Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. ноември 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2155 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно
съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Твърдения на ищеца „Ф.“ АД, ЕИК ********, в
исковата молба:
Ищецът твърди, че на 30.01.2017 година е сключил
договор, с първия ответник „Е.“ АД, ЕИК ********, за заем на европейски квоти EUA(Европейски квоти на въглеродни
емисии) от Европейска схема за търговия с емисии ( ЕСТЕ), по силата на който
ищецът е предоставил в заем на този ответник определен брой европейски квоти, а
последният е поел задължение да му заплаща възнаграждение за тях. В изпълнение
на поетото с договора задължение ищецът„Ф.“ АД, ЕИК ********, е прехвърлил
квотите по сметката (партидата) на първия ответник „Е.“ АД в Единния Европейски
регистър (Регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове). Този
ответник е следвало да върне европейските квоти на или преди 31.01.2018 година.
Вместо това страните подписали анекс към договора, с който се съгласили
връщането на квотите по сметка на ищеца да се извърши на или преди 31.01.2019
година.
Ищецът твърди, че е отправил покана до „Е.“ АД да
върне европейските квоти EUA от ЕСТЕ, на 26.11.2018 година.
Поради изразено желание от „Е.“ АД за закупуване
на тези квоти, страните провели преговори, като в хода на тези преговори „Е.“
АД предложил вместо него купувач по сделката да е негово дъщерно дружество –
вторият ответник „Е.С.“, Република Северна Македония, с когото ищецът, на 27.12.2018 година, сключил
спот сделка, по силата на която продал на „Е.С.“ 16
872 EUA
при цена от 415 894,80евро, платима от купувача не по-късно от 31.01.2019
година.
По отношение на доставката на тези 16 872 EUA
продавачът е следвало
да ги достави по партидата на купувача, но тъй като тези емисии са били по
партидата на първия ответник „Е.“ АД, по силата на заемното правоотношение, а
той не е могъл да ги върне на ищеца, на 27.12.2018 година, ищецът и двамата ответници е сключили споразумение, по силата на което е
извършена промяна в текста на чл.3.2 от договора за продажба на емисиите, като
страните са приели, че „Ф.“ АД не дължи доставка на квотите по сметката на
купувача, а същите ще се приспаднат от количеството емисии по договора за заем.
В резултат на това ищецът е приел, че е изпълнил задължението си по
продажбеното правоотношение, поради което е издал фактура №8, на 28.12.2018
година, на „Е.С.“,, за сумата от 415 894,80евро. Тази сума не е била
платена от втория ответник в тридневен срок, което наложило изпращане на покани
от страна на ищеца до втория ответникът за плащане. На 12.02.2019 година е
получен отговор на тези покани, че сумата ще бъде платена в най-кратък срок.
Плащане не е извършено и по искане на първия ответник, на 14.02.2019 година е
проведена среща между ищеца и първия ответник, на която са станали ясни
причините за липса на плащане.
На 29.03.2019 година страните по делото сключили
ново споразумение, по силата на което е постигнато съгласие дължимата сума да
бъде разсрочена за плащане на девет вноски, считано от 15.05.2019 година, като
страните са се съгласили, че забавата в плащането ще породи вземане на ищеца
кредитор в размер на 0,1% за ден забавено плащане, а ответникът „Е.“ АД встъпва
като солидарен длъжник на втория ответник „Е.С.“.
Ищецът твърди, че въпреки постигнатото съгласие за
разсрочено плащане на дълга не е
извършено и едва на 06.06.2019 година длъжникът „Е.С.“ е платил част от дължимата сума от
100 000евро, но без обезщетението за забава.
След проведена среща по настояване на ответниците, ищецът, на добра воля, е предложил срока за плащане на вноските за м.
юли, август и септември, ведно с уговорената лихва, да бъде заплатена на
30.09.2019 година, като уговорили параметри за анекс към последното
споразумение от 29.03.2019 година и като постигнали съгласие, че при неплащане
на някоя от вноските цялата сума да е изискуема.
Ищецът изпратил на ответниците
подготвения анекс и на 07.10.2019 година получил подписано това споразумение от
ответниците, ведно с придружително
писмо, с което се моли за отстрочка до 20.10.2019
година. В дух на добра воля ищецът се е съгласил дължимите вноски за юли,
август, септември и октомври да бъдат платени до 15.10.2019 година, но независимо
от горното плащане не е постъпило.
Моли съда, след като се убеди във верността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответниците
солидарно да заплатят сумата от 315 894,80евро, представляваща дължи
остатък от продажната цена, ведно с лихвата, начиная
от датата на подаване на исковата молби, както и сумата от 9 000евро,
представляваща лихва за забава по смисъла на параграф 3 от споразумението от
29.03.2019 година за периода на забава, формирана по описания в исковата молба
начин.
Претендира ответниците
да му заплатят и разноските по това дело солидарно.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Е.“
АД признава изложените от ищеца факти, като заявява, че причината за липса на
плащане е в това, че неколкократно НАП е наложила
запори върху неговите вземания, с което го е поставила в невъзможност да
извърши плащане. Тези запори са били отменяни от АССГ, но след всяка отмяна са
били налагани отново. Твърди, че след благоприятно развитие на нещата с
наложените запори ще е в състояние да удовлетвори ищеца.
Ответникът „Е.С.“ не дава отговор на исковата
молба. В хода на процеса, чрез своя процесуален представител, адв. Ч., оспорва валидността на продажбеното
правоотношение, твърдейки, че сделката е нищожна поради липса на предмет, тъй
като емисиите, предмет на продажбата, в резултат на договора за заем, сключен
между ищеца и първия ответник „Е.“ АД, последното се е разпоредило с емисиите. Възразява
относно валидността на сделката и поради това, че от момента на прехвърляне на
емисиите по партидата на първия ответник „Е.“ АД от страна на ищеца, същите са
станала собственост на това дружество. Следователно, ищецът не е могъл да ги
прехвърли на „Е.С.“. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че на 30.01.2017 година е сключен договор
за заем на европейски квоти, по силата на който ищецът “Ф.“ АД, ЕИК ********
заема на ответника „Е.“ АД, ЕИК ********, 44 872 европейски квоти EUA от ЕСТЕ, за което заемателя е поел задължение да заплаща на заемодателя
месечна лихва в размер на 0,010 евро за квота, платима в срок до един месец,
считано от датата на реално получаване на европейските квоти по сметката
на заемателя в
Единния Европейски регистър. Страните са се съгласили, че предаването на
европейските квоти EUA от заемодателя на заемателя
ще се счита осъществено на датата, на която квотите постъпят по сметката на заемателя в Еднния Европейски
регистър. За целите на предаването заемодателят следва да отправи искане за
прехвърляне, за да осигури прехвърлянето на съответните европейски квоти до
датата на предаване на квотите от заемодателя на заемателя,
като незабавно уведомява заемателя, когато искането
за прехвърляне бъде подадено в съответния регистър.
Посочена
е сметка на заемателя в Eдинния
Европейски регистър (ЕЕР): № EU
-******** (BG).
Страните са се договорил, че връщането на
европейските квоти EUA
от заемателя на заемодателя се осъществява на или
преди дата 31.01.2018г. по посочената партида на заемодателя, въз основа на
искане за прехвърляне, като заемателят незабавно
уведомява заемодателя, когато искането за
прехвърляне бъде подадено в съответния регистър.
Страните са се задължили да правят всичко необходимо
всяко искане за прехвърляне да отразява точно данните по прехвърлянето, по
конкретна сделка или част от нея и да отговоря на информационните изисквания
съгласно схемата за търговия с емисии на ЕС така, че всяко искане за прехвърляне
да може да бъде прието. Декларирали са, че всеки от тях притежава и поддържа
комуникационни връзки и отговаря на условията и изискванията, които реално са
необходими за извършване и осъществяване на прехвърляне на европейски квоти в
съответствие с изискванията на Схемата за търговия с емисии на ЕС.
В договора са уредени последиците от липсата на
точно изпълнение на поетите задължения по сделката.
Съгласили са се, че договорът влиза в сила от
датата на неговото подписване и изтича на 31.01.2018 година.
Предвидена е възможност действието на договора да
се удължи автоматично за срок от едно година, както и основанията за
преустановяване на договорната връзка.
На
30.01.2018 година страните по сделката сключват анекс към договора, с
който се съгласяват, че връщането на европейските квоти EUA
от заемополучателя на заемодателя следва да се
осъществи на или преди дата 31.01.2019 година, по посочената партида на
заемодателя, въз основа на искане за прехвърляне, като заемополучателят
незабавно уведомява заемодателя, когато искането за прехвърляне бъде подадено в
съответния регистър.
По делото не се спори, че на 27.12.2018година е
сключен договор за извършване на спот сделка с
европейски квоти на въглеродни емисии, който е сключен между настоящия ищец „Ф.“
АД и втория ответник по делото „Е.С.“.
По силата на постигнатото съгласие продавачът „Ф.“
АД е поел задължение да продаде европейски квоти за емисии на парникови газове (EUA), а купувачът „Е.С.“ е поел
задължени да купи тези квоти и да заплати съответната цена на продавача, при
условията на този договор.
Страните са се съгласили, че
цената на квотите за емисии на парникови газове ще бъде съобщена на купувача с
разговор по телефона и потвърдено, чрез подписване на този договор- чл.3.3.1.
С разпоредбата на чл.3.3.2
продавачът се е задължил да достави квотите на сметката в регистъра на
парникови газове на купувача след потвърждаване на транзакцията, като е приел
да извърши потвърждение на предложената цена, след което купувачът е поел
задължение да извърши превод на сумата, която е договорена за прехвърлените
квоти по банковата сметка, посочена във фактурата, издадена от продавача в
съответствие с чл.4.1, 5.1 и 5.2 от договора.
Съобразно чл.4.1 от договора страните са приели
дата на изпълнение на договора да е 27.12.2018г., същата дата да е датата на
доставка, като количеството на квоти за вредни емисии е 16 872 EUA,
при единична цена от 24,65евро/ EUA, с обща цена на емисиите –
415 894,8евро.
Купувачът е поел задължение да извърши плащане на
уговорената цена не по- късно от 31.01.2019 година, по банковата сметка на
продавача, като е приел да потвърди по факс или електронна поща извършване на
плащането с изпращане на копие от платежното нареждане.
С договора страните са посочили кои ще са техни
представители по сделката, които имат право да получават ордери, потвърждения
за изпълнение и други изявления по този договор; посочени са номера на телефони
и факсове.
Дефинирали са какво е непреодолима сила и това, че
техните отношения по този договор се уреждат от българското право.
На 27.12.2018 година е сключено тристранно
споразумение между „Е.“ АД, ЕИК ********, „Ф.“ АД, ЕИК ******** и „Е.С.“ –
Република Северна Македония, базиращо се на предходни правоотношения между тези
страни, а именно: договор за заем на европейски квоти от 30.01.2017г. между „Е.“
АД, ЕИК ******** и „Ф.“ АД, ЕИК ******** и анекс към него от 30.01.2018година и
договор за извършване на спот сделка с европейски
квоти на въглищни емисии EUA от 27.12.2018г.
С това споразумение страните по него се
съгласяват, че продавачът „Ф.“ АД не дължи доставка на квотите на сметката в
регистъра на парниковите газове на купувача „Е.С.“ след потвърждение на транзакцията.
Количеството дължими квоти от продавача, а именно 16 872 EUA ще бъде „приспаднато“ от количеството по
чл.1, ал.1 от договора за заем на европейски квоти от 30.01.2017г., сключен
между „Ф.“ АД и „Е.“ АД, с което волеизявление се променя чл.3.2 от договор за
извършване на спот сделка с европейски квоти на
въглищни емисии EUA от 27.12.2018г.
С това споразумение страните изменят и чл.1, ал.1
от договор за заем на европейски квоти от 30.01.2017г., сключен между „Е.“ АД,
ЕИК ******** и „Ф.“ АД, ЕИК ********, като промяната се изразява в това, че
заемодателят заема на заемателя 28 000 европейски квоти EUA от ЕСТЕ, за което заемателят му дължи месечна лихва в размер на 0,010 евро за
квота, платима в срок до един месец, считано от датата на реално получаване на
европейските квоти по сметката на заемателя в Единния
Европейски регистър.
Останалите клаузи от двата договора остават
непроменени, като това споразумение е прието, че влиза в сила от датата на
неговото подписване.
На 28.12.2018 година ищецът издава фактура №8 с
посочено основание EUA,
количество на квотите 16 872, при единична цена 24,65евро и на стойност,
посочена във фактурата 415 894,80 евро. Получател на фактурата е
ответникът „Е.С.“ – Република Северна Македония.
На 28.01.2019г. и на 01.02.2019 година ищецът
изпраща две писма до ответника „Е.“ АД за плащане по процесните
договори.
На 12.02.2019 година ответникът „Е.“ АД дава
отговор на писмото на ищеца от 01.02.2019 година, като не оспорва задължението
и уведомява ищецът, че „Е.“ АД и дружеството му в Северна Македония ще спазят и
изпълнят клаузите и поетите ангажименти във възможно най-кратък срок,
произтичащи от договор за наем на европейски квоти от 31.01.2017г. и анекс към
него от 30.01.2018година, както и договор за продажба на европейски квоти от
27.12.2018г.
На 29.03.2019година страните по тристранното
споразумение сключват ново такова, базирайки се на предходните си
правоотношения, като се съгласяват във връзка със задължение по фактура
№//28.12.2019година, издадена от ищеца „Ф.“ АД на „Е.С.“, Република Северна
Македония, на стойност 415 894,80евро, която приемат да се погаси чрез
разсрочено плащане, чрез плащане на 8 равни месечни вноски, всяка платима до 15
число от месеците от май до декември 2019 година и вноска в размер на
15 894,80евро, платима до 15.01.2020г., като при забава в плащанията
уговарят „Е.С.“, Република Северна Македония да заплаща обезщетение за забава в
размер на 0,1% на ден от забавеното плащане – параграф 1.
С разпоредбата на параграф 2 от това споразумение
ответникът „Е.“ АД приема да е солидарно отговорен за изпълнение на
задължението за плащане на продажната цена на квотите и неустойката, уговорена
с това споразумение.
По делото не се спори, че на 06.06.2019 година „Е.С.“, Република Северна Македония,
извършва плащане по банковата сметка на ищеца на сумата от 100 000евро,
който факт се установява и от представеното банково извлечение от сметката на „Ф.“
АД.
На 02.09.2019година страните по делото сключват
анекс към тристранно споразумение от 29.03.2019година , с който се съгласяват
във връзка с изпълнение на задължението по фактура №//28.12.2019година,
издадена от ищеца „Ф.“ АД на „Е.С.“, Република Северна Македония, плащане на
дължимата сума да се извърши както следва: до 30.09.2019 година да се плати
сумата от 150 000евро, ведно с лихвите за забава (дължимата неустойка по
параграф 2 от предходното споразумение), а останалите плащания ще се извършат в
сроковете, посочени в параграф 1 на предходното споразумение. Останалата част
от предходното тристранно споразумение остава непроменена.
С
писмо без дата ответникът „Е.“ АД изпраща подписани екземпляри от последното
споразумение, като сочи причини, които са го възпрепятствали да извърши плащане
на дължима сума по споразумението до 30.09.2019 година и уверява ищеца, че
прави всичко възможно, за да осигури дължимата сума най-късно до 20.10.2019
година.
На 08.10.2019 година с писмо ищецът изразява разочарованието
си от неизпълнение на задълженията по договора за продажба на европейски квоти EUA
и уведомява „Е.“ АД, че ако до 15.10.2019 година не получи плащане на дължимите
вноски и лихви, ще „заведе дело“.
По делото са представени от ответника „Е.“ АД
документи свързани с установяване на твърдението му, че поради наложени запори
върху сметките е в невъзможност да изпълни задълженията.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
По претенцията с правно основание чл.327 ТЗ.
Претенцията на ищеца се извлича от договора за спот продажба на квоти за вредни емисии, който е сключил с
ответника „Е.С.“, Република Северна Македония на 27.12.2018 година, изменен с последващи споразумение. Сделката представлява договор за
търговска продажба и съгласно уговореното между страните се подчинява на
българското право.
Договорът за търговска продажба на движими вещи,
съгласно чл.381 ТЗ е консенсуален и неговото
сключване предпоставя съгласие между страните –
продавача и купувач, относно съществените елементи на сделката, а такива са
вещта, предмет на продажбеното правоотношение и цената. Основните права и
задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба: продавачът дължи прехвърляне на собствеността и
предаване на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да заплати
цената. Следователно, с постигане на съгласие за купувача възниква задължение да заплати уговорената
цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са част от фактическия състав на
договора, а са относими към изпълнението на същия,
като заплащането на цената, при липса на други договорености, поставя плащането
в зависимост от предаването на стоката.
Особеностите на процесния
договор са свързани с предмета на сделката – квоти за вредни емисии и
уговорката между страните, че това представлява спот
продажба.
По отношение на предмета на продажбеното
правоотношение.
Съобразно параграф 1, т.17 от Закона за ограничаване изменението
на климата „Емисия“
представлява отделянето на парникови газове
в атмосферата от източници в инсталация или отделянето от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка по приложение № 2, на определените по отношение на тази
дейност газове.
Съобразно
параграф 1, т.26от същия закон „Квота“е право за отделяне
на един тон
еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен
период, което е валидно единствено за целите на
ЕСТЕ и може да бъде прехвърляно в съответствие с този закон.
Съобразно параграф 1, т.
41. Парникови газове“ са:
въглероден диоксид (CO2),
метан (CH4), диазотен
оксид (N2O), флуоровъглеводороди
(HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6),
и други естествени и антропогенни газообразни компоненти на атмосферата,
които абсорбират и повторно излъчват инфрачервена радиация.
Съобразно законовите
дефиниции настоящият състав на съда приема, че предмет на сделката е право за
отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен
период. С оглед на факта, че това право е свързано с отделяне на въглероден
диоксид, а последният е газообразно химично съединение, то следва да се приеме,
че предметът на продажбеното правоотношение е родово определен. Това означава,
че предметът на сделката е със заместими вещи
Следователно, индивидуализацията на „стоката“,
предмет на договора за продажба се извършва чрез предаване на същата на
купувача.
Фактът,
че сделката е определена от страните като спот
сделка характеризира същата, че при
определяне на цената се взема предвид текущата цена на пазара и това, че
сделката се осъществява веднага, в каквато насока е съдържанието на договора –
чл.4.
По отношение на предаването на квотите за
вредни емисии като изпълнение на задължението на продавача по продажбеното
правоотношение.
Съдът
съобразява, че с постигнато на 27.12.2018 година съгласие между страните по
делото, договорът за продажба на квоти е изменен и изменението му представлява заместване в дълг (чл.102, ал. ЗЗД) от страна
на ответника „Е.“АД в задължението на продавача „Ф.“ АД да предаде стоката,
предмет на сделката – уговорени квоти
EUA – 16 872 на брой.
Съдът достига до този извод,
тълкувайки волята на страните, изразена в договора и предшестващите го
споразумение, на основание чл.20 ЗЗД, въпреки непрецизната формулировка, която
страните са използвали, внасяйки изменение в съществуващото правоотношение.
Приели са, че продавачът „Ф.“ АД се освобождава от задължението си за доставка
на квотите (т.е. реалното им предаване на купувача „Е.С.“, Република Северна
Македония) по сметката му в регистъра на парникови газове, като количеството
дължими квоти от продавача, а именно 16 872
EUA „ще бъде приспаднато“ от
количеството по чл.1, ал.1 от договора за заем на европейски квоти от
30.01.2017 година, сключен от „Ф.“ АД с дружеството- майка на купувача, а именно „Е.“
АД. Ето защо настоящият състав на съда приема, че е налице фигурата на
заместване в дълг, по смисъла на чл.102, ал.1 ЗЗД, когато едно трето за
облигационната връзка (договорът за продажба) лице ( „Е.“ АД) замества първоначалния длъжник, като
изразеното от кредитора „Е.С.“, Република Северна Македония за такова
заместване е обективирано в договора. Следователно,
със заместването в дълг от „Е.“ АД за
ищеца е отпаднало задължението да предаде уговорените с продажбата квоти. Такова
задължение е възникнало за заместилото го лице.
По възражението на ответника „Е.“ АД за липса на
възможност за плащане, поради наложени запори от НАП.
Обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност съгласно чл.81, ал.2 ГПК. Поради което съдът приема това възражение
за несъстоятелно.
Относно валидността на сделката във връзка с
възражението на ответника „Е.С.“, Република Северна Македония, поради липса на
предмет, тъй като предметът е фактически невъзможен – възражение по чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД.
Ответникът обосновава тезата си за нищожност на
сделката, поради това, че квотите за вредни емисии, предмет на сделката, които
ответникът „Е.“ АД е поел да предаде на своето дъщерно дружество, са били
изразходвани от него, което е видно от партидата, по която са регистрирани.
Другото основание е за нищожност на сделката за продажба, тъй като към момента
на нейното сключване квотите вече не са били собственост на продавача „Ф.“ АД,
с оглед сключения договор за заем с „Е.“ АД, което е въведено като твърдение
със защитата срещу иска на „Е.С.“, Република Северна Македония в хода по
същество на делото.
По възражението за нищожен предмет на сделката,
поради фактическа невъзможност (изразходаване на
квотите от страна на заместилото в дълг продавача лице).
За да е налице основание за нищожност на договора поради нищожен
предмет следва да се установи, че последният да не е съществувал
към момента на сключването на сделката и да
няма възможност същият да възникне
в последствие, като при спор за
валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към
момента на постигнатото съгласие, предметът на сделката вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно
да възникне като самостоятелен обект на право
на собственост. „Фактическата невъзможност на предмета означава,
че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката
и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката,
както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава,
че за неговото
възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта (ТР № 3 от 28.06.2016 г. по т.д № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Както е посочено по- горе, предмет на продажбеното
правоотношение са родово определени вещи/права.
Доколкото се касае за задължение за предаване на родовоопределени вещи/ квоти за вредни емисии, то съдът, с
оглед на принципа, че родът не погива, не приема наличие на фактическа или
правна невъзможност на предмета на сделката. Дори да се приеме, че заместилото
в дълг продавача по сделката дружество (ответникът „Е.“ АД) е изразходвало
прехвърлените му с договор за заем квоти за вредни емисии, то за това лице не е
било нито фактически, нито правно невъзможно да се сдобие с нови квоти за
вредни газове, които да предаде на „Е.С.“, Република Северна Македония. Следователно
изпълнението на поетото с тристранното споразумение от 27.12.2018 година
задължение от страна на ответника „Е.“ АД е възможно, тъй като не е налице
фактически невъзможен предмет на дължимата престация.
По делото не са налични доказателства, а и липсва твърдение, че квотите за
вредни емисии на регулирания пазар са изчерпани и това прави невъзможно
изпълнение на поетото от „Е.“ АД задължение за предаване на уговорения брой
квоти EUA.
По възражението на ответника „Е.С.“, Република
Северна Македония, че договорът за продажба е изначално нищожен, поради това,
че продавачът „Ф.“ АД не е бил собственик на квотите, предмет на сделката,
поради това, че ги е прехвърлил в собственост на ответника „Е.“ АД, то това
възражение се явява неоснователно, тъй като последователно съдебната практика
приема, че продажба на чужда вещ/ право не е нищожна. Просто не настъпва
нейният вещно-прехвърлителен ефект. С изменение на
условията на продажбеното правоотношение, с което е отчетен предшестващия договор
за заем от 30.10.2017г., с който ищецът е предал на заемополучателя
„Е.“ АД в собственост притежавани от него квоти за вредни емисии и осъществено
заместване в дълг на „Ф.“ АД от „Е.“ АД касателно
предаване на квотите. С това „порокът“ на първоначалната сделка е отстранен и същата
е породила своето действие.
Следва да бъде отчетен и фактът, че след това
изменение ответникът „Е.С.“, Република Северна Македония, е извършил частично
плащане на дължимата покупна цена, което представлява признание на
съществуващия дълг от страна на този ответник.
По твърдението на ищеца за наличие на пасивна
солидарност на двамата ответници.
Съобразно нормата на чл.121 , ал.1 ЗЗД освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена.
Със споразумението от
29.03.2019 година (параграф 3) ответникът „Е.“ АД е поел задължение да отговаря
при условията на солидарно отговорност за поетите от „Е.С.“,
Република Северна Македония, парични задължения, включително и за заплащане на
обезщетение по реда на чл.92 ЗЗД. Отчитайки и търговския характер на сделката
съдът приема, че е налице хипотеза по чл.304 ТЗ във вр.
с чл.121 , ал.1 ЗЗД и е налице основание за ангажиране на имуществената
договорна отговорност на двамата ответници.
С оглед на факта, че срокът за изпълнение на
поетото от ответниците задължение за заплащане на
цената на квотите, предмет на разпоредителната сделка, уговорен с тристранното
споразумение от 29.03.2019година и последващия го
анекс от 02.09.2019 година, съдът приема, че претенцията с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД се явява
основателно предявена и следва да бъде уважена в съдебно заявения и размер от
315 894,80евро.
По отношение на иска с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД.
Съобразно тристранно споразумение между страните
по делото от 29.03.2019 година при забава в изпълнение на поетото парична
задължение за заплащане на уговорената цена по договора за продажба, длъжниците следва да заплатят на продавача по сделката
неустойка в размер на 0,1% на ден от забавеното плащане.
Съобразно нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват.
Чрез института на неустойката страните в
договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената
отговорност на неизправната страна, произтичаща на договорно основание. Ето
защо в доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна
функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника, последният е
стимулиран да изпълни точно под угрозата
да плати неустойка); обезщетителна функция – да
обезвреди кредитора за вредите от неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед
размера на неустойката, обезщетителната функция се
превръща в санкционна и страната не може да иска нейната намаляване.
Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на неизпълнението. Тя може да е компенсаторна
(при пълно неизпълнение), мораторна (при забавено
изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение.
При преценка волята на страните, направена на
основание чл.20 ЗЗД, настоящият състав на съда приема, че уговорената в чл.14.3
от договора неустойка е мораторна такава.
Относно валидността на клаузата за неустойка.
Последователно ВКС приема (решение №№
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС), че съдът,
разглеждащ иска по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговски
договори е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в
договора уговорки за неустойка, поради противоречието и с добрите нрави. Съобразно
т.3 на ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, в съобразителната част на което е застъпено
становището, че добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата последица, като
противоречието със закона- нищожност на договора, поради което при предявен иск
за присъждане на неустойка, уговорена по приватизационните и търговски
договори, съдът следи служебно за съответствието и с добрите нрави, като
абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Базирайки
се на посочените примерни критерии, посочени в ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК
на ВКС, както и изхождайки от това, че процесният
договор за продажба е търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, следва
изводът, че е приложима нормата на чл.30 ТЗ, съдържаща забрана за намаляване
поради прекомерност на уговорената неустойка, че така уговорена неустойката не
излиза извън своята обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция.
Ето
защо клаузата се явява валидна е поражда своето действия.
По
делото не е налице спор относно наличието на забава в изпълнението на поетото
от двамата ответници парично задължение, съобразно
погасителния план от тристранното споразумение от 29.03.2019година, поради
което е налице основание за ищеца продавач да дири обезщетение, основаващо се
на нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД.
Претендираната
сума, представляваща неустойка е в размер на 9 000евро, формирана от ищеца
за периода от 15.07.2019година до 15.10.2019година, съобразно дължимите вноски
на посочените падежи, съобразно тристранното споразумение от 29.03.2019 година.
По
делото страните не спорят относно размера на претендираната
неустойка, а на основание чл. 162 ГПК съдът служебно изчислява същата на сумата,
посочена от ищеца – 9 000евро.
Ето
защо и тази претенция се явява основателно предявена и доказана и следва да бъде
уважена.
По
разноските.
Ищецът
е представил списък на разноски по чл.80 ГПК, в който е включена платената
държавна такса в размер на 25 417,66лева и адвокатски хонорар в размер на
сумата от 17 400лева, за които разходи са представени документи, установяващи
тяхната реалност.
Съобразно
извода на съда за основателност на предявените искове, разноските следва да
бъдат присъдени на ищеца, за което е направено своевременно искане, както
повелява чл.78, ал.1 ГПК, като ответниците дължат
заплащането им при условията на солидарност.
При
така изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „Е.С.“, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония,
гр.Скопие, ул.“**********, на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр.
с чл.304 ТЗ и чл.121 ЗЗД и двете дружества със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Ч., да заплатят солидарно на „Ф.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, Промишлена зона – Запад, със съдебен
адрес ***, чрез адв.И.Р., сумата от
315 894,80евро (триста и петнадесет хиляди осемстотин деветдесет и четири
евро и 80евроцента), представляваща остатък от дължима цена по договор за спот сделка с европейски квоти на въглеродни емисии EUA
от 27.12.2018г., изменен с последващи споразумения
от27.12.2018 година и от 29.03.2019 година и издадена въз основа на него
фактура №8/28.12.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.10.2020година до окончателното и заплащане,
както и да заплатят солидарно, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.304 ТЗ, неустойка за забава в размер на сумата от 9 000евро(девет
хиляди евро) за периода на забава в плащането
на дължима вноска от 50 000евро, по погасителен план, съобразно
тристранно споразумение от 29.03.2019 година, платима до 15.07.2019г. с период на забава от 90 дни, дължима вноска
до 15.08.2019г., с период на забава от 60 дни и дължима вноска до 15.09.2019г.
с период на забава от 30дни.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** и „Е.С.“, БУЛСТАТ******, със седалище и адрес на управление
Република Северна Македония, гр.Скопие, ул.“********, на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.304 ТЗ и чл.121 ЗЗД и двете дружества със
съдебен адрес ***, чрез адв.М.Ч., да заплатят солидарно на „Ф.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, Промишлена зона – Запад, със съдебен
адрес ***, чрез адв.И.Р., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 42 817лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: