РЕШЕНИЕ
№ 177 29.06.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №162 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №1023/27.12.2019г., постановено по гр.д.№504/2019г. по описа на РС-
Пещера е отхвърлен, като неоснователен иска предявен от Л.А.Т., ЕГН********** и
К.С.Т., ЕГН********** ***, против П.А.Ч.,
ЕГН**********,***, за осъждане на ответника, на основание чл.45 от ЗЗД, във вр.
чл.52 от ЗЗД, да заплати сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от изречена в гр.Б.
закана „Ако дойдете още веднъж в Б., ще ви ….. всичките“.
Отхвърлен е като неоснователен
иска предявен от Л.А.Т., ЕГН********** и К.С.Т., ЕГН********** ***, против П.А.Ч., ЕГН**********,***, за осъждане
на ответника на основание чл.31, ал.2 от ЗС, да заплати сумата от 4000лв., представляваща обезщетение
за еднолично ползване на 4/6ид.части от ответника на съсобствен поземлен имот,
както и същите идеални части от таван и мазе в жилищната сграда и гараж,
находящи се в гр.Б., ул.„Г.Б.“ №4, считано от м. март на 2014г. до м.март на
2019г.
Осъдени са Л.А.Т., ЕГН**********
и К.С.Т., ЕГН********** ***, да заплатят
на П.А.Ч., ЕГН**********,***, деловодни разноски в размер на 850лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.Р.К.- пълномощник на Л.А.Т. и К.С.Т..
Твърди се в същата, че
обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Визира се, че е погрешен
изводът на съда, че не е установено ответникът Ч. да е осъществил закана за у….
Приема се, че обратното за това е налице. В тази насока се сочи, че разпитаните
по делото свидетели А. Т. и А.Р. депозират категорични данни, че ответникът е
заплашил, „че нямат работа там /да се разбира в Б., в собствения имот/ и ако
стъпят там, ще ги избие всичките“. Това е станало в присъствието на Л.А.Т., А.Р.
К. и А. К. Т..
Счита се, че логично е да се
приеме, че думата „всичките“ фактически се е отнасяло и за неприсъстващия там
към момента на произнасяне на заканата К.С.Т., защото той, наравно със
съпругата си- Л.А.Т. са съсобственици, заедно с П.Ч. ***. Ето защо се приема,
че заплахата е подействала индиректно и към него- К.С.Т., с всичка сила, както
и към присъствуващите към момента на разпрата.
Твърди се, че желания от
ответникът Ч. ефект от заканата е постигната, тъй като макар постъпката на
последния да не е невъзведена в престъпление по чл.144 от НК, то същата е
станала сериозна бариера, довела до невъзможността на ищците да ползват своята
част от имота, считано от 08.04.2017г. и докъм момента на предявяване на иска.
Сочи се, че вредите които се
твърдят, че са нанесени, са с характер на имуществени такива и са доказани
убедително, чрез заключението на вещото лице. Ето защо се приема, че искът за
обезщетение, именуван от съда, като такъв по чл.31, ал.2 от ЗС е доказан в
размер от 1992лв., а в останалата част до размера на 4000лв. е следвало да бъде
отхвърлен.
Относно искът по чл.45 от ЗЗД
предявен в размер на 2000лв. се визира, че районния съд е бил в правото си да
определи полагаемия размер. Визира се, че съдът е направил извод досежно
заканата, посочена многократно, че свидетелите, които са посочени и от двете
страни са от категорията на заинтересованите лица по смисъла на чл.172 от ГПК,
т.е на никой от тях дава вяра, но всъщност това се явява в интерес на
ответника.
В тази насока се излагат
съображения.
Моли се за уважаване на
подадената въззивна жалба, като се отмени изцяло обжалваното решение и вместо
него се уважи предявения от ищците иск, като се осъди ответникът Ч. да им
заплати сумата от 1992лв. за причинени имуществени вреди, както и да им заплати
2000лв.- за неимуществени вреди, ведно с направените съдебни разноски и за
двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- П.А.Ч., чрез
пълномощниците адв.М. и адв.Ю..
Твърди се, че подадената
въззивна жалба е неоснователна.
Счита се, че
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
В тази връзка се излагат
подробни съображения.
Моли се за отхвърляне на
въззивната жалба, като изцяло неоснователна, със следващите се от това законни
последици.
Моли се за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Л.Т. се явява лично. Не се явява жалбоподателят К.Т.. Не се
явява техния пълномощник в лицето на адв.К.. От страна на последната е
представена молба, в която е взето по
отношение хода на делото, както и са представени писмени бележки. В същите е
взето становище по съществото на спора, като се моли подадената въззивна жалба
да бъде уважена, като се отмени първоинстанционния съдебен акт, като се уважат
предявените искове. Моли се за присъждане на направените поделото съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
От страна на жалбоподателката Т.
се поддържа подадената въззивна жалба и становището на процесуалния й
представител изложено в представената писмена защита. Моли да се отмени
обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
Ответникът по жалбата- П.А.Ч.
се явява лично и с пълномощникът му адв.М.. От страна на последния се оспорва
подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение.
Поддържа съображенията си изложени в писмения отговор и тези изложени в
представена в съдебно заседание писмена защита. Моли се за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли се
за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред
РС- Пещера образувано по повод на
постъпила искова молба от Л.А.Т. и К.С.Т. ***, с която същите предявяват искове
против П.А.Ч., с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Твърди се от
ищците, че са собственици на следния недвижим имот: 4/6ид.части от поземлен
имот, с планоснимачен №1187 в кв.44 по
ПУП, с площ от 135 кв.м., с административен адрес: гр.Б., ул.“Г.Б.“ №4, при
граници и съседи: улица, УПИ III- 1116, ПИ-1186, УПИ V- 1188, който имот влиза
в състава на УПИ IV- 1184, 1185, 1187, в кв.44 по плана на гр. Б., при граници
и съседи: от две страни улици, кръстовище, УПИ III-1116, УПИ V-1188, ведно с
4/6ид.части от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ
от 94.54кв.м., състоящ се от мазе, първи надземен жилищен етаж, втори надземен
жилищен етаж и таван, без втория надземен жилищен етаж - собственост на
ответника П.А.Ч., както и 4/6ид.ч. от второстепенна сграда на площ 26кв.м.
Твърди се, че описаният
имот е придобит чрез покупко- продажба, срещу задължението на купувача Л.А.Т.- ищцата,
да гледа И.П.Ч., като и осигури спокоен
и нормален живот, какъвто е водила до сега и срещу сумата 2000лв., която купувачката
е платила на продавачката. Сделката е обективирана в Нотариален акт №80 том
VIII, рег.№10657, н.д.№1342/2008г., издаден на 26.11.2008г. от Нотариус №387,
вписан в регистъра на Нотариалната камара - Г.К. - гр. Пещера.
В останалата
част от описания имот и жилищна сграда, права на собственост имал ответникът П.А.Ч..
Сочи се, че на
08.10.2016г. е починала майката на ищцата Л.А.Т. и ответникът П.А.Ч.- И.П.Ч.. В
последните две години от живота си, последната била прекарала в гр.Пещера, в
дома на дъщеря й- първата ищца. Това се наложило поради лошите отношения между
майка и син, предизвикани от ответника. След панахидата- за шест месеца от
смъртта на общата им майка, ответникът предизвикал скандал и заплашил ищцата,
че „ако дойде още веднъж в Б., ще ги у…. всичките“. Гневът му произтичал от
факта, че разбрал, че майка му е прехвърлила на дъщеря си цитираните идеални
части от процесния имот и сграда.
Приема се от
ищците, че ответника живеел с мисълта, че той следва да притежава всичко.
Последвал разрив в отношенията между страните- брат и сестра, с трайност и до
днес. Отправените заплахи, били придружени и с физически усилия спрямо ищцата и
опит да нанесе удари и на нейния син.
Твърди се, че това
станало повод, ищцата Т. да потърси
намесата на прокуратурата. Последвало постановление на РП- гр.Пещера, с което
било счетено че жалбоподателката следва да се обърне към съда по частен ред. Т.
не предприела нищо, за да не ескалира напрежението между нея и брат й, а и
защото я било страх от неговите бъдещи непредсказуеми прояви на агресия.
Визира се, че
през периода от м.март 2014г. до м.март 2019г., ответникът е използвал за свои нужди
собствените на ищцата 4/6ид.части
от поземления имот, мазето и тавана, като от 08.07.2017г. и досега, чрез закани към ищцата Т. фактически ограничил достъпа й
до целия имот и жилищната сграда, където се намирал и нейния първи жилищен
етаж. По този начин ответникът разполагал с целия имот без първия жилищен етаж от м.март на 2014г. до м.март на 2019г. до сега
с цялата жилищна сграда. Това се определя, като съзнателно нанесени материални
вреди в размер на 4000лв., както и
неимуществени вреди в размер на 2 000лв.
Твърди се, че владението
и ползването на чуждите части от имота и ограничаването на достъпа до
собствения имот подлежат на възмездяване от ответника.
Ето защо за
ищците възниквал правния интерес от предявяване на иск по чл.45 от ЗЗД.
Моли се от
страна на ишците, след като докажат твърденията си, да се постанови решение, с
което да се осъди ответника П.А.Ч., да заплати на Л.А.Т. и К.С.Т., сумата от
4000лв. за имуществени вреди и 2 000лв. за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и
съдебните разноски.
В уточняваща
молба подадена от ищците се сочи, че за времето от м.март на 2014г. до м.март
на 2019г., ответникът единствено за свои нужди е ползвал собствените на ищците
4/6ид.части от поземления имот, съсобствен между страните, включително мазето и
тавана в построената жилищна сграда и гаража. Претендира се по 800лв. годишно
или за 5 години- 4 000лв. за това, че ищците не са ползвали цитираните части от
процесния имот, а само ответника Ч.. Претендират тези имуществени вреди за
възмездяване.
По отношение на
неимуществените вреди се твърди, че в
исковата молба е посочено, че от 08.10.2016г. досега ищците не могат да посещават имота, от който
имат право на 4/6 ид.ч., както и на първия етаж от жилищната сграда, като това
се дължало на препятстване от страна на ответника Ч., който изрекъл на
08.10.2016г. тежка закана, а именно, че „ако дойдат още веднъж в Б., ще избие всичките“. Заканата
била придружена с удари. В този смисъл
било и Постановление на РП- Пещера вх.№344/15.05.2017г.
Твърди се от
ищците, че те се страхували от ответника, че заканата може да бъде изпълнена.
Достъпът до описания имот се отразявал зле
на ищците, особено на ищцата Т.. Те били лишени от възможността да
владеят и ползват имота си в полагащите им се части.
Сочи се, че
ищцата Т. била свързана емоционално с Б., където била родена и свързана цял
живот. Макар и да не бил санкциониран по съдебен ред поведението на ответника Ч.
било укоримо. Ищците се страхували да отидат до Б., както и се чувствали
обидени. В този смисъл претендират неимуществени вреди в размер на 2 000лв.
С още една
уточняваща молба се сочи, че неимуществените вреди били претендирани от двамата
ищци, тъй като заканата била изречена
спрямо двамата- „ако дойдат още веднъж в Б., ще избие всичките“. Затова не смеели да стъпят в Б., което се
отразявало на психическото им състояние и желаното спокойствие.
В
законоустановеният срок на исковата молба е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Ч..
Твърди се в
него, че исковата молба е допустима, но неоснователна.
Визира се, че не
са верни твърденията, че отношенията между ответника и майката му били влошени,
както и че спрямо ищцата Т. са упражнени „физически усилия“, както и невярно
било твърдението, че имало опит за нанасяне на удари на сина й, както и че била
отправена закана, както била описана в исковата молба.
Твърди са от
страна на ответникът, че никога не е пречил на ищците да реализират
собственическите си права върху процесния имот за посочения период- м.март 2014г.-
м.март 2019г. по описания в исковата молба начин, нито по какъвто и да било
друг начин. Същият ползвал имота, съобразно правата си. Не бил канен с писмена
покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди, че искът е и
силно завишен.
Искането е за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно
заседание от страна на ищците е уточнено, че претенцията им произтича от
обстоятелството, че ответника е извършил деликт като се е заканил с думите „Ако
дойдете още един път в Б., ще ви избия всичките“. Това е заканата, от която
произтичат техните неимуществени вреди, както и
претендират обезщетение за това, че не са ползвали имота си.
Поддържат се от ищците
в съдебно заседание исковите им претенции, ведно с направените уточнения.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните
не е спорно, че са съсобственици при посочените квоти- 4/6 ид.ч. от имота,
гаража и жилищна сграда без втория етаж, който бил собственост на
ответника. Също така не е спорно между
страните, че ищците са съпруг и съпруга, като имота е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Другите
по 1/6 ид.ч. били собственост на ищцата Т. и ответника Ч. по наследство.
Ищцата Т. не претендира обезщетение за собствеността й в размер на 1/6 ид.ч. по
наследство.
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №80/2008г. на Нотариус Г.
К., с рег.№387, с район на действие при
РС- Пещера се установява, че И.Ч. е продала на ищците Тасеви срещу задължение
за гледане и издръжка собствените й 4/6ид.ч. от имот пл.№1187 в кв.44 с площ от
135кв.м., 4/6ид.ч. от жилищната сграда без втория етаж и 4/6 ид.ч. от
второстепенната постройка, като си е запазила правото да ползва имота до
смъртта си.
От Скица на поземлен
имот №15-819218-09.09.2019г. за поземлен имот с идентификатор 02837.502.1187,
Схема на самостоятелен обект в сграда №15819224-09.09.2019г. с идентификатор
02837.502.1187.1.1 и идентификатор 02837.502.1187.1.2 на сграда и Скица на сграда
№15-819227-09.09.2019г. с идентификатор
02837.502.1187.2 се установява, че на административен адрес в гр.Б.,
ул.“Г.Бенковски“ №4 е разположен имот с идентификатор 02837.502.1187, с площ от
138кв.м. и номер по предходен план 1187, кв.44, парцел IV, в който са
разположени триетажна жилищна сграда с ид.02837.502.1187.1 и селскостопанска
сграда с 02837.502.1187.2.
Видно от
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.05.2017г.
на РП- Пещера се установява, че е подадена жалба от Л.Т. срещу П.А. Ч.- неин брат
за закана за убийство и в тази връзка е образувана преписка вх.№344/2017г.
на РП- Пещера. Установява се, че не са събрани доказателства закана да е била
отправяна от П.Ч., с оглед на което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК /деянието
не е извършено/ е отказано образуването на наказателно производство. Указано е
на Л.Т., че ако твърди нанесена лека телесна повреда или закана с друго
престъпление против личността или имуществото
следва да се обърне към съда по частен ред. Не са налице данни, това
постановление да е обжалвано пред ОП- Пазарджик.
В показанията си
св.А. К. Т.- син на ищците сочи, че е присъствал на случилото се в къщата в Б.,
тъй като трябвало да вземат снимка на баба му за надгробната й плоча. Годината
била 2016г., след смъртта на баба му. Били в етажа на майка му, когато слязъл
вуйчо му- ответникът, който им казал, че нямат място горе в Б., че нямат
работа там и че ще ги избие. Уплашили се и излезли. Оттогава те не посещавали
тази къща, защото ги е страх да ходят, да не ги избие. Била подадена до
Прокуратурата. Сочи, че майка му преживяла тежко това. Страх я било да се качи горе, твърди че баба му заживяла в
Пещера от 2013- 2014г. Влезли в къщата в Б. с техен ключ горе на етажа. Вуйчо
му слязъл отгоре, от неговия етаж, като влязъл в стаята, в която били, посегнал
да удари него, но майка му- ищцата Т. застанала
да го защити и ударил майка му, един удар бил само. Разговор не е имало
преди това. При тази случка в къщата в Б.
били той, майка му, приятелка му А. К. и вуйчо му.
Св.А.Р. К. в
показанията си сочи, че живее на семейни начала с А. Т., като твърди че присъствала
на случилото се в гр.Б.. Не си спомня датата, но твърди, че било тримесечието
или шестмесечието към края на годината на 2016г. в Б. да вземат снимка за
паметника на И.- майката на ищцата Т.. Тогава слязъл вуйчото на А., започна да
ругае, започнал да ги заплашва и ударил Л.. Уплашили се. От тогава повече никой
не е стъпил в къщата, защото имали страх, от тази заплаха, че ще ги избие
всичките. Вуйчото слязъл от горния етаж. Думите му били: „Какво правите тука?“
след това започнал да вика „Ще ви избия всичките“ и после замахнал да удари А.,
но Л. застанала между двамата и той я ударил. Един удар бил. Забравили за снимката,
като тръгнали направо към полицията.
В показанията си
св.Л.. А. Ч.., съпруга на ответника, твърди, че ищцата Т. е посещавала къщата в
гр.Б., но скоро не е идвала. Твърди, че никой не й пречи да идва. Идвала си е
на етажа, но той не е бил неин. Последно е идвала, когато станали разправиите,
пролетта на 2017г., април месец. Случило се това, че тя се заканила на брат си,
че „Той, кой е, да й прави забележка“ и „ще види какво ще му се случи“. Оттам
насетне не я е виждала. Това се случило долу на площадката на първия етаж. В
кухнята на първия етаж не е имало сцена. Съпругът й- ответника бил направил
забележка на ищцата Т. да не се качва с
кални обувки по стълбището, като тя му казала: „Кой си ти да ми правиш
забележка?“ и „Ще видиш какво ще ти се случи!“. Не е имало физически контакт
между тях. Тримата с дъщеря й, тя и съпруга й слизали по стълбите, когато ги
срещнали.
Видно от
заключението на съдебно- икономическа експертиза се установява, че месечния
наем на 4/6ид.части от поземления имот, гаража, мазето и тавана за имот в гр.Б. е в размер на 83лв., а годишния
наем е в размер на 996лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество,
обжалваното решение е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока.
В конкретният
казус, настоящата инстанция не може да приеме за основателни възраженията на
жалбоподателя изложени в подадената от него въззивна жалба, чрез неговата
защита, респ. писмени бележки.
По отношение на предявения иск по чл.45, във вр. с
чл.52 от ЗЗД
Категорична е
нормата на чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
В случая от
страна на ищците следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните елементи: деяние, извършено от ответника;
противоправност на същото; вина у извършителя; вредоносен резултат и причинна
връзка между деянието и вредата.
В конкретният
казус, събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме по
категоричен начин, че ответникът Ч. е осъществил състава на деликта- закана с
убийство.
В тази връзка по
делото две групи гласни доказателства, като едните са в насока, че са изречена
закана за убийство, а втората, че не е изречена.
От една страна
следва да се посочи, дали такава закана е изречена на датата 08.10.2016г., в
каквато насока се твърди в уточняващата молба от страна на ищците и от друга
страна дали има конкретно отправен израз към двамата ищци и това представлява ли
закана за убийство.
В тази връзка
следва да се посочи, както правилно е отчетено от страна на районния съд, че в
показанията на св.А. Т. и св.А. К. съществува вътрешно противоречие по
отношение на факта кога е извършен деликта- дали през 2016г. или тримесечието
или шестмесечието от смъртта на бабата през 2016г. Свидетелите на ищците
определено не са убедителни в посочването на конкретна дата на която е извършен
деликта. От друга страна в постановлението за отказ да се образува наказателно
производство се сочи, че в изложението на молбата на Л.А.Т. се сочи, че тя на
08.04.2017г. е посетила съсобствения с брат й имот в гр.Б., когато последния я
е ударил и е отправил закана, че ще ги
избие всички, ако пак ги види. Така установените противоречия определено дават
основание на настоящата инстанция да не кредитира свидетелските показания
ангажирани от ищцовата страна. Независимо от тази констатация, което е
достатъчно основание да се приеме, че не е налице деликт, следва да се посочи,
че и самият израз не е от такова естество, че заканата за убийство е отправена
конкретно към ищците Л.Т. и К.Т.. Нещо
повече, последният не се установява на която и да е било от коментираните дати,
както от свидетелите, така и в постановлението на прокуратурата. Съответно в
последния се визира, че с ищцата на посочената от нея дата е бил само сина й,
което отново разколебава достоверността на ищцовите свидетели. От друга страна
не се установява конкретника в отправения израз по отношение на кои лица е
насочено. В случая, се коментира избирателно, че това е, както към
присъстващите, така и към другия ищец- Т., но такава позиция определено не може
да бъде споделена.
При тези данни,
следва да се приема, че на твърдяната от страна на ищците дата 08.10.2016г. от
страна на ответникът не е извършен деликт- закана за убийство, отношение на същите и това да е довело до основателен
страх у тях за реализиране на тази закана. Нещо повече, прави впечатление на
твърдението на защитата на ищците, в представената от нея защита, в която
последната твърди, че е доказано, че е извършен деликта шест месеца след
смъртта на майката на ищцата, което реално
е датата- 08.04.2019г. Принципно няма как да бъде отречено, че след уточненията
на исковата молба от 08.04.2019г. и 24.04.2019г. е ясно заявена позицията, че
твърдяното поведение на ответника,
конкретно за заканата е реализирано именно на датата 08.10.2016г. и за която
дата следва да се събират доказателства, като такива в случая не са налице.
В този аспект,
следва да се кредитира другата група, а именно на свидетелката на ответника- Ч..,
която коментира за случай през пролетта на 2017г., в които не е имал физически
контакт между ответника и неговата сестра, съответно, че някой и пречи да идва,
последното което е относимо към втория иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Предвид на което
исковата претенция по чл.45 от ЗЗД, следва да се приеме като недоказана, с
оглед на което правилно и законосъобразно е приета за неоснователна.
По отношение на предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
В конкретният
казус, са налице възражения за неправилна квалификация с твърдения, че и този
иск е по чл.45 от ЗЗД, но същите не могат да бъдат приети за основателни. В
този смисъл с оглед на изложеното в исковата молба и последващи уточнение,
районният съд правилно е квалифицирал този иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Претенциите за
обезщетение на ищците е за периода месец март 2014г. до месец март 2019г. Както
бе посочено по- горе, настоящата инстанция не кредитира показанията на
ангажираните от ищците свидетели. Нещо повече, никой от тях не коментира, че
преди 2016г., както и 2017г., Тасеви не са имали възможност да посещават и
ползват съсобствения им имот в гр.Б.. Налице са твърдения от показанията на
тези свидетели единствено за еднократна случка, в която има отправена закана
към тях, но както бе посочено по- горе не са налице категорично доказателства
от които да се установява, че има такава и това реално да е причина същите да
не могат да ползват имота си.
Категорична е в
показанията си св.Ч.., че на ищцата Т. не е пречено да посещава имота си.
Следва да се посочи, че никой от разпитаните свидетели не коментира за другия
ищец- Т., че му е пречено да полза имота си, за което, както на него, така и на
съпругата им се дължи обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
Действително, когато
един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост
може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла
на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член
на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Веднъж
отправено, писменото поискване действа занапред без ограничение във времето.
Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт - най-често в
искова молба за същото обезщетение. Не е необходимо в поканата да се сочи нито
квотата на съсобственика, нито размера на задължението, нито периода, за който
се претендира обезщетението. /Р
№351/13.07.2010г. по гр.д. №573/2009г. на ВКС/.
В настоящия
случай освен, че не са събрани доказателства, че ответникът е ограничил по
какъвто и да е било начин достъпа до
имота не се установява и че ищците са отправили писмена покана, съгласно
изискванията на закона и ответникът не е осигурил достъп въпреки отправената му
покана.
В конкретният
казус, по делото не са налице доказателства, както, че ответника Ч. ползва
лично или чрез другиго целия имот, включая и собствените на ищците идеални
части от имота, така и че има искане за лично ползване на съсобствения имот от
ищците, съобразно техните права. Съответно
не са налице данни, че тази покана е била сведена до знанието на ответника и
въпреки това той не е предоставил ползването на имота съобразно правата на
ищците.
Всички тези
данни, дават основание за извод и на настоящата инстанция, че ищците нямат
право на обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС, тъй като по делото не е установено възпрепятстване или ограничаване на
ползването от страна на ползващия съсобственик.
С оглед
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния
съд, решението на първия следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
на делото, в тежест на ищците, следва да се присъдят направените от страна на Ч.
съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв.-
адвокатско възнаграждение.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1023 от 27.12.2019г.,
постановено по гр.д.№504/2019г. по описа на РС- Пещера.
ОСЪЖДА Л.А.Т.,
с ЕГН********** и К.С.Т., с ЕГН********** ***, да ЗАПЛАТЯТ на П.А.Ч., ЕГН**********,***, съдебно- деловодни разноски в размер на 500лв.- адвокатско възнаграждение
пред въззивния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал 2 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.