МОТИВИ
към решение по НАХД
№ 7536/2012г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура - гр. П. е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство – дознание
№ 710/2008г. по описа на Сектор “ПИП” при ОДМВР - гр. П.,
образувано и водено срещу обвиняемия С.С.С., ЕГН: **********, с постановление, с което е
направено ПРЕДЛОЖЕНИЕ обвиняемият да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това, че:
На
13.07.2007г. в гр. П., като управляващ и представляващ търговско дружество “Ж.”
ЕООД - гр. П., в 15-дневен срок от спиране на плащанията по парично задължение
по изп. дело № 00407/2007г. по описа на ЧСИ Д М – рег. № , станало му известно с връчена на 27.06.2007г.
призовка за доброволно изпълнение, не е поискал от съда - П.ски
окръжен съд, да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от
НК.
Представителят на Районна прокуратура - П. поддържа горното предложение, като изразява
становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”, което
счита, че следва да бъде определено в предвидения от закона минимален размер.
Обвиняемият С.,
се явява в съдебно заседание; заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
постановлението на РП - П., лично и чрез защитника си – адвокат Б. И., пледира за минимално
наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият С.С.С. е роден на ***г.
в гр. П., живущ *** /понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора - П./, българин, български гаржданин, женен, със средно образование,
безработен, осъждан /след процесната дата/,
ЕГН: **********.
С Решение № 12849/05.10.1992г. по ф.
дело № 9203/92г. по описа на ПОС било
вписано преобразуването на СД “С.Б – С.Р.” в еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма “Ж.” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
“Д.Т.” № , по отношение на което дружество обвиняемият С. притежавал качеството
на управител и едноличен собственик на капитала.
Основна дейност на “Ж.” ЕООД се
изразявала в строителството на сгради и съоръжения, като същото било регистрирано
по ДПК с по БУЛСТАТ: и по ЗДДС - с
уведомително писмо от 22.12.2004г.
През периода от 2005г. до 31.12.2006г.
счетоводната отчетност на дружеството била възложена от обвиняемия на свид. И.Д. Въз
основа на предоставените от обв. С. първични счетоводни
документи тя изготвяла дневниците за покупки и продажби на “Ж.” ЕООД гр. П. за съответните отчетни
периоди и съпровождащите ги СД по ЗДДС, които подавала всеки месец в ТД на НАП
- П. след полагане на подпис като декларатор от страна на управителя, както и
ГДД по чл. 51 от ЗКПО за финансовите 2005 и 2006 година. За периода от месец
май 2007 година до месец септември 2007г. тази дейност се извършвала вече от свид. Н. Г, като при напускането си тя издала цялата
счетоводна документация на дружеството на представляващия го С.
След м. септември 2007г. в ТД на НАП
П. не постъпвали каквито и да е СД по ЗДДС, дневници за покупките и
продажбите, не била подадена и ГДД по чл. 51 от ЗКПО за 2007г.
При извършена ревизия на “Ж.” ЕООД П.,
документирана с РД № 3868/19.10.2006г. и РА № 1603868/17.11.2006г. се констатирало, че дружеството не е подало в
ТДД - П. в законоустановения срок – до 14.09.2004г., заявление за регистрация
по ЗДДС след като за 12 последователни месеца, от 01.09.2003г. до 31.08.2004г.,
реализирало оборот от извършени облагаеми доставки над 50 000 лева, а именно 65 739.70
лева по получен на 25.08.2004г. аванс съгласно НА за учредяване на права № 123,
том 2, рег. №5460, дело № 311 от 2004г. За така
установеното нарушение срещу дружеството бил съставен АУАН сер.
А №0966936/24.11.2006г., връчен на 28.11.2006г. лично на представляващия
дружеството - обв. С.. Въз основа на този АУАН,
Директорът на дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - П. издал НП №18813-0966936
от 18.12.2006г., с което на “Ж.” ЕООД П. била наложена имуществена санкция в
размер на 6 824.84 лева.
Посоченото НП, връчено с разписка от 31.01.2007г. на управителя С., не
било обжалвано и влязло в сила на 08.02.2007г.
За обезпечаване задължението на “Ж.”
ЕООД - П. по горното НП и задължението му размер на 5973.50 лева, произтичащо
от ГДД по чл. 51 от ЗКПО с вх. № 16009750/02.04.2007г., било издадено
постановление № РД 11-1640/13.07.2007г. и до представляващия дружеството било
изпратено от публичния изпълнител – свид. А Т,
съобщение за доброволно изпълнение, получено на 18.09.2007г. лично от обв. С..
Въпреки така извършеното
уведомяване на обвиняемия и знанието му за наличните публични задължения на
представляваното от него дружество, по образуваното в АДВ, РД - П. изпълнително
дело не постъпили плащания.
Съгласно извършената в хода на
разследването съдебно-графическа експертиза /л. 7 том
3 ДП/, подписът за “Получил”, положен в разписката към наказателно
постановление № 18813-0966936/18.12.2006г. на Директора на дирекция
“Обслужване” при ТД на НАП П., както и подписите за “Нарушител” и “Получател” в
АУАН сер.А № 0966936 от 24.11.2006г. са изпълнени от обв. С.С.С..
Със споменатия вече РА № 1603868/17.11.2006г. пък на
„Ж.” ЕООД били определени публични задължения, произтичащи от ЗОДФЛ и по ЗДДС.
След обжалването му същият бил и частично отменен с Решение № 92/25.01.2007г.
на Директора на Дирекция “ОУИ”, указващо да се извърши нова ревизия по ЗДДС за
м.10.2005 година. На 09.05.2007г. решението било връчено с обратна разписка на обв. С. и влязло в сила на 24.05.2007г. досежно
останалата като задължение по ЗОДФЛ сума – 3 687.23 лева, относно което било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение, получено от управителя – обв. С., на
18.09.2007г. Тъй като задължението по РА не било погасено, същото било
предадено в АДВ - РД П. за
принудителното му събиране, във връзка с което се образувало изп. дело № 43319/2007г., като задължението било обезпечено
с постановление за предварително обезпечаване №РД10-793/24.11.2006г. в хода на
извършената ревизия, обхващащо запори върху 4 бр. движими вещи, собственост на
“Ж.” ЕООД гр. П. – товарен автомобил “Ф К” с ДК №РВ АХ, кулокран “Либхер
К-33 компакт” и пердашка
“G903В” – два броя, оценени на обща стойност 25 600 лева, както и запори
върху банковите сметки на дружеството в Банка “Хеброс”
АД и “Банка ДСК” ЕАД. Запор върху същите вещи /без кулокран “Либхер К-33 компакт”/ е наложен и
с Постановление № РД-11-1640/13.07.2007 година от публичния изпълнител по изпълнителното дело, за което обв.
С. бил уведомен лично на 18.07.2007г. С Постановление
за замяна на наложени обезпечителни мерки № РД 11-4368/01.12.2006 г. е
наложен запор на кулокран “Либхер 35К”, като е вдигнат запора върху банковите сметки на
дружеството и товарния автомобил “Ф К” с ДК №.... За посочената замяна длъжника
С. бил надлежно уведомен на 01.12.2006
година. По изпълнителното дело публична продан не
била извършвана и задължението не било погасено във времето.
След извършване на възложената от Директор Дирекция
“ОУИ” при ТД на НАП П. повторна ревизия на “Ж.” ЕООД П. бил издаден нов РА
№*********/20.02.2008г. за задължение по ЗДДС в размер на 338 243.24 лева.
Влизането му в сила и непогасяването му от страна на
дружеството довело до изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, получено
от обвиняемия с обратна разписка на 12.12.2008г. За събирането на това задължение било
образувано изпълнително дело
№ 51140/12.12.2008г., по което също нямало плащания, липсвали и
обезпечения.
Междувременно, по молба от “Е-Е Т С” ЕООД - Б.,
представлявано от управителя КЯ за обявяване неплатежоспособността на “Ж.” ЕООД
- П. с начална дата на неплатежоспособност 15.06.2007г. било образувано
търговско дело № 318/2007
година по описа на ПОС. Искането се базирало на твърдението, че ответното
дружество не е в състояние да изпълнява изискуеми и установени по основание
парични задължения по
договори за търговска продажба, за които били издадени фактури №
200027/30.10.2006г., № 200054/18.12.2006г., № 01/04.01.2007г. и №
23/24.01.2007г. с предмет доставка на арматурна заготовка на стойност 91 107.84 лева, от която била изплатена
само сумата 45 794.82 лева, като останали дължими 46 313.02 лева.
“Ж.” ЕООД - П. не взело становище по подадената молба и не ангажирало
доказателства. С Решение № 296/22.07.2008г.,
в сила от 02.09.2008г. ПОС
отхвърлил молбата на “ЕТС-Е Т С” ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност с всички последици от това, като неоснователна и недоказана,
приемайки, че към 15.06.2007г. “Ж.” ЕООД не е било в неплатежоспособност. За да
постанови това решение, съдът се позовал
на заключението на проведената в търговското дело съдебно-счетоводна
експертиза, която поради липсата на детайлна аналитична отчетност на
дружеството за 2007г. не могла категорично да се произнесе относно
свръхзадлъжнялостта на “Ж.” ЕООД по смисъла на чл. 742 от ТЗ – “Търговското
дружество е свръхзадлъжняло, ако неговото имущество
не е достатъчно за да покрие паричните му задължения”. Въз основа само на данните от представения в
ТД на НАП П. годишен финансов отчет на дружеството към 31.12.2006г. ССЕ
установила, че към посочената дата “Ж.” ЕООД е имало краткосрочни задължения в
размер на 875 000 лева, от които: задължения към банки – 20 000 лв.;
задължения към доставчици и клиенти – 442 000 лв.; задължения по търговски
заеми – 84 000 лева; задължения към осигурителни предприятия – 23 000
лева; данъчни задължения – 43 000 лева и други краткосрочни задължения –
245 000 лева, срещу общо 884 000 лева актив, при което коефициентът
на ликвидност (съотношението между активите и пасивите – 884 000/875 000
лв.) за 2006г. е 1.01, а коефициентът на ефективност на приходите за 2006г.
(отношението на приходите към разходите – 869 000/851 000 лв.) е
1.01, т.е. над единица, или през 2006
година не е имало период, през който дружеството да не е могло да обслужва задълженията
си и поради това да е спряло плащанията. За 2007 година обаче ССЕ не могла да установи коефициентът на ликвидност
и коефициентът на ефективност на приходите поради липса на документи. Относно
това дали ответникът-длъжник е спрял плащанията по
смисъла на гл. ІV от ТЗ експертизата се произнесла само, че за периода 01.01.2006г. -
31.03.2008г. “Ж.” ЕООД не е правило
никакви осигурителни плащания, въпреки, че по баланс към 31.12.2006 година имало записани задължения към осигурителни
организации в размер на 23 000 лева.
Едновременно с това, след 15.06.2007г. за дружеството
възникнали още множество безспорни и изискуеми парични задължения, произтичащи
от търговска сделка, както следва:
* По изп. дело № 407/11.05.2007 г. по описа на ЧСИ № 828 -Д М, образувано въз основа на изп. лист от 27.04.2007г. по ч. гр. дело № 2687/2007г. на ПРС, 12 гр. с. за сумата от 18 635.60 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.04.2007г., възлизаща към 14.06.2007г. на 250.42 лева;
2 373 лева съдебно-деловодни разноски;
5 000 лв. адвокатско възнаграждение; 105 лева такси; 21 лева ДДС;
1 795 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ плюс
359 лева ДДС в полза на “С” ООД - гр. П. и задължение към НАП,
присъединена като взискател по делото на основание чл. 458 ГПК, в размер на
4 559.90 лева. Призовка за доброволно изпълнение на длъжника “Ж.”
ЕООД била изпратена на 14.06.2007г. и
връчена лично на управителя С.С. на 27.06.2007г. По искане на взискателя по
делото била наложена възбрана, вписана с
акт № 191, том 2/11.08.2007г. по описа на Служба по вписванията - П., върху следните имоти, собственост на
длъжника, ситуирани в четириетажна жилищна сграда с гаражи и мансарда,
построена в ПИ 234-бивш и 235 - бивш, включени в УПИ 12-235, 234, 233 от кв.
649 по плана на Пета градска част, гр. П., а именно: стая № 1, находяща се на
партерен етаж, със застроена площ от 11.66 кв.м. и
стая № 3, находяща се на партерен етаж, със застроена площ от 11.03 кв.м. За вписването на цитираната възбрана длъжникът бил уведомен с ПДИ. С разпореждане на ЧСИ от
19.09.2007г. бил наложен и запор върху
банковата сметка на “Ж.”ЕООД П. в “ПИБ” АД - София. Въпреки това, до доброволно
изпълнение на задълженията не се стигнало, като и към 18.07.2011г. нямало
извършено плащане или събрани суми от предприетите принудителни действия в хода
на изпълнителното производство.
* По изп. дело №
20078210400143 по описа на ЧСИ П И рег. № по изпълнителен лист от 10.07.2007 година по
гр. д. №
5229/2007г. по описа на ПРС. Изпълнителното дело било образувано на 17.07.2007г. със страни Р Р Р – взискател, С.С.С. *** –
солидарни длъжници, за задължение в размер на 14 980 евро с левова
равностойност 29 298.30 лева, ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 262.24 лева към 24.07.2007г.; 1 085 лева разноски по
гражданското производство; 7 578.73 лева разноски по изп.
дело към 24.07.2007г. По същото бил наложен запор на банковите сметки на
длъжниците, открити в “Банка ДСК” ЕАД, “Първа Инвестиционна банка” АД и “У Б”
ЕАД, както и възбрана върху недвижим
имот, а именно: стая № 3, находяща се на партерен етаж, със застроена
площ от 11.03 кв.м. от четириетажна жилищна сграда с
гаражи и мансарда в УПИ 12-235, 234, 233 от квартал 649 по плана на Пета
градска част гр. П., с административен адрес гр. П., ул. “М Т № и ; 1/2 ид. част от
стая № 1 със застроена площ 11.66 кв.м., разположена
на партерния етаж на четириетажна жилищна сграда с гаражи и мансарда в УПИ
12-235, 234, 233 от квартал 649 по плана на Пета градска част гр. П., с
административен адрес гр. П., ул. “М.Т.” № 6 и 8 – в режим на СИО между С.С.С.
– длъжник, и съпругата му Р.А.С.; 1/2 идеална част от дворно място, цялото от
750 кв. м., съставляващо УПИ 2, пл. № 600 в кв. 65 по плана на с. Б., общ. П. –
в режим на СИО между С.С.С. – длъжник, и съпругата му Р.А.С.; 1/2 ид. част от дворно място със застроена и незастроена площ
от 525 кв. м., съставляващо УПИ 10 с пл. № 296 в кв. 26 по плана на с. З., обл. П., ведно с 1/2 от построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда с мансарден етаж и гараж, ведно с 1/2 ид. част от изградените подобрения – едноетажна постройка,
представляваща механа, лятна кухня и складово помещение и масивен тухлен
санитарен възел с административен адрес с. З., ул. “23-та” № 13а – в режим на
СИО между С.С.С. – длъжник, и съпругата му Р.А.С.. На длъжника „Ж.” ЕООД П.
били връчени покани за доброволно изпълнение както следва: изх. №
05183/08.10.2008г., връчена на 08.10.2007г. лично на обв.
С.С. в качеството му на управител; съобщение изх. №
05417/19.10.2007г., връчено на 19.10.2007г. при отказ на С.С., в качеството му
на управител; съобщение изх. № 05426/22.10.2007г.,
връчено на 22.10.2007г. на управителя С.; съобщение изх.
№ 06353/21.11.2007г., връчено на 29.11.2007г. на управителя С.. По
изпълнителното дело постъпили суми, както следва: на 29.10.2007г. при извършването на опис на движими вещи била
предадена сумата от 5 000 лева; на 30.10.2007 година постъпило плащане в
брой с ПКО № 353/30.10.2007г. на сумата в размер на 6 000 лева; на
07.11.2007г. плащане в брой с ПКО №364/07.11.2007г. на сумата в размер на 900 лева; на
29.11.2007г. плащане в брой с ПКО № 411/29.11.2007г. на сумата в размер на
4 500 лева. Всички посочени плащания били извършени доброволно и направени
от С.С.. Отделно от това била изплатена и сумата от 3 359.23 лева –
припадаща се по разпределение на взискателя по делото Р Р,
постъпила от продажба на недв. имот, собственост на
длъжника С.С. и съпругата му Р С, за която е изготвено разпределение на
вземанията на присъединените взискатели от 31.01.2008 година. По делото са били
присъединени като взискатели и:
- “А - 95” ЕООД - П., присъединен на
основание образувано изп. дело № 20078210400325 по
описа на ЧСИ П.И. въз основа на изп. лист, издаден по
ч. гр. дело № 8302/2007 г. по описа на ПРС, 12с. за сумата от 12 600 лева
главница и законна лихва, считано от 05.11.2007г. до 31.08.2008г. – 431.20
лева; разноски по гражданското производство – 1 012 лева; разноски по изпълнението – 10 048.63
лева.
- Д И. С, присъединен на основание
образувано изп. дело № 20088210400050 по описа
на ЧСИ П.И., образувано въз основа на изп. лист, издаден по ч. гр. д. №468/2008 г. по описа на
ПРС /за главница 90 000 лв. и
законна лихва, считано от 22.01.2008г. плюс разноски по гр. производство –
2 100 лв./, изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 297/2008г. по описа на ПРС
/за главница – 60 000 лева и законна лихва, считано от 15.01.2008г. плюс
разноски по гражданското производство – 1 352 лв./, изп.
лист, издаден по ч. гр. д. № 129/2008г. по описа на ПРС /за главница – 30 000
лева и законна лихва, считано от 09.01.2008г. плюс разноски по гр. производство – 702 лева/ и изп. лист, издаден по ч. гр. дело № 189/2008г. по описа на
ПРС /за главница 150 000 лева и
законна лихва, считано от 11.01.2008г., плюс разноски по гр. производство –
3 452 лева/. Или главница
общо в размер на 330 000 лева, законна лихва общо в размер на 2 240
лева, разноски по гр. производство общо 7 606 лева, разноски по
изпълнението 17 310 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
определена върху цялото вземане – 10 361.92 лева.
- Л С Е, присъединена на основание
постъпила на 28.01.2008г. молба № 312 и
Удостоверение изх.
№346/22.01.2008г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 826 за
следните суми: главница – 51 922.97 лева; законна лихва, считано от
30.08.2007г. до 31.01.2008г. – 3 144.71 лева; пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, определена върху цялото вземане по удостоверение -
3 427.71 лева.
- Д А П, присъединен на основание
постъпила молба от 31.01.2008г. с вх. № 385 и Удостоверение изх.
№ 499/31.01.2008г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 826
за следните суми: главница 20 000 лева; законна лихва, считано от 21.01.2008г.
до 31.01.2008г. – 81.56 лева; разноски по гражданското производство – 900 лева;
разноски по изпълнението – 40 лева; пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, определена върху цялото вземане по удостоверение – 1 483.90 лева.
-
С А П, присъединен на основание постъпила молба от 23.01.2008г. с вх. №
278 и Удостоверение изх.
№ 323/21.01.2008г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 826
за следните суми: главница 30 000 лева; законна лихва, считано от
11.12.2007г. до 31.01.2008г. – 606.67 лева; разноски по гражданското
производство – 1 000 лева; разноски по изпълнението – 60 лева;
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, определена върху цялото вземане
по удостоверение – 2 121.40 лева.
- Г Х О, присъединен на основание
молба от 11.01.2008г. с вх. № 131, молба от 22.01.2008г. с вх. № 300 и
Удостоверение изх.
№ 731/30.01.2008г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № 828
въз основа на изп. лист по ч. гр. дело № 107/2007г.
по описа на РС - П. /за главница 118 000 лева; законна лихва, считано от
04.07.2007г.; разноски по гр.
производство – 2 360 лева/, изпълнителен лист по ч. гр. дело № 98/2007г.
по описа на РС - П. /за главница
38 500 лева; законна лихва, считано от 11.06.2007г.; разноски по
гр. производство – 773 лева/, изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 17/2008г. по описа на РС -
П. /за главница 123 000 лева;
законна лихва, считано от 16.01.2008г.;
разноски по гр. производство – 2 463 лева/, изп.
