№ 682
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500900 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 24.01.2023г по гр.д. № 9295/2021г СГС, ГО, І-6 състав е отхвърлил
предявените искове от Т. И. М. против АД“Дженерали застраховане“ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпилата при ПТП смърт на
И. М. А., на ********г, причинено от водач, застрахован по договор за ЗЗГО при
ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. С решението си съдът е възложил разноските по
делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Т. М., представлявана от адв.
Х., изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че решението
е постановено при неправилно приложение на материалния закон- чл. 51,ал.2 и чл.52
от ЗЗД, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не е изложил мотиви
към изводите си, че е необосновано с оглед на събрания доказателствен материал.
Поддържа, че по делото не се установява съпричиняване на деликта от страна на
пострадалия, както и че определеното по размер обезщетение за вредите на ищцата е
занижено.Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск – изцяло
уважен.
1
Въззиваемата страна Дженерали застраховане АД депозира писмен отговор на
въззивната жалба на ищцата, с който отговор оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивницата се представлява от адв. Р., която поддържа въззивната жалба
и моли предявеният иск да бъде изцяло уважен. Поддържа, че по делото не се
установява твърдяното от ответника съпричиняване. Поддържа, че справедливия
размер на обезщетението за смъртта на бащата на ищцата е 150 000лв. Претендира
разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемото дружество Дженерали застраховане АД се представлява в о.с.з. от
юрк. М., която оспорва подадената жалба. Възразява, че е налице съпричиняване на
деликта от пострадалия, който е нарушил правилата за движение по пътищата.
Възразява,че застрахователят точно е определил както размера на обезщетението,
дължимо се на ищцата, така и обема на съпричиняване. Оспорва твърдението на
ищцата да са живели заедно с починалия, както и да е полагала грижи за него. Моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира юрк. възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от пълномощника на
ищцата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения , развити във въззивната жалба
на ищцата.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
2
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, видно от становищата на страните в исковата молба,
отговора към нея, видно от направеното плащане от страна на застрахователя, както и
от въззивните оплаквания и изявления в отговора на жалбата, че на ********г е
настъпило ПТП между МПС Опел Астра, управлявано от водач, чиято ГОА е била
застрахована при ответника и пешеходецът И. А., баща на ищцата. Няма спор и за това,
че вследствие на ПТП е починал бащата на ищцата.
Няма спор за това, че ответникът- застраховател на гражданската отговорност на
виновния водач дължи обезщетение на ищцата за вредите, които е претърпяла от
причинената от ПТП смърт на баща си.
Няма спор , че за компенсиране на тези вреди ответникът е заплатил на ищцата
обезщетение в размер на 35 000лв на 12.06.2018г.
По делото е приета присъда по НОХД № 146/2018гна ВОС, с която Ц.
Т./застрахованият при ответника/ е признат за виновен за това, че на ********г в гр.
Видин при управление на МПС Опел Астра , поради движение с превишена скорост, е
причинил смъртта на И. А..
В о.с.з. на 13.11.2018г е прието закрлючение на САТЕ, видно от която
процесното ПТП е настъпило в границите на гр. Видин около 20.00ч, когато л.а. Опел
Астра, управляван от Ц. Т. се движил със скорост от около 80км/ч в полагащата му се
лента. По същото време пешеходецът И. А. се движил попътно пред автомобила,
бутайки велосипед, натоварен с пълни найлонови чували. Прешеходецът предприел
заобикаляне на локва с вода. В този момент автомобилът настигнал пешеходеца и
последвал удар с предна дясна част на автомобила. Вещото лице сочи, че в рамките на
града разрешената по закон скорост е до 50км/ч. Сочи,че опасната зона за спиране при
скорост от 80км/ч е от 71.79м, а при движение от 50км/ч опасната зона е 35.07м.
Според вещото лице осветеността пред десния фар на автомобила е на разстояние от
70м, а при влажно и мокро време- 60м. Вещото лице прави извод, че при скорост от
80км/ч водачът не е имал технически възможност да спре, а при движение с до 50км/ч-
е имал възможност да възприеме пешеходеца и да спре преди мястото на удара.
Вещото лице сочи още, че ударът е настъпилна около 2.8м вляво от десния край на
пътното платно. Сочи още, че странично на платното има затревени банкети.
В о.с.з. на 13.11.2018г е изслушат свидетеля С., познат на ищцата, който
установява, че когато разбрала за настъпилото ПТП на ищцата й прилошало, на
3
погребението се чувствала зле. Установява, че починалият е живеел при ищцата в *** и
двамата били в добри отношения. Според свидетеля ищцата и до днес страда от
загубата на родителя си.
С оглед изложеното съдът приема, че предявените искове са доказани по
основание.Както беше посочено няма спор, че дружеството- застраховател по
застраховка ГО се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по
исковете за обезщетяване на вреди причинени деликтно от застрахован водач по
застраховка ГО.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и пострадалото лице,
тъй като се е движило по средата на пътното платно, бутайки велосипед без
изискуемите по закон светлини , движил се е неправомерно по пътното платно и в
тежка степен на алкохолно опиване, с което е нарушил разпоредбите на 107, чл.5 и
чл.108 от ЗДВП.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, доказва част от твърдяните факти за наличие на съпричиняване.
По делото няма доказателства за това, че пострадалия е бил алкохолно повлиян.
