О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1960
16.10.2019 г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1482 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Николай Купенов Пашов, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №
201, против Решение № 1014 от 03.05.2019 г. по гр. д. № 3935/2018 г. на Районен
съд – Бургас в ЧАСТТА, с която „ХИДРОСТРОЙ“
АД е осъдено да плати на Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър
Николов, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №26, на основание договор
за обществена поръчка, с който е възложено извършването на дейности ремонт на
улични, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас от 2012
година, сумата 3 659, 54 лева /три хиляди шестстотин петдесет и девет лева,
петдесет и четири стотинки/, при положение,
че сумата бъде платена от Община Бургас, представлявана от Кмета Димитър
Николов, с адрес: град Бургас, ул. „Александровска“ №26 на „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“
№87, представлявано от Ст. Проданов и Кр. Крумов, обезщетени по щета №
13012727000295 за МПС с марка „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № А5575 КС, собственост
на Пламен Иванов Иванов, за претърпени материални щети по лекия автомобил,
причинени вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия
автомобил на 18.03.2013 година, находяща се на кръстовището на бул.
„Демокрация“ – ул. „Батак“ в град Бургас, договор за застраховка „Автокаско“
със срок на валидност на застраховката 02.04.2012 година до 01.04.2013 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 22.012018 година до окончателното й плащане, както и сумата 456, 89 лева /четиристотин петдесет и
шест лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски, направени по
водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението
в обжалваната част, с която е уважен предявеният в условията на евентуалност
обратен иск, е незаконосъобразно и неправилно, като е постановено без да бъдат
преценени правилно всички обстоятелства по делото. Счита, че първоинстанционният
съд не е спазил нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съществена част от
посочените в писмения отговор по обратния иск възражения не са разгледани, а
именно: че съгласно договора в обхвата на улиците са включени попадащите на
съответната територия участъци от улични, пътни и тротоарни настилки на
територията на Община Бургас; че съгласно т. 1, предпоследен абзац от договора работите по текущия ремонт се извършват
системно по цялата дължина на пътната и улична мрежа в зивисимост от
конкретните нужди; че съгласно т. IV.3./ 3.2. възложителят се задължава да
осъществява периодичен инвеститорски контрол на обекта, при извършване на дейностите
предмет на договора; че съгласно т. V.6. изпълнителя предприема действия по
ремонт след писмено възлагане от страна на възложителя. Излагат се доводи, че в
посочените клаузи от договора е уредено основното задължение на Община Бургас да
уведомява предварително писмено изпълнителя
за дейностите и СМР, които да бъдат извършени по договора чрез
възлагателно писмо, като в условията на неизпълнение на посоченото задължение
от страна на възложителя изпълнителят няма как да носи отговорност за
съответните пътни участъци и безопасността на движението в тях. Поддържа се, че
Община Бургас не е ангажирала по делото никакви доказателства за пътните
настилки към датата на подписване на договора, както и за конкретно възложени
на изпълнителя действия. Излагат се съображения, че процесното ПТП е възникнало
не само поради наличието на дупка на пътното платно, а и поради факта, че
същата е била необезопасена и несигнализирана със съответните пътни знаци,
което е задължение на Община Бургас. Счита, че в обжалваното решение съдът е
пропуснал да формулира и да разгледа спорния по делото въпрос, а именно:
създава ли се с договора пряко задължение за изпълнителя да ремонтира пътищата
в съответните участъци, или е необходимо изрично възлагане от страна на
общината. Навеждат се оплаквания, че съдът не е приложил правилно разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД – да се търси действителната воля на страните за наличието на
ясно разписано задължение на възложителя предварително да уведомява изпълнителя
за подлежащите на изпълнение строително-монтажни работи и да определя срок за това.
Въззивникът счита още, че в нарушение на процесуалните правила е осъден да
заплати на Община Бургас сума в размер на 456, 89 лв., представляваща присъдени
в тежест на Община Бургас разноски по главния иск, по който ХИДРОСТРОЙ"АД
е единствено подпомагаща страна. Намира, че по делото не са налице условията по
чл. 78, ал. 10 ГПК, тъй като „ХИДРОСТРОЙ" АД не е причинило каквито и
да било разноски за ответника по главния иск. Посочва, че Община Бургас е
можела да избегне заплащането на разноски в производството по главния иск чрез
плащане по отправената й покана за доброволно изпълнение от страна на
застрахователя или чрез признание на иска, като това по никакъв начин е нямало
да затрудни възможността й да предяви самостоятелна претенция срещу изпълнителя
по договора при наличие на нарушения в задълженията по договора, довели до
процесното ПТП. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от органен представител на
легитимирано лице (видно от извършена справка в ТР – л. 19) и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
В законовия срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от Община Бургас чрез юрисконсулт Калина Тошева – Ганева – с пълномощно по
делото от първата инстанция (л. 40), с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излага доводи в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че
изпълнителят „ХИДРОСТРОЙ" АД не е представил на възложителя Община Бургас
доклад за необходимите ремонтни дейности, с наличието на който е обвързано
задължението на общината да възлага писмено чрез възлагателно писмо извършването
на необходимите ремонтни дейности. Намира изводите на решаващия съд за
правилни и обосновани, доколкото същите съответстват на събрания по делото
доказателствен материал и конкретно разпоредбите на договор за обществена
поръчка с рег. №93-ОО-779(19)/02.04.2012 г. Оспорва наведените във въззивната
жалба твърдения, че районният съд не е изложил мотиви, в които са посочени
исканията и възраженията на дружеството относно липсата на възлагателно писмо.
Счита, че са обсъдени в пълнота всички условия за ангажиране отговорността на
дружеството-изпълнител по сключения договор за поддръжка на общинските пътища.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира за присъждане на направените във въззивното
производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 267, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Николай Купенов Пашов, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №
201, и отговора на Община Бургас чрез юрисконсулт Калина Тошева – Ганева.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.