Р Е Ш Е Н И Е

 

  Гр. София, 29.04.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 584 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№20200313174617, подадена от „М.“ ООД срещу отказ № 20200306141111-5/12.03.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че неправилно е приело длъжностното лице, че се изисква декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ, тъй като се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, а не на трето лице. Твърди, че такива се изискват само и единствено при прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, какъвто не е случая. По отношение на част от другите заявени обстоятелства, а именно заличаване на Т.И.Т.като управител и промяна на начина на управление, жалбоподателят сочи, че не са налице никакви основания за отказа и не са давани указания по чл. 22 от закона. По подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец, подадено на 06.03.2020г. е поискано  вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от съдружника Т.И.Т.на другия съдружник –В.К.Б.по договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 05.03.2020г., вписване на нов едноличен собственик на капиала, заличаване на управителя Т. и промяна на начина на представляване. Наред с договора, е представено уведомление от Т. с искане за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството и освобождаването му като управител, което е отразено, че е получено на 20.01.2020г. Представени са покани за свикване и протокол от ОС от 05.03.2020г., с който е освободен съдружника и управител Т.. Представен е учредителен акт от 05.03.2020г. на дружеството като ЕОО и протокол за приемането му. По заявлението са дадени многократно указания за представяне на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ, че няма изискуеми задължения от кръга на посочените в закона. Постъпило е заявление Ж1, с което са представени допълнителни документи, представляващи съдебна практика, ведно със становище на адв. С., че исканите декларации не са необходими. На 12.03.2020г. е постановен обжалвания отказ с единствен мотив, че не са представени декларации от праводателя и управителя, че няма изискуеми инеизплатени задлъжения по чл. 129, ал.2 от ТЗV

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

            Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.  Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.  

Съдът намира, че е основателен довода на жалбоподателя, че неправилно длъжностното лице е приело, че е необходима декларация по чл. 129 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ, изречение второ, в редакцията  след допълването й в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Ал.2 на разпоредбата постановява, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър. От буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата следва, че изискването декларации за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на дружествения дял на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ - прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона - да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.), съгласно които с допълнението на чл.129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание - с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно. С нормата на чл. 129, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ са поставени допълнителни изисквания досежно предпоставките за сключване на договор за продажба на дружествен дял от съдружник на трето лице, както и за вписването на настъпилата промяна, а именно спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и да не са налице неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки за работници и служители. Волята на законодателя да ограничи изискванията си за горепосочените предпоставки единствено досежно договорите за прехвърляне на дялове по отношение на трети лица, е ясна и доколкото ограничава гражданския оборот и свободата на страните да се разпореждат с притежаваното от тях имущество, не може да бъде тълкувана разширително и ограниченията да бъдат налагани и в хипотези, различни от посочените от законодателя. По тези мотиви и настоящият състав на съда не споделя извода на длъжностното лице по регистрация, че и в процесния случай при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг за вписване на прехвърлянето следва да бъде представена декларация за липса на задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки. В този смисъл е формирана и практика на съдилищата, като напр. решение на САС №855/01.04.2018г. по т.д.№1752/2018г., решение №326/01.02.2019г. на САС по т.д.№518/2019г., решение № 2212/04.10.2019г. на САС по т.д..№ 4346/2019г., решение №376/13.12.2018г. по в.ч.т.д.№297/2018г. на Апелативен съд – Бургас, решение №43/28.02.2019г. по т.д.№77/2019г. на АС –Велико Търново и мн.др. Видно от справката по публичния ТР в случая се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, а не на трето лице, което прехвърляне се извършва свободно и при този вид прехвърляне няма изискване за представяне на декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Следователно длъжностното лице е мотивирано отказа си с непредставяне на документ, който в случая не се изисква, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде извършено исканото вписване. По отношение на другите искани промени – освобождаване на управителя и начина на представляване също няма основания за отказ, а именно представено е решение на ОС, с което по негова молба –уведомление управителят Т. е освободен. Няма пречка за вписване и на тези промени, още повече, че по отношение на същите липсват каквито и да е указания на длъжностното лице.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20200313174617, подадена от „М.“ ООД, ЕИК *******, отказ № 20200306141111-5/12.03.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството по заявление А 4 с вх.№2020030614111/06.03.2020г.

УКАЗВА на АВ - ТР да  извърши исканото по заявлението вписване съгласно горепосочените мотиви.

Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.

 

                                                                             СЪДИЯ: