О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469 5.02.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На пети февруари, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №311 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №3741 от 23.12.2019г.
по гр.д.№6232/19г. на РС- Бургас Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София,
ул.”Пиротска“ №171-а, е осъдена да заплати на Н.С.Д., ЕГН ********** ***69,99
лв., представляваща нетния размер на дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд- общо 257,40 часа, за периода от 01.04.2016г.
до 30.06.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на положения
от ищеца нощен труд 1800 ч. в дневен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане, както и 251,09 лв.-
мораторна лихва за периода до 30.07.2019г.
ГД „ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати
на ищеца и сумата от 350 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 108,80 лв.- държавна такса и 180
лв.- разноски за експертиза.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 07.01.2020г. чрез адв.С., а на ГД „ПБЗН“ на МВР- на 6.01.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№2737/17.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло.
Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се
иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете
бъдат отхвърлени изцяло. Неправилно била тълкувана от съда нормативната уредба,
касаеща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилен бил
изводът на съда, че са исковия период действало правилото на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 0,143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по
адм.д.№5450/2016г. на ВАС до приемането на новата наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. Изтъква, че последното било обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г.
и съгласно чл.195, ал.1 от АПК като подзаконов нормативен акт наредбата се
смятала за отменена от тази дата, на която влизало в сила решението. Новата
наредба№8121з-776 била обнародвана на 2.08.2016г., като с §4 от същата се
отменяла наредба №8121з-407. Следователно последната била действаща за четири
дни от исковия период.
Втората съществена грешка на съда
била, че допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за
неприложимостта на тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В
допълнение е извършен преглед на нормативната уредба, въз основа на който са
изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването
на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в
ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на
чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста
„за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши
служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни
актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на
общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които
делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен
акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера
им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, и
актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР имало изрично преплащане
към КТ само за конкретни норми. Понеже редът за полагане, отчитане и заплащане
на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а препращане за тези
елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.
Неясно бил мотивиран изводът на
съда, че при преизчисляване на положените
от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало заплащане
като за извънреден труд. Мотивите на съда били противоречиви и
непоследователни- веднъж приемал, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен
труд, а след това постановил решение, че се дължи заплащане на извънреден труд.
Не били обсъдени доказателствата на въззивника, че исканото преизчисление се
основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд, която по ЗМВР
била еднаква и била в размер на 8 часа. Не било обсъдено и писмо от 2011г. на
МТСП, според което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
била установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, като от мотивите на писмото се изяснявало, че в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Подчертава, че
извънреден труд би бил налице само ако работниците или служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. Извършеното от съда
преизчисление на часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца
означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала
действащата в случая законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало
на принципа на йерархията на нормативните актове. Освен това съдът излизал в
мотивите си извън рамките на своята компетентност, като приемал, че в
последните две наредби, приложими към процесния период липсата на изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 не следвало да се
тълкува като забрана за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
1,143, тъй като същата би била противоконституционна и щяла да постави
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители.
Акцентира, че разпоредбата на чл.187 от ЗМВР е действаща и не е подлагана на
проверка за противоконституционност, поради което изводите на районният съд,
съдържащи предположение за противоконституционност били несъстоятелни и
излизали извън компетентността му. Цитирана е съдебна практика на различни по
степен съдилища в подкрепа на доводите на въззивника. Представя и писмена
правна консултация от проф. Мръчков.
На трето място са оспорени
констатациите на вещото лице относно положен от ищеца извънреден труд, послужили
като доказателство за постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочи,
че експертизата е с манипулативен резултат, предвид неправилно формулирани
въпроси към експерта. Изложени са конкретни оспорвания, но не е направено
искане за допълнителна, повторна или тричленна експертиза. В заключение е
направен извод, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от
дължимото, без да е отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като
извънреден.
При условията на евентуалност се
иска да бъде взето предвид, че през периода от 1.01.2018г. до 17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на
нормата на чл.9г през този период от НРВПО /обн. ДВ бр.41/2017г./.
Претендират се разноски.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв.Г.С., пълномощник на въззиваемия, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Намира за безспорно, че при
изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и
нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗВМР, в различните ѝ редакции, работното
време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на смени /8-, 12-, 24 часови/- сумирано за едномесечен, респективно
за тримесечен период. Изтъква се, че разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ
предвижда нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта
при 5 дневна работна седмица да е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица да е до 7 часа. Изведено
е заключение, че волята на законодателя е 7 часа отработени през нощта да се
приравняват на 8 часа отработени през деня. За приравняването на 7 часа нощна
смяна на 8 часа дневна смяна, съответно да се заплаща възнаграждение като за 8
часа се прилага процесния коефициент 1,143. Това превръщане на нощния труд в
дневен било подробно разяснено в Писмото на МТСГ от 2011 и Разяснението на МТСГ
от 2010г. във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, които се намирали в кориците на
делото. намира за неправилни доводите на въззивника за неприложимост на общите разпоредби
на КТ поради дерогирането им от специалните норми на Наредбите от 2015г. и от
2016г., действали за процесния период, издадени от Министъра на вътрешните
работи в съответствие със законовата делегация за това. Акцентира на това, че
въззиваемият е със статут на държавен служител според чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР.
Спрямо държавните служители била приложима разпоредбата на чл.50а, ал.2 от ЗДС,
която предвиждала субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Според него КТ
е нормативен акт с по-висок ранг от ЗДС и ЗМВР. Последните два закона
действително съдържали различна уредба на правоотношенията, в сравнение с
институтите, уредени в КТ, но според въззивника тази уредба, съдържаща се в по-низши
по степен нормативни актове не може да поставя в по-неизгодно положение лицата,
в сравнение с правните разрешения, дадени в КТ. Според въззиваемият въззивника
неправилно тълкува разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители от МВР. Въззивникът неправилно считал, че според тази норма времето,
полагано като 8-часово нощно дежурство не следвало да бъде приравнявано от
нощен труд в дневен и не следвало да се умножава с коефициент 1,143, но това
разбиране не можело да бъде споделено. Липсата на конкретна разпоредба за приравняване
на нощния труд в дневен не означавало, че приравняването на нощния труд в
дневен следвало да става с коефициент 1. Според него нормата по-скоро
позволявала полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно- без да
изключва правилата на заплащането на извънредния труд, когато такъв е положен.
При празнота в съответния нормативен акт следвало да се прилагат правилата на
ЗДС, ЗМВР, съответно- на КТ.
Акцентира още на това, че за част
от процесния период била приложима наредбата от 2014г., според чл.31, ал.2 от
която се прилагал процесния коефициент 1,143 при сумирано отчитане на работното
време. Намира, че по делото е доказано, че за процесния период ищецът е положил
нощни дежурства, в резултат от които е превишил служебното работно време,
поради което БРС е уважил правилно предявените искове. Счита, че цитираната от
въззивника съдебна практика е изолирана. Възразява да бъде приета като
доказателство приложената правна консултация от проф.Мръчков.
Претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен представител
и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 24.02.2020г. от 10.00ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.