Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е   №........

                                             гр.К., 15.07.2019 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №393 по описа за 2019 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.Б.“ ЕАД с ЕИК:***, със седалище *** и адрес на управление:*** чрез адв.Д.Ц., с която са предявени искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

                  Ищецът твърди, че въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3166/2018 г.  по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Ц.С.М., с ЕГН-**********, която подала възражение, което обуславя правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Сочи, че между „А.Б.“ ЕАД и Ц.С.М. е сключен Договор №М *** от 02.08.2013 г., който имал рамков характер и с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги. Отделните услуги и продукти били предоставяни на абоната въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Номерът на договора - М ***, представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издавали месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между оператора и абоната. Абонатът Ц.С.М. фигурирала в системата под индивидуален абонатен номер (ID) *** . Във връзка с гореизложеното и Рамковия договор №М *** от 02.08.2013 г. бил подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 05.01.2015 г., с Приложение №1/05.01.2015 г. - Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет, с определен тарифен план за мобилни услуги Мтел Мобилен Интернет L 2г - Коледа 2014, за телефонен номер ***, с месечната абонаментна такса - ***лева ( ***лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 25 % за срока на договора. Съгласно чл.5.2.1 от Приложение №1 към посочения договор, срокът на ползване на услугата е 24 месеца от датата на подписване поради което същият изтичал на 05.01.2017г.  С Приложение №1/22.12.2015г. - Условия за ползване на тарифен план Мтел безкрай 30, бил определен тарифен план за мобилни услуги Мтел безкрай*** 2г Коледа 2015 за телефонен номер  ***, с месечната абонаментна такса в размер на  ***лева ( ***лева без ДДС) и с уговорена отстъпка от*** % за срока на договора. Съгласно чл.5.2.1 от това  приложение, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца от датата на подписване на съответния договор, поради което същият изтичал на 22.12.2017 г.  На 04.01.2016 г. било подадено Заявление за смяна на мобилен номер, с което Ц.С.М. заявила писмено желание за смяна на мобилен номер:  ***, с нов -  ***. Във връзка с Рамковия договор №М ***/02.08.2013 г. бил подписан и Договор за електронни съобщителни услуги от 14.04.2016 г., с Приложение №1/14.04.2016 г. към него, в което е определен тарифен план за мобилни услуги Мтел безкрай 2 XI Роуминг 2016 2г за телефонен номер  ***, с месечната абонаментна такса в размер на  ***лева ( ***лева без ДДС). Съгласно чл.5.2.1 от Приложение №1 към съответния договор, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца от датата на подписване поради което същият изтичал на 14.04.2018 г. Към Договора за електронни съобщителни услуги от 14.04.2016 г., въз основа на който се предоставяли мобилни услуги за телефонен номер  *** бил подписан и Договор за продажба на изплащане от 14.04.2016 г., по силата на който продавачът – А. Б., прехвърлял на купувача - Ц.С.М., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последната се задължавала да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Закупуването на вещта, при условията на този договор за продажба на изплащане, било обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на абоната/купувача на основание договор за услуги, сключен с А. Б.(чл.3 от Договора за продажба на изплащане). Съгласно чл. 6.2. от Договора за продажба на изплащане от 14.04.2016 г., месечните вноски за изплащане на вещта се отразявали в месечните таксуващи фактури по договора за услуги. Договорът се сключвал за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му (чл.11 от същия). С него били уговорени 23 месечни вноски, като всяка била в размер на  ***лв. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане, който имал за предмет  Апарат iPhone6s 64GВ Space Grey SBC МАТ 35. За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М.“ ЕАД по стандарти GSМ, UМТS и LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имали задължителна сила за абонатите, като това се удостоверявало чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т.26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, А. Б., издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. Ответникът като абонат не изпълнявала своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите, като незаплатените задължения по горепосочените договори били в общ размер *** лв., разпределени както следва: -По Договор за електронни съобщителни услуги от 05.01.2015 г. и Приложение №1/22.12.2015 г. - Условия за ползване на тарифен план Мтел безкрай 30, по фактури за периода от 27.04.2016 г. до 26.10.2016 г. както следва:Фактура №*********/27.04.2016г., за тел.номера: *** и  ***, Падеж:12.05.2016 г., на стойност: *** лв.; фактура №*********/26.05.2016 г., за тел.№********** и тел.№ ***, с падеж:10.06.2016 г., стойност *** лв.;-фактура №*********/ 26.10.2016 г., за тел.№№ ***  ***, дата на издаване 26.10.2016 г., падеж: 10.11.2016 г., стойност: *** лв., общо *** лв..

Поради неплащане на уговорените суми в срок по Договор за услуги от 05.01.2015 г. за телефонен номер *** и по Приложение №1 от 22.12.2015 г. за телефонен номер  ***, достъпът на абоната до мрежата бил временно преустановен, съгласно т.27.2 от Общите условия и чл. 6.3. от горепосочените договори. В тази връзка, при възстановяването на ползването на услугите, с фактура №**********/27.04.2016 г. за посочените телефонни номера били начислени такси за повторно включване в размер на *** лева (*** лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за периода. Поради незаплащане в срок на уговорените суми по горепосочените договори, бил изпратен SMS за уведомяване за просрочено задължение, което било отразено като отделна такса във фактура №**********/26.05.2016 г., като начислената била сума в размер на *** лева (*** лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за съответния период. По Договор за електронни съобщителни услуги от 14.04.2016 г. и Договор за продажба на изплащане от 14.04.2016 г., по фактури за периода от 27.04.2016 г. до 26.10.2016 г.както следва: Фактура №*********/27.04.2016 г., вид на задължението: билинг, дата на издаване, падеж 12.05.2016г., стойност *** лв.; фактура №*********/27.04.2016г., лизингова вноска,  падеж 12.05.2016г., стойност  ***лв.; фактура №*********/26.05.2016г., Билинг, падеж 10.06.2016г., стойност *** лв.; фактура №*********/26.5.2016г., лизингова вноска, падеж 10.06.2016г., стойност  ***лв.; фактура №********* /27.06.2016г., билинг, падеж 12.07.2016г., стойност *** лв.; фактура №********* /27.06.2016г, лизингова вноска, падеж 12.07.2016г., стойност  ***лв.; фактура №*********/27.7.2016г., Лизингова вноска, падеж 11.08.2016г., стойност  ***лв.; фактура №*********/25.08.2016 г., Лизингова вноска, падеж 09.09.2016г., стойност  ***в.; фактура №*********/27.09.2016 г., Лизингова вноска, падеж 12.10.2016г., стойност  ***лв.; фактура №*********/26.10.2016 г., билинг, падеж 10.11.2016г., стойност *** лв.; фактура №*********/26.10.2016 г., Лизингова вноска, падеж 10.11.2016г., стойност *** лв.. Общо:*** лв. Освен месечната такса при фактуриране на използваните услуги, се заплащали и всички услуги, когато са извън тарифния план или надвишават кредитния лимит. Те се таксували съгласно действащия Ценоразпис за съответната услуга без тарифен план. Поради неплащане в срок на уговорените суми по горепосочените договори за услуги, на 03.08.2016 г. временно бил преустановен достъпа на абоната до мрежата за ползваните във връзка с тях телефонни номера. Считано от 07.10.2016 г. достъпът до мрежата бил окончателно преустановен и договорите за електронни съобщителни услуги били прекратени, от страна на оператора. Вследствие на направеното прекъсване, операторът фактурирал непълна месечната абонаментна такса, дължима за месечния таксуващ период на ползване на услугата. Това било видно от начислените в по-малък размер месечни абонаментни такси по Фактури с номера №********** (Билинг) и №********** от 26.10.2016 г. Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Горепосочените задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т.26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Издадените фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно т.26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не било налице. Счита, че е изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възникнало и задължението на потребителя за заплащане на получените услуги. По Договора за продажба на изплащане, следвало да се има предвид, че същият се прекратявал при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на договора за продажба на изплащане ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая Фактура №*********/26.10.2016 г. по Договор за продажба на изплащане от 14.04.2016 г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл.12.3. от договора за продажба на изплащане. Договорът се считал прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми. Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т.40ж, във връзка с т.54.1 от Общите условия. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.92 от ЗЗД, както и чл. 5.3.1 от Приложение №1/05.01.2015 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 05.01.2015 г., чл.5.3.1 от Приложение №1/22.12.2015 г. - Условия за ползване на тарифен план Мтел безкрай 30, както и чл. 5.3.1 от Приложение №1/14.04.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 14.04.2016 г. Съгласно цитираните клаузи от приложенията към договорите, размерът на неустойката се определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Неустойката за предсрочно прекратяване била начислена за всяка от предоставяните услуги за съответните телефонни номера, както следва: *** лв. (2 оставащи месечни вноски х  ***лв.) - по ценови пакет за пренос на данни за телефонен номер *** по Договор за електронни съобщителни услуги от 05.01.2015 г., за което била издадена Сметка №***  от 07.10.2016 г.;  *** лв. (14 оставащи месечни вноски х  ***лв.) - за услуги към тарифен план Мтел безкрай*** за телефонен номер  *** по Приложение №1/22.12.2015 г., за което била издадена Сметка №***  от 07.10.2016 г.;  *** лв. (18 оставащи месечни вноски х  ***лв.) - за услуги към тарифен план Мтел безкрай 2X1 Роуминг 2016 за телефонен номер ***  по Договор от 14.04.2016 г., за което била издадена Сметка №***  от 07.10.2016 г. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба имал изискуемо и непогасено вземането към Ц.С.М. по гореописаните фактури. Претендираната с подаденото на 30.11.2018 г. заявление по чл.410 от ГПК главница се формирала като сбор от посочените по-горе суми по фактурите и била в размер на *** лева и начислената неустойка в общ размер на *** лева, поради неизпълнение на гореописаните договори. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А. Б.. Това давало право да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на исковете (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлизала на сума в общ размер на *** лева. В законоустановения срок и на основание чл.414 от ГПК абонатът подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Искането за издаване на заповед за изпълнение било направено с подаденото на 30.11.2018 г. заявление по чл.410 от ГПК, като в т.9 бил посочен размера на задължението, а в т.12 претенцията била индивидуализирана с определено основание и периода, за който е дължима. Исковата молба подали във връзка с подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК и постъпило възражение. По арг. и смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК и съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, за начален момент на предявяване на исковата молба следвало да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Ц.С.М., с ЕГН-**********, дължи на „А.Б.“ ЕАД с ЕИК:***, присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение суми: *** лв. главница, *** лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от *** лв. за периода от 13.05.2016 г. до 29.11.2018 г., законна лихва  от дата на подаване на заявлението- 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски.

                 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника адв.С.Б. оспорва предявените искове с твърдение, че са формулирани неразбираемо в исковата молба. Искът бил процесуално недопустим за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК,  поради което исковата молба следвало да бъде върната на подателя й, а производството по разглеждането на предявените с нея искове прекратено като  недопустими съгласно чл.130 от ГПК. Ако съдът не прекрати производството, то Алтернативно исковете били изцяло неоснователни, поради това ги оспорва и моли съда да ги отхвърли като неоснователни поради липса на основание за установяване и присъждане на нещо, което било недължимо от ответника. Петитума на исковата молба не съответствал на заявеното искане формулирано в заявление вх.№14783/30.11.2018г. по описа на РС К. по реда на чл.410 от ГПК по повод на което е образувано ч.гр.д.№3166/2018г. Нито в това заявление нито в исковата молба имало ясно и точно формулирано до съда искане от ищцовото дружество защо и на какво правно основание иска от ответницата да бъде осъдена да му плати записаните парични суми. Искането за приемане на незаверени надлежно ксероксни копия от документи, не следвало да бъде уважавано от съда, защото поставения щемпел вярно с оригинала и поставянето на подпис от неизвестно лице върху страниците от приложените към исковата молба копия не съставлявали никаква заверка на документа, още по-малко надлежна такава заверка. По тези причини и съображения счита, че предявените от ищеца против ответницата искове следва да бъдат отхвърлени, като правно недопустими, алтернативно като неоснователни и изцяло недоказани. Претендира съдебни разноски.

                   В молба вх.№7527/04.06.2019 г. пълномощникът на ищеца- адв.Д.Ц. от САК заявява, че представените копия на документи са заверения от нея в качеството й на и адвокат и процесуален представител.

               От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

               От приложеното ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед №1880/03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ц.С.М., ЕГН-**********, сумите: *** лв. главница, *** лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от *** лв., за периода от 13.05.2016 г. до 29.11.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото за *** лв. държавна такса и *** лв. банкова комисионна, като вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения по договор за електронни съобщителни услуги с №М ***/02.08.2013 г. и закупени продукти, сключен между Ц.С.М. и „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД), с индивидуален абонатен номер ID *** , за периода от 27.04.2016 г. до 26.10.2017 г. на обща стойност *** лв., прекратен по вина на абоната поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане, за което са начислени неустойки в общ размер на *** лева., при спазване на съдебна спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д.№12268/2014 г. по описа на СГС. Заповедта е връчена на длъжника  на 06.12.2018 г. и на 20.12.2018 г. тя е подала възражение по чл.414 от ГПК. На 07.01.2019 г. кредиторът е уведомен за постъпилото възражение и на 06.02.2019 г. е подал искова молба срещу длъжника.

             Разпоредбата на чл.183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя, копие, като при поискване от участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. С разпоредбата на чл.32 от ЗА, за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент. От цитираните разпоредби следва извода, че приет по делото документ в заверен от страната или от процесуалният и представител /адвокат/ препис следва да бъде изключен от доказателствата в случай на изрично искане от насрещната страна за представянето на оригинала на документа на основание чл.183 от ГПК, каквото искане от ответната страна не е направено.

               От приложеното по делото  заверени копия на Договор №*** / 02.08.2013 г. и Договор №*** /05.01.2015 г., двустранно подписани се установява, че договорите са сключени между страните за предоставяне  на електронни съобщителни услуги, като операторът се е задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора и ОУ за взаимоотношенията с потребители. Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения, неразделна част от Договора, както и на интернет страницата на оператора /посочена в договора/. Договорено е и, че промяната на условията по Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор и/или Приложение- т.3 от договора.

               Видно от представеното заверено копие на Приложение №1 от 05.01.2015 г. към Договор №*** , подписан от страните, ищецът се задължил да предостави на ответницата услуги за телефонен номер *** по ценови пакет: Мтел мобилен Интернет L-2г- Коледа 2014, с месечна такса в размер на *** лв., за срок до  05.01.2017 г., като в т.5.2.2 и т.5.2.3 от приложението страните са договорили условия за прекратяване, а в т.5.3 отговорности, а съгласно заверено копие на Допълнение към приложение №1 от 05.01.2015 г., подписано от ответницата се установява, че като абонат декларира, че е съгласна с приложимите Общи условия, с условията на продажба от разстояние, в случай че са приложими, както и че от страна на оператора са и предоставени приложимите ОУ за ползване на услугата по Приложение №1 и предварителната информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.

               Представено е заверено копие на Приложение №3 от 05.01.2015 г. към договор №*** , подписано двустранно, в което е регламентиран ценоразписа за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, посочени с наименование, цена с ДДС.  От приетото като доказателство заверено копие на Приложение №1 от 22.12.2015 г. към Договор №*** , подписан от страните, ищецът се задължил да предостави на ответницата услуги за телефонен номер ***  по тарифен план: Мтел Безкрай*** 2 г Коледа 2015, с месечна абонаментна такса*** лв., за срок до  22.12.2017 г., като в т.5.2.2 и т.5.2.3 от приложението страните са договорили условия за прекратяване, а в т.5.3 отговорности, а съгласно заверено копие на Допълнение към приложение №1 от 22.12.2015 г., подписано от страните се установява, че страните са договорили избор и условия на специален роуминг тарифен план EU Roamig Unlimited за телефонен номер ***  с посочена СИМ карта, с дневна такса*** лв., като в т.5  и т.6 от допълнението са посочени условията и държавите, в които е валидна тарифния план.

               От заверено копие на Приложение №3 от 22.12.2015 г. към договор №*** , двустранно подписа, е видно, че страните регламентирали ценоразписа за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, с посочени наименование, цена с ДДС, а съгласно приетото заверено копие на Допълнение към приложение №1 от 22.12.2015 г., подписано от ответницата се установява, че като абонат декларира, че е съгласна с приложимите Общи условия, с условията на продажба от разстояние, в случай че са приложими, както и че от страна на оператора са и предоставени приложимите ОУ за ползване на услугата по Приложение №1 и предварителната информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.   

            Съгласно приетото по делото заверено копие на Заявление от 04.01.2016 г., ответника Ц.С.М. е изразила желание за смяна на  стария й  мобилен номер  *** , с нов мобилен номер  ***. 

                От представените заверени копия на договор №***  от 14.04.2016 г., Приложение №1 и Приложение №3към него от 14.06.2016 г.,  подписан от ищеца и ответницата е видно, че страните договорили ищецът да предостави на ответницата мобилни услуги за телефонен номер  ***, по тарифен план Мтел безкрай 2XL Роуминг 2016 2г, а ответницата да заплаща с месечна абонаментна такса от  ***лв. и стойността на ползвани допълнителни електронни съобщителни услуги, уговорени в приложение №3, по ценоразпис, условия, ОУ и отговорности в т.5 на договора и приложенията към него. Съгласно заверено копие на Допълнение към приложение №1 от 14.04.2016 г., подписано от ответницата се установява, че като абонат декларира, че е съгласна с приложимите Общи условия, с условията на продажба от разстояние, в случай че са приложими, както и че от страна на оператора са и предоставени приложимите ОУ за ползване на услугата по Приложение №1 и предварителната информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.                    

Приобщени като доказателства по делото са и договор за продажба на изплащане №***  от 14.04.2016 г., гаранционна карта №*** , приложение №2 към договора за продажба на изплащане от 14.04.2016 г. и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 14.04.2016 г. / в заверени копия л.51-л.55/, подписани от ответницата,  от които се установява, че продавачът „М.“ ЕАД /сега „А.Б.“ ЕАД/ е прехвърлил на купувача Ц.С.М. правото на собствеността върху мобилен телефон – апарат iPhone6s 64GB Space Grey SBC MAT 35 23м, а тя се задължила да му заплати уговорената цена *** лв., на вноски -23 броя при разсрочено плащане.

От приложените по делото заверени копия на 10 бр. фактури с приложение А за телефонен номер  *** и тел.номер *** №№:Фактура №:**********/27.04.2016 г. с падеж 12.05.2016 г., с обща стойност *** лв.; Фактура №:**********/27.04.2016 г. с падеж -12.05.2016 г., в размер на *** лв.;Фактура №:**********/26.05.2016 г. с падеж - 10.06.2016 г., в размер на *** лв.;Фактура №:**********/26.05.2016 г. с падеж - 10.06.2016 г., в размер на *** лв.;Фактура №**********/27.06.2016 г. с падеж - 12.07.2016 г., в размер на *** лв.;Фактура №**********/27.07.2016 г. с падеж - 11.08.2016 г., в размер на  ***лв.;Фактура №:**********/25.08.2016 г. с падеж - 09.09.2016 г., в размер на  ***лв.;Фактура №**********/27.09.2016 г. с падеж - 12.10.2016 г., в размер на  ***лв.;Фактура №:**********/26.10.2016 г. с падеж - 10.11.2016 г., в размер на *** лв.;Фактура №:**********/26.10.2016 г. с падеж - 10.11.2016 г., в размер на *** лв. е видно, че ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните суми. От 3 бр. сметки №*** /07.10.2016 г., №*** /07.10.2016 г. и №*** /07.10.2016 г. /л.67, л.68 и л.69/ ищецът начислил неустойки в общ размер *** лв., със срок за плащане 07.10.2016 г.

В раздел „Отговорност“ на сключените договори е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/ до изтичане на определения срок на ползване, като договорът се прекратява по отношение на услугите в приложението по причини, за които операторът не отговаря.

По делото са приложени и ОУ за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които съгласно т.6 имат задължителна сила за абонатите, удостоверено чрез подписа им.

                Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразила срещу издадената по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане и неговия размер с оглед чл.154, ал.1 от ГПК в т.ч. сключването на договор за предоставяне на телекомуникационна услуга, условията по него -срок, цени, обем на услугата и последици от неизпълнение, а ответника- правно релевантите си възражения.

