Решение по дело №85/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			21.11.2018
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. - II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13.11.		2018

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		85		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 17-5310-000511 от 18.12.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.12.2017 г., около 21:15 ч. на ПП-1 Е-79 км. 333+800 в посока гр. Благоевград Б.Б. управлявал лек автомобил ,,Фиат стило“ с рег. № КН0700АХ като няма залепен валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа. За така установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 511/04.12.2017 г. от Р.З. - мл. автоконтрольор при КПД ГПА гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля Г.С., в който като нарушена правна норма е посочен чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта, като допълнително е посочено, че управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Видно от писмо рег. № 348-000/1401 от 08.02.2018 г., изд. от Началник група при ОДМВР Кюстендил, участъка на км. 333+800 е част от главен път Е-79, за който съгласно Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. се събира винетна такса; за въпросния участък е в сила пътен знак ,,Д25“ поставен на км. 333+100 посока гр. Благоевград, след знак ,,Д12 – за край на населено място“, като за посочените обстоятелства е представен снимков материал. Представено е и писмо изх. № 11-00-45/08.06.2018 г. от Областно пътно управление – Кюстендил, от което се установява, че на главен път Е79 ,,Даскалово - .п. Дупница – о.п. Благоевград“ в посока Благоевград при км 333+097 е поставена табела Д12 ,,край Дупница“  и след нея при км 333+117 е поставен пътен знак Д25. При село Джерман след табела Д12 - ,,край Джерман“ в посока гр. Дупница липсва пътен знак Д25.

Свидетелите Г.С. и Р.З. потвърждават изцяло обстоятелствата, при които е извършено нарушението, описани, както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. От показанията на свидетелите, се установява, че водачът се е движел в посока гр. Благоевград преди автокъщите при с. Джерман, за движение по който път се изисква винетен стикер. От показанията на свидетелката К. се установява, че тя е била в автомобила на жалбоподателя, когато били спрени за проверка от контролните органи преди с. Джерман при автокъщите.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Видно от административно наказателната преписка е, че наказателното постановление е издадено без да са налице нарушения на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като то съдържа всички необходими реквизити, както и фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е управлението на МПС по републиканските пътища, без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Наказващият орган е приел, че е осъществен състава на 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 т Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.

В чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е указано, че републиканските пътища са автомагистралите и пътищата от І, ІІ и ІІІ клас, които осигуряват транспортните връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Констатирано е нарушение, извършено от жалбоподателя, посочено е мястото и времето на извършване на  нарушението, описани са обстоятелствата, при които е било извършено последното. В  чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП, в който се предвижда, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси: т. 1-такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Заплащането на винетна такса дава право на едно ППС да използва за определен срок републиканските пътища.

Нарушението е формално, на просто извършване, установено е по безспорен начин, поради което  съдът счита, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административното наказание в разпоредбата на чл.  179, ал. 3, т. 4 е фиксирано, поради което АНО, при налагането на административното наказание е спазил материалния закон. Административното наказание в процесуалната норма е фиксирано - ,,глоба” в размер на  300 лв. /ред. ДВ бр. 39/2011 г./,  поради което съдът счита, че АНО, при издаване на НП не е нарушил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Административното нарушение е описано ясно и по начин, който позволява на нарушителя да разбере предявеното му обвинение като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състави на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие – управляване на ППС. Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от обективната страна на нарушението: да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 т Закона за пътищата или  на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. При описанието на нарушението органите на административнонаказателното производство сред признаците от обективната страна на нарушението са посочили и липсата на винетен стикер, залепен на предното стъкло. Задължението на водача на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, е установено с чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане на винетната такса като условие за правомерно движение по републиканските пътища е разписано в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая връзката между нормите на чл. 100, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се извежда от чл. 10а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, които текстове установяват презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Следователно и по аргумент от чл. 10а, ал. 5, т. 2 от ЗП, правото на ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение са санкционира на основание на л. 179, ал. 3 от ЗДвП, в случая по т. 4. С оглед на това се приема, че е налице съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател. Извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. При реливираното нарушение, което се изразява в неплащане на дължима винетна такса, нарушената разпоредба е тази на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същата е изрично цитирана. Обвинението за административно нарушение е ясно, както от фактическа, така и от правна страна. Нарушението по чл. 139, ал.5, за което е наложено наказание по чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП е формално, а не резултатно такова, поради което същото се счита извършено само с факта на управлението на пътното превозно средство по републиканските пътища без заплатена винетна такса, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат.

В настоящия случай извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение. Противното би означавало изобщо да се дерогира това изискване на закона, каквато очевидно не е неговата цел.

Неоснователно е и възражението за липса на пътен знак Д25, доколкото това обстоятелство е ирелевантно. Изпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 1 т ЗДвП, не е обусловено от наличието на пътен знак със специално предписание. Това задължение следва от закона и е вменено на водачите, когато пътят по който се осъществява движението е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, какъвто е и първокласен път Е79. Наличието на пътен знак Д25 не е елемент от фактическия състав на задължението по чл. 139, л. 5 от ЗДвП. Независимо от горното и за пълнота следва да се отбележи, че по делото са събрани доказателства, че на мястото на извършване на нарушението – км. 333+800 е бил поставен пътен знак Д25, на 333+100 посока гр. Благоевград, след знак ,,Д12 – за край на населено място“.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-5310-000511 от 18.12.2017 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП на Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: