РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20221880100751 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Йеттел
България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, СО-район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. С. М. от
САК, като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против Н.
Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал, за да може установи вземанията си.
Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.08.2022 г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 504/2022 г. по описа на РС Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 293 от 26.08.2022 г. за сумата от 289,77 лева, представляваща задължения
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 11.03.2020 г.
и по Договор за лизинг от 11.03.2020 г. за TABLET LENOVO Tab M7 4G
Black, които задължения са обединени във Фактура № **********/25.11.2020
г. за клиентски номер ***, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лева – заплатена държавна
такса и за сумата от 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. Р. А., че към
нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД
1
(предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) за сумата от 289,77 лева,
от които: 149,22 лева – дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359*** от 11.03.2020 г., сключен между страните и 140,55 лева –
дължими вноски по Договор за лизинг от 11.03.2020 г. за TABLET LENOVO
Tab M7 4G Black, сключен между страните, за период от 25.07.2020 г. до
24.11.2020 г. на основание чл. 6 от сключения договор за лизинг и чл. 6 от
Общите условия на договора за лизинг, които задължения са обединени във
Фактура № **********/25.11.2020 г. за клиентски номер ***, ведно със
законната лихва върху горната сума, от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 26.08.2022 г., до изплащане на вземането. Претендират се разноски за
исковото и за заповедното производство.
На ответната страна са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата, които са получени по месторабота на основание чл. 49 от
ГПК, във вр. с чл. 47, ал. 3 от ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме
съобщението, като в указания срок не е подаден писмен отговор.
За да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на
„друго лице“ е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал. 2 на
чл. 46 от ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на
адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху
съобщението (Определение № 7 от 05.01.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2016 г., II
т.о. на ВКС), какъвто е и настоящият случай. С получаване на препис от
исковата молба, ответната страна е получила и препис от Разпореждане №
78/02.02.2023 г., с което е разпоредено книжата да се връчат за отговор. С
разпореждането ответната страна изрично е била уведомена за задължението
си да уведоми съда, ако е напуснала адреса, на който веднъж й е връчено
съобщение по делото, като й е указано, че ако не стори това – всички
съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на
основание чл. 41, ал. 2 от ГПК. Върху разписката на призовката за
насроченото по делото за 27.03.2024 г. о.с.з. връчителят е удостоверил, че Н.
Р. А. е прекратила трудовото си правоотношение с работодателя й на
13.04.2023 г. В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК и
призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил
открит по делото. Тази разпоредба следва да намери приложение и в
случаите, в които съобщенията са връчени по месторабота. Това е така, тъй
като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е
била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на
който веднъж е била намерена по делото, което не е сторено. Ето защо,
ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено
на 27.03.2024 г., тъй като не е открита на адреса, на който е получила препис
от исковата молба и приложенията. Същата не се явява и не се представлява в
откритото съдебно заседание, и не е направено искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с Молба с Вх. № 1124 от
26.03.2024 г.
По делото са приети писмени доказателства представени от
дружеството-ищец.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – с разпореждането от 02.02.2023 г., с определението на съда по чл.
140 от ГПК от 27.02.2024 г. и с призовката от 28.02.2024 г.
Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото
писмени доказателства – вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от
ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 555 лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и 75 лева – заплатена
държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава
съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в
размер на 385 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, че същата дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, СО-район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от законните
представители Д. К., М. С. и Л. К., сумата от 289,77 лева, от които: 149,22
лева – дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***
от 11.03.2020 г., сключен между страните и 140,55 лева – дължими вноски по
Договор за лизинг от 11.03.2020 г. за TABLET LENOVO Tab M7 4G Black,
сключен между страните, за период от 25.07.2020 г. до 24.11.2020 г., на
основание чл. 6 от сключения договор за лизинг и чл. 6 от Общите условия на
договора за лизинг, които задължения са обединени във Фактура №
**********/25.11.2020 г. за клиентски номер **, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.08.2022 г., до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 293 от 26.08.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 504/2022 г. на Районен
съд Своге.
ОСЪЖДА Н. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, СО-район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от законните представители Д. К., М. С. и Л. К., сумата от 555 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 751/2022 г. по описа на
Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Н. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
3
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, СО-район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от законните представители Д. К., М. С. и Л. К., сумата от 385 лева –
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 504/2022 г. по описа на
Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК,
пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 504/2022 г. на Районен
съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4