            Съдът приема за установено, че страните са сключили три договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги за телефонен номер ***, за телефонен номер ***  в последствие заменен с номер  *** и за телефонен номер  ***, както и договор за продажба на изплащане, като обстоятелството, че са под един и същ номер не обосновава наличието на рамков договор. Процесните договори не са оспорени от ответника, поради което формалната им доказателствена сила не е опровергана, затова те пораждат валидни облигационни правоотношения, по силата на които за ищеца като оператор е възникнало задължението да предостави на ответника електронни съобщителни услуги и да предаде мобилното устройство- апарат iPhone6s 64GB Space Grey SBC MAT 35 23м, а за ответника като абонат- да заплаща в уговорените срокове цената на ползваните месечни услуги /месечни такси / и уговорената цена на мобилния апарат на вноски, при разсрочено плащане, по уговорения погасителен план. Ответникът не оспорва, че е ползвал мобилни услуги за телефонен номер ***, тел.номер  *** и тел.номер  ***, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил договорните си задължения. Съгласно т.26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Неиздаването на фактури, респ. неполучаването им от абоната, не е основание същият да откаже заплащането на ползваната услуга. Основание за плащане не е издадената фактура, а ползваната от абоната услуга. Установи се, че в срока на действието на процесните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът е издавал на ответницата-абонат фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Представените по делото фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява основанието на вземането. Съгласно  т.26.6 от ОУ начислените във всяка фактура  месечни сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шест месечен срок след датата на издаване на фактурата като оспорването не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми. В настоящия случай ответницата не е навела доводи, че е възразила пред ищеца относно потребените месечни услуги и тяхната стойност, по издадените в периода 26.04.2016 г.- 26.10.2016 г. 10 бр. фактури, а и не е представила доказателства в тази насока. Съдът приема, че Приложения А към процесните фактури, касаещи потреблението на телефонните номера ***,  *** и  ***, за отразените периоди от време и издадените въз основа на тях фактури, както и начислените във фактурите месечни вноски за изплащане на закупения от нея мобилен апарат, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответницата, доказват както предоставените й услуги и претендираните за тях цени, така и дължимите месечни вноски за закупеното и получено от нея мобилно устройство- телефон iPhone6s 64GB Space Grey SBC MAT 35 23м. Ответникът не е представила доказателства, както за заплащането на ползваните от нея мобилни услуги, така и, че е заплатила цена на мобилния апарат поради което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца за общата сума от *** лв. главница, от която: *** лв. за ползвани мобилни услуги и *** лв. неизплатени вноски за закупен мобилен апарат по договор за продажба на изплащане от 14.04.2016 г.

              Ищецът претендира неустойка в общ размер *** лв. за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, начислена в 3 бр. сметки. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение. В настоящия случай, в раздел 5.3 на Приложение №1 от договорите –„Отговорност“ е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Безспорно по аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / в т.см. Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК и следва да се преценяват за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии / естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/.  При договорите с трайно изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала. Съдът като взе предвид особеностите на договора за електронни съобщителни /мобилна/ услуги и вида на насрещните престации /мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би получил от абоната / при предсрочното прекратяване на договор за услуга тя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата с което ще спести разходите по изпълнението/, намира, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /в т.см. Решение №110/21.07.2016 г. по т. д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г. на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/. Освен изложеното, съдът намира клаузата за неустойка за неравноправни, поради което е нищожна и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. В настоящия случай с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца-търговец, следва извода, че ответникът не е имала възможността да влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Неустойката при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции т.е. противоречи на добрите нрави, което прави неустоечната клауза нищожна. Освен това самият начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което също противоречи на добросъвестността. Нищожността на клаузата за неустойка изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане, поради което начислената неустойка, чийто общ размер е *** лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД  при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил паричните си задължения по процесните договори, поради което същият е в забава. Съдът, като взе предвид Постановление №426/18.12.2014 г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, намира за доказан претендираната в заповедното производство лихвата за забава на сумата *** лв. за периода от 13.05.2016 г. до 29.11.2018 г. в размер на *** лв., поради което акцесорния иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.11 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и списък по чл.80 от ГПК, ответницата дължи и да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на *** лв., представляваща държавна такса, и направените в настоящото производство разноски в размер на *** лв. за държавна такса съобразно уважената част от предявения иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи и следва да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. съобразно отхвърлената част от иска и *** лв. разноски в заповедното производство съобразно установената недължимост на част от главницата.

             Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.С.М., с ЕГН-********** ***, съществуването на вземане на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, за сумите: *** лв. главница, от която: *** лв. незаплатени електронни съобщителни услуги  по договори с №***  от 15.01.2015 г. за телефонен номер ***, от 22.12.2015г. за телефонен номер  *** и  от 14.04.2016 г. за телефонен номер  *** и *** лв. неизплатени вноски по договор за продажба на изплащане от 14.04.2016 г.; *** лв. лихва за забава от 13.05.2016 г. до 29.11.2018 г. и законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата над *** лв. до *** лв., която разлика се явява неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги  като неоснователен, за които вземания е издадена заповед №1880/03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..

               ОСЪЖДА Ц.С.М., с ЕГН-********** *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в настоящото производство разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..

               ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ц.С.М., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените в настоящото производство разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..

 

                                                                                                      Районен съдия: