РЕШЕНИЕ
№ 2163/ 12.12.2019 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
И. Л.
прокурор:
Х.К.сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2660 по
описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Ф.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** 33 и съдебен адрес:***, чрез адв. Й.А. от ВАК против решение № 91/20.09.2019
г. постановено по н.а.х.д. № 184/2019 год. по описа на Районен съд – Карнобат,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4806/18.10.2017 г.,
издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредбата), на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на касатора
е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното
съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна
на решението и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба
от адв.А., в която същият заявява, че поддържа касационната жалба на
основанията, посочени в нея.
Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, редовно призована, се представлява от юк. М., която счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се остави
в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С наказателното постановление отговорността на С. е
ангажирана за това, че на 21.09.2017 г., в 09:50 часа, на път I-6, км.499, до
КПП Карнобат, на 20м. преди разклона за път II-73 в посока Пловдив – Шумен, касаторът е управлявал и
осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка
„Рено“, модел „Премиум 380.18“, с рег. № В 5453 КС и ремарке с две оси с рег. №
В 0416 ЕС. В процеса на проверката е направено измерване, при което е
установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като измерената дължина на ППС е
20,10 м., при допустима максимална дължина 18,75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3,
буква „д“ от Наредбата. При проверката водачът не е представил валидно
разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Наредбата, респ. по чл.2 от същата Наредба. Измерването е извършено с
техническо средство – Ролетка Р50. ППС е превозвало 8 бр. автомобили.
За така констатираното е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 0005805/21.09.2017г., въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. АУАН е
подписан от С. без възражения.
За да постанови оспореното съдебно решение, РС-Карнобат
е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени и от компетентни
лица. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани
достатъчно пълно и ясно както в АУАН, така и в НП, като всички факти се
подкрепят от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е
посочено, че ППС е измерено с надлежно техническо средство, отговарящо на
Закона за измерванията. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото С. не е
представил необходимото разрешение е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Посочва се, че правната квалификация на нарушението е правилна. Съдът излага
мотиви, че нормата на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на която
се позовава лицето, регулира защита на друг вид обществени отношения.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа
обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и
се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Съдът е издирил
приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението,
дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице съответствие на
деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с разпоредбата, по
която е наложено наказанието.
Безспорно
е, че водачът не е представил изрично разрешение за движение от
администрацията, стопанисваща пътя, като нормата за допустимите максимални
размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, в
случая 18,75 м. - чл.5, ал.1, т.3, буква „д“ от Наредбата, е била надхвърлена.
Ето защо, както е и приел първоинстанционния съд, законосъобразно С.С. е бил
санкциониран.
Според
чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая, наказващият орган е установил,
че ППС, управлявано от С. е извънгабаритно, а той – като физическо лице, водач
на автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешение, при
надвишаване на максимално допустимата маса на ППС.
Неоснователни
са възраженията на касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на
соченото основание. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2,т.1, б "а" от ЗП е
и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само
това, което е собственик на ППС или има качеството на превозвач. Аргумент за
кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 от Наредбата № 11/2001 г.,
съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се
потвърждава и от санкционната норма на
чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага
на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл. 25,
чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица,
които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Ето защо,
касаторът е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на
НП е посочено, че касаторът осъществява движение на извънгабаритно превозно
средство без разрешение, а с оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1
от ЗП, водачът е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му
качество.
Правилно
е отчетено от въззивната инстанция наличието на заверка за техническата
изправност на електронната везна. На основание чл.26, ал.1 във връзка с чл. 38,
ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ),
контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на
типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
ДАМТН. Измервателният уред – ролетка Р50, с който е извършено измерването на
ППС, попада в обхвата на „средство за измерване“, чиято легална дефиниция е
дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има
метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства). Посочения
по-горе уред подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак,
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). От представената по делото заповед №
А-333/29.05.2014 година на ДАМТН, както и извадка от публикуването на същата в
ДВ (л.67 от а.н.д. № 184/2019г, на РС - Карнобат), се установява, че за
материалните мерки за дължина, посочени в ред №1, към които спадат процесния
измервателен уред, е определена периодичност на последващите проверки – 5 (пет)
години. Предвид това, съдът приема, че използвания измервателен уред - ролетка Р50, към момента на
установяване на нарушението е бил напълно годен и изправен, съобразно
представеното свидетелство за калибриране № 840А-Д-15.
Не са
налице основания за прилагане института на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не е
маловажно, тъй като засяга обществените отношения, уреждащи възможностите за
материална компенсация от движението на ППС, увреждащи пътната настилка.
Предвид горното, настоящата инстанция намира
касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения
водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен
съд – Карнобат е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички
събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/20.09.2019г., постановено по н.а.х.д. № 184/2019г.
по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.