лист по ч. гр. дело № 17/2008г. по описа на РС - П. /за главница 13 000
лева; законна лихва, считано от 23.01.2008г., разноски по гр. производство –
263 лева/, изп. лист, издаден по ч. гр. дело №
18/2008 г. по описа на РС - П. /за главница 16 200 лева; законна лихва,
считано от 23.01.2008г.; разноски по гр. производство – 327 лева/, изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. дело № 19/2008г. по описа на РС - П. /за главница
15 200 лева; законна лихва, считано от 23.01.2008г.; разноски по гр.
производство – 307 лева/, изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 20/2008г. по описа на РС - П.
/за главница 4 800 лева; законна лихва, считано от 23.01.2008г.; разноски
по гр. производство – 99 лева/, изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №
21/2008г. по описа на РС - П. /за главница 8 000 лева; законна лихва,
считано от 23.01.2008г.; разноски по гр.
производство – 163 лева/, изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 22/2008г.
по описа на РС - П. /за главница
8 000 лева; законна лихва, считано от 23.01.2008г.; разноски по гр.
производство – 163 лева/ или към 31.01.2008 година главница общо в размер на
344 700 лева, законна лихва общо в размер на 14 295.84 лева, разноски
по гр. производство – 6 918 лева, разноски по изпълнението – 7 002
лева, пропорционална такса по т. 26 от ТРР към ЗЧСИ, определена върху цялото
вземане по удостоверението – 10 625.28 лева.
- Държавата на основание чл. 353 ГПК,
съгласно удостоверение на АДВ РД - П. с изх. №
40-12053/19.09.2007г. за вземания от длъжника С.С.С. по глоба по НП П-13 №1681/27.07.2005г. на Първо РПУ-П. – 300
лева и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, определана
върху цялото вземане – 35 лева.
Така общият дълг по изп.
дело №20078210400143 по описа на ЧСИ П.И. рег.№ 821
към 31.01.2008г. с привилегии бил - 34 462.26 лева, без привилегии –
851 375.12 лева и пропорционална такса, определена върху вземанията – общо
в размер на 29 145.92 лева. По делото постъпила сума в размер на
159 710 лева от извършена публична продан на
недвижим имот -1/2 ид.част от
дворно място със застроена и незастроена площ от 525 кв.м.,
съставляващо УПИ 10 с пл. №296 в кв. 26 по плана на с. З., обл. П., ведно с 1/2 от построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда с мансарден етаж и гараж, ведно с 1/2 ид. част от изградените подобрения – едноетажна постройка,
представляваща механа, лятна кухня и складово помещение и масивен тухлен
санитарен възел с административен адрес
с. З., ул. “” № – в режим на СИО между С.С.С. – длъжник, и съпругата му Р.А.С.,
която с Разпределение от 31.01.2008 година била разпределена от ЧСИ
пропорционално между взискателите.
- По изп.
дело № 20088200400053 по описа на ЧСИ Т Л рег.№ ,
образувано на 08.02.2008г. по изп. лист от
20.12.2007г. по гр. дело №
1870/2007г. по описа на РС - Б. с взискател “Г.” ООД Б. за сумата от 5 511.92 лева, от които
5 322.24 лева дължими по неформален договор за покупко-продажба на водоустойчив шперплат, съгласно фактура №
33110001379/04.04.2007г. и мораторна лихва в размер
на 189.68 лева, дължима за периода от 05.04.2007г. до 06.07.2007г., ведно със
законната лихва от 07.07.2007г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 220.50 лева - разноски по гр.
производство. На 29.04.2008г. по Разпореждане на ЧСИ бил направен запор на
банковите сметки на дружеството, открити в “УниКредит
Булбанк” АД, на което от банката депозирали отговор от 10.05.2008г., че
посочените сметки са блокирани, дългът е необезпечен и запорът чака ред. В
рамките на изпълнителното дело не било установено имущество на “Ж.”ЕООД П. –
безналични ценни книжа, регистрирани в Централен депозитар АД; земеделски земи,
гори и земи от горския фонд в землището на Община П. и Община К съгласно
регистъра на КВС; търговски обекти или декларирани доходи; недв.
имоти или МПС и ППС, от които взискателят да се удовлетвори. Едновременно с
това били установени изискуеми публични задължения общо в размер на
337 487.90 лева по НП № 18813/18.12.2006г., НП № 18752/15.12.2006г., ГДД
по чл. 51 от ЗКПО №
16009750/02.04.2007г., РА №1603836/2006г. и РА №*********/2008г. Плащания по
делото не постъпили.
- По изп.
дело № 315/2007г. по описа на ЧСИ А.А., образувано на 03.05.2007г. на основание
изп. лист от 24.04.2007г., издаден по ч. гр. дело №
2794/2007г. по описа на ПРС, 1 гр. с. с взискател “АБО-Строителни
материали и системи”ООД П. за сумата от 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 20.04.2007г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по гр. производство в
размер на 2 020 лева. По изп. дело от ЧСИ на
16.10.2007г. били наложени запори по
установените банкови сметки на дружеството в “Първа инвестиционна банка” АД,
“Банка ДСК” ЕАД и “УниКредит Булбанк” АД, а от
05.08.2008г. били изпратени запорни съобщения и до всички останали банки,
действащи на територията на РБългария. От посочените
банки, на които “Ж.” ЕООД било клиент, депозирали отговори, че банковите сметки
са блокирани, дългът е необезпечен и запорът чака ред. В рамките на
изпълнителното дело не било установено имущество на “Ж.” ЕООД П. – движимо или
недвижимо, от което взискателят да се удовлетвори. Плащания по делото не
постъпили.
Съгласно справка от Сектор “ПП”, след 14.06.2007г.
“Ж.” ЕООД - П. нямало регистрирани МПС.
Видно от приложеното удостоверение за актуално
състояние на “Ж.” ЕООД - П., дружеството е действащо, с представляващ и
управляващ С.С.С., като има наложени запори върху дяловете на С. от капитала на
дружеството със съдебен акт № 4345/31.05.2007г. по изп. дело № 20078260400215/2007г. по описа на ЧСИ А.А. с
взискател Л С Е и със съдебен акт №7488/10.09.2007г. по изп.
дело № 20078210400143 по описа на ЧСИ П.И. рег.
№ с взискател Р Р
Т.
Според изготвената справка от Служба по вписвания при
ПРС, по партидата на “Ж.” ЕООД има вписани множество актове с недвижимо
имущество, но към инкриминирания период дружеството няма налични недвижими
имоти, с които да удовлетвори вземанията на кредиторите си.
Въпреки уведомяването и знанието на обв. С. за наличните парични задължения на управляваното и
представлявано от него дружество от търговски правоотношения, погасявания по
тях по образуваните при ЧСИ изпълнителни дела не постъпили. Едновременно с това
към инкриминирания период “Ж.” ЕООД - П. не разполагало с движимо и недвижимо
имущество, а оттам и с достатъчно бързоликвидни активи, с които да покрие
пасивите си.
Разпитан в хода на досъдебното
производство обв. С.С. се признава за виновен и дава
частични обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че лично е получил и
е подписал за “получател” ПДИ № 02053/14.06.07г. по изп.
дело № 407/2007г. по описа на ЧСИ А.А., рег. № ; че е
бил запознат с наличните парични задължения на представляваното от него
дружество, между които и посоченото, но те не са били погасени, защото
дружеството не разполагало с парични средства, нито друго движимо или недвижимо
имущество.
Същевременно, въпреки дължащото се на изтъкнатата и от самия обвиняем
причина неизпълнението на горното безспорно парично задължение на “Ж.” ЕООД - П., като управител на същото, обвиняемият С., имащ
законово право да го управлява и представлява, не изпълнил и задължението си по
чл. 626 ал. 2 от Търговския закон, а именно в предвидения към инкриминирания
период 15-дневен срок от спиране на плащанията, т.е. считано от 27.06.2007г. до
12.07.2007г. включително, да поиска от Окръжен съд - гр. П. откриване на производство по несъстоятелност
спрямо “Ж.” ЕООД.
Тази фактическа
обстановка, съответна на изложената в обстоятелствената част на постановлението
и призната изцяло от обвиняемия С., съдът прие за установена от
сапомопризнанието на последния, направено в съдебно заседание и обясненията му,
дадени в досъдебното производство; от депозираните по дознанието свидетелски показания; от заключението на изготвената в хода на
разследването съдебно-графическа експертиза; както и
от следващите досъдебното производство писмени
доказателства, надлежно приобщените чрез прочитането им на основание чл. 283 от НПК.
По
делото няма веществени доказателства.
Настоящата инстанция кредитира показанията
на разпитаните в досъдебното производство свидетели,
тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се от
обясненията на обвиняемия С., неоспореното от страните заключение на СГЕ,
възприето като компетентно и добросъвестно, изготвено с необходимите професионални знания
и опит в съответната област, както и в
синхрон с приложените по делото писмени доказателства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че с процесното си поведение
обвиняемият С.С.С. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл.
227б ал. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 2 ал. 1 от НК.
От
обективна страна е категорично изяснено, че от 05.10.1992г. до 13.07.2007г.
включително /както и понастоящем/ обвиняемият С. притежава качеството на едноличен
собстевник на капитала и управител на търговското дружество “Ж.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. “Д.Т.” № , както и че най-късно на 27.06.2007г. му е станало известно съществуването на паричното задължение на
това дружество по изп. дело 407/2007г. по описа на ЧСИ рег. № – А.А., образувано
на 11.05.2007г. въз основа на изпълнителен лист в полза на “С” ООД - гр. П.,
издаден по ч. гр. дело № 2687/2007г. на ПРС, 12 гр. с. за сумата от 18 635.60 лева, ведно със законната лихва от
18.04.2007г. /възлизаща към 14.06.2007г. на 250.42 лева/, 2 373 лева съдебно-деловодни разноски и 5 000 лв. адвокатско
възнаграждение /плюс начислени по самото изпълнително дело 105 лева такси, 21
лева ДДС, 1 795 лева такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ и 359 лева ДДС и плюс задължение в размер на 4 559.90 лева към
НАП, присъединена като взискател по същото делото на основание чл. 458 ГПК/, за
което е бил надлежно уведомен с изпратена на 14.06.2007г. до длъжника по
изпълнителното дело – “Ж.” ЕООД, призовка за доброволно изпълнение, връчена на
27.06.2007г. лично обвиняемия С. в качеството му на управител на
дружеството.
Безспорен е и фактът, че след
27.06.2007г., не са извършени каквито и да е плащания за погасяване задължението на Ж.” ЕООД по горното изпълнително дело, като дори наложените по
искане на взискателя възбрани върху недвижими имоти и запори върху банкови
сметки на длъжника, за което последният бил редовно уведомен, не са довели до доброволно изпълнение и към 18.07.2011г. няма
извършено плащане или събрани суми от предприетите принудителни действия в хода
на изпълнителното производство.
Следователно,
извън всяко съмнение към 27.06.2007г. е било налице спиране на плащанията по
търговска сделка, досежно изискуемо парично задължение на представляваното от
обвиняемите търговско дружество към “С” ООД - гр. П., а спирането на плащанията, съгласно чл. 608 ал. 2 от ТЗ, е основание да се
предполага търговска неплатежоспособност, изключваща временния характер на
съществуващите за длъжника затруднения, свързани с наличието на изискуемо
парично задължение по търговска сделка. Т.е., спирането на плащанията, което е
налице не само при пълно неизпълнение, но и при частично изпълнение, последвано
от липса на плащане за продължителен период от време, според законодателя е
достатъчна външна проява – признак, на
неплатежоспособността като обективно състояние, характеризиращо правната сфера
на търговското дружество-длъжник и обосновава презумпцията за търговска
неплатежоспособност. Касае се всъщност за въведено от закона предположение, че
причината, обуславяща неплащането, е трайната фактическа невъзможност на
търговеца за плащане, а не например липсата на желание за плащане.
Че
в случая се касае именно за фактическа, при това трайна невъзможност за плащане
на задължение по търговска сделка от страна на “Ж.” ЕООД, ясно сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства
относно липсата на каквото и да е плащане по образуваното срещу дружеството
изпълнително дело 407/2007г. по описа на ЧСИ рег. № 828 – А.А., съпътствано прочее и
от други, значителни по размер публичноправни задължения на дружеството и
изискуеми задължения на същото по търговски сделки.
А
след като към 27.06.2007г. е налице неплащане, респ. спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, съответно невъзможност за плащане на изискуемо
и безспорно парично задължение, свързано с търговската дейност на управляваното
и представлявано от обвиняемия търговско дружество, то за него е възникнало
задължението в 15-дневен срок да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност.
Правото на управляващото и предсталяващо търговското дружество лице да
иска обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност съобразно чл. 626 ал. 1 от ТЗ
е същевременно и негово задължение, неизпълнението на което води до
отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, и наред с това е основание
за търсене на наказателна отговорност по чл. 227б НК.
Задължението на обвиняемия С. за заявяване на неплатежоспособността на
търговското дружество произтича непосредствено от закона и е свързано с
качеството му на управител на това дружество, като обстоятелството дали така
разписанато от закона задължение е било известно на обвиняемия, е напълно
ирелевантно. В тази връзка в пълна сила е правилото, че “незнанието на закона не извинява никого” и това, както се
посочва в Определение № 412/1999-I на ВКС,
“логически произтича от действието
на всяка правна норма, от всеобщата й задължителност и важи за всеки нормативен
текст, след обнародването в Държавен вестник”.
От
самото заявяване пък не следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито
дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси
са включени в правомощията на съда, който единствено е компетентен да реши дали
затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите - чл. 631 ТЗ, тъй като с откриване производството по
несъстоятелност законът свързва редица важни последици, както за длъжника, така
и за кредиторите му.
Изискването за обявяването на неплатежоспособността пред съда по силата на ТЗ произтича от
необходимостта да се постави началото на производство по несъстоятелност със
следващите от него гражданскоправни последици за длъжника и кредиторите му, а
чрез разпоредбата на чл. 227б от НК
законодателят свързва необявяването на неплатежоспособността и с
наказателноправни последици за представляващото търговското дружество лице.
Според чл. 626 ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е
длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно
ал. 2 на чл. 626 от ТЗ, молбата по ал. 1
се подава от длъжника, негов наследник, управителен орган, съответно ликвидатор
на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
Неизпълнението на така предписаното от
закона действие в срока, посочен в чл. 227б от НК, обуславя съставомерността на
бездействието на лицето, управляващо и представляващо търговското
дружество-длъжник, като с изтичането на този
срок – в случая до 12.06.2007г.
включително, вече на 13.07.2007г. процесното бездействие осъществява състава на
престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателната отговорност за
което несъмнено не е погасена по давност, тъй като от 13.07.2007г. насетне е налице
едно последователно до този момент бездействие, характерно за продължените
престъпления, траещи непрекъснато до преустановяването им, каквото именно е
престъплението по чл. 227б от НК. То започва да бъде извършвано, а не завършва
с изтичане на минимално необходимия за наличието му 15-дневен срок.
Престъплението приключва само след като и едва когато деецът преустанови своето
бездействие и сезира компетентния окръжен съд или този съд бъде сезиран от друго лице, което има правото
да поиска откриване на производството по несъстоятелност според чл. 625 от ТЗ.
Чак от този момент нататък започва да тече и преследвателната
давност за породената от него наказателна отговорност – чл. 80 ал. 3 от НК.
За съставомерността на деянието, осъществено чрез
бездействието на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество,
изпаднало в неплатежоспособност през инкриминирания период, няма значение дали
неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от съда. След като
понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК, но е дефинирано в
специален закон, какъвто е ТЗ, то съдържанието на този елемент от престъпния
състав по чл. 227б от НК се изяснява напълно с категориите на търговското
право. Неплатежоспособността на търговското дружество-длъжник,
като материално-правно основание за откриване на
производството по несъстоятелност, е обективно състояние на длъжника, което не
зависи от волята на представляващото го
лице и съществува преди и вън от производството по несъстоятелност, като това извънпроцесуално състояние не е просто фактическа, чисто
икономическа категория, а се касае за определено материалноправно състояние на длъжника-търговец, чиито фактически състав и последици са
очертани в изричната правна норма на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, съдържаща и неговото
легално определение, а съгласно разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка.
Именно като правно състояние неплатежоспособността се явява предмет на
правния спор във фазата на откриване на производството по несъстоятелност. Във
фактическия състав на това правно състояние не влизат само факти, но и
елементи, които имат чисто правен характер, като паричният характер на
задължението и неговата изискуемост. Едва след установяване на отделните
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, може да се направи
правният извод за това дали тя е налице.
Прочее, обстоятелството, че
след процесната дата дружеството-длъжник
е направило частични доброволни плащания по друго изпълнително дело, по което
са постъпили и суми от публична продан на недвижимо
имущество /недостатъчни за покриване на цялото задължение/ в случая е без значение,
тъй като това не е довело до каквото и погасяване на просроченото задължение по
търговската сделка със “С.” ООД, за събирането на което е образувано изп. дело № 407/2007г. по описа на ЧСИ рег. № – А.А..
Неплатежоспособността, проявила се чрез спиране от търговеца-длъжник на плащанията по търговска сделка, като
елемент от състава на престъплението по
чл. 227б ал. 1 от НК е доказана с
помощта на всички допустими и относими
доказателствени средства, като едно фактическо състояние, проявено трайно във
времето, наред с доказването на целия кръг обстоятелства, релевантни към
признаците на състава и субекта на престъплението – качеството на обвиняемия на
управител на търговското дружество, наличието на изискуемо и установено по
основание и размер парично задължение на представляваното от него дружество по
търговска сделка, чието плащане е спряно, и продължилото в срок от 15 дни
бездействие на обвиняемия да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност.
Следва
с оглед различните във времето редакции на чл. 626 ал. 1 от ТЗ и чл. 227б ал. 2
от НК и обстоятелството, че към 27.06.2007г. /и към 13.07.2007г./ те предвиждат
различен срок относно искането за откриване на производство по несъстоятелност
/чл. 626 ал. 1 от ТЗ – 30-дневен, а
чл. 227б ал. 2 от НК – 15-дневен/, следва да се отбележи, че това
разминаване е ирелевантно за наказателната отговорност по чл. 227 ал. 2 от ТЗ,
тъй като за последната са от значение действията, респ.
бездействието, предвидени в хипотезата на наказателната норма, а задълженията
по други закони, в т.ч. ТЗ, само когато има изрично
препращане към тях
/в този смисъл и Решение № 311 от
19.06.1999г. на ВКС по н. дело № 271/1999 г., I н. о./.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Това се установява по несъмнен
начин от съвкупния доказателствен материал по делото.
Ето защо, съдът призна обвиняемия
С.С.С. за ВИНОВЕН по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 2 ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото в особената част на НК наказание за умишленото престъпление
по чл. 227б ал.
2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 2
ал. 1 от НК е лишаване от свобода до 3 години
или глоба до 5000 лева. Същевременно, към инкриминираната дата обвиняемият е пълнолетно,
неосъждано лице, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава осма, раздел четвърти от НК и от процесното
формално престъпление не са причинени имуществени вреди. Затова съдът счете, че
са налице материалноправните предпоставки на чл. 78а ал. 1 от НК, съответно
освободи обвиняемия Спосов от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
Тъй
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира, на основание чл. 78а ал. 1 вр.
чл. 2 от НК, определи и наложи на обвиняемия наказание в законоустановения
минимален размер, съобразно
по-благоприятна за дееца редакция
на чл. 78а ал. 1 от НК, действала към датата на извършване на престъплението, а
именно административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН
ЛЕВА.
Именно така определеното като вид и размер наказания се явяват
съответно на степента на обществена опасност на деянията и личността на
обвиняемия, адекватно и достатъчно за
постигане на целения от закона принудително възпиращ и поправително-превъзпитателен
ефект.
Тъй като с виновното си поведение
обвиняемият С.С.С. е станал причина за настоящото производство, съдът възложи в негова тежест заплащането на направените по
делото разноски за експертизи общо в размер на 230.00 /двеста и тридесет/ лева, като на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК го осъди
да заплати тази сума по сметка на ВСС.
По изложените мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно секретар Н.Т.