Установяването на този факт в мотивите на присъдата, представена по делото, не е
обвързващо гражданския съд по аргумент на разпоредбата на чл.300 от ГПК. По
настоящото дело няма представено надлежно доказателство, въз основа на което
гражданския съд да направи извод за алкохолно опиване на пострадалия пешеходец
към момента на ПТП, както и за степента на това опиване. Няма и доказателства за
причинна връзка между твърдяното алкохолно опиване и настъпването на ПТП.
На следващо място по делото не се установява велосипедът, бутан от
пострадалия, да е имал светлоотразителни елементи и устройство за излъчване на
светлина. Липсата на тези изискуеми по закон атрибути обаче не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Както е изяснено с приетата и неоспорена САТЕ видимостта пред
водачът на автомобила е била на по-малко разстояние от разстоянието за спиране. Т.е.
дори и велосипедът да е бил оборудван с всички необходими светлини и
светлоотразители водачът на л.а. Опел Астра пак нямаше да има възможност да спре
преди удара с пешеходецът по причина скоростта, с която е избрал да се движи.
4
По делото застрахователят, които носи доказателствената тежест не установява
страничните банкети да са били годни за придвижване. Видно от изслушаната САТЕ
банкетите са били затревени, като няма доказателства, че същите са били в състояние,
годно за движение по тях.
Доказано по категоричен начин е твърдението,че пострадалият се е движил в
нарушение на чл. 108, ал.2 от ЗДвП, а именно движил се е попътно на автомобилите и
не най-близо до лявата граница на пътното платно. По делото се установява от
изслушаната САТЕ, че местоударът е на 2.80м от десния тротоар по посока на
движението, като дясната лента е с щирочина от 10метра, а лявата от 5.90м. Видно от
този извод на САТЕ пострадалия не се е движил с лице към идващите автомобили и
най- вляво на пътното платно, като е навлязъл по средата на пътното платно от десния,
попътен тротоар. Това поведение на пострадалия е в нарушение на разпоредбата на
чл.108 от ЗДвП и е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Това е
така, защото, при движение срещу идващия автомобил пострадалият би имал
възможност да възприеме опасността и да се предпази, а и не би имало причина да
навлиза в пътното платно.Поведението на пострадалия представлява нарушение на
чл.108 от ЗДвП, то е противоправно и в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При определяне на обема на съпричиняване съдът отчита, че вината на водача на
МПС за настъпване на ПТП е по-голяма от тази на ищеца. Водачът на л.а. Опел Астра
е допуснал сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата- движил се е в
рамките на града, при тъмно и влажно време с превишена скорост. От друга страна
пешеходецът е по-уязвим участник в пътното движение, който трябва да бъде
предпозван. Ето защо, съдът приема, че съпричиняването от страна на пострадалия е
установено в обем на 30%, което прави възражението на застрахователя основателно в
посочения обем.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП пострадалият И. А. е
бил на 68години, а ищцата – на 37 години. .
5
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства- настъпилата внезапна и неочаквана смърт на бащата на ищцата, като
двамата са поддържал близки отношения и към момента на смъртта на бащата са
живели заедно, имали са общо домакинство и ежедневие , което безвъзвратно е
загубено, като съобрази,че смъртта на бащата е била изненадваща поради което и
шокираща , внезапната и неочаквана загуба, като съобрази обичайно преживявания
стрес от загубата на близък, още непреодоляната тъга , според свидетелските
показания, като съобрази и че животът на ищцата необратимо се промененя със
загубата на родител , но и като съобрази ,че ищцата не е в детска възраст, а зрял човек
съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищцата възлиза на
сумата от 110 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на
увреждането – в случая 2017г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази приетия размер на съпричиняване съдът
приема, че предявеният осъдителен иск от ищцата се явява доказан за сумата от
77 000лв. От тази сума следва да се извади изплатеното обезщетение от 35 000лв ,
поради което предявеният иск се явява доказан за сумата от 42 000лв.
Претендираната от ищеца сума от 30 000лв е в по-малък от посочения размер,
поради което исковата претенция следва да бъде важена изцяло.
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
Ищците претендират заплащане на лихва за забава от последващ момент , а
именно от предявяването на исковата молба и тка заявеното искане следва да бъде
уважено.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено , а предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски пред двете сдебни инстанции ма
ищцата, въззивник.
Същата доказва разноски от 1970лв, направени пред първата съдебна инстанция и
6
в размер на 3660лв, направени пред настоящата съдебна инстанция. Неоснователно е
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено
от ищеца. Заплатеното възнаграждение за защита от един адвокат е в размер съобразно
чл.7,ал.2 от НМРАВ в редакцията към момента на подписване на договорите за защита
и съдействие . Към определения размер съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ се прибавя
ДДС и така се получава размерът на претендираното като заплатено адвокатско
възнаграждение.
Застрахователят дължи по сметка на САС държавна такса в размер на 600лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 404 от 24.01.2023г , постановено по гр.д. № 9295/2021г
на Софийски градски съд , I- 6 състав , изцяло и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на Т. И. М. с
ЕГН ********** сумата от 30 000лв , частично претендирана от 150 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. М.
А. , настъпила вследствие на ПТП, реализирано на ********г, на осн. чл. 432,ал.1 от
КЗ, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 08.05.2018г до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на Т. И. М. с
ЕГН ********** сумата от 5630лв – разноски по делото, направени пред двете съдебни
инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд - сумата от 600лв- държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8