Решение по дело №5280/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 430
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20195330205280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер  430                         06.03.2020 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На пети декември                                                                      2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5280 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2805415 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на Н.А.У. ***, ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 2805415 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на Н.А.У. ***, ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н.А.У. обжалва електронния фиш, като моли същия да бъде отменен с довод за липса на авторство на нарушението в негово лице. Редовно призован, не се явява, както и не се явява процесуалния му представител.

          Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Н.А.У., за това, че на 06.06.2018г. в 14:18 часа в гр.Пловдив, бул.”Санкт Петербург”, № 63, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, с МПС АУДИ А 8 Л, лек автомобил с рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М № 529, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 72 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Н.А.У., ЕГН **********, и на същия била наложена глоба 600лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.  

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая. Голословно остава твърдението на жалбоподателя в жалбата му, че не той е управлявал автомобила на посочената датата, а това е било сторено от друго лице. По делото се установява, че първоначално за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш серкия К № 2151815 срещу Б.Б.Й.– законен представител на фирма Кристи 12 ЕООД, който от своя страна на 23.05.2019г. е подал Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, че на 03.10.2017г. е предоставил процесното МПС за ползване на Н.А.У.. Макар в жалбата У. да не сочи изрично кое според него е лицето, което е управлявало автомобила, то към нея прилага декларация, в която сочи друго лице, която декларация съдът не кредитира, тъй като от една страна не съществува правна възможност лицето, посочено вече в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила да представи последваща декларация за трето лице, а от друга страна, коментираната декларация е съставена на датата на съставяне на жалбата – 12.08.2019г., тоест далеч след датата на връчване на електронния фиш, а още по-малко пък е представена пред надлежния орган, поради което въззивната съдебна инстанция намира същата за съставена единствено за нуждите на настоящото производство.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 40 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващия орган липсва възможност за преценка на същия.

   При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени от жалбоподателя

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К 2805415 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на Н.А.У. ***, ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

          По горните мотиви съдът постанови решението си.                                              

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.