№ 12104
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110163323 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Профи
Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Е. Х. З.Ш. /ответник/, както следва:
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за
сумата 724.29 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№30036044619/29.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл.410 ГПК – 24.11.2020г., до окончателното плащане;
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 207.06 лева – възнаграждение за периода
20.10.2019г. – 04.11.2020г., ведно със законната лихва от 24.11.2020г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор
за потребителски кредит, поради което е станал причина за образуване на производство пред
съда. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове за твърдените
вземания с проведено заповедно производство и издадена за тези суми заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 58166/2020г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Уточнява, че след издаване на заповедта за изпълнение потребителят е погасил
задълженията си за мораторна лихва, поради което тези суми не са предмет на исковата
претенция. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва претенцията, но същевременно заявява, че ще погаси
задълженията си по договора.
За яснота на изложението следва да се посочи, че с исковата молба е бил предявен и
осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 788.97 лева – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги по договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Вземането е
било заявено в заповедното производство по ч.гр.д.№ 11689/2020г. на СРС, 55 състав. С
разпореждане от 01.04.2021г., в сила от 22.04.2021г., заповедния съд е отхвърлил
заявлението относно тази сума. Изложил е съображения, че клаузата относно закупения
пакет за допълнителни услуги по потребителския договор противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна, поради което търсеното вземане не се дължи. Ето защо и с
определение от 23.12.2021г. съдът е разделил производствата, като предмет на разглеждане
в настоящия процес са само установителните искове за вземанията по заповедта за
изпълнение, а осъдителният иск е бил отделен за разглеждане в друго производство, поради
отвод на съдията-докладчик, изразил становище по същество на искането в мотивите си към
разпореждането от 01.04.2021г.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното
от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
30036044619/29.03.2019г. и приложимите към него Общи условия на заемодателя, от който
се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател, и Е. Х. З.Ш., като
заемополучател, са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на
което дружеството се е задължило да предостави на заемополучателя парична сума в размер
на 900.00 лева срещу насрещното му задължение да я върне на 24 равни месечни вноски,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, платими на 20-то число от месеца. Месечната
вноска била определена в размер на 53.52 лева, формирана на база годишен лихвен процент
(ГЛП) от 38.30 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 45.04 %. Видно е от договора, че
потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от 1113.84 лева, заплащането
на която било разсрочено също за 24 месеца, поради което и стойността на услугата била
калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход
в размер на 99.93 лева. Общата стойност за връщане била определена на 2398.33 лева.
Съгласно приложимите ОУ (чл.12.3) просрочието на две месечни погасителни вноски
пораждалала право за кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Договорът бил сключен след попълване на искане за отпускане на потребителски кредит от
страна на заемополучателя. В приложение към договора бил изготвен погасителен план,
съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 20.03.2021г.
По делото не се спори, че сумата от 900.00 лева е била реално предадена на
заемополучателя на 29.03.2019г. чрез „Изипей“ АД, за което е плиложена справка от ищеца.
С изявление в исковата молба заемодателят е признал, че първите шест месечни
погасителни вноски по изготвения план са били заплатени от ответницата, като считано от
2
20.10.2019г. същата е преустановила плащанията по договора за потребителски кредит.
Последното плащане било извършено едва след образуване на заповедното производство,
когато заемополучателят е погасил търсените мораторни лихви.
Видно от приложена обратна разписка, до ответника е било изпратено уведомление
от кредитора, с което последният е упражнил правото си по чл.12.3 от ОУ да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем, поради необслужването му. Изявлението е достигнало до
адресата на 11.11.2020г. (л. 19 от делото).
Не се твърди и не се представят доказателства от ответника за погасяване на
търсените вземания.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни
изводи:
Сключеният между страните договор е такъв за паричен заем по смисъла на чл.240 и
сл. от ЗЗД. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер и валута на
предоставените парични средства и падеж за издължаване, поради което не е налице
основание да се счете, че е недействителен. По същество заемополучателят не е оспорил
валидността на договора, още повече при изявление от негова страна, че има намерение да
плати.
По делото не се спори, че ищецът е предоставил заемната сума на заемополучателя.
Не се спори също, че по кредита са били извършвани погашения, като първите шест месечни
вноски са били заплатени изцяло. Няма спор и че кредиторът е обявил предсрочна
изискуемост на кредита с писмо, получено от потребителя на 11.11.2020г., с което
едностранно е изменил договора, като е отнел преимуществото на срока, уговорен за
издължаване на заемната сума, поради забава на потребителя в плащанията, продължило
повече от година, и е приел, че цялата главница по договора и възнаградителна лихва са
ставали изискуеми и дължими – право на кредитора, което е залегнало в чл.12.3 от ОУ.
Предвид изложеното и липсата на проведено насрещно доказване от ответника за
плащане на търсените суми, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана по
размер. В допълнение посочва, че към датата на устните състезания е изтекъл и крайният
срок за изпълнение на задължението на заемополучателя да върне заемната сума и да
заплати договорната лихва, но доказателства за това не са били представени в процеса.
Съдът намира за уместно да посочи, че евентуално платените от ответника суми,
отнесени за погасяване на вземания, които не са предмет на настоящото дело, не могат да
бъдат зачетени като плащане на процените вземания при липса на насрещно възражение за
недължимост, основана на твърдян порок в договора, и при висящо дело за дължимост на
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги към същия договор за
потребителски кредит.
В частта на присъдените лихви в заповедното производство, заповедта не се
обезсилва, поради липса на предявени искове по чл.422 ГПК, предвид изявлението на
3
ищеца, че е получил плащане на същите въз основа на заповедта и няма правен интерес от
заявяване на платените вземания с установителен иск – така и в ТР 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
По разноските
При този изход на спора по делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските му в производството, които са в общ размер от 189.94 лева, от които 47.17 лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 58166/2020г. на СРС, 55 състав, и 142.77
лева – разноски за исковото производство: 42.77 лева за държавна такса и 100.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Х. З.Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Младост -1“, бл.95, вх.Г, ет.6, ап.59, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
..... със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58166/2020г. на СРС,
55 състав:
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД – сумата
724.29 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№30036044619/29.03.2019г., ведно със законната лихва от 24.11.2020г. до
окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД - сумата 207.06
лева – възнаграждение за периода 20.10.2019г. – 04.11.2020г., ведно със законната
лихва от 24.11.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Х. З.Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост -1“, бл.95, вх.Г, ет.6, ап.59, да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, сумата 189.94 лева - разноски, от които 47.17 лева по ч.гр.д.№ 58166/2020г. на
СРС, 55 състав, и 142.77 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4