№ 306
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500385 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№15421/09.06.2022г. от „О С 1“ЕООД,
ЕИК ********, чрез пълномощника адв.И.Н., против Определение №411 от
17.02.2022г., постановено по в.гр.дело №2523/2021г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, с което е обезсилен изпълнителен лист №263288 от
27.07.2021г., издаден по гр.дело №5675 по описа за 2020г. на РС-Пловдив, XV
гр.състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение,
според които обезсиленият с него изпълнителен лист е издаден въз основа на
влязлото в сила като потвърдено с Определение №505/07.07.2021г. по
в.ч.гр.дело №1514/2021г. на ПОС решение по гр.дело №5675/2020г. на ПРС в
частта му с характер на определение, с което е допуснато предварително
изпълнение на решението относно присъдените обезщетения по
чл.344,ал.1,т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и чл.224,ал.1 от ГПК, и въз основа на
този изпълнителен лист жалбоподателят е заплатил доброволно на Д. П. К.
сумите по него с банков превод по нейна сметка от 27.07.2021г., а правно
основание за обезсилването му не е налице. Срещу разпореждането от
16.02.2022г., с което въззивният съд постановил да се издаде втори
изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, по който било
образувано изп.дело №68/2022г. на ЧСИ Х. С., жалбоподателят подал частна
1
жалба, по която било образувано в.ч.гр.дело №200/2022г. на ПАС и във
връзка с нея след отмяна на настоящото определение ще са налице
предпоставките за отмяна и на това разпореждане за издаване на втори
изпълнителен лист, за който условията на чл.245,ал.3 от ГПК не са налице, и
по този начин ищцата ще си остане само с издадения й от ПРС изпълнителен
лист, с което е обоснован интереса от обжалване на настоящото определение,
за чиято отмяна се претендира.
Ответникът по частната жалба Д. П. К. не е подала отговор на същата.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, намира следното по отношение допустимостта и
основателността на частната жалба:
С Решение от 07.04.2021г., постановено по гр.дело №5675/2020г. по
описа на Районен съд-Пловдив, е признато за незаконно и е отменено
уволнението на Д. П. К., която е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност при „О С 1“ЕООД и дружеството е осъдено да й
заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за оставане без работа в размер на
3681,96лв. със законна лихва от 27.05.2020г. и обезщетение по чл.224,ал.1 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 2018-2020г. в размер на
490,38лв. със законна лихва от 27.05.2020г., за които суми, на основание
чл.242,ал.1 от ГПК, е допуснато предварително изпълнение на решението.
Срещу решението в частта му с характер на определение, с което е допуснато
предварително изпълнение на същото относно присъдените обезщетения,
ответникът е подал частна жалба, която с необжалваемо Определение №505
от 07.07.2021г. по в.ч.гр.дело №1514/2021г. на ПОС е оставена без уважение.
С молба от 12.04.2021г. ищецът Д.К., чрез пълномощника й адв.Б.П., е
поискала да й бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението
суми на база допуснатото предварително изпълнение. След стабилизирането
му с Разпореждане №286202 от 26.07.2021г. районният съд е постановил да
се издаде изпълнителен лист, какъвто е издаден под №263288 на 27.07.2021г.
и оригиналът му се намира в кориците на делото. Междувременно с молба вх.
№283907/14.07.2021г. ответното дружество е заявило готовност за
доброволно плащане на сумите по решението, във връзка с което е поискало
от ищеца да бъде изискано посочване на нейна банкова сметка, както и да не
бъде издаван изпълнителен лист до тогова. С молба вх.№40653/21.07.2021г. е
2
представен документ за банковата сметка на К.. На 27.07.2021г. по нея е
извършено плащане на сумата от общо 4669лв. за главници и лихви, според
приложеното с настоящата частна жалба извлечение. По въззивна жалба на
ответното дружество срещу първоинстанционното решение е образувано
в.гр.дело №2523/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с постановеното
по което Решение №141 от 08.02.2022г. обжалваното е потвърдено в
посочените части, с които исковете са уважени, включително относно
присъдените обезщетения, като това по чл.224,ал.1 от КТ в размер на
490,38лв. за неползван платен годишен отпуск е посочено да е за 2019г. и
2020г. Срещу въззивното решение в частта му относно присъденото
обезщетение за оставане без работа по чл.225,ал.1 от КТ в размер на
3681,96лв. със законна лихва е подадена касационна жалба вх.
№6623/11.03.2022г. от „О С 1“ЕООД, която е в процедура по
администриране. С молба вх.№4057/15.02.2022г. ищецът Д.К. е поискала
издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото суми. С
Разпореждане №645 от 16.02.2022г., поправено с Разпореждане №673 от
17.02.2022г., съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа
на осъдителното въззивно решение, какъвто е издаден на 17.02.2022г. и
получен на 23.02.2022г. С обжалваното Определение №411 от 17.02.2022г.,
постановено по молбата на К. за издаване на изпълнителен лист, след като е
констатирал, че по молба на К. и въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на първоинстанционното решение на същата, съгласно
разпореждането от 26.07.2021г. на районния съд, вече е бил издаден
изпълнителен лист №263288 от 27.07.2021г. за присъдените с това решение
обезщетения, въззивният съд е приел, че, тъй като с въззивното решение
искът по чл.224,ал.1 от КТ за обезщетение в размер на 490,38лв. за неползван
платен годишен отпуск е уважен за 2019г. и 2020г., а с първоинстанционното
за периода 2018г.-2020г., за който е бил издаден и цитирания изпълнителен
лист, същият следва да се обезсили и е постановил обезсилването му. Против
Разпореждането №645 от 16.02.2022г. за повторно издаване на изпълнителен
лист е подадена по пощата на 11.03.2022г. частна жалба вх.
№6652/14.03.2022г. от „О С 1“ЕООД. По нея е образувано в.ч.гр.дело
№200/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. С постановеното по
същото Определение №202 от 20.05.2022г. производството е прекратено и
делото е върнато на окръжния съд за връчване на Разпореждане
3
№411/17.02.2022г. на страните с възможност да обжалват същото, след
стабилизирането на което делото да се върне на ПАС за разглеждане на
частната жалба. След връщане на делото с Разпореждане №2072 от
26.05.2022г. окръжният съд е постановил връчване на страните на преписи от
Определение №411/17.02.2022г. с възможност да го обжалват в едноседмичен
срок. На жалбоподателя-ответник „О С 1“ЕООД препис от определението е
връчен на 02.06.2022г. Против същото от негова страна е подадена
настоящата частна жалба вх.№15421/09.06.2022г.
Частната жалба е депозирана в срока за обжалване. Тя касае
обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.407,ал.1 от ГПК,
определение за обезсилване на издаден изпълнителен лист, постановено в
производство по чл.404 и сл. от ГПК във връзка с подадена от ищеца пред
въззивния съд молба за издаване на изпълнителен лист. Частната жалба
изхожда от легитимирано лице – ответника, за който в случая е налице правен
интерес да обжалва определението за обезсилване на издадения против него
изпълнителен лист, предвид доброволното плащане на сумите по същия на
ищеца и издаването на втори изпълнителен лист за същите суми, с което е
поставен под угрозата на двойно плащане и натоварване с разноски. При тези
обстоятелства частната жалба се явява допустима.
Основание за обезсилване на издаден изпълнителен лист е налице,
когато бъде отменен или обезсилен съдебният акт, с който е постановено
издаването на такъв. Това основание за обезсилване на издадения от
районния съд въз основа на допуснатото на основание чл.242,ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението изпълнителен лист №263288 от
27.07.2021г. за присъдените обезщетения не е налице. Определението за
предварително изпълнение на решението не е отменено, а е потвърдено с
окончателно определение при обжалването му от ответника. Разпореждането
на районния съд от 26.07.2021г. за издаване на обезсиления изпълнителен
лист не е обжалвано и не е отменено. Обстоятелството, на което е
акцентирано в обжалваното определение, че с въззивното решение
първоинстанционното относно обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ е
потвърдено за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г. вместо
за периода 2018г.-2020г., както е било постановено, не е основание за
обезсилване на издадения за това вземане изпълнителен лист. Ако при
4
обжалването му решението, чието предварително изпълнение е било
допуснато, бъде отменено и искът отхвърлен с влязло в сила решение на
горната инстанция, изпълнението се прекратява и на длъжника се издава
обратен изпълнителен лист, съгласно чл.245,ал.3 от ГПК. В тази хипотеза
издаденият изпълнителен лист не се обезсилва, а изпълнението се прекратява
на основание чл.433,ал.1,т.4 от ГПК. В случая тя не е и налице, тъй като
отмяна и отхвърляне на иска за присъдената от районния съд сума от
490,38лв. не е постановена с въззивното решение. Коригирането с него на
периода на неползвания платен годишен отпуск, за който е присъдено
обезщетението, също не е основание за обезсилване на изпълнителния лист,
тъй като то не се е отразило на характера и размера на вземането, нито на
началната дата на присъдената върху му законна лихва. Освен това,
изпълнителният лист е обезсилен изцяло, включително за обезщетението по
чл.225,ал.1 от КТ. На практика първоначално издаденият от районния съд въз
основа на постановеното от него решение, чието предварително изпълнение е
било допуснато, изпълнителен лист е обезсилен, защото за същите вземания
по повторно подадена от ищеца молба въззивният съд е издал повторно
изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение, според
хронологията на постановените от същия в тази връзка съдебни актове.
Издаването на втория изпълнителен лист за същите вземания само по себе си
в случая не е основание за обезсилване на първия. Законосъобразността на
разпореждането за издаването на такъв е предмет на инстанционен контрол по
подадената срещу него от ответника частна жалба вх.№6652/14.03.2022г.,
производството по която към момента е висящо и обусловено от изхода по
настоящото.
Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба и
отмяна на атакуваното с нея определение като неправилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №411 от 17.02.2022г., постановено по в.гр.дело
№2523/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е обезсилен
изпълнителен лист №263288 от 27.07.2021г., издаден по гр.дело №5675 по
5
описа за 2020г. на РС-Пловдив, XV гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се докладва делото на Зам.председателя на Апелативен съд-Пловдив
за образуване на въззивно частно гражданско дело по частна жалба вх.
№6652/14.03.2022г. на „О С 1“ЕООД, по която първоначално е било
образувано в.ч.гр.дело №200/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6