№ 4968
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100506989 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6989/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №325902 от
30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав , с което въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на „И.К.“ АД гр.София ЕИК *******
сумата от 3300 лева – платени на отпаднало основание служебни аванси до прекратяване на
трудовото правоотношение между страните /посочено е , че това е станало със заповед №336
от 29.12.2011 г / ; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
заплащане на сумата ;
-и по частна жалба на И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.Софи срещу определение №201139 от
26.08.2019 г по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав , с което е оставена без уважение
молбата на Ч. материализирана във въззивната жалба за изменение на решението на СРС в
частта за разноските .
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС ,
тъй като производството пред СРС е следвало да се прекрати по чл.238 ал.2 пр.1 ГПК .
Постъпилата на 18.06.2012 г по банкова сметка на въззивника сума от 1300 лева с основание
„захранване“ е с наредител Г. С. , а не „И.К.“ АД. Според ССЕ са налице противоречия
между претендираното от ищеца и счетоводните книги на последния . Липсват надлежни
счетоводни документи за предоставяне на служебен аванс и следва да се приложи чл.161
1
ГПК . По разноските съдът се е произнесъл служебно и без искане на ищеца .
Във частната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на определението на СРС
по чл.248 ГПК , тъй като в исковата молба няма искане за присъждане на разноски и такова
липсва по делото .
Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2018 г
и е обжалвана в срок на 06.03.2018 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 02.10.2019 г и е
обжалвано в срок на 16.10.2019 г /по пощата/ в указания от СРС двуседмичен срок . Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че ответникът е получил твърдените в исковата молба суми
според представените писмени доказателства и ССЕ . Ответникът не е представил
доказателства за основание за получаване на сумите или че е върнал същите . Налице е
фактическия състав на чл.55 ал.1 изр.3 ЗЗД .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
При служебна проверка не се констатират основания за нищожност или недопустимост на
обжалваното решение . Съгласно чл.239 ал.1 т.2 ГПК съдът не е длъжен да постанови
определение за прекратяване на делото по чл.238 ал.2 ГПК ако искът е вероятно основателен
. В случая ищецът е представил убедителни писмени доказателства за получаване на сумите
от ответника и в доказателствена тежест на последния е да докаже , че не дължи връщането
им /че има основание за задържането им или че сумите по служебните аванси за
изразходвани в полза на работодателя/ .
На 18.06.2012 г е издаден разходен касов ордер за сумата от 1300 лева , като сумата е
изплатена чрез Г. С. от името на „И.К.“ АД . Без значение са отношенията между С. и ищеца
, а ответникът е получил сумата от ищеца и дължи връщане на последния .
Приетата пред СРС ССЕ не опровергава твърденията на ищеца , че процесната сума
подлежи на връчване от ответника . Напротив , според ССЕ няма данни ответникът да е
отчел разходи заплатени с предадените му средства . Не може да се приложи чл.161 ГПК по
отношение на ищеца , тъй като ответникът не е индивидуализирал писмените доказателства
2
, които се иска да бъдат представени от ищеца , както и няма данни такива да съществуват .
Поначало не е необходимо ответникът да подава писмени искания до работодателя за
предоставяне на служебни аванси , а безспорно такива са му били предоставени .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено /в изключение на
частта му за разноските/ . От друга страна в същото се констатират очевидни фактически
грешки – посочено , че трудовия договор между страните е прекратен със заповед
№336/29.12.2011 г , докато всъщност ТПО е прекратено със заповед №40 /17.08.2012 г . Не е
посочена от СРС , 73 състав и датата , от която се дължи законната лихва . След справка по
гр.д.№44208/12 г на СРС, 73 състав се установява , че процесният иск е бил предявен като
насрещен по това дело на 11.11.2013 г , от която дата трябва да се присъди законната лихва.
Частната жалба на въззивника е основателна .
Действително в исковата молба липсва искане за присъждане на разноски , както и такова не
е направено до приключване на делото пред СРС . Неправилно СРС служебно е присъдил на
ищеца сумата от 132 лева разноски пред СРС .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.2 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №325902 от 30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на
СРС , 73 състав / с изключение на частта му за разноските / , като да се счита , че
трудовия договор между страните е прекратен със заповед №40 /17.08.2012 г ; както и че
законната лихва върху главницата се дължи от И. А. Ч. ЕГН ********** от гр.София
считано от 11.11.2013 г .
ОТМЕНЯ определение №201139 от 26.08.2019 г по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73 състав ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение №325902 от 30.01.2018 г постановено по гр.д.№58831/14 г на СРС , 73
състав в частта му за разноските; като ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която И.
А. Ч. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на „И.К.“ АД гр.София ЕИК *******
сумата от 132 лева разноски пред СРС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4