
системата за видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на заснетия лек автомобил към момента на нарушението, е бил С.
Л.. В жалбата си същата не отрича факта, че именно той е била водач на МПС
– то към момента на неговото заснемане.
При извършена служебна проверка и като съобрази наведените в
жалбата оплаквания съдът констатира, че обжалваният електронен фиш е бил
постановен при наличие на допуснати съществени и неотстраними
процесуални нарушения, които обуславят неговата отмяна.
Обосновано е възражението, че жалбоподателят е бил подведен под
3
административна отговорност за деяние, за което в обстоятелствената част на
електронния фиш липсва описание. Санкциониращата разпоредба на чл.182,
ал.4 от ЗДвП предвижда наказание за повторно извършено нарушение. В
обжалвания електронен фиш липсва каквото и да е описание на предходно
нарушение, което да обуслови наличието на този квалифициращ признак. В
правната норма на &6 т.33 от Допълнителните разпоредби на закона се
съдържа квалификация на понятието ,,повторно“. Никъде в отразената
фактическа обстановка няма посочване кое е предходния административен
акт, който да обуслови наличието на това обстоятелство, нито кога същият е
бил влязъл в законна сила, за да бъде преценено дали деянието е било
извършено в едногодишния срок от предходното. Същевременно
жалбоподателят е бил подведен под отговорност за извършено повторно
нарушение, без да бъде посочена и съответната препратка към разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, която регламентира наказуемостта на водач за
превишаване на максимално допустимата скорост в населено място. Липсата
на посочения реквизит от обективната страна на изпълнителното деяние е
съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на
жалбоподателя да узнае в пълнота всички параметри на административното
обвинение.
Предвид горните съображения съдът приема, че електронният фиш за
реализиране на административна отговорност, е бил издаден
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменен. Тъй като
обжалваният акт бива отменен на процесуално основание, не следва да бъдат
обсъждани наведените в жалбата оплаквания за неговата правилност по
същество.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя С. Л. сумата от 400.00 лева представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на СРС и сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът не
споделя възражението на процесуалния представител на административно
наказващия орган за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно чл.8, ал.1 във вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
актуализирана към момента на договаряне и заплащане на хонорара на
4
защитника, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лева, минималното възнаграждение на защитник е 400.00
лева. Видно от приложеното към жалбата адвокатско пълномощно на
упълномощения адвокат на жалбоподателя е, че договорената и заплатена в
брой сума за оказване на правна защита и съдействие по изготвяне на жалбата
и процесуално представителство пред СРС, възлиза именно на сумата от
400.00 лева, поради което и няма основание за нейното редуциране под този
размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4660392 издаден от СДВР с който на С. Л. Л., с ЕГН: ********** с
адрес: .................. е наложено наказание глоба 200 лева за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на С. Л. Л., с ЕГН: ********** с адрес: ................... сумата от 400.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, както
и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5