Решение по дело №63/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20212200500063
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

гр. Сливен, 08.02.2021 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева в.гр.  д.  N 63 по описа за 2021  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпила е чрез ЧСИ жлба против отказ на СИ за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция на основание чл. 433  т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят – длъжник по изп.д. № 582/15г. на ЧСИ рег. № 768 КЧСИ и р-н на действие района на СлОС, е подал жалба против отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Развива съображения, че е изтекъл двугодишният перемпторен срок и делото следва да се счита прекратено по право, а отказът на ЧСИ да констатира това е необоснован и незаконосъобразен. Заявява, че от 2015г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото повече от 2 години и по силата на цитираната разпоредба и съгласно ТР №2/15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването е настъпило през 2017г. по силата на закона, като спирането на производството по молба на взискателя и подаването на молба от него за извършване на изпълнително действие на 23.11.2020г. не са юридически факти, които да имат значение за прекратяването на изпълнителното производство. Развива съображения в тази насока.

Моли съда да отмени обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен.

Взискателят по делото е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни контрадоводи и иска тя да бъде отхвърлена, а отказът на ЧСИ да прекрати производството - потвърден.

ЧСИ е представил писмени обяснения, в които излага хронологията на действията си и заявява, че намира жалбата за неоснователна.

След като се запозна с предоставеното копие на изп.д. № 582/15г. на ЧСИ рег.№ 768, съдът намира, че подадената жалба е допустима, има за предмет подлежащ на обжалване акт на СИ, депозирана е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съответния съдебен изпълнител.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изп.д. № 20157680400582 на ЧСИ рег. № 768 и район на действие района наСлОС е образувано по искане на „ОГП Факторинг“ ЕАД, гр. София против длъжницата М.Г.Д.-М. въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2013г. по ч.гр.д. № 776/13г.а на СлРС.

Взискателят е поддържал висящността на изпълнителното производство като е правил искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, а от своя страна ЧСИ е осъществявал такива – извършил е опис на недвижими имоти, наложил е възбрана върху недвижими имоти, насрочил е публична продан, наложил е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наложил е и запори на банкови сметки на същата – като последното действие е извършено през м. 02.2018г.

Споразумението, сключено между взискателя и длъжницата на 26.11.2018г., станало и причина за спиране на изпълнителното производство по искане на взискателя, е такова за отсрочване на непогасения остатък от дълга при нови параметри и с него длъжницата призвава вземането, а кредиторът се съгласява да продължи срока, в който дългът трябва да бъде платен. Това положение оказва ефект както върху погасителната давност - изтеклият давностен срок до датата на споразумението губи правното си значение, а нова давност започва да тече след като дългът стане изискуем съобразно новата уговорка – така и върху перемпторния срок – след като въз основа на това споразумение е спряно производството, то нито ЧСИ има право да извършва принудителни действия, нито взискателят може да поиска такива в периода на спирането. Още повече, че със споразумението последният се е задължил да не предприема изпълнителни действия, да вдигне наложените запори и да поиска спиране на изпълнителното производство. Така действията на взискателя, насочени към поддържане висящността на изпълнителното дело са били ограничени по общо съгласие на страните, като е направена уговорка, че при неизпълнение на условията на споразумението, изпълнителното дело може да бъде възобновено по искане на кредитора-взискател. Доколкото е установено, че по силата на споразумението длъжницата е извършвала плащания, то до преустановяването им кредиторът не е имал интерес да поиска възобновяване на изпълнителното производство и съответно – да предприеме действия за осъществяване на принудително изпълнение, следователно не е имало неоправдано бездействие от негова страна. Едва след като е счел, че според постигнатите уговорки споразумението не е изпълнено, той е поискал на 23.11.2020г. от ЧСИ да възобнови производството по изпълнителното дело и едновременно с това е посочил и конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. С всяко плащането на сума от длъжницата директно на кредитора, в качеството му на взискател по изп.д. №582/2015 год., и изричното посочване във всяка една разписка, че се извършва частично изплащане на дължима сума по описаното „споразумение по кредит“, третиращо вземането по изп.д. №582/2015 год. на ЧСИ 768, се прекъсва давността на осн. чл.116, б.“а“ ЗЗД, както по отношение на вземането, така и по отношение на перемпторния срок. По-късното от представените от взискателя извлечения е от 19.02.2019г. и дори то да се счете за последно, до възобновяването на изпълнителното производство, когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение – 23.11.2020г., не е изтекъл двугодишен срок.

Поради това не може да се приеме, че е налице валидно изтекъл двугодишен срок, водещ до прекратяване на изпълнителното производство по право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство от 12.01.2021г. следва да се потвърди.

Разноските на жалбоподателката остават за нейна сметка, ответната по жалбата страна не е доказала и не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                              Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 465/14.01.2021Г. от М.Г.Д.-М. ЕГН ********** ***,  длъжница по изп.д. № 582/15г. на ЧСИ рег. № 768 на КЧСИ и р-н на действие района на СлОС против постановление на ЧСИ от 12.01.2021г. за отказ за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ от 12.01.2021г. по изп.д. № 582/15г. на ЧСИ рег.№ 768 и р-н на действие района на СлОС за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.          

 

 

       